РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110200874 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от арх. КР. ХР. К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №ВН-30-56 от
27.10.2020 г., издадено от Началник на РД „Национален строителен контрол“ Варна, с което
за нарушение по чл.108, ал.1, изр.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), на
въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 3000.00 лв.
Въззивникът счита оспореният ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същият да бъде
отменен. Твърди, че в диспозитива на НП не е посочена материално-правната норма, която
наказващият орган счита за нарушена. Оспорва констатациите по НП за допуснато
нарушение на предвижданията на ПУП-ПРЗ за имота както за параметрите на КИНТ, така и
за предназначението на имота като жилищно, а не като смесено. Претендира присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.02.2020 г. свидетелят арх. В.И. – ст. инспектор в РДНСК Варна
извършила проверка по реда на чл.156, ал.1 ЗУТ досежно законосъобразността на
Разрешение за строеж №6 от 24.01.2020 г., издадено от главен архитект на Община Варна. В
хода на проверката тя констатирала, че за УПИ V-10.35, отреден „за смесено
предназначение“, кв.2 по план на м-т „.т", м-т „Караулницата“, землище „Владиславово“, гр.
Варна съгласно действащия Подробен устройствен план (ПУП) – план за регулация и
застрояване (ПРЗ), одобрен със Заповед №Г-237 от 23.08.2017 г. на зам. кмет на Община
1
Варна било предвидено изграждане на сграда със смесено предназначение, свободно
разположена в имота, на 5 м от всички регулационни граници като в ПУП-ПРЗ били
заложени следните градоустойствени показатели: плътност на застояване - ≤40%;
коефициент на интензивност на застрояването - ≤2.5 и озеленяване - ≥ 40%. От
обяснителната записка и представените одобрени инвестиционни проекти по част
„Архитектура", свид. В. И. установила, че постигнатият показател „коефициент на
интензивност на застрояване" (Кинт) е 2.37 и е изчислен като отношение на разгънатата
застроена площ (РЗП) на строежа = 2516 кв.м. към площта на УПИ V-10.35 = 1060 кв.м.
Съгласно представения архитектурен проект, на кота +14,56 било разположено подпокривно
пространство. Свидетелят арх. В. И. направила извод, че това подпокривно пространство
следва да бъде характеризирано като тавански етаж, съобразно §5, т.51 от ДР на ЗУТ, тъй
като от изготвените към архитектурния проект, разрез 1-1 и разпределение на подпокривно
пространство било видно, че светлата височина на подпокривното пространство е от 1.50 м
до 2.60 м и общата му застроена площ е приблизително 275 кв.м., а за достъп до кота +14,56
била предвидена двураменна стоманобетонна стълба, която заедно с проектираните
височини, правела подпокривното пространство достъпно и използваемо. При тези факти и
съобразявайки нормите на §5, т.18 и т.19 от ДР на ЗУТ тя приела, че застроената площ на
подпокривното пространство на кота +14,56 която била приблизително 275кв.м. не е
включена при определяне на РЗП съответно Кинт не бил определен правилно. РЗП на
сградата като сбор като сбор от застроените площи на всички надземни етажи и застроената
площ на подпокривното пространство била приблизително равна на 2791 кв.м. и при площ
на имота 1066 кв.м., Кинт бил приблизително равен на 2.62. Установила също така, че
съгласно представения инвестиционен проект, сградата била със смесено предназначение,
включваща един подземен, пет надземни и един тавански етажа и самостоятелните обекти с
нежилищно предназначение били разположени на първи и втори етажи, а на трети, четвърти
и пети надземни етажи били разположени жилища. При тези данни, свид. В. И. преценила,
че при определяне на съотношението между нежилищните и жилищните площи в сградата,
в противоречие с §5, т.18 от ДР на ЗУТ, сочеща, че РЗП представлява сбор от застроените
площи на всички надземни етажи, неправилно е включена и площта на подземния етаж, в
резултат на което неправилно е посочено, че нежилищната площ е 1248.10 кв.м. и
представлява 43 % от РЗП на сградата. Като взела предвид, че площта на самостоятелните
обекти с нежилищно предназначение, разположени на първи и втори надземни етажи в
сградата възлиза на 850 кв.м., а реално проектираната РЗП на сградата е 2791 кв.м., при
което нежилищната площ представлява 30.45% от разгънатата застроена площ на сградата,
свидетелят арх. В. И. констатирала, че проектираната сграда в УПИ V-10.35 не била със
смесено предназначение по смисъла на §5, т.29а ДР на ЗУТ, а представлява жилищна сграда
по смисъла §5, т.29 от ДР на ЗУТ, което представлява противоречие с предвижданията на
одобрения ПУП-ПРЗ, съгласно който имота е за „смесено предназначение".
