М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против:
-Подсъдимия
С.И.М., с ЕГН: ********** *** за
това, че на 28.11.2017г. в град Плевен,
пред Районен съд-Плевен-дванадесети наказателен състав, като свидетел по
Административно-наказателно дело/АНД/ №2478/2017г. по описа на Районен
съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че обвиняемият И.В.И.
*** не е управлявал моторно превозно средство-мотоциклет марка „***“, с рама № *** –
престъпление по чл.
290, ал. 1 от НК
-Подсъдимия Х.Г.Х., с ЕГН: ********** *** за това,
че на 28.11.2017г. в град Плевен, пред Районен съд-Плевен-дванадесети
наказателен състав, като свидетел по Административно-наказателно дело/АНД/
№2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил
неистина, а именно, че обвиняемият И.В.И. *** не е управлявал моторно превозно
средство-мотоциклет марка „***“, с рама № *** – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
-Подсъдимия Ц.Г.К., с ЕГН: ********** *** за това, че на
28.11.2017г. в град Плевен, пред Районен съд-Плевен-дванадесети
наказателен състав, като свидетел по Административно-наказателно дело/АНД/
№2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил
неистина, а именно, че обвиняемият И.В.И. *** не е управлявал моторно превозно
средство-мотоциклет марка „***“, с рама № ***, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 от НК
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимите, като изразява становище, че
от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К.
са осъществили състава на престъплението, по което им е повдигнато обвинение –
чл. 290, ал. 1 от НК и пледира да бъдат признати за виновни.
По отношение на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимите представителят на държавното обвинение
взема становище, че на подсъдимия С.М.
следва да бъда наложено наказание лишаване
от свобода в размер на 3 години, което следва да бъде изтърпяно ефективно,
а по отношение на подсъдимите Х.Х. и Ц.К. предлага на същите да бъде наложено наказание
1 година лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от 3 години.
Подсъдимите
С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К. в последната си дума оспорват вмененото им във вина
деяние и молят съда да бъдат оправдани, тъй като считат, че не са извършили
престъплението, за което им е повдигнато обвинение.
От
страна на техния защитник, адв. М.Б. ***, се оспорва
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, в това число повдигнатото
обвинение, като се излагат съображения за това, че събраните по делото
доказателства не са годни да докажат обвинителната теза на РП - Плевен, поради
което пледира за оправдателна присъда по отношение и на тримата подсъдими С.И.М.,
Х.Г.Х. и Ц.Г.К. .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – обясненията на
подсъдимите, показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените по
делото всички писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К.
се познавали със свидетеля И. В.И., тъй като участвали в планирано мероприятие
от страна на любители на мотоциклети /„Мото събор“/.Мероприятието се провело на
25.12.2016г. със сборен пункт на паркинга пред магазин “***“ в гр.Плевен.
Свидетелят И.В.И. притежавал
нерегистриран мотоциклет „***“ с рама №***. Сутринта на 25.12.2016г. свидетелят И.И., привел в движение гореописания мотоциклет и заедно със
сина си-В.И.И., който също управлявал нерегистриран мотоциклет „***“,
който бил с различен номер на рамата. Двамата с управляваните от тях
мотоциклети се отправили към уреченото място- паркинга пред магазин “***“ в
гр.Плевен. Около 10,40часа свидетелят И.И., заедно
със сина си, управлявали двата нерегистрирани мотоциклета в близост до паркинга
на магазин „***“-***, когато били забелязани и спрени за проверка от дежурни
полицейски служители-свидетелите К.Ч.П. и Ю.Ц.М., и двамата служители в сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР-Плевен.
В хода на проверката служителите
на МВР се уверили, че управляваните от баща- И.В.И. и син- В.И.И., мотоциклети са нерегистрирани и констатираното отразили
в съответни Актове за установяване на административно нарушение/АУАН/, като
спрямо В.И.И. бил съставен АУАН №910599/25.12.2016г.,
а спрямо И.В.И.-АУАН №910534/25.12.2016г.
След извършена предварителна
проверка с постановление от 10.04.2017г. било образувано досъдебно производство
№ Д-689/2017г. по описа на РП-Плевен.
В хода на разследването към
наказателна отговорност за престъпление по чл.345, ал.2 НК бил привлечен
свидетелят И.В.И.. Междувременно спрямо В.И.И. било
издадено НП№ 17-0938-000006/13.01.2017г. на Началник група сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР-Плевен, с което му било наложено наказание „обществено
порицание“ за извършени нарушения по чл.150 и чл.140, ал.1 ЗДвП.
