№ 6161
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110172073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу М. ИВ. Б., с която са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318,
ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че М. ИВ. Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 2647,19 лв. за главница,
представляваща цена на доставка на топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г. за имот в адрес, ведно със законна лихва от 25.05.2021 г. до изплащане на
вземането, с 273,73 лв. за мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.04.2021 г.;
сумата 58,70 лв. за главница, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
25.05.2021 г. до изплащане на вземането, с 10,60 лв. за мораторна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 16.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 29029/2021г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ от 2014г., както и съдебни
разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Навежда възражение за
давност. Оспорва представените от ищеца и трето лице-помагач документи с довод, че
същите не установяват правнорелевантните факти по спора.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ АД счита исковете за основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира следното:
Видно от молба-декларация на Михаил Стефанов Б., входирана в канцеларията на
1
ищеца на 12.08.2002 г., е поискал откриване на партида за недвижимия имот на негово име,
за което представил приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на имот в адрес.
Молбата-декларация (заявление) за откриване или промяна на партида с абонатен номер за
всеки имот представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Когато топлофикационното
дружество приема заявлението и продължава да доставя топлинна енергия до имота, както е
в случая, може да се направи еднозначен извод, че ищцовото дружество е приело
предложението на заявителя за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо
съдът приема, че през исковия период като собственик на имота отв. Б. се намира в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху
имота. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната
връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на
ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. В случая
облигацията безспорно се доказва и от молбата-декларация за откриване на партида. Не се
твърди и доказва от заинтересованата страна изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ –
ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е
сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ответникът е
пасивно материално легитимиран по спора и отговаря изцяло за непогасените вземания за
доставка на топлинна енергия.
Ответникът отговаря за непогасените вземания и за цена на извършена услуга дялово
разпределение. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на
доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по
реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна
собственост са избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства, вкл. от третото лице-
помагач се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово
разпределение, без възражения, в каквато насока са приетите индивидуални отчети, по
силата на договор от 02.06.2017 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач. Няма
пречка срокът на договора да се подновява ежегодно и автоматично, доколкото е
предвидена такава клауза в р. II, чл. 3, относима за периода.
От заключение на съдебна техническа експертиза, преценено по реда на чл. 202 от
ГПК, се установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., реално потребеното
количество топлинна енергия е на стойност сумата 2642,40 лв. За сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. В нея не са включени лихви
или стари задължения. В табличен вид са представени по месеци дължимите суми за
2
доставка на топлинна енергия, като се установява, че за периода 2018-2019 г. е извършен
реален отчет на 1 бр. изправен водомер за топла вода и на 4 бр. индивидуални
разпределители за разход отопление. За отчетен период 2019-2020 г. потреблението на топла
вода е на база „служебен отчет“ за един потребител поради „неосигурен достъп“, каквато
правна възможност предвижда чл. 70, ал. 3 и 4 от Наредба № 16-334/6 04.2007г. за
топлоснабдяването (отм. ДВ бр.25 от 20.03.2020г., занапред) и т.6.5. от Приложение към чл.
61, ал. 1 от Наредбата. В тази връзка от приетия индивидуалният отчет за периода 2019-2020
г., ценен като частен свидетелстващ документ, подписан само от представител на третото-
лице помагач, удостоверява, че абонатът отказва достъп. Липсва подпис на абоната и подпис
на представител на етажната собственост за оформяне на документа по реда на чл. 13,
ал.1,т.3 от ОУ. Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ, редът за отчитане на показанията на
уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на
договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Посочената законова делегация урежда отклонение от разпределението на
доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на потребителя за
осигуряване на достъп - не в тежест на последния е доказването на предоставения достъп до
имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи, че е извършен отчет в
сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на потребителя. Предвид това
и при изричното оспорване от страна на ответника на начина на изчисление на стойността
на доставка, съдът приема, че по делото не е установено валидно възникнало вземане на
ищеца към ответника за отчетен период 2019-2020 г. Съдът счита, че констатацията на
вещото лице, че редовната метрологична проверка на общия топломер на абонатната
станция след 2017 г. е проведена вместо 2019 г. през 2021 г. не внася съмнение за реално
доставеното количество топлинна енергия през периода 2018-2019 г., защото вещото лице е
установило, че през 2017 г. е извършена проверка и поставен изправен топломер с фабричен
номер, идентичен на проверения през 2021 г., което еднозначно сочи, че не са установени
отклонения в измервателния уред, монтиран по-рано.