При тези констатации било прието, че са нарушени предвижданията на ПУП-
ПРЗ за имота както по отношение на Кинт, така и по отношение на предназначението на
УПИ V-10.35, което представлява нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 ЗУТ, извършено от
проектанта на инвестиционния проект по част „Архитектура“ – въззивникът арх. К.К.,
спрямо която свид. В. И. съставила АУАН №ВН-30 от 27.04.2020 г. като посочила в него, че
нарушението е извършено в гр. Варна на 14.01.2020 г. (датата на подаване на искането за
одобряване на инвестиционните проекти на строеж „Сграда със смесено предназначение",
находящ се в УПИ V-10.35 „за смесено предназначение" (ПИ с ид.10135.4021.76), кв.2 по
план на м-т „Джанаварски път", м-т „Караулницата", землище „Владиславово", гр. Варна“
към което бил приложен и инвестиционния проект по част „Архитектура“. В АУАН било
отразено също, че предвид установените при проверката нарушения със Заповед №ДК-11-
ВН-07 от 11.02.2020 г., влязла в сила на 02.03.2020 г., началника на РДНСК бил отменил
Разрешение за строеж №6 от 24.01.2020 г.
2
АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който в срока по чл.44
ЗАНН подал писмени възражения срещу него като основно е възразил срещу констатацията
за неправилно невключване в РЗП на застроената площ на подпокривното пространство.
Възражението не било прието от АНО и същият, въз основа на съставения АУАН издал
оспореното НП като приел изцяло фактическите и правни констатации, изложени в акта, и
наложил на въззивника предвиденото в чл.232, ал.4, т.2, пр.1 ЗУТ наказание глоба в
минималния установен размер 3000.00 лв.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приобщени
приложените към АНП документи - Заповед №РД-13-171 от 13.06.2019 г. на началник на
ДНСК; Възражение вх.№РС-ВН-139-01-493 от 30.04.2020 г., АУАН №В-30 от 27.04.2020 г.,
Констативен протокол от 24.04.2020 г. - покана за съставяне на АУАН; Констативен
протокол от 05.02.2020 г., Писмо вх.№РС-ВН-139-00-175 от 12.02.2020 г., Разрешение за
строеж №6 от 24.01.2020 г.; Заповед №279 от 07.11.2017 г. на кмет на Община Варна;
Констативен протокол от 29.09.2017 г.; Писмо вх.№РС-ВН-139-00-317 от 29.01.2020 г.,
Заповед №Г-237 от 23.08.2017 г. на кмет на Община Варна, Таблица по чл.16 ЗУТ, извадка
от графичната част на ПУП-ПРЗ за УПИ V-10.35 „за смесено предназначение“, кв.2 по план
на м-т „Джанаварски път", м-т „Караулницата", землище „Владиславово", гр. Варна, Скица
№162 от 16.04.2019 г. на част от кв. „Вл. Варненчик" и приложение към нея, Оценка за
съответствието на инвестиционните проекти от м. 01.2020 г., Инвестиционен проект, част
„Архитектура“ за обект Сграда със смесено предназначение в УПИ V-10.35, кв.2, по план на
м-т „Джанаварски път", м-т „Караулницата", землище „Владиславово", гр. Варна.
По искане на защитата в хода на съдебното следствие е назначена съдебно-
техническа експертиза със задача вещото лице да даде отговор на следните въпроса:
Представлява ли подпокривното пространство тавански етаж, съответно обособено ли е в
подпокривното пространство таванско, складово помещение или друг вид помещение.
Експертизата е извършена от в. л. Н. Н., който е дал заключение, че в архитектурния проект
на кота +14.60 е разположено подпокривно пространство, но същото се характеризира като
нормален тавански жилищен етаж, че при изчисляване на РЗП не била включена площта на
това подпокривно пространство, а след включването й Кинт е равен на 2.62 при разрешено
по ПУП 2.5. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението на изготвената
експертиза, като заявява, че е приел, че подпокривното пространство по Архитектурния
проект всъщност е нормален тавански жилищен етаж заради височина и следва неговата
площ да бъде включена в ПРЗ. Сочи, че в проектите няма разпределение на зидове в
подпокривното пространство, но чисто конструктивно са налице всички необходими
условия за обособяване на помещения само чрез поставяне на преградни стени.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Административно-наказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42
и чл.57 ЗАНН. В акта и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението вменено във вина на въззивника, както и обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са дата и място на извършване на нарушението както и нарушените
законови норми. Допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на
административно-наказателното производство съдът не констатира.
Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2 ЗУТ предвижданията на
подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Един от елементите
3
на всеки ПУП – ПРЗ е коефициентът на интензивност на застояването (Кинт).
Съгласно §5, т.19 от ДР на ЗУТ "Интензивност на застрояване" на
урегулирания поземлен имот е отношението на разгънатата застроена площ към площта на
урегулирания имот, изразено в абсолютно число. Интензивност на застрояване може да се
определя и общо за квартал, устройствена територия или зона, както и за части от тях.