За извършеното от свидетеля И.В.И.
с ЕГН ********** престъпление, Районна прокуратура-Плевен внесла мотивирано
постановление с предложение същия да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание за това, че на 25.12.2016г. в
гр.Плевен, управлявал моторно превозно средство- мотоциклет „***“ с рама №***, което не е регистрирано по
надлежния ред-престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1
НК.
Било образувано Административно-наказателно
дело № 2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен. Делото било разпределено на
ХII-ти наказателен състав, с председател съдия ***.
На 28.11.2017г. в гр.Плевен, в
сградата на Съдебната палата било проведено заседание, като били призовани като
свидетели полицейските служители- К.Ч.П. и Ю.Ц.М..Бил даден ход на делото, като
защитника на свидетеля И.В.И. довел подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К., като
поискал съда да ги допусне и разпита като свидетели във връзка с изясняване
обстоятелството, дали свидетеля И.В.И. е
управлявал моторното превозно средство.
Съдът допуснал до разпит в
качеството на свидетели подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К., снел самоличността
на същите и им разяснил и изрично ги предупредил за наказателната отговорност
по чл.290, ал.1 НК.
Подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К.,
в качеството на свидетели обещали да говорят истината.
Въпреки това обаче, подсъдимите С.И.М.,
Х.Г.Х. и Ц.Г.К. дали показания в качеството на свидетели, в които съзнателно
потвърдили неистина, като заявили, че на 25.12.2016г. свидетелят И.В.И. не е
управлявал моторно превозно средство- мотоциклет „***“ с рама №***. Подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К.,
в качеството на свидетели заявили, че преди и по време на полицейската проверка
на 25.12.2016г. двата мотоциклета-на свидетеля И.В.И. и сина му, са били в
покой, с изгасени двигатели, подпрени на стълб.
В подкрепа на неверните си
твърдения, подсъдимите Х.Г.Х. и Ц.Г.К., в показанията си обяснили, че сутринта
преди мероприятието, заедно са натоварили и транспортирали, посредством бус, двата мотоциклета до мястото на „Мото събора“. А подсъдимият
С.И.М. в качеството на свидетел заявил, че е помогнал при натоварването на двата мотора на буса, с който трябвало да бъдат транспортирани до мястото
на сбирката, тъй като нямали регистрационни номера, а после той отишъл на
събора със своя мотор.
Показанията на подсъдимите С.И.М.,
Х.Г.Х. и Ц.Г.К. били надлежно записани в протокола от съдебното заседание от
дата 28.11.2017г.
С Решение №2478/2017г. на Районен съд-Плевен, ХII-ти наказателен състав свидетелят И.В.И. е признат за
виновен в това, че на 25.12.2016г. в
гр.Плевен, управлявал моторно превозно средство- мотоциклет „***“ с рама №***, което не е регистрирано по
надлежния ред-престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1
НК. На основание чл.378, ал.4,т.1 НПК вр. чл.78а НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
Глоба в размер на 2000 лв. В мотивите към Решението, Съдът не е кредитирал
показанията на подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К., дадени в качеството им на
свидетели, като сочи, че същите са недостоверни, неубедителни, противоречат на
останалите доказателствени материали и същите имат за цел да създадат удобна
за свидетеля И.В.И. защитна теза, а
именно, че не е управлявал превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред.
Окръжен съд-Плевен с Решение №
85/13.04.2018г. по ВНАХД №94/2018г. след въззивен
контрол изменил Решение № 2478 от 20.12.2017г. постановено по АНД № 2478/2017г.
на РС-Плевен, като намалил размера на наложеното на свидетеля И.В.И. административно наказание Глоба –от 2000 лв.
на 1000лв. и потвърдил решението в
останалата му част, като правилно и
законосъобразно, но е приел мотивите изложени по горе на Районния съд, а
именно, че С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К. са дали /недостоверни, неубедителни и
противоречиви на останалите доказателствени материали и същите имат за цел да
създадат удобна за свидетеля И.В.И. защитна теза, а именно, че не е управлявал
превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред/.
Решение по АНД № 2478/2017г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила
на 13.04.2018г.
