РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХ
състав
На
петнадесети април Година две
хиляди и двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №813 по описа на
съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.А.Н.
срещу НП № 20-0819-003321/ 23.09.2020 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор
ПП Варна, с което за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на
осн.чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Н.А.Н. е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата се изразява несъгласие с
издаденото НП, което се намира, че неправилно, незаконосъобразно, необосновано
и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата
обстановка и се изразява несъгласие с констатациите направени от
административно наказващия орган.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се явява, лично и моли
за отмяна на НП, като намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В
хода по същество излага подробни доводи в подкрепа на становището си.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява, изпраща
писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
На
19.12.2019г. в 09:17ч. в град Варна по ул.Ат. Москов, управлява лек автомобил-чужда
собственост, а именно л.а. Пежо с регистрационен номер В0747НН, като автомобила
е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП от
дата 26.06.2019г.. НП се издава на основание постановление №6468/2020г. от
26.08.2020г. за отказ да се образува на наказателно производство по описа на
Районна прокуратура - Варна. Деянието е
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 140 ал.1 от КЗ.
Акта е
съставен в присъствието на нарушителя, който не е направил възражения.
В
законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН
не са депозирани възражения пред
административнонаказващия орган.
Въз основа на
така съставения акт АНО издал НП, с което
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП наложил
на жалбоподателят административно наказание „ Глоба“ в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото доказателства, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган – съгласно приложената Заповед №
8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е
съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и
свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от
ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите
имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се
споделят от настоящия съд.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Видно
от текста на чл.140, ал.1 от ЗДВП, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са уредени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Видно
от приложено по делото Постановление на РП Варна от 26.08.2020 год. е, че е
постановен отказ от образуване на досъдебно производство за извършено от
жалбоподателят престъпление по чл.345,ал.2 от НК. Установено е било също така,
че жалбоподателят не е бил уведомяван за прекратяване на регистрацията и
регистрационите табели не са били иззети. РП Варна е приела, че не са били
налице данни за субективен елемент на посоченото престъпление,т.е. не са били
налични доказателства, че посоченото обстоятелство – служебната дерегистрация
на автомобила - е било известно на жалбоподателят към момента, в който е била
спрян за проверка, поради което няма как да се приеме, че от субективна страна
е осъществила състава и на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Следва да се
посочи, че при служебното прекратяване на регистрацията, водачът на съответното
превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията
ако не е уведомен за това, а в случая няма доказателства да е уведомен и
собственика на автомобила. Липсата на уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата
на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави
деянието, извършено от жалбоподателят несъставомерно поради липса на
субективният елемент на визираното нарушение, тъй като той не е била уведомен, че регистрацията на автомобила
е прекратена служебно. При така установеното съдът намира, че макар от
обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е
осъществено от жалбоподателят виновно.Това определя нарушението като
несъставомерно, поради липса на субективна страна. В НП
липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на
прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав както на
престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на
постановлението. Нещо повече отказът на прокуратурата е изпратен на началника
на ПП единствено за сведение, но не и с указание за санкциониране по административен
ред, или пък за преценка в този смисъл. Въпреки това АНО е решил да образува
АНП и да издаде НП. Няма как да се приеме за житейски логично, че за
престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС да липсва вина
/деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото
административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи
аргументи, защо приема , че въззивника е осъществила състава на визираното
нарушение, а не да подхожда формално- непременно да издаде НП. В конкретния
случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено
единствено въз основа на постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП.
В случая, нарушението, за което е ангажирана
отговорността на въззивника и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. -
ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която
норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в
трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни
участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер,
залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Както в хода на АНП, така и в съдебната
фаза на производството няма представени доказателства, че действително
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 26.06.2019г. За да е
налице основание за това, е необходимо освен да е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на
собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на
прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено
получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила
е бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен
начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на
автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП,
който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на
собственика за това. Необорени по никакъв начин са твърденията на
въззивника, който е само водач на МПС, че по никакъв начин не е бил уведомен за
обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред, нито от
Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на
автомобила. Гаранционния фонд, не счита,
че процедурата по уведомяването на собствениците на незастрахованите ППС е
обвързана с получаването на уведомителното писмо и не е необходимо да се получи
документ, удостоверяващ получаване на уведомлението, автомобилът е бил
дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства
това обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя, съответно
собственика съобразно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било
станало известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в
който е спрян да управлява автомобила на съответната дата. Поради което няма
как да се приеме, че от субективна страна въз.Н. е осъществил състава на
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същата няма как да се вмени вина, била тя
умишлена или непредпазлива за това, че е осъществила състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на Адм. съд –Варна по скодни казуси-
например Решения по КАНД № 2172/2019г. и КАНД № 2198/2019г.
За прецизност следва да се посочи, че
ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в
наказателния процес, какъвто прочие е и административно –наказателния процес,
се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с
приложимостта на законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за
осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че
субективната страна на деянието подлежи на
доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства.
За
съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези
признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че
няма доказателства въззивницата виновно да е управлявала служебно
дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива, че въззивникът изобщо не е
знаел, че автомобилът е бил служебно дерегистриран.
Въззивникът не е санкциониран за това,
че управлява МПС, за което няма сключен и действаща застраховка ГО на
автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен
такъв договор. Той е санкциониран , за това, че управлявал автомобил с
прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила , като
последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически състав,
включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за
осъществен състав на нарушение.
Не може да се приеме и становището, че преди да започне управление, собственикът или
водача на МПС следва да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при
поставени рег.табели на мястото им, както и при липса на каквото и да било
уведомление за това, е житейски нелогично, преди предприемане на управление да
телефонираш например в сектор ПП-Варна, за да провериш дали автомобилът ти е
регистриран.
В конкретния случай не само, че АНО е
нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по
безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил
наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на
нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно
приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за
нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършила. В НП не е посочено и
нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо нарушението от
субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в
хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено. Предвид крайния извод на съда,
не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Позовавайки се на влязлата в сила
разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на
жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане
на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. за процесуално представителство. В случая
възнаграждението е на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения. Представен е списък с разноски и доказателства за изплатено
възнаграждение в размер на 200лв. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД
МВР Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да
заплати на жалбоподателя сторените от
него разноски в размер на 200 лева.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НП №
20-0819-003321/ 23.09.2020 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП
Варна, с което за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на
осн.чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Н.А.Н. е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР
гр.Варна да заплати на Н.А.Н.
сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: