РЕШЕНИЕ
№ 71
***, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430102954 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от *** ***, против К. П. М., с
която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ и по
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 639,22лв.-
главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2020-
30.11.2022г. и сумата от 81,85лв- лихва за забава, за периода 05.01.2021-
09.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 17.012023г до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№137/17.01.2023г по ч.гр.д.№282/2023г на ПлРС. Твърди се, че ответникът е
собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес ***, с ***.
Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е
погасил задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, които
имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане.
Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата
13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не
е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат
потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който
1
се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не
е плащано от ответника. Твърди се, че задължението на ответника, за
процесния период, за главница, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ,
в размер на 4,81лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 185,50лв; сума за
ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 406,85лв, сума за БГВ, в размер
на 0,00лв., услуга дялово разпределение в размер на 42,06лв; корекции 0,00лв.
Твърди се, че в имота има 0 бр водомери, 2 броя уреди и щранг- лира в
банята. Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №137/17.01.2023г по ч.гр.д.№282/2023г на ПлРС.
Твърди се, че до завеждане на ИМ, от страна на ответника няма плащания за
потребената ТЕ. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът К. П. М., чрез ***,
депозира писмен отговор, с което изразява становище за неоснователност на
исковете. Не се оспорва твърдението, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот. Оспорва се твърдението, че ищецът е доставил
ТЕ, която ответникът да е потребил за процесния период. Твърди се, че
ответникът не е клиент на ТЕ и не е потребявал ТЕ за имота. Оспорва се и
извършеното разпределение на ТЕ в имота на ответника.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №137/17.01.2023г., по ч.гр.д.
№282/2023г. по описа на ПлРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В
указаният от съда, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, едномесечен срок, е
предявен настоящия установителен иск, поради което, същият е допустим.
Съдът намира за установено по делото, съобразно представените от
ищеца писмени доказателства, че отв. К. П. М., е собственик на процесния
топлоснабден имот, на адрес ***. Видно от представеното удостоверение за
***, се установява, че *** П.Д.М., ***, е оставил за свои *** отв. К. П. М. и
Д.П.М.- низходящи. Установява се, че Д.М. се е отказал от наследството на
своя ***, отказа е вписан в Особената за това книга на ПлРС.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесия имот, не се
оспорва по делото.
Безспорно по делото се установява също, че за процесния имот е
открита партида за плащане на отопление и топла вода, с ***. Съдът прима за
установено по делото и факта на доставяне на ТЕ до имота на ответника, за
процесния период, съобразно представеното извлечение от сметка, за което са
издадени приложените по делото фактури. Установява се, от приложената от
ищеца справка, че общият размер на задължението за главница от 639,22лв.,
включва сума за отопление с ИРУ от 4,81лв, сума за отопление без ИРУ, в
размер на 185,50лв и сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер
2
406,85лв.
По делото се установява и факта на сключване на договор от
25.09.2002г, между ЕС на адрес *** и ***, за монтаж на индивидуални
топлинни разпределители и ежемесечното им отчитане, въз основа на
решение на ОС на ЕС на посочения адрес, обективирано в протокол от
02.09.2002г. Установява се и факта на сключване на споразумителен
протокол *** между *** и ***, за разпределение на ТЕ между абонатите в
***, на адрес ***.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на
Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“-
приложени към заповедното производство.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: размерът на главницата, съставлява потребена топлинна
енергия, за ***, за процесния период 01.11.2020-30.11.2022г. е общо
639,22лв., включва с ИРУ от 4,81лв, сума за отопление без ИРУ, в размер на
185,50лв и сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 406,85лв.,
дялово разпределение от 42,06лв. ВЛ е установило, че няма начислени други
суми. ВЛ е установило също, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация за
имота, е начислена въз основа на обем на процесния имот, по проект, в размер
на 137,16 куб.м. ВЛ е установило, че в имота не са налични водомер, има
монтирани 2 бр. измервателни уреди. Лихвата за забава върху главницата, за
претендираният период 05.01.2021г. -09.01.2023г., е в размер на 81,85лв. ВЛ е
установило също, че плащания не са извършвани.
По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се
установява следното: сградата, в която се намира процесния имот, е
присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция.
ВЛ е посочило, че до процесния имот е доставяна ТЕ, тъй като аб. станция е
раблотила през процесния период. ВЛ е установило, че разпределението на
ТЕ за имота, е в съответствие с действащата нормативна уредба- Методика за
разпределение на ТЕ в сгради ЕС, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба за
топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г и Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г
за топроснабдяването. ВЛ е посочило, че разлики във ФДР не са
констатирани. Отделните компоненти на месечната сметка / дадени от ВЛ в
табличен вид/ са три: ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление,
ТЕ за отопление без ИРУ. ВЛ е посочил също, че отчитането на общата ТЕ в
абонатната станция се извършва посредством търговски уред- топломер,
който е преминал през изискващите се проверки. ВЛ е посочило също, че
монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя
Доказателства за извършване на плащания не са представени от
ответника.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри
3
на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да
заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36,
ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз
основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от
ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез
тяхното публикуване.
Съдът приема за установен и факта, че отв. К. М. има качеството на
собственик на имота и ползвател на ТЕ, въз основа на приетите и посочени
по- горе писмени доказателства. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на
ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е
колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава
сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с
доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна
връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне
на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на ЗЗПотр. Съобразно нормата на
чл.145 от ЗЕ, ползвателя на топлинна енергия, за имот в сграда- етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез
която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на
параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към
клиентите. Съдът приема, съобразно събраните и обсъдени по- горе писмени
доказателства, че до имота на ответника е налице реално доставяне на ТЕ, за
процесния период, която правилно е отчитана от страна на ищеца. Съобразно
чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат
месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на
законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата сума.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен
иск е изцяло основателен, ответникът М., като собственик на процесния
топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ. Следва да
бъде признато за установено спрямо него, че дължи сумата от 639,22лв.-
4
главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2020-
30.11.2022г., за имот с *** и сумата от 81,85лв- лихва за забава, за периода
05.01.2021-09.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 17.012023г до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№137/17.01.2023г по ч.гр.д.№282/2023г на ПлРС
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените от ищеца
разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК- в размер на
925лв.- в настоящето производство и в размер на 75лв.- в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ К. П.
М., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА ***, ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В.- ***, сумата
от 639,22лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за
периода 01.11.2020-30.11.2022г., за имот с *** и сумата от 81,85лв- лихва за
забава, за периода 05.01.2021-09.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК- 17.01.2023г до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение №137/17.01.2023г по ч.гр.д.№282/2023г на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, К. П. М.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
***, ***, ***, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на управление
***, сумата от 925лв.- разноски по настоящето исково производство и
сумата от 75лв.- разноски- по ч. гр.д. №282/2023г. на ПлРС.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5