Като
свидетели по делото са разпитани в качеството на свидетели Ч.П. и Ю.М. –
полицейски служители, които са категорични, че на 25.12.2016 г., в гр. Плевен,
лицето И.В.И. е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет, като този
мотоциклет не е придвижен до паркинга на „***” в гр. Плевен, а е дошъл на
собствен ход управляван от свидетеля И.И.. Двамата
свидетели са категорични, че са имали визуален контакт преди влизането на
мотоциклетите в паркинга на „***”, още от бул. „***”, като на практика оборват
по този начин показанията на тримата подсъдими, а именно, че мотоциклетите са
били натоварени в бус и са придвижени с този бус до паркинга на „***” в гр. Плевен.
Съдът
не вижда причина, поради която тези двама свидетели биха имали интерес да
потвърдят неверни данни, а още повече на база техни показания се е произнесъл
Районен съд – Плевен и въззивната инстанция на
практика е препотвърдила мотивите на Районен съд – Плевен посочени по-горе.
Съдът
кредитира изцяло показанията на тези свидетели, доколкото заявеното от тях е в
съответствие с целокупния доказателствен материал, а и доколкото същите се
явяват обективен и незаинтересовани от крайния изход на делото.
Като
свидетел по делото е разпитан и И.В.И., но показанията на последния не съдържат
съществена информация, спомагаща за установяване на обективната истина, но
доколкото по делото не са налице основания същите да не бъдат кредитирани, тъй
като не се опровергават от доказателствата по делото, съдът ги кредитира
изцяло.
Горната фактическа обстановка и
анализът на събраните по делото доказателства, обосновават съда да направи следните
правни изводи:
Съдът прие, че събраният по
делото доказателствен материал и неговият анализ дават категорично основание да
се приеме, че подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К. са осъществили от обективна и
субективна страна състав на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, а именно:
-Подсъдимият С.И. ***,
пред Районен съд-Плевен-дванадесети наказателен състав, като свидетел по
Административно-наказателно дело/АНД/ №2478/2017г. по описа на Районен
съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че обвиняемият И.В.И.
*** не е управлявал моторно превозно средство-мотоциклет марка „***“, с рама № ***.
-Подсъдимият Х.Г.Х. ***, пред Районен съд-Плевен-дванадесети наказателен състав, като свидетел
по Административно-наказателно дело/АНД/ №2478/2017г. по описа на Районен
съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че обвиняемият И.В.И.
*** не е управлявал моторно превозно средство-мотоциклет марка „***“, с рама № *** –
престъпление по чл.
290, ал. 1 от НК.
-Подсъдимият Ц.Г.К., с ЕГН: ********** *** за това, че на
28.11.2017г. в град Плевен, пред Районен съд-Плевен-дванадесети
наказателен състав, като свидетел по Административно-наказателно дело/АНД/
№2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил
неистина, а именно, че обвиняемият И.В.И. *** не е управлявал моторно превозно
средство-мотоциклет марка „***“, с рама № ***.
Престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, законодателят е поставил в раздел
ІІІ „Престъпления против правосъдието”, където се засягат отношенията само в
сферата на съдебната власт в Република България.
От обективна страна в състава на
престъплението са установени две форми на изпълнителното деяние:
1/ потвърждаване на неистината, а
именно - деецът в качеството на свидетел да каже нещо, за което знае, че не
съществува в действителност
и
2/ затаяване на истината, а
именно - деецът в качеството на свидетел да не посочи нещо, за което знае, че
съществува в действителност, твърдейки за него, че не му е известно, че не си
спомня, забравил е и т.н. И двете форми
на изпълнителното деяние следва да бъдат осъществени пред съд или друг надлежен
орган на власт.
В
случая е налице реализиране на първата от предвидените в закона алтернативи,
тъй като на установените по делото дата и място – 28.11.2017 г. в гр. Плевен
пред Районен съд – Плевен – дванадесети наказателен състав по
Административно-наказателно дело/АНД/ № 2478/20017 г. по описа на РС - Плевен,
като свидетели, подсъдимите С.М., Х.Х. и Ц.К. устно и
съзнателно са потвърдили обстоятелства, които видно от събраните по делото
доказателства следва да се окачествят като неистина.
Субект
на престъплението по чл. 290, ал.1 НК може да бъде само свидетел, тоест лице,
което е привлечено в процеса, за да изложи пред съд или друг надлежен орган на
власт своите възприятия за определени факти от значение за делото - факти,
включени в предмета на доказване по конкретното дело.
Подсъдимите С.М., Х.Х. и Ц.К. са наказателно отговорни лица, тъй като са заявили
процесните обстоятелства в качеството си на свидетели,
след като са им били изрично разяснени правата и задълженията им в това
качество, в това число и наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Непосредствен
обект на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК са обществените отношения,
свързани с нормалното осъществяване на правосъдната дейност. При депозирането
на неверни свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган на власт
съществува опасност да не бъде постигната основната цел на правораздавателната
дейност, а именно - разкриване на обективната истина относно фактите,
обуславящи приложимия закон като предпоставка за правилното решаване на
възникналия правен спор. Тази опасност е била налице в случая, тъй като подсъдимите
С.М., Х.Х. и Ц.К. в качеството си на свидетели са
възпроизвели факти, които са част от предмета на доказване по конкретното дело
и същите е следвало да способстват за установяване на обективната истина по
делото.
Предвид
всичко гореизложено, в случая следва да се приеме, че с действията си, подсъдимите
С.М., Х.Х. и Ц.К. са изпълнили обективните
признаци на престъплението
“лъжесвидетелстване”, тъй като на посочената по-горе дата и място, в качеството
си на свидетел по НАХД № 2478/2017 по описа на РС – Плевен са депозирали
неистински показания пред надлежен орган на власт.
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимите
са съзнавали общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици.
КАТЕГОРИЧНО
подсъдимите са съзнавали, че в качеството си на разпитани свидетели са били
длъжни да депозират истинни показания, както и че депозираните от тях такива не
отговарят на действителното фактическо положение.
Въпреки
това подсъдимите С.М., Х.Х. и Ц.К. са извършили
фактическия състав на престъплението “лъжесвидетелстване”, осъзнавайки общественоопасния характер на извършеното от техните проявления
като общественоопасни последици, стремейки се именно
към постигане на този резултат, като пряко са го целели и искали.
С
оглед всичко гореизложено съдът призна подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К. за
виновни в извършването на престъплението по чл.
290, ал. 1 НК.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
Чл. 290, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години. С оглед на посочената и приета по-горе правна
квалификация за извършеното от подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К.
престъпление, като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 55 от НК, съдът определи на подсъдимите наказание, както следва:
На подсъдимия С.И.М. съдът му наложи наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, а именно - „Пробация” при следните пробационни
мерки:
- чл. 42а, ал. ІІ,
т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ;
На основание чл.
42б, ал. І от НК задължителната регистрация по настоящ адрес следва да се
провежда при периодичност 5
/ПЕТ/ пъти седмично.
- чл. 42а, ал. ІІ,
т. 2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ;
На подсъдимия Х.Г.Х., съдът му наложи наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, а именно - „Пробация” при следните пробационни
мерки:
- чл. 42а, ал. ІІ,
т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ;
На основание чл.
42б, ал. І от НК задължителната регистрация по настоящ адрес следва да се
провежда при периодичност 3
/ТРИ/ пъти седмично.
- чл. 42а, ал. ІІ,
т. 2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ;
На подсъдимия Ц.Г.К. съдът му наложи наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, а именно - „Пробация” при следните пробационни
мерки:
- чл. 42а, ал. ІІ,
т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ;
На основание чл.
42б, ал. І от НК задължителната регистрация по настоящ адрес следва да се
провежда при периодичност 3
/ТРИ/ пъти седмично.
- чл. 42а, ал. ІІ,
т. 2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ;
При
определяне на размера на наказанието съдът отчете наличните по делото
смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало към момента
на извършване на деянието от страна на подсъдимите Х.Г.Х. и Ц.Г.К., които са
били неосъждани.
От
друга страна съдът не отчете наличието на отегчаващи вината обстоятелства по
отношение на подсъдимите Х.Г.Х. и Ц.Г.К., а по отношение на подсъдимия С.И.М.
съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство предишните му осъждания.
Съдът
намира, че така определеното наказание на подсъдимите Х.Г.Х. и Ц.Г.К. при
условията на чл. 55 от НК е справедливо и ще изпълни целите на наказанието – да
се поправят и превъзпитат подсъдимите, да им окаже необходимото сплашващо
въздействие и не на последно място, да се въздейства превъзпитателно и предупредително
и върху останалите членове на обществото.
Становището
на РП-Плевен относно размера и вида на наказанията не беше споделено от съда,
тъй като, ако съдът се беше съобразил с него, би проявил ненужна репресия и
жестокост, което не е част от целите заложени в чл. 36 от НК.
С оглед така направените подробни
фактически и правни констатации по-горе, с оглед на вътрешното си убеждение и морал
и с оглед точното спазване на разпоредбите на закона, съдът постанови своята
осъдителна присъда в този и вид и размер.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: