Решение по дело №910/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20197260700910
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 792

 

гр. Хасково, 11.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Хасково

в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при участието на секретаря Ангелина Латунова

прокурор Николай Гугушев от Окръжна прокуратура - Хасково,

като постави за разглеждане докладваното от съдия А.Митрушева

исково адм.д. № 910 по описа на Административен съд - Хасково за 2019г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).

 

Образувано е по искова молба, предявена от М.А.С. ***, чрез адв.А.П. ***, срещу Областна Дирекция на МВР – Хасково, за присъждане на обезщетение в размер на 400 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар по АНД № 324/2019г. по описа на Районен съд - Хасково, с решението по което е отменено Наказателно постановление № 18-1253-001721/26.02.2019г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР - Хасково.

 

В депозираната искова молба ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 18-1253-001721/26.02.2019г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР - Хасково, на основание чл.638 ал.3 от КЗ му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. С Решение № 167/16.05.2019г., постановено по АНД № 324/2019г. по описа на Районен съд - Хасково, горепосоченото наказателно постановление било изцяло отменено като незаконосъобразно. В производството пред РС - Хасково ищецът ползвал адвокатска услуга въз основа на договор за правна защита и съдействие, за която заплатил сумата от 400 лева. В тази връзка същият твърди, че е претърпял имуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт на административен орган,  в размер на 400 лева. С оглед на така изложеното моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД № 324/2019г. по описа на РС – Хасково, по което с влязло в сила на 06.06.2019г. Решение № 167/16.05.2019г. е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1253-001721/26.02.2019г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР - Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2019г.(деня, следващ датата на влизане в сила на съдебното решение) до окончателното ѝ изплащане, като му бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - ХАСКОВО, депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество – неоснователен и недоказан. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар по АНД № 324/2019г. по описа на РС – Хасково и моли същият да бъде намален до минималния размер съгласно разпоредбите на Наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА, а именно 300 лева. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в случай, че предявеният иск бъде отхвърлен. Чрез процесуалния си представител в съдебно заседание поддържа така депозирания отговор. Моли при присъждане на разноските по делото на другата страна, същите да бъдат определени съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, заявява, че следва да бъде уважено направеното от ответната страна възражение по отношение размера на предявения иск.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

С Решение № 167 от 16.05.2019г., постановено по АНД № 324/2019г. по описа на Районен съд - Хасково, влязло в законна сила на 06.06.2019г., е отменено Наказателно постановление № 18-1253-001721/26.02.2019г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР - Хасково, с което на М.А.С. на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Видно от АНД № 324/2019г. по описа на РС - Хасково, приложено като доказателство по делото, в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление ищецът е бил представляван от адвокат А.П.,***, упълномощен с пълномощно – л.12 от АНД № 324/2019г. по описа на РС - Хасково. За процесуалното представителство по делото ищецът е платил договорен хонорар в размер на 400 лева, която сума е получена от адвоката в брой на 06.03.2019г., видно от отразеното в Договора за правна защита и съдействие.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, поради което отговорността се характеризира като обективна и безвиновна. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна – Областна дирекция на МВР – Хасково. Налице е незаконосъобразен акт – наказателно постановление, което е отменено с влязло в законна сила съдебно решение. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната страна - Областна дирекция на МВР – Хасково, която е юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна(изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС. С оглед на това, съдът приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 18-1253-001721/26.02.2019г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР - Хасково, е процесуално допустима.

По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съдът приема, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат, тоест имуществената щета, като влязлото в сила Решение № 167/16.05.2019г., постановено по АНД № 324/2019г. по описа на Районен съд - Хасково, с което се отменя наказателното постановление, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.

По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД № 324/2019г. по описа на Районен съд – Хасково, съдът намира, че от събраните доказателства действително се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца, като фактът на плащането не се оспорва и от страна на ответника. В приложения по делото договор е вписано, че същият се сключва за защита и представителство по административно-наказателно дело(без посочен номер), но договорът е неразривно свързан с Пълномощното от 06.03.2019г.(съставен на гърба на бланката на същото), представено в оригинал по АНД № 324/2019г. по описа на Районен съд – Хасково, с отбелязване „да представлява(защитава) по АНД № 324 по описа за 2019г. на РС – Хасково“ подписания М.А.С.. Това дело е образувано по повод на подадена жалба против Наказателно постановление № 18-1253-001721/26.02.2019г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР - Хасково, от името на настоящия ищец, поради което следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата от 400 лева касае точно това дело. От данните по АНД № 324/2019г. се удостоверява също така, че от страна на адв.П. действително има ефективно реализирана дейност в насока осъществяване на процесуално представителство в полза на ищеца по настоящото дело чрез изготвяне на жалба и явяване в насроченото съдебно заседание. Тоест в случая е налице отмяна по съдебен ред на наказателно постановление, както и претърпени от ищеца имуществени вреди, като безспорно същите са пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, в което се постановява, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. Ето защо, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Що касае направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за процесуално представителство в производството по оспорване на наказателното постановление, съдът приема, че съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2017 г. по т. дело № 2/2016 г. на ВАС, това възражение се явява допустимо. В мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.). С процесното наказателно постановление на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., за което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., възлиза на 300 лв. В случая уговореното адвокатско възнаграждение от 400 лева е в размер, близък до минималния, което не го прави прекомерно. Процесуалният представител на жалбоподателя – ищец в настоящото производство, е изготвил жалбата срещу незаконосъобразното наказателно постановление(в тази връзка съдът приема за показателен факта на посочването на адв.П. като съдебен адресат в жалбата) и се е явил лично в насроченото съдебно заседание, поради което съдът приема направеното възражение за прекомерност за неоснователно.

Въз основа на изложеното се налага изводът, че предявеният иск е основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 400 лева, представляваща обезщетение на причинена имуществена вреда от незаконосъобразното Наказателно постановление 18-1253-001721/26.02.2019г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР - Хасково. При този изход на спора основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 400 лева, както се претендира, считано от 07.06.2019г. – денят, следващ датата на влизане в сила на решението, с което е отменено процесното наказателното постановление, до нейното окончателно изплащане.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски. В случая се претендира присъждане на сумата от 10 лв. държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. От ответника обаче е направено възражение за прекомерност на така претендирания адвокатски хонорар. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес до 1 000 лева, какъвто е настоящият случай, възнаграждението е 300 лв. С оглед изложеното и фактът, че в случая платеният адвокатски хонорар, е в размер, близък до минималния, съответно не надвишава разумния и обичаен размер, както и фактът, че адв.П. е изготвил исковата молба и се е явил лично в насроченото съдебно заседание, съответно защитил реално и адекватно интересите на доверителя си, съдът приема направеното възражение за прекомерност на заплатеното в настоящото производство адвокатско възнаграждение за неоснователно.

Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, гр.Х. бул.“Б.“ № .., да заплати на М.А.С. с ЕГН : ********** *** размер на 400 лева(четиристотин лева) - представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1253-001721/26.02.2019г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР – Хасково, отменено с влязло в сила Решение № 167/16.05.2019г., постановено по АНД № 324/2019г. по описа на Районен съд - Хасково, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва тази сума, считано от 07.06.2019г. до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, гр.Х. бул.“Б.“ № .., да заплати на М.А.С. с ЕГН : ********** ***, деловодни разноски в размер на 410 лева(четиристотин и десет лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съответното съобщение.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.

 

                                                                       СЪДИЯ: