О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ …………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Василев
въззивно
гражданско дело № 2267 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 10495/27.04.2020 г., подадена от „Варна груп“ ЕООД, чрез адв. Н.В., в
която е направено искане по реда на чл. 248 от ГПК за допълване в частта за
разноските на Решение № 476/10.04.2020 г. по настоящото дело. Претендира се
присъждане на разноски в полза на молителя, направени в касационно и второ въззивно производство, съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК,
насрещните страни Н.П.Д. и С.И.А. не изразяват становище по молбата.
За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази:
Искането за допълване на решението в частта за
разноските е заявено в законоустановения срок,
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо.
Производството се развива след
постановяване на Решение № 134/28.11.2019 г. по гр. дело № 2604/2018 г. на ВКС,
I ГО, с което е отменено Решение № 353 от 28.02.2018 г. по в. гр. дело № 2488/2017г.
на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Въззивното
производство е образувано по повод жалба от «Варна Груп»
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. М. /ВАК, против Решение № 3993 от 11.10.2017 година, поостановено по гр.д. № 3009/2016
година на ХLVI състав на ВРС, в частта, с която е прието за установено по иска на Н.П.Д., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН **********,*** Груп” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна с правно основание по чл.90, ал.1, предл.3 от ЗКИР, че не
съществува вписаното (отбелязаното) от съдията по вписванията
при Варненски районен съд заличаването на договорна ипотека по Н.А.№ 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 година, на
нотариус К.К. и е указано на Съдията по вписванията при
Варненски районен съд да заличи на
основание чл. 88 ЗКИР във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК вписването
(отбелязването) по партидата на „Варна Груп”
ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, по заличаване на договорна ипотека по Н.А.№ 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К. К..
Съставът
на ВОС с Решение №
476/10.04.2020 г. е отменил Решение № 3993/11.10.2017г. по гр.д. №
3009/2016г. на ХLVI състав на
ВРС, в частта,
с която е прието за установено по
иска на Н.П.Д. и С.И.А. *** Груп” ООД, ЕИК *********, с правно основание по чл.90, ал.1, предл.3 от
ЗКИР, че не
съществува вписаното
(отбелязаното) от Съдията по вписванията
при ВРС
заличаване на договорна ипотека по Нотариален акт
№ 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.К. и е указано на съдията по
вписванията при Варненски районен съд да заличи на основание чл. 88 ЗКИР във връзка с чл.
537, ал. 2 ГПК вписването (отбелязването) по партидата на „Варна Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, на заличаване
на договорна ипотека по Нотариален
акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.К., като вместо това е отхвърлил исковете на на Н.П.Д. и С.И.А.
*** Груп” ООД, ЕИК *********, с правно основание
по чл.90, ал.1, предл.3 от
ЗКИР, да се приеме за установено
в отношенията между страните, че не съществува вписаното (отбелязаното) от Съдията по вписванията
при Варненски районен съд заличаване
на договорна ипотека по Нотариален
акт № 107, том
2, рег.№ 4405, дело
307/2008 на нотариус К.К. и
е указано на Съдията по вписванията
при ВРС да заличи на
основание чл. 88 ЗКИР във връзка с чл.
537, ал. 2 ГПК вписването (отбелязването) по партидата на „Варна Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, на заличаване
на Договорна ипотека по Нотариален
акт № 107, том
2, рег.№ 4405, дело
307/2008 на нотариус К. К..
При постановяване
на решението си, ВОС не се е произнесъл относно сторените в производството разноски.
Съобразно разпоредбата на
чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК,
страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството,
същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай, Варненски окръжен съд е бил
сезиран своевременно с искане за присъждане на разноски в полза на „Варна груп“ ЕООД
– с подадената въззивна жалба. Представен е списък на разноските по чл. 80
от ГПК, договор за правна защита и съдействие № 875399/05.03.2020 г., фактура №
**********/05.03.2020 г. и платежно нареждане от 06.03.2020 г., от които се
установява, че дружеството е заплатило по банков път адвокатско възнаграждение
в размер на 8112.00 лв. с включен ДДС.
Възражението за прекомерност, по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, е направено своевременно. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за
адвокат е в размер на 300 лв. Върху
това възнаграждение следва да бъде начислен ДДС в размер на 20 %, възлизащ на 60.00
лв. При това положение възражението за прекомерност се
явява основателно и претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до 360 лв.
Съгласно разпоредбата на
чл. 294, ал. 2 от ГПК, при повторно разглеждане на делото, въззивният
съд следва да се произнесе и по сторените разноски пред ВКС в производството, в
което е постановено отменителното решение.
Искането за присъждане на
разноските, направени пред касационната инстанция е направено своевременно от „Варна
груп“ ЕООД, чрез адв. Миглена
Пенева, като съобразно
приложен списък по чл. 80 от ГПК, касаторът
претендира разноски пред касационната инстанция в размер на 8112.00 лв. с
включен ДДС за адвокатско възнаграждение. Извършването на разноските е
удостоверено със съответните платежни документи.
По изложените съображения, молбата по
чл. 248 от ГПК е основателна и въззивното решение
следва да бъде допълнено в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в
полза на „Варна груп“ ЕООД в размер
на 360.00 лв. за въззивна инстанция и 8112.00 лв. за
касационно производство по гр. дело № 2604/2018 г. на ВКС, I ГО.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение № 476/10.04.2020 г., постановено по в. гр. дело №
2267/2019 г. по описа на ВОС, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** и С.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на „Варна груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул. „Батак“ № 7, ет. 2, офис 11 сумата
от 360.00 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща сторени
разноски в производството пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** и С.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на „Варна груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул. „Батак“ № 7, ет. 2, офис 11 сумата
от 8112.00 лв. (осемхиляди сто и дванадесет
лева), представляваща сторени разноски в касационно производство по гр. дело
№ 2604/2018 г. на ВКС, I ГО.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен
срок от връчване му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.