Съгласно §5, т.18 от ДР на ЗУТ "Разгъната застроена площ" е сборът от
застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване. В
разгънатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното
пространство на сградите. В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ
на балконите, лоджиите и терасите. В случая видно от обяснителната записка към
архитектурния проект подпокривното пространство е неизползваемо като заключението на
в. л. Н. сочи, че в инвестиционния проект няма отразяване на жилища, няма разпределение
и зидове като той е достигнал до извод за използваемост на пространството само и
единствено на база височината. При положение обаче че нормативни изисквания за
височина на подпокривното пространство няма от една страна, а от друга и предвид на това,
че в подпокривното пространство могат да се разполагат не само жилищни помещения, а и
други (с различно предназначение), каквито също не са предвидени в проекта, то няма и как
да се приеме, че подпокривното пространство е използваемо, съответно не може да се
определи като застроена площ в него по смисъла на §5, т.19 от ДР на ЗУТ. В случай на
бъдещо преустройство на подпокривното пространство в жилище, то ще подлежи на нова
самостоятелна преценка за спазване изискванията за съответствието му с предвижданията на
ПУП – ПРЗ, включително спрямо интензивността на застрояване. В горната насока е
Решение на ВАС №2917 от 07.03.2018 г. по а. д. №9509/2017 г., постановено по идентичен
казус. В контекста на горното съдът счита, че в случая одобрения проект съответства на
предвижданията на ПУП – ПРЗ по отношение на Кинт.
Налице е обаче несъответствие на одобрения проект относно
предназначението процесния УПИ. Видно от одобрения ПУП – ПРЗ за имота (таблица по
чл.16 ЗУТ), в същия имота е отреден като такъв за „смесено предназначение“. В
представения инвестиционен проект сградата също е определена като такава със смесено
предназначение като видно от проекта същата съдържа един подземен етаж и пет надземни
етажа. Съгласно §5, т.29а от ДР на ЗУТ, "Сграда със смесено предназначение" е нежилищна
сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като при
наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от разгънатата й застроена площ.
Съгласно цитираната по-горе норма на §5, т.18 от ДР на ЗУТ, "Разгъната застроена площ" е
сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото
застрояване. В разгънатата застроена площ се включват и застроените площи в
подпокривното пространство на сградите. В застроената площ на надземните етажи се
включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. В случая, видно от обяснителната
записка по част „Архитектура“ на одобрения инвестиционен проект, неправилно е
определено отношението на нежилищните и жилищните площи в сградата като при
определяне на РЗП е включена и площта на подземния етаж (398.10 кв.м.). На тази база е
посочено, че нежилищната площ в сградата е 1248.10 кв.м., което е 43% от РЗП. От
обяснителната записка се установява, че общата площ на надземните нежилищни обекти
възлиза на 850 кв.м. при РЗП (след изключване площта на подземния етаж) 2516 кв.м. и
представлява 33.78% от сградата. Съответно жилищната площ възлиза на 66.22 % и
надвишава параметрите определени в §.5, т.29а от ДР на ЗУТ. С други думи, проектираната
сграда се явява не със „смесено предназначение“, а представлява жилищна такава по
смисъла на §5, т.29 от ДР на ЗУТ и при тази констатация, правилен и законосъобразен се
явява съдържащият се в процесното НП извод, че изтогвения от въззивника инвестиционен
проект в част „Архитектура“ не съответства на предвижданото предназначение за УПИ V-
10.35 по ПУП – ПРЗ, което съобразно чл.108, ал.1, изр.2 ЗУТ е задължително за
4
инвестиционното проектиране.
Правилно административно-наказващият орган е приложил съответната
санкционна норма по чл.232, ал.4, т.2 ЗУТ и при определяне размера на наказанието
правилно са взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за въззивника
това е първо нарушение от съответния вид, както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства и е наложил наказанието глоба в предвидения минимален размер – 3000.00
лв, при което за съда не съществува възможност да го ревизира и намали под
законоустановения минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите на чл.27 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не може да намери приложение института
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които да отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид и да сочат
липсваща или явно незначителна обществената опасност на нарушението. Неспазената
материално-правна норма не включва като елемент от фактическия състав настъпване на
определен противоправен резултат, нарушението е формално и липсата на настъпили
вредоносни последици не е обуславя наличие на по-ниска степен на обществена опасност
спрямо обикновените случаи на нарушение от същия вид.
При така изтъкнатите фактически констатации и правни изводи, съдът счете
атакуваното НП за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание
чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане
на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като фактическа и правна
сложност на делото като средна по степен, съдът намира, че следва да присъди съответното
възнаграждение в размер към средния - 100.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №ВН-30-56 от 27.10.2020 г.,
издадено от Началник на РД „Национален строителен контрол“ Варна, с което за нарушение
по чл.108, ал.1, изр.2 ЗУТ, на арх. КР. ХР. К., ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер 3000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА арх. КР. ХР. К., ЕГН **********, да заплати на по сметка на РД
„Национален строителен контрол“ Варна, сумата 100.00 лв (сто лева, 00 ст.),
представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и
чл.143 ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5