Решение по дело №918/2018 на Районен съд - Перник

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 662

гр. Перник, 15.04.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 02.04.2019 г., 6 -ти състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА

 

при секретар Л Добрева

като разгледа гр.дело № 00918 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.250 ГПК – съгласно мотивите на определение № 137 от 18.02.2019г. на ПОС

Следователно, съдът следва да се произнесе по така наличните указания на въззивния съд , като допълни решение № 868 от 29.08.2018г. по гр.дело № 00918 / 2018г. ПРС по реда на чл.250 ГПК- касателно исковата претенция по чл.149 СК за периода 01.10.2017г.- 08.02.2018г.

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от

С.И.И. ЕГН **********

*** ул. адв.Д.Г. ПАК

СРЕЩУ

Л.Е.С. ЕГН ********** ***

 И чрез адв.А.А. ПАК

Предявен е насрещен иск от ответницата по делото с правно основание чл.149 СК – за два различни периода, като с настоящето решение по реда на чл.250 ГПК съдът следва да се произнесе по иска за периода 01.10.2017-08.02.2018г. /датата на ИМ/-

 за 200лв. ежемесечно считано от 01.10.2017г. до настъпване обстоятелства изменяващи или отменяващи това задължение

Иска за минало време сумата 400лв. за периода 01.02.2017-30.09.2017г. ежемесечна издръжка за минало време/представляваща разликата между издръжката която той е платил за този период от по 150лв. месечно и дължимата се издържка по 200лв. месечно – за всеки месец от този период, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на НИ до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката/

Въззивният съд приема , че съдът следва да се произнесе по исковата претенция по чл.149 СК за периода 01.10.2017г.- 08.02.2018г.

 

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

 

От фактическа страна се установява:

Безспорно по делото е, а и се установява от доказателствата, че от връзката си страните  имат родено едно общо дете  ИРЕЯ, което е родено 2015г. т.е. към момента е на 3 години.

Не се спори по делото, че страните нямат сключен граждански брак, както и че двамата живеят разделено.

 Малолетната И.живее при майката , като тя пък живее с майка си, която й помага, въпреки че работи като шеф на Пощенска банка в гр.Перник и е ангажирана през деня. Т.е. бабата на детето е активно ангажирана през деня, но  подпомага дъщеря си, респ. внучето както финансово, така и с грижи по детето.

Не се спори, че майката е млада, род.1993г. т.е. към момента на 25 годишна.

 

Установява се, че до момента бащата не е бил осъждан да заплаща определен размер издръжка на малолетното си дете, но  е изразил желание да изплаща издръжка на детето.

Бащата не е запазил доказателства за даваните през това време средства за детето.

По делото има споразумение по ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ касаещи режима на виждане на детето с бащата, като за размера на издръжката такъв не е постигнат.

 

Установи се, че в хода на делото привременните мерки не се изпълняват по причини произхождащи от двете страни – майката ,респ.бабата осуетяват даването на детето, бащата от гордост не ще да се моли и не го търси.

 

Детето е на 3 години и психиката му е неизградена, все още неоформена, което предполага възможност за всякакви манипулации, въздействия, настройки и влияния.

 

В съдебно заседание, социалният работник заявява, че детето има нужда да общува и с двамата си родители, като обаче ще се чувства неспокойно ако по време на срещите майка й не е около нея.

Същото се споделя и от съда.

 

Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

 

От събраните по делото доказателства се установява, че бащата има желание да подържа лични контакти с дъщеря си, да подпомага нейното физически и психическо израстване, както и желае да бъде част от живота й.

Осъществяването на лични отношения между двамата е затруднено предвид на това, че срещите им са свързани с предварително звънене от бащата към майката или бабата на детето, при което контактите се осуетяват по една или друга причина.

Безспорно е, че всеки родител е задължен да издържа своите деца съобразно своите възможности и материално състояние.

 В случая безспорно е, че детето е малолетно и родителя, при който не живее следва да заплаща издръжка в определен размер съобразно възможностите си.

По отношение размер на издръжка, която следва да се заплаща на детето, съдът следва да съобрази следното:

-задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

 

Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК.

 

 Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ.

 

Правото на детето да получа издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството “ненавършило пълнолетие дете”.

 

 Съдът следва да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като вземе предвид представените по делото доказателства.

 

При изследване на въпроса за доходите на родителите става ясно, че бащата има възможност да плаща по 150 лв. месечно.

По отношение на трудовата заетост и доходите на майката се представиха доказателства, че същата  е в процес на започване на работа, и че е студентка и получава майчинство,

Следва да се вземе предвид, че майката отглежда и полага грижи за издръжката на детето, а бащата е в трудоспособна възраст и няма данни за влошено здравословно състояние или друга причина, която да се явява пречка за трудовата му заетост.

 

В мотивите на решение № 868 от 29.08.2018г. по гр.дело № 00918 / 2018г. ПРС, съдът  е изразил волята си, че :

Иска за минало време сумата 400лв. за периода 01.02.2017-30.09.2017г. ежемесечна издръжка за минало време/представляваща разликата между издръжката която той е платил за този период от по 120лв. месечно и дължимата се издръжка по 200лв. месечно – за всеки месец от този период, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на НИ до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката/- е уважен до размера 120лв., като за разликата се отхвърля като неоснователен и недоказан.

Това е така, защото

Съдът счита, че с оглед разпоредбите за размера на мин.размер на издр. съобразен с мин.РЗ за 2017г.- то следва също така да присъди размер от 120лв. ежемесечно за минало време, като отхвърли за разликата до пълния предявен размер/ разликата до 200лв. / както и до размера  400лв. ежемесечно за периода.

Освен това, волята на съда е обоснована  за размер 120лв. / като в диспозитива е допусната ЯФГ като е вписа н размер 150лв. за миналия период

 

В настоящето решение по реда на чл.250 ГПК съдът следва да се произнесе по иска за периода 01.10.2017-08.02.2018г. /датата на ИМ/-

Следователно, се присъжда размер 120лв . за посочения от Въззивния съд период ежемесечно като за разликата до пълния предявен размер се отхвърля като неоснователен и недоказан

 

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ДОПЪЛВА по реда на чл.250 ГПК - решение № 868 от 29.08.2018г. по гр.дело № 00918 / 2018г. ПРС,  в следния смисъл :

 

 ОСЪЖДА   бащата С.И.И. ЕГН ********** ***

ДА ЗАПЛАТИ издръжка в размер 01.10.2017-датата на ИМ 08.02.2018г.-  в размер 120лв. за периода

На малолетното дете И.С.И.род. ***г. ЕГН ********** – чрез майката и законен представител

Л.Е.С. ЕГН ********** ***

като за разликата  до пълния предявен размер  - отхвърля като неоснователен и недоказан.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала: Х.С.