№ 265
гр. Варна , 19.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500020 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на
„Електроразпределение Север" АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" No 258, ЕИК:
*********, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет Атанас Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и
Румен Георгиев Лалев срещу Решение №260990/02.11.2020г., постановено по
гр. дело №4537/2020г. по описа на Районен съд -гр. Варна, с което е прието по
отношение на Електроразпределение Север" АД, че ищецът В. Ж. В., ЕГН
********** не му дължи сумата от 6497,92 лева, претендирана с фактура №
**********/23.04.2020 г., представляваща стойността на начислена без
правно основание електроенергия за обект на потребление с адрес: гр. Варна,
м-ст „Боровец-Север“, ПИ 1137, кл.№********** и аб.№**********, за
периода от 22.03.2017г. до 08.04.2020 г., осн. чл. 124, ал.1 ГПК. Според
изложеното в жалбата, решението на Районен съд -Варна е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните и
съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства.
Жалбоподателят твърди, че e налице правно основание за възникване на
вземането на ответното дружество, а именно процесната сума представлява
цената за потребеното в обекта на ищеца количество ел. енергия, отчетено в
1
невизуализирания регистър и се дължи на основание чл. 55 от ПИКЕЕ /обн.,
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че всички
предпоставки са изпълнени като е осъществен правопораждащият фактически
състав. Излага, че при проверката са извършени замервания с еталонен
калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. са
отчетени натрупани квтч ел. Енергия. Процесният електромер е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, и е предоставен
за метрологична експертиза в БИМ, при която, при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
енергия по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Съгласно чл.
55, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството
за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри. Според жалбоподателя, този тип
вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде
отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера, тъй като
при ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи
натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, като това
става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
Твърди също, че електромерът е бил нов и като такъв, няма как да има
показания по регистър 1.8.З., различни от нулата, и това е така, тъй като
преди да бъдат поставени, електромерите преминават задължителна
метрологична и техническа проверка. Отделно от това, излага, за ответното
дружество не съществува задължение да монтира електромерите с
отбелязване на всички показания на СТИ по всички тарифи, носещ подпис на
потребителя, както е записано в мотивите на решението. С оглед изложеното,
счита, че са събрани достатъчно доказателства, че електромерът е бил с
нулеви показания по всички регистри. Въпреки, че е извършено начисление
на измерена в невизуализирани регистри електрическа енергия на основание
чл. 55 от ПИКЕЕ, жалбоподателят твърди, че електрическата енергия
натрупана в невизуализираните регистри е реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на
вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка
2
на електрическа енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължи от
ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Дори
да се приеме, че чл. 55 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на осн.
чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество
реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко- продажба на ел. Енергия.
По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната
страна да му заплати разноски за двете инстанции. Във въззивната жалба не
са направени доказателствени искания.
Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемата страна оспорва
основателността на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от
въззивника пороци. Не оспорва, че в разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ е
предвидена възможност за корекция в случай, че се установи неизмерено
количество ел. енергия в невизуализираните регистри, но счита, че
съставеният констативен протокол е частен документ и не може да се
възприеме като безспорно доказателство за съдържащите се в него факти.
Твърди, че въззивникът не е установил по несъмнен начин, че са възникнали
фактите, които му дават правото да извърши допълнително начисление на
сметката по реда на ПИКЕЕ. С оглед изложеното, счита, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и
бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция. Не са
направени доказателствени искания. Приложена е Методика за проверка на
електромери.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран
в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед
3
съответното прилагане на чл.262 ГПК, намира, че производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №10284540/25.11.2020г. на
„Електроразпределение Север" АД, срещу Решение №260990/02.11.2020г., постановено по
гр. дело №4537/2020г. по описа на Районен съд -гр. Варна.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 17.01.2021г. от 09.00 часа, за която дата и
час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4