РЕШЕНИЕ
№ 2779
гр. С., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20231100107947 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, съединен
с акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Софийски Градски съд е сезиран с искова молба, предявена от Д. Р. Г., с ЕГН
********** срещу ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********, с която се предявява иск за
осъждане на застрахователното дружество да заплати на ищеца сума в размер на
30000лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени в следствие на пътнотранспортно произшествие от 25.03.2023г.
в гр.С., за което се твърди, че е причинено по вина на водача на л.а. „Фолксваген
Голф“ с peг. №*********, управляван от К. М. П., чиято гражданска отговорност като
автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва от 25.03.2023 г. до окончателното плащане,
както и сторените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП и
конкретните причинени болки и страдания. Посочено е, че ищецът е бил пътник на
мотоциклет „Кавазаки“ модел „CXX-6R” с peг. №******, управляван от Р.С. С.ов;
движели се в дясната лента по бул.”Сливница” в посока от бул. „Константин
Величков“ към ул. „Опълченска“, когато на кръстовището с ул. „Брегалница“ лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № *********, управляван от К. М. П., който се
движел по бул. „Сливница“, в най-лява пътна лента, внезапно предприел завой на
дясно пред мотоциклета с намерението от най-лява пътна лента да завие на дясно по
ул. „Брегалница“, като с поведението си предизвикал настъпване на произшествието.
Ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на долната част
на гърба и таза; фрактура на I ребро вдясно паравертебрално; фрактура на носните
кости; разкъсноконтузна рана в устната кухина; контузия на лява предмишница.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се оспорва иска по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение относно л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. №*********,
както и участниците в ПТП и неговото настъпване. Оспорва се механизъм на
настъпване на ПТП. Сочи се, че липсват данни за образувано досъдебно производство
и на какъв етап се намира. Оспорва се наличието на пряка причинна връзка между
ПТП и уврежданията на ищеца. Считат, че претенцията е завишена в сравнение със
степента на нанесените увреди. Навеждат възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните на обстоятелствата, че на 25.03.2023 г. в гр.С. е настъпило ПТП между
мотоциклет „Кавазаки“ модел „CXX-6R” с peг. №******, управляван от Р.С. С.ов и л.а.
„Фолксваген Голф“ с peг. №*********, управляван от К. М. П., при което пътник на
мотоциклета е бил Д. Р. Г., който е пострадал в следствие на ПТП; че гражданска
отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. №*********, К. М. П. е
застрахована при ЗД "Бул Инс" АД.
По делото е представен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №К-
109 от 25.03.2023г., изготвен при посещение на служител на ОПП-СДВР на
местопроизшествието, като в графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е записано, че
в гр. С. лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № ********* се движи по бул.
„Сливница“ с посока от бул. „К. Величков“ към ул. „Опълченска като негов водач е К.
М. П. и на кръстовището с ул. „Брегалница“ участва в ПТП с движещия се по бул.
„Сливница“ мотоциклет „Кавазаки“ модел „CXX-6R” с peг. №****** с водач Р.С. С.ов.
Отбелязано е, че ПТП са пострадали водача на мотоциклета и пътника на същия - Д. Р.
Г., който е получил фрактура на носа и рана в устната кухина.
По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но
на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице
/например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите
в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените
от съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него
проверка на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътно-
транспортното произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в
присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на
службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/.
Протоколът има доказателствена сила за установеното от актосъставителя на място –
че при посещението на място са установени двете МПС, констатираните видими щети
и наличието на пострадали.
Именно с оглед на обстоятелството, че протокола не установява механизма на
настъпване на ПТП, по делото са разпитани свидетели, присъствали на ПТП.
Показания са депозирани от Р.С. С.ов, който не отрича, че е карал мотоциклета, като
посочва че е карал по бул. „Сливница“, в дясна активна лента от гр. Перник в посока
центъра на гр. С.. При представяне на цветна снимка от 4- та стр. на САТЕ, свидетелят
заявява, че мотоциклета се е движел в лентата непосредствено до бус лентата, а лекия
2
автомобил е бил в ляво от него. Посочва, че се е движил в група от мотоциклети, като
е бил най-отзад с още двама други мотоциклетисти. Посочва, че Д. Г. е бил пътник на
мотоциклета, като е имал каска и цял екип, включително и ботуши. Имало засилен
трафик и всички се движели със скорост не повече от 40-50 км/ч. Заявява, че в близост
до пряка на бул.Сливница, която не може да посочи по име, но е била на светофар, лек
автомобил „Голф“ със сив цвят е предприел маневра завой от крайно ляво към крайно
дясно, без да подаде светлинен сигнал. За първи път възприел автомобила, когато е бил
на не повече от 10-15 м. от него. Задействал спирачната система и опитал да избегне
удара като навлезе в бус лентата, която била съседна в дясно на тази, в която се
движел. Не успял и паднали от мотоциклета. Мотоциклета се ударил с предната си
част в задната част на автомобила.
Показания са депозирани от К. М. П., водач на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № *******, който си спомня, че се е движел по бул. „Сливница“ в трета
лента, но не най-лявата, а третата до бус лентата. Трябвало да завие на ул.
„Брегалница“, уверил се че няма участници в движението в бус лентата и започнал да
се престроява, за да направи десен завой. Почти бил влязъл в ул.„Брегалница“, когато
чул звук от задната част на автомобила, който описва като „туп“ и предполага, че е от
каската на единя мотоциклетист. Видял мотора да „хвърчи“ от лявата страна на
автомобила, а един-двама души да падат и да се търкалят от дясната страна.
Предполага, че водачът на мотоциклета, за да не се ударят в автомобила е „хвърлил“
мотоциклета и двамата са скочили. Посочва, че мотора не се е удрял в колата, отрича
да е видял мотоциклета в бус лентата, когато е предприел маневрата. Заявява, че ако не
е бил звука от удара на каската в автомобила, изобщо е нямало да разбере за
инцидента. Спрял само защото видял хора да се търкалят и падналия мотоциклет, от
двете страни на автомобила си. Посочва, че се е движил със скорост под 20 км/ч,
движението било натоварено, следял да не дойде автобус в бус лентата и внимавал за
разрешителната маркировка, за да може да влезе в бус лентата и да направи завоя.
Посочва, че има много добро зрение на далече, погледнал е два пъти, но в бус лентата
е нямало никого.
С оглед противоречията в показанията на двамата свидетели, са събрани още
гласни доказателства, чрез разпита на още един мотоциклетист и още един водач на
автомобил. Свидетелят В. Н. А., посочва, че на 25.03.23г., на бул. „Сливница“, карал
мотор заедно с Д. Г.. Били голяма група, движели се в най-дясната лента до бус
лентата. Посочва, че пътя е трилентов, а с бус лентата стават четири. Най-отпред били
Д. и Р., а в средната лента, в ляво от тях имало автомобил – сив Голф, който се
движел леко пред тях, т.е. между два мотора – между този на Р. и Д. и задния мотор,
след което колата се придвижила малко напред и завила рязко на дясно. Мотоциклета
се движел с не повече от 50 км/ч, а Голфа се движел с подобна скорост, докато не
решил да даде леко газ и да завие на дясно. Пояснява, че автомобила се движел в лява
лента, до него се движели Д. и Р. и отзад имало още един мотор, а свидетеля бил трети
мотор. Автомобилът ускорил малко, изпреварил първия мотоциклет, пресякъл тяхното
платно и бус лентата, засякъл мотоциклета на Д. и Р.. Последния задействал
спирачките, навлезли леко в бус лентата, забърсали или чукнали леко колата, паднали
от мотора. Д. лежал на средата на пътя и бил точно на пряката, а Р. бил по-напред.
Моторът се изпързалял и бил отишъл много напред. Колата вече била завила в пряката.
Д. бил екипиран със специална екипировка, кожен костюм, каска, нямал ръкавици,
пътувал на един мотор с Р., като пътник.
Свидетелят Ц. Р. К. е шофирал автомобила си на 25.03.23г. по бул. „Сливница“,
3
тогава било откриването на събора на мотоциклетистите, карал в най-дясна лента
посока центъра и си спомня, че от дясната му страна, в бус лентата го изпреварил
мотоциклетист. Посочва, че бул. „Сливница“ на това място има три активни ленти,
като той шофирал в най-дясно, непосредствено до бус лентата. Посочва, че шофьорът
на автомобила, с който станала катастрофата бил няколко коли пред него, видял само
маневрата му, за да влезе в пресечката. Пояснява, че е имал затруднения с
възприемането на автомобила, поради това, че шофира автомобил с десен волан. Не
може да каже в коя лента е карал автомобила, възприел го едва след началото на
маневрата, когато е дошъл от неговата страна. Мотоциклетът, който бил
изпреварил автомобила на свидетеля в бус- лентата продължавал напред и когато
колата завила надясно, за да влезе в пресечката, мотоциклетиста не успял да спре и се
ударил в дясната задна страна на автомобила и паднал. Установил се малко след
пресечката, отново в бус лентата. Двете момчета, които били на мотоциклета след като
паднали се установили на различни места.
По делото е изготвена САТЕ от вещо лице Ж. Е., при която обаче не са взети
предвид депозираните по делото гласни доказателства. Вещото лице приема следния
механизъм на настъпване на произшествието: На 25.03.2023г. около 10:35 часа лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* се е движил по бул. „Сливница“ с
посока от бул, „К. Величков“ към ул. „Опълченска“. На кръстовището образувано от
бул.„Сливница и ул. „Брегалница“, водачът на лекия автомобил предприема завой на
дясно. С тази си маневра, автомобилът преминава пред мотоциклет „Кавазаки“ модел
„CXX-6R” с peг. №******. Водачът на мотоциклета виждайки автомобила пред себе си
предприема аварийно спиране, като оставя спирачна следа с дължина 8,00м., като в
края на следата мотоциклетът с водача и пътника пада, като продължава плъзгайки се
напред оставяйки констатираната следа от задиране по асфалта с дължина 28,80м.,
установявайки се по средата на платното на булеварда. От така определения
механизъм обаче не е видно кое превозно средство къде се е движело. Не е ясно и с
каква скорост. Вещото лице определя, че в момента на възникване на опасността,
мотоциклетът е отстоял на 19,53м., като това отстояние е определено по формула, при
която е използвана скорост на движение от 62км/ч. Опасната зона за спиране на
мотоциклета при тази скорост е определена на 48,49м., т.е удара за него е бил
непредотвратим посредством аварийно спиране. До същия извод е достигнато и при
по-ниска скорост от 50 км/ч. В заключение вещото лице посочва, че ПТП би било
предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил е пропуснал движещият се от дясната
му страна мотоциклет. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че
мястото на удара е в бус лентата, автомобила е изпреварил мотоциклета,
последния е отишъл в бус лентата и автомобила е предприел маневрата.
От представения по делото протокол за оглед на местопроизшествието и скица
към него се установява, че бул.“Сливница“ в района има три броя пътни ленти с
ширина всяка по 3,00м., разделени една от друга с пътна маркировка M3, една пътна
лента обособена за движение на МПС от градски транспорт с ширина 3,30м. и една
пътна лента, обособена за движение на велосипеди с ширина 1,70м. Последните две
пътни ленти са вдясно от основните пътни ленти за движение.
Поради това, че механизма на настъпване на ПТП в приетата САТЕ е непълен и
не са обсъдени свидетелски показания е допусната повторна САТЕ, изготвена от вещо
лице С. Д.. Според вещото лице, видно от приложените по делото материали и
извършена симулация мотоциклет „Кавазаки“ към момента на настъпване на
произшествието се е движил в бус лентата на бул. „Сливница“ в посока от ул.
4
„Димитър Петков“ към ул. „Опълченска“. Лек автомобил „Фолксваген“ се е движил в
дясната пътна лента на бул. „Сливница“ в посока от ул. „Димитър Петков“ към ул.
„Опълченска“, като в района на кръстовището с ул. „Брегалница“ водача е предприел
завой на дясно. Видно от данните от протокола за оглед относно следите от протектор
на гума и следата от задиране, местоположението на автомобила, на което се е
установил, местоположението, на което се установил мотоциклета и извършената
симулация се определя, че контакт между мотоциклета и автомобила не е имало.
Вещото лице посочва, че видно от приложените по делото материали и извършена
симулация лек автомобил „Фолксваген“ е предприел завой на дясно за навлизане в ул.
„Брегалница“, движейки се преди това в дясната пътна лента.
След извършване на симулацията се получава за скоростта на автомобил
„Фолксфаген“, в момента в който водача на мотоциклета е задействал спирачната
система и е завъртял кормилото в ляво - 21,00 км/ч (5,83 м/с), а скоростта на движение
на мотоциклет „Кавазаки“ е била 59,00 км/ч, (16,39 м/с). Скорост на мотоциклета в
момента на започване на плъзгането му по пътната настилка e 49,70 км/ч. (13,81 м/с).
Скорост на лек автомобил „Фолксваген“ в този момент e 17,05 км/ч. Скорост на тялото
на пътника на мотоциклета при контакта му в задна дясна част на лекия автомобил
„Фолксваген“ Vп = 34,96 км/ч (9,71 м/с). Скорост на лек автомобил „Фолксваген“ в
този момент VWV 2 = 12, 38 км/ч (3,44 м/с ). Предвид данните по делото за наличие
на движение на други автомобили в дясната пътна лента и извършена симулация
скоростта на лек автомобил „Фолксваген“ в района на произшествието преди да
започне да извършва маневра завой на дясно е била VWV 3 = 33, 58 км/ч (9,33 м/с ).
Скоростта на мотоциклет „Кавазаки“ в района на произшествието е била 59,00 км/ч
(16,39 м/с). Опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген“ при скорост от
33, 58 км/ч (9,33 м/с ) е 18, 97 метра. Опасната зона за спиране на мотоциклет
„Кавазаки“ при скорост от 59, 00 км/ч (16,39 м/с ) е 42, 04 метра. От извършената
симулация на движението на автомобила и мотоциклета преди удара е видно, че при
скорост от 33,58 км/ч намирайки се на 18,39 метра от мястото, на което е пресякъл
траекторията на движение на мотоциклета, преди да предприеме завой на дясно,
намалявайки скоростта си, водача на лекия автомобил е имал възможност да
възприеме в дясното огледало за обратно виждане намиращия се на 41,99 метра до
началото на следите от протектор на гума мотоциклет, да предприеме спиране без да
променя траекторията си на движение, като по този начин е щял да пропусне
движещия се в бус лентата мотоциклет. В момента, в който лек автомобил
„Фолксваген“ е започнал да навлиза в бус лентата мотоциклета се намира на
разстояние 20,61 метра преди началото на следата и на разстояние 32,36 м. в момента,
в който лекия автомобил е пресякъл траекторията му на движение. От сравнението на
S = 32,36 м. с S0 Кавазаки = 42, 04 метра се налага извода, че водача на мотоциклета
не е имал възможност да спре преди точката, в която лекия автомобил е
пресякъл траекторията му на движение.
При вариант, при който мотоциклета се е движил първоначално в дясната пътна
лента и след това е предприел изпреварване на колоната от автомобили от дясно
навлизайки в бус лентата първоначално водача на лек автомобил „Фолксваген“ не е
имал възможност да възприеме опасността. След извършване на маневрата по
престрояване от дясната в бус лента мотоциклета изминава разстояние от 28,84 метра
достигайки на разстояние от 41,99 метра преди началото на следата от протектор от
гума. В този момент мотоциклета е бил видим в дясното огледало за обратно виждане
и водача на автомобила е имал възможност да го възприеме и да предотврати
5
произшествието, определено по-горе. При положение, че мотоциклета не се бе движил
в бус лентата произшествието не би настъпило.
Съдът при вземане предвид показанията на двамата свидетели, които не са били
участници в произшествието, за които няма данни да са заинтересовани по някакъв
начин от изхода на делото, и при съпоставка на показанията и на двете заключения,
намира следното:
От показанията на свидетеля П., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е
видно, че същия твърди, че се е движил в лентата до бус лентата, т.е. в третата активна
лента в дясно. В показанията си обаче той посочва, че когато трябвало да завие на ул.
„Брегалница“, започнал да се престроява, за да направи десен завой. Ако се е движил в
крайна дясна лента до бус лентата, такова пристрояване не би било необходимо. По
вероятното място на движение на автомобила е това, съобщено от свидетеля А., който
посочва, че л.а. „Фолксваген Голф“ се е движил в средната лента, в ляво от процесния
мотоциклет. Това вероятно място на движение, се потвърждава и от показанията на
св.К., който посочва, че автомобила е бил няколко коли пред него, но го е възприел
едва когато е предприел маневрата завой и е дошъл от страната на шофьора, който
поради това, че автомобила е бил с десен волан е бил именно от дясно на своя
автомобил, т.е. водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ следва да е бил в ляво от
автомобила на св.К., който се е движел именно в лентата, непосредствено до бус
лентата. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че л.а. „Фолксваген Голф“ се е
движил в лента в ляво от мотоциклета, най-вероятно в средна лента, предприел е
престрояване, като е навлязъл в дясна пътна лента до бус лентата. При това
престрояване според св.А. автомобила е изпреварил мотоциклета, предприел е маневра
завой на дясно и е „засякъл“ мотоциклета, управляван от Р.С.. Свидетелят К. обаче е
възприел мотоциклета да го подминава в бус лентата преди да възприеме маневрата на
лекия автомобил, от което следва, че мотоциклета се е движел в бус лентата преди л.а.
„Фолксваген Голф“ да я пресече. Безспорно е, че произшествието, независимо дали е
имало или не удар между двете превозни средства, е настъпило в бус лентата, като в
протокол за оглед са закрепени установени на място следи, които позволяват
изчисляване на опасна зона за мотоциклета и обстоятелството дали същия е могло да
бъде възприет в бус лентата. Независимо дали мотоциклета е навлязъл в бус лентата
след като е възприел маневрата на л.а. „Фолксваген Голф“ или в по-ранен момент, то с
оглед наличието на следите от протектор на гума и следата от задиране в бус лентата,
съпоставени с мястото на настъпване на произшествието, следва да се приеме, че
извода на вещо лице по повторна САТЕ за видимостта на мотоциклета са основателни
и базирани на обективни данни. Съгласно САТЕ, изготвена от в.л.Д., от извършената
симулация на движението на автомобила и мотоциклета преди удара е видно, че при
скорост от 33,58 км/ч намирайки се на 18,39 метра от мястото, на което е пресякъл
траекторията на движение на мотоциклета, преди да предприеме завой на дясно,
6
намалявайки скоростта си, водача на лекия автомобил е имал възможност да
възприеме в дясното огледало за обратно виждане намиращия се на 41,99 метра до
началото на следите от протектор на гума мотоциклет, да предприеме спиране без да
променя траекторията си на движение, като по този начин е щял да пропусне
движещия се в бус лентата мотоциклет. Следователно л.а. „Фолксваген Голф“ е
преминал от средна активна лента в дясна лента до бус лентата, предприел е завой на
дясно, със съобразена с пътната обстановка скорост и в момента на извършване на
маневрата е могъл да възприеме движещия се в бус лентата мотоциклет.
Съгласно чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине
в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
ЗДвП в чл.5, ал.2, т.1 въвежда и засилена грижа по отношение на водачите на
двуколесни превозни средства, като изрично е предвидено, че водачът на ППС следва
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Доколкото и двете САТЕ приемат, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е могъл
да възприеме наличието на мотоциклета в бус лентата, то следва да се приеме, че
правилото на горните разпоредби е нарушено от поведението на водача на автомобила.
При предприетата от него маневра е бил длъжен да пропусне ППС, движещи се в бус
лентата и да съобрази поведението си така, че да не представлява опасност за
участниците в движението, намиращи се в бус лентата.
С оглед на така събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че
механизма на настъпване на ПТП е установен по делото, като е установено и че
произшествието е причинено от вредоносно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е предмет на задължителна застраховка по договор, сключен със ЗД „Бул
Инс“ АД.
С оглед на обстоятелството, че настоящия състав приема, че водачът на лекия
автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, то следва да се разгледат и
възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Видно от
отговора на исковата молба, ответникът сочи съпричиняване на вредоносния резултат
7
поради липса на поставена предпазна каска от ищеца и поради това, че съзнателно се е
качил на ППС, управлявано от неправоспособен водач. Доколкото не е направено
възражение за съпричиняване поради неправомерно движение на мотоциклета в бус
лента, то независимо от наличието на такова поведение, същото не следва да бъде
обсъждано в сочения контекст на възражението.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д.
№ 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
11153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ
ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.
51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия,
което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на
ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т.
д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. ,
решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на
8
приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на
вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по
чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се
приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е
допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на
причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. №
93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС,
ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
По делото от свидетелските показания се установява, че Д. Г. е имал защитен
костюм и каска, поради което не е на лице негово поведение, което да е допринесло за
настъпване на увредите. По отношение на това дали водача е бил неправоспособен или
не, настоящия състав намира, че неправоспособността сама по себе си не е основание
за прилагане на съпричиняването ако не е установено, че тази неправоспособност не е
станала причина за настъпване на произшествието. За да бъде приложено намаляване
на отговорността поради наличие на съпричиняване, ответника следваше да установи
по делото, че вероятна неопитност на водача е довела до неправилна реакция, което не
е извършено. Доколкото изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, то и това възражение се явява неоснователно.
Поради изложеното не се установява наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат.
По делото е назначена СМЕ, чието заключение е прието, като неоспорено от
страните. Първа помощ на Д. Г. е оказана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където ищеца е
прегледан и на 28.03.2023г . е приет с диагноза: Контузия на долната част на гърба и
таза. Извършени са необходимите рентгенови и кръвни изследвания и установени
следните увреждания: Контузията на гърба и таза. Счупване на първо ребро до
гръбначния стълб вдясно. Счупването на костите на носа. Контузия на лява
предмишница. Проведено е консервативно лечение с инфузии на обезболяващи и
противооточни медикаменти.
9
На 08.01.2024г., вещото лице е извършил личен преглед на ищеца, при който е
установил следното: Съобщава, че при падането, долния край на каската го ударила в
областта на устата и носа. Имал рани по вътрешната страна на горната и долната
устна, които били зашити в УМБАЛСМ „Пирогов“. Свалили конците след 10 дни.
Носа му бил счупен и поставили две лепенки върху него. Болките в кръста
продължават и сутрин трудно се раздвижва. Обективно се установило наличието на
белег от рана по вътрешната повърхност на долната устна с напречен ход и дължина
3см. При прегледа на вещото лице бил представен Амбулаторен лист за преглед на
пациент от 25.03.2023г., в който е отбелязано наличието на открита рана в устата и
счупване на носа.
Вещото лице дава заключение, че при процесното ПТП, ищецът е получил
следните увреждания: Контузията на гърба и таза. Счупване на първо ребро до
гръбначния стълб вдясно. Счупването на костите на носа. Разкъсно контузни рани на
лигавицата на горна и долна устна. Контузия на лява предмишница. През периода на
лечение, за около 30 дни ищеца е търпял болки и страдания, като първите 10 дни,
болките са били с по-голям интензитет.
На въпроса за това дали лечението на ищеца е приключило или се наблюдават
остатъчни явление, вещото лице отговаря, че е констатирано наличието на белег от
рана по вътрешната повърхност на долната устна с напречен ход и дължина 3см. и
ищеца съобщава за продължаващи болки в кръста.
По делото са депозирани свидетелски показания от С.Е.Д., семейна приятелка
на Д. Г.. Посетила го е в УМБАЛСМ „Пирогов“, веднага след произшествието. Цялото
му лице било в кръв, имал множество рани, устата му била много подута, носа също
бил подут, говорел някакви несвързани неща. В последващите дни също ходела, за да
му носи неща, въпреки че нито можел да пие вода, нито можел да се храни, дори
когато пиел със сламка, водата изтичала от устата му. Изпитвал много силни болки,
имал много отоци, говорел и дишал трудно. В болница бил малко над седмица, като
след прибирането му в къщи негови приятели и близки се редували да стоят при него,
защото не можел да се обслужва сам. Пояснява, че за да стане и да отиде до тоалетна
му било необходимо някой да му помогне да стане и да го придружи. Не можел да
става сам, защото изпитвал много силни болки в гръбнака, ребрата и ръката също го
болели. Поради това, че се оплаквал от болки в главата и замаяност, стоял на тъмно, не
гледал телевизия и не ползвал телефона си. Не можел да приема твърда храна, от
шевовете в устата изпитвал силни болки при движение на устата и следвало храната да
е пасирана на пюре. Това състояние продължило над месец. Имал болки в кръста, не
можел да лежи, трябвало да го наместват и да го изправят така, че гръбнака му да не
се криви, защото изпитвал много силни болки.
Посочва, че болките не са отшумели към днешна дата - изпитва все още болки в
10
гръбнака, от време на време в ребрата, в устната при хранене и смукателната функция
е нарушена все още поради което водата изтича от устата му при пиене.
Изпитвал страх от това какво ще се случи с него, от това дали ще бъде
пълноценен човек отново, за здравословното си състояние.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ , урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от представенaта по делото Молба, с входящ
номер на ЗД „Бул Инс“ АД от 05.04.2023г., се установява, че ищецът е отправил към
застрахователя – настоящ ответник застрахователни претенции. Не се спори и, че по
силата на застрахователна полица, валидна към 25.03.2023г., сключена със ЗД „Бул
Инс“ АД, отговорността на К. М. П. е застрахована при ответника. Настоящият състав
намира и, че по делото безспорно се установява, че на 25.03.2023г. Д. Р. Г. е била
увредена при ПТП, настъпило по вина на К. М. П., като не се установява, соченото от
ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Следователно
са на лице обстоятелствата обуславящи ангажиране на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на вреди, нанесени в следствие на поведението на
застрахования.
Настоящият състав, като съобрази заключението по СМЕ, приема за установено,
11
че в следствие на ПТП на ищеца са причинени контузията на гърба и таза, счупване на
първо ребро до гръбначния стълб вдясно, счупване на костите на носа, разкъсно
контузни рани на лигавицата на горна и долна устна, контузия на лява предмишница.
По отношение на периода на възстановяване на получените увреди не е поставян
въпрос на вещо лице по СМЕ, поради което следва да се изведе от събраните
доказателства. В заключението по СМЕ е посочено, че ищецът е търпял болки за около
30 дни, а свидетелката С.Д. посочва, че влошеното състояние на ищеца е продължило
около месец и половина. Не са представени никакви медицински документи за
последващи прегледи или констатиращи състоянието на ищеца в определен период
след настъпване на увредата, поради което следва да се приеме, че от ищеца, чиято е
доказателствената тежест, не е установен оздравителен период над 30-40 дни. От
вещото лице се установява единствено наличие на белег от рана по вътрешната
повърхност на долната устна, която няма данни да е от загрозяващ характер, доколкото
не е на видима лицева част. Съобщаваните болки в гърба са от субективен характер и
не може да се приеме за трайна последица от нараняването.
В исковата молба се претендират единствено страдания, които следват от самите
увреди, не се претендират вреди от психологични увреди. Посочено е, че в следствие
на увредите ищецът е имал затруднения при хранене и говор, биле обездвижен е и е
имал нужда от чужда помощ. Тези обстоятелства се установяват посредством
показанията на свидетелката С.Д. и следва да повлияят при определяне на размера на
дължимото обезщетение.
При доказана по основание искова претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, определянето на
неговия размер следва да бъде извършено от съда “по справедливост” /чл. 52 ЗЗД/.
Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т.2, при преценка
на понятието “справедливост” съдът дължи съобразяване на редица конкретни
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението – брой на уврежданията, вид медицинска намеса, продължителност на
оздравителния процес, възраст на увредения и наличие на трайни остатъчни дефицити.
Видно от доказателствата по делото на ищеца са причинени няколко травматични
увреждания, засягащи гръб, лице и лява предмишница, които са със сравнително
кратък оздравителен период – около месец и половина, прилагано е единствено
конвенционално медикаментозно лечение, като единствено раната от вътрешната
страна на устната е наложила защиване, т.е. хирургична намеса. От свидетелските
показания се установява болничен престой от около седмица, който не е с голяма
продължителност, но обстоятелството, че се е наложила хоспитализация следва да се
отчевте като ивеличаващо размера на обезщетението. Ищецът е бил в млада възраст
към момента на нанасяне на увредата – 22 години, поради което възрастта му не може
да доведе до завишаване размера на обезщетението. Не се установява наличие на
12
остатъчен дефицит, който да влияе на здравословното състояние на ищеца. Същия има
единствено оперативен белег, който обаче е от вътрешната страна на устната и няма
загрозяващ характер. Ищецът съобщава за болки в гърба, които обаче не са установени
по интензитет и честота на появяване. Установеното от свидетелката Д. затруднение на
смукателната функция не се потвърждава от СМЕ и не е посочена като траен дефицит.
Установено е значително засягане на начина на живот на ищеца, но изпитваните
затруднения са установени в не много продължителен срок от месец и половина.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че справедливият паричен
еквивалент на понесените вследствие на деянието болки и страдания се равнява на
сумата от 6000лв.
Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. В ал.3 е предвидено, че
Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция
за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е
бил представен някой от изброените в разпоредбата документи, сред които и протокол
за ПТП. В случая такъв е представен, но от страна на застрахователя не е последвало
произнасяне, каквото е следвало да направи в 3 месечен срок. При липса на такова,
следва да се приеме, че ответника изпада в забава считано от изтичането на срока,
предвиден в правната норма. Не се спори, че искане за изплащане на обезщетение е
отправено до ЗД „Бул Инс“ АД на 05.04.2023г. Доколкото от страна на „ ЗД „Бул Инс“
АД не е направено произнасяне по претенцията в определения от КЗ тримесечен срок,
то считано от 05.07.2023г. застрахователя е изпаднал в забава и дължи лихва, поради
което искането е основателно, но считано от посочената дата – 05.07.2023г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ЗД „Бул
Инс“ АД следва да заплати на ищеца направените от последния разноски за заплатена
държавна такса и депозити за работа на вещи лица и призоваване на свидетел,
съразмерно на уважената част от иска в общ размер на 408лв.
По делото от адвокат С. К. Н.а-К., със съдебен адрес: гр.С., бул.“********* е
предоставена в полза на ищеца безплатна правна помощ и съдействие, поради
затруднено материално състояние, поради което на осн. чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2
от ЗАдв. пряко на адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа, а именно 900лв.
В полза на ЗД „Бул Инс“ АД на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят
13
разноски за заплатени депозити за работа на вещо лице, призоваване на свидетели и
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на
3312лв.
В последно съдебно заседание е завишен депозита за работа на вещо лице по
САТЕ с 200лв., вносими от ЗД „Бул Инс“ АД в едноседмичен срок от 25.03.2025г.
Ответното дружество е предупредено за последиците от невнасяне на така
определение депозит. По делото не са представени доказателства за заплащане на
определения депозит поради което ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да
заплати сумата с крайния съдебен акт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул.”Джеймс Баучер” №87 да заплати на Д. Р. Г., с ЕГН **********
и адрес: гр.Перник, кв********* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД сумата от 6000 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, претърпени от
настъпило на 25.03.2023г. пътно-транспортно произшествие по вина на водач на л.а.
„Фолксваген Голф“ с peг. №*********, К. М. П., чиято гражданска отговорност е
предмет на задължителна застраховка, сключена с ответника, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 05.07.2023г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени
вреди за сумата над 6000лв. до пълния предявен размер от 30000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул.”Джеймс Баучер” №87, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК
на Д. Р. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.Перник, кв********* разноски по делото
съразмерно на уважената част от иска в размер на 408лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул.”Джеймс Баучер” №87, да заплати на осн. чл.38, ал.2 вр. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. на адвокат С. К. Н.а-К., със съдебен адрес: гр.С., бул.“*********
възнаграждение за предоставена в полза на ищеца безплатна правна помощ и
съдействие, в размер на 900лв.
ОСЪЖДА Д. Р. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.Перник, кв********* да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул.”Джеймс Баучер” №87 на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото съразмерно
на отхвърлената част от иска в размер на 3312лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
14
управление гр. С., бул.”Джеймс Баучер” №87, да заплати в полза на Софийски Градски
съд сума в размер на 200лв. допълнително определен депозит за работа на вещо лице
по повторна САТЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15