Решение по дело №1142/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260488
Дата: 31 август 2020 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100501142
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………….. / …………... 2020 г.

Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

                                                            

при секретар Елка Иванова,

като разгледа докладваното от съдия Бажлекова

въззивно гражданско дело № 1142 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про продажби“ АД – Варна срещу решение 713 от 14.02.2020г. по гр.д. № 16492/2020г. по описа на ВРС с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Г.Н.Т., ЕГН **********,***,  не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,  сумата от 3 938, 71лв., представляваща стойност на начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя електроенергия за периода от 21.10.2017г. до 20.10.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Вл. Варненчик“ бл. 4, вх. 12, ап. 22, за която сума е издадена фактура *********/01.10.2019г., като въззивното дружество е осъдено да заплати на  Г.Н.Т., сумата от 665,26лв, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл.183 ЗЗД. Излага, че е извършена нормативно установена корекционна процедура, предвидена в ПИКЕЕ, като е спазен реда по констатиране на неточното отчитане на електроенергията. Начислената сума представлява стойност на доставена и потребена от абоната електроенергия. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет. Електроенергията е била отчетена от скритите регистри на СТИ. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В отговор на жалбата Г.Т. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Претендира присъждане на разноските във въззивното производство.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав,  като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба ищецът излага, че е потребител на доставяна от ответника електроенергия в имота, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Вл. Варненчик“ бл. 4, вх. 12, ап. 22. Въз основа на извършена проверка на СТИ и съставен констативен протокол е извършена корекция на сметката за потребена електроенергия и е начислена допълнително сумата от 3 938, 71лв. Твърди, че не дължи същата. Оспорва, че е потребил допълнително начисленото количество електроенергия.

Ответникът е депозирал в срока по член 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Твърди, че допълнително начислената електроенергия е потребена от абоната, като при извършената корекционна процедура са спазени всички условия, изисквания и методики, предвидени в ПИКЕЕ. Ответникът твърди, че начислената като корекция електроенергия е доставена и потребена от абоната, поради което и процесната сума представлява цена на доставка и се дължи на дружеството.

Не се спори между страните, че ищецът е потребител на електрическа енергия за посочения обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на ответника.

По делото е представен протокол от 15.12.2015г., от който е видно, че в обекта на ищеца е монтиран електромер с нулеви показания за дневна и нощна тарифа.

От представения по делото заверен препис от констативен протокол от 20.10.2018г., съставен от служители на ”Електроразпределение -Север” АД и подписан от двама свидетели се установява наличие на преминала електроенергия, отчетена в регистър 1.8.3., поради което е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов при посочени нулеви показания за различните тарифи.

Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, за което е съставен КП, в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3 – 020773,1 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито механични дефекти.

Със становище за начисление на електроенергия от 25.09.2019 г. е одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 20773кВтч, за периода 21.10.2017 г.-20.10.2018 г.

Корекцията е извършена на основание член 50 от ПИКЕЕ. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период и в посоченото количество, за остойностяване на която е издадена фактура от 01.10.2019 г. за сумата от 3938,71 лева. По делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество електроенергия е с посочено основание „служебно“.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от него, при изслушването му в съдебно заседание, проведено на 11.02.2020 г., се установява, че СТИ е от одобрен тип, монофазен, статичен за активна енергия „МЕ 162“, в метрологична годност; невключен в системата за дистанционен отчет. 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца.

В отговора на исковата молба ответното дружество сочи, че сумата е дължима въз основа на редовен отчет и потребление, който факт обаче е останал недоказан. Отделно от това се сочи, че количеството електроенергия представлява корекция по сметка, извършена по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ. Количеството електроенергия е остойностено след прочитане на невизуализиран регистър на електромера.

Съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.

След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

На съда е служебно известно решение № 1500 от 06.02.2017г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48 – чл. 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма обратно действие. Според чл. 195, ал. 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към моментана извършване на проверката и начисляване на сумата КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 20.102018 г. проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.

Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/.

Като извод се налага, че едностранната корекцията на оператора е допустима  при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява наличието на нито една от трите предпоставки.

За пълнота на изложението следва да се добави, че предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване на проверката/, а те са: липса на СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ /отменен към датата на съставяне на КП/ проверка. В настоящия случай по отношение на служебно начисленото количество електроенергия за посочения период не е налице нито една от изброените хипотези. Не е налице и хипотезата на чл. 49 от ПИКЕЕ, доколкото не е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател на електромера, както и хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ – несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. От доказателствата по делото се установява, че СТИ правилно е отчитало консумираната електроенергия и не е документирано неточно измерване, което да се дължи на неправомерна намеса в схемата на свързване към електроразпределителното мрежа. Поради това и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при проверката количество електроенергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет /1.8.3/. Обстоятелството, че към дата на монтиране на електромера, той е бил с нулеви показания за дневна и нощна тарифа, не може да обуслови извод, че допълнително начисленото количество електроенергия е реално потребено, тъй като не е налице яснота какви са били показанията в регистър 1.8.3 при монтиране на електромера. Дори да се приеме, че отчетеното в този регистър количество електроенергия е потребено от абоната, не е установено в кой диапазон то е доставено и потребявано и за какъв период от време.

Следва също да се отбележи, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на електроразпределителна мрежа, а на основание чл.30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система са защитени от пряк личен или дистанционен достъп чрез пароли, определни от собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на дружеството.

Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени. 

Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските: Въз основа на отправеното от въззиваемата страна искане и представените доказателства относно размера на сторените разноски, въззивникът следва да бъде осъден да й заплати и направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 530 лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 713 от 14.02.2020г. постановено по гр.д. № 16492/2020г. на ВРС.

 

ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна – бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на Г.Н.Т., ЕГН **********, сумата от 530 лева, представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция разноски, на основание чл.78 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.        2.