Определение по дело №1770/2019 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   3684              Година  14.10.2019                   Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети октомври                                                                     Година 2019

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1770 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, чиято нередовност е отстранил в дадения му срок и същия се счита редовен от деня на подаването му, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се назначи и исканата от ищцата съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените към нея въпроси към същата в поправената й искова молба, за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалата назначаването й ищца да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищцата се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищцата вземания, са посочени в поправената й искова молба и изразяват по същество в това, че като собственик на ниви в землището на с. О., О., представляващи имот с кад. № -, с площ 7.043 дка, IV категория, в местността „-" и имот с кад. № -, с площ 6.700 дка, IV категория, в местността „-", на 20.10.2006 г. сключила с ответника договор за аренда, който бил вписан в СВ акт № 114, том IV, изх. № 12295, т. XI, № 201 от 24.10.2006 г., п. 96802,98392. По силата му му предоставила за ползване собствените си горепосочени имоти за срок от 20 години, срещу годишно арендно плащане на декар - 40 кг/дка -, 40 кг/дка -, 20 кг/дка - и от 0.5 до 1 л/дка - - чл. 2 от договора. Ответникът не изпълнил задълженията си по този договор й не й платил договорените арендните вноски - частично за стопанската 2016 – 2017 г. и изцяло за стопанската 2017 – 2018 г. Съгласно договора, арендното плащане се дължало в натура - 15 дни след приключване прибирането на съответната култура. В чл. 2, ал. 3 от договора за аренда било договорено, че арендното плащане можело да се извърши и в стойностно изражение по взаимно съгласувани цени. До приключване на стопанската 2015 – 2016 г. арендаторът заплащал редовно договорената арендна вноска. След това преустановил плащанията. Първо частично. А после изцяло. За стопанската 2016 – 2017 г. не била платена арендната вноска в частта за дължимото - от 0.5 до 1 л/дка, а за стопанската 2017 – 2018 г. не била платена договорената арендна вноска изцяло. Плащането по арендния договор било договорено в натура, а срокът, в който трябвало да плати арендаторът, бил в зависимост от приключване прибирането на реколтата от -а, -та и -та през съответната стопанската година, тоест 15 дни след приключване прибирането на съответната култура - чл. 2, ал. 2. -та се прибирала последна от изброените в чл. 2 култури. Нейното прибиране било през септември. Приемала, че крайният срок, през който арендаторът трябвало да плати арендната вноска, бил 30.09 на съответната стопанска година. Считано от 01.10 на съответната стопанска година, неплатилият арендатор бил в забава. Съгласно чл. 68, б. "в" ЗЗД, тъй като местоизпълнението на договора не било определено от закона, договора или естеството на задължението, и тъй като плащането било договорено в натура - 40 кг -, 40 кг - и 20 кг - на декар, местоизпълнението било в местожителството й. Касаело се за предаване на заместими родово определени вещи. В изпълнение на задължението си за съдействие, многократно посещавала ответника, за да получи арендното плащане в натура, още повече, че отглеждала животни и се нуждаела от договорената рента за изхранването им. Поради неизпълнението на задължението му да плати, била принудена да закупува - за нуждите на стопанството си. Ответникът бил в забава и до момента, тъй като все още не бил платил арендната вноска по този договор - частично за стопанската 2016 – 2017 г. и изцяло за стопанската 2017 – 2018 г. При посещенията й в офиса му в С., на въпроса й кога щял да плати задължението, отговорът бил винаги уклончив с обещание, че се очаквали субсидии, че това щяло да стане всеки момент. Неплатената част от арендната вноска за стопанската 2016 – 2017 г. определяла в размер на 35.73 лева, което било равностойността на дължимото - за 13.743 дка по 1 литър - при пазарна цена 2.60 лева за литър. Задължението за стопанската 2017 – 2018 г. било в размер на 475.49 лева. Било изчислено както следвало: за предоставените за ползване общо 13.743 дка се дължало -, както следвало: - 549.72 кг (13.743 дка по 40 кг = 549.72 кг), - 549.72 кг (13.743 дка по 40 кг = 549.72 кг), - 274.86 кг (13.743 дка по 20 кг = 274.86 кг); за 549.72 кг -, при средна пазарна цена на -а на Пловдивска стокова борса 0.34 лева за кг - арендната вноска била 186.90 лева; за 549.72 кг -, при средна пазарна цена на -та на Пловдивска стокова борса 0.33 лева за кг - арендната вноска била 181.40 лева; за 274.86 кг -, при средна пазарна цена на -та на Пловдивска стокова борса 0.26 лева за кг - арендната вноска била 71.46 лева и за 13.743 дка по 1 литър - при пазарна цена 2.60 лева за литър, арендната вноска била 35.73 лева. Общо неплатеното задължение на ответника било в размер на 511.22 лева по сключения на 20.10.2006 г. договор за аренда. С договор от 01.07.2017 г. с наименование „Договор за