Съдът, като взе предвид заключението на вещото лице и събраните писмени
доказателства, приема, че правото на парично вземане за главница за цена на доставка на
топлинна енергия е възникнало за сумата 1243,67 лева, а за главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение – 29,31 лева, и двете за периода 01.05.2018-30.04.2019 г., а в
останалата част, като недоказани, исковете подлежат на отхвърляне.
Искът за съществуване на правото на парично вземане, удостоверено в заповед за
изпълнение, се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, по арг.от чл. 422, ал. 1 от ГПК, което в случая е сторено на
25.05.2021 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. Погасени по давност ще са изискуемите парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 25.05.2018 г.
Предявените парични вземания обаче са извън релевантния период и възражението за
изтекла давност е неоснователно. Това е така, тъй като приложими за периода от 11.08.2016
г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които
публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл.
150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна
енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1,
във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена
за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо
3
месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност.
Падежът на плащане на сметката за м.05.2018 г. настъпва след 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, или през м. 08.2018 г., но искова молба е предявена по-рано.
Съгласно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява
лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3 - само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това
съдът, като взе предвид писмените доказателства и заключение на ССчЕ, преценено по реда
на чл. 202 от ГПК, дължимата лихва за забава за периода 15.09.2019-16.04.2021 г. (по обща
фактура №**********/31.07.2019 г.) върху непогасената главницата за цена на топлинна
енергия (за периода 01.05.2018-30.04.2019 г.), възлиза на 190,35 лева, в който размер следва
да се уважи акцесорната претенция, а в останалата част отхвърли.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва да
възстанови направените от ищеца съдебни разноски, като с оглед разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, за сумата 425,55 лв. , сбор от 371,82 лв. разноски за исково
производство за платена държавна такса, възнаграждения на вещи лица и на юрисконсулт,
и 53,73 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт пред заповедния
съд. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, юрисконсултското
възнаграждение Съда определи в предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от
НЗПП. Претенцията съдебни разноски на ответника е недоказана и не се присъждат.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. ИВ. Б., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С., ул. „А.К.“ №№, ет., ап., дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ........, със седалище и
адрес на управление: адрес, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.
1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1243,67 лева за главница, представляваща цена на
доставка на топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г. за имот в адрес, и
сумата 190,35 лева за мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.04.2021 г.; сумата
29,31 лева за главница, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главниците,
считано от 25.05.2021 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 29029/2021 г. по
описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ........, срещу М. ИВ. Б., с ЕГН:
**********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ,
чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че М.
ИВ. Б., с ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ........, сумата над уважения размер от
1243,67 лева до пълния предявен размер от 2647,19 лева за главница, представляваща цена
4
на доставка на топлинна енергия за имот в адрес, ведно със законна лихва от 25.05.2021 г. до
изплащане на вземането, и за периода 01.05.2019-30.04.2020г., с мораторна лихва над
уважения размер от 190,35 лева до пълния предявен размер от 273,73 лева; сумата над
уважения размер от 29,31 лева до пълния предявен размер от 58,70 лева за главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва
от 25.05.2021 г. до изплащане на вземането, и за периода и за периода 01.05.2019-
30.04.2020г., и сумата 10,60 лева за мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до
16.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 29029/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М. ИВ. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „А.К.“ №№,
ет., ап., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: адрес,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 425,55 лева – съдебни разноски по ч.гр. дело №
29029/2021 г. и гр. дело № 72073/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.“ АД на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5