аренда", му предоставила за срок от 1 стопанска година за ползване притежаваните от нея земеделски имоти - ниви в землището на с. О., представляващи имот с кад. № -, с площ 3.326 дка, IV категория в местността „-" и имот с кад. № -, с площ 3.572 дка, IV категория в местността „-", срещу договорено възнаграждение - 130 кг/дка зърнени култури и 0.5 до 1 л/дка -. След изтичане на стопанската 2017 – 2018 г. договорът не бил продължен, но и до момента ответникът не й бил платил дължимото възнаграждение по този договор, който по своята правна същност бил договор за наем. Общо предоставените за ползване ниви на ответника по договора от 01.07.2017 г. през стопанската 2017 – 2018 г. били с площ 6.898 дка. Приемала, че средният добив на - за района и за тази стопанска година бил 130 кг на декар. За тези ниви ответникът й дължал възнаграждение в натура 19163.82 кг - (6.898 дка, умножени по 130 кг = 896.74 кг -). При средна пазарна цена на -то 0.34 лева за кг, задължението му в пари било в размер на 304.89 лева. За 6.898 дка по 1 литър - при пазарна цена 2.60 лева за литър, задължението му в пари било в размер на 17.93 лева. Задължението му за стопанката 2017 – 2018 г. определяла в размер на 322.82 лева по сключения договор за аренда от 01.07.2017 г. Падежът на задължението бил 01.10.2018 г., предвид изложените съображения за срока на прибиране на зърнените култури. Общо задължението му по двата договора било в размер на 834.04 лева, за неплатени арендни/наемни вноски.

След частично прекратяване на делото с определение № 1711/09.05.2019 г., искането е да се осъди ответника да заплати на ищцата, по посочената в поправената й искова молба банкова сметка, ***.73 лева за главница от неплатена арендна вноска за стопанската 2016 – 2017 г. по договор за аренда от 20.10.2006 г., сумата от 475.49 лева за главница от неплатена арендна вноска за стопанската 2017 – 2018 г. по същия договор за аренда, и сумата от 322.82 лева за главница от неплатена наемна цена за стопанката 2017 – 2018 г. по договор за аренда от 01.07.2017 г., и законна лихва върху тези главници от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявените искове за неплатени арендни вноски нормата на чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, а за неплатен наем – нормата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявените искове за дължимите арендни вноски били допустими, но неоснователни по размер. За стопанската 2016/2017 г., по силата на заповед № 005/01.09.2017 г. и за стопанската 2017/2018 г., по силата на заповед № 002/30.08.2018 г., които били издадени от управителя му във връзка с изплащането на дължимите ренти в паричната им равностойност, дължимото - в - и - се изплащало по 0.25 лева на килограм, а дължимото - по 1.60 лева на бутилка. Тези заповеди били доведени до знанието на всички арендодатели, включително и ищцата. Същата се била обаждала за дължимата рента и по нейно твърдение посещавала офиса му и била запозната с горните две заповеди. За това и след като поискала да й се изплати рентата в паричната й равностойност знаела на каква цена щяла да й бъде изплатена. Или за стопанската 2016/2017 г., за предоставените от нея земеделски земи по договора за аренда от 20.10.2006 г., с обща площ от 13.743 дка, й дължал част от рентата-дължимото - по един литър на декар, изчислени на бутилка по 1.60 лева, което било равно на 21.98 лева. По същия договор, за стопанската 2017/2018 г., й дължал - по 100 кг на декар, при цена по 0.25 лева на килограм, поради което за 1374.30 кг й дължал 343.57 лева и за - в размер на 21.98 лева или общо 365.55 лева. По договора за аренда от 01.07.2017 г., за предоставените земеделски имоти с обща площ от 6,898 дка, за стопанската 2017/2018 г., й дължал - по 130 кг на декар, при цена по 0.25 лева на килограм, поради което за 896,74 кг й дължал 224.18 лева и 11 лева за дължимото - по една бутилка на декар при цена 1.60 лева на бутилка. Общата сума била в размер на 235.18 лева. За това и общият размер на дължимата рента по двата договора за посочените стопански години бил общо в размер на 622.71 лева. Предлагал й споразумение в този смисъл, като се включели и сторените от нея разноски по делото.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в поправената й искова молба, тъй като на тях е основала предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу тези искове.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за аренда от 20.10.2006 г., договор за аренда от 01.07.2017 г., разпечатка от интернет за цени на зърнени култури на стоковите борси и извлечение от TP, заповед № 005/01.09.2017 г. и заповед № 002/30.08.2018 г.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в счетоводството на ответника и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза в поправената искова молба, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищцата по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО Й УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а тя ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът й се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 27.11.2019 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищцата на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: