О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 86
19
февруари 2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, І граждански състав, в закрито
заседание на 19.02.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана
Хитева въззивно гражданско дело № 489/2017 г., намира следното:
Производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 470/18.01.2018 г. от А.Д.К.,
И.В.К., Г.И.Т. и Д.А.Т., всички чрез адвокат М.Г., за изменение и допълване на
решение № 243 от 11.12.2017 г., постановено по в. г. д. № 489/2017 г. в частта
за разноските, като в тежест на „Ц.к.б.“ АД бъдат оставени Н. равените от него
разноски в размер на 15.00лева за заплатена държавна такса за разглеждането на
подадената от нея частна жалба и Б. да бъде осъдена да заплати на молителите –
ответници по посочената частна жалба сумата от 300.00лева Н. равени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за производството по разглеждането на частната
жалба.
Ответникът по молбата „Ц.к.б.“ АД чрез процесуалния
си представител адвокат Н.Ш. счита, че искането е основателно в частта му, с
която в тежест на Б. следва да бъдат оставени Н. равените от нея разноски за
заплатена държавна такса за разглеждане на подадената от нея частна жалба, а в
останалата част оспорва молбата като неоснователна и необоснована.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното:
Молбата за изменение и допълване на решението
в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от надлежни страни, поради което е допустима.
Производството
пред Апелативен съд – Пловдив по в. г. д. № 489/2017 г. е образувано по
въззивна жалба, подадена от А.Д.К., И.В.К., Г.И.Т.
и Д.А.Т., всички чрез адвокат М.Г., против решение № 515/27.04.2017 г.,
постановено по гр. д. № 3075/2015 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е уважен
предявеният от „Ц.к.б.“ АД против ответниците – сега виззивници иск
по чл. 135 от ЗЗД.
По
молба на Б., подадена по реда на чл. 248 от ГПК, първостепенният съд е
постановил определение № 1591/27.06.2017 г., с което е допълнил решението си в
частта за разноските, като е осъдил ответниците да заплатят общо на Б. сумата
от 4540.02лв. разноски в производството. Това определение е обжалвано с частна
жалба, подадена от „Ц.к.б.“ АД, чийто
пълномощник е представил и списък на разноските /л. 60/. Депозиран е отговор на
частната жалба, подаден от А.Д.К., И.В.К., Г.И.Т. и Д.А.Т., всички чрез адвокат
М.Г..
С това предметният обхват на въззивното
производство включва както произнасяне по въззивната жалба на А.Д.К., И.В.К., Г.И.Т.
и Д.А.Т., така и произнасяне по въззивната частна жалба на „Ц.к.б.“ АД.
По делото са представени пълномощно от 22.05.2017
г. и договор за правна защита и съдействие от 29.05.2017 г. /л. 11/, сключен
между А.Д.К., И.В.К., Г.И.Т. и Д.А.Т. и адвокат М.Г. с основание и предмет:
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на решение №
515/27.03.2017 г. по гр. д. № 3075/2015 г. и представителство пред Пловдивския
апелативен съд и с договорено възнаграждение: 2500лева, платимо както следва: в
брой, разсрочено - 1500лв. в деня на сключването и 1000лв. в срок най – късно
до първото открито съдебно заседание по делото във въззивната инстанция.
В проведеното по делото първо и единствено съдебно
заседание на 13.11.2017 г. адвокат Г. е представила списък на разноските и
разписка за останалата неплатена част от възнаграждението от 03.10.2017 г. /л.
58 и 59/. В списъка по чл. 80 от ГПК са посочени следните основания за
разноските: държавна такса – 891.23лв. и адвокатски хонорар 2500лв.
С решение № 243/11.12.2017 г. на Апелативен съд –
Пловдив, чието изменение и допълване в частта за разноските се иска с
настоящата молба, обжалваните съдебни актове са потвърдени. Със
същото решение А.Д.К., И.В.К., Г.И.Т. и Д.А.Т. са осъдени
да заплатят на „Ц.к.б.“ АД 15лв. разноски за производството. Решението е обжалвано от въззивниците и не е влязло в сила. Към
настоящия момент постъпилата по делото касационна жалба е в процедура по
администриране.
1. по
искането за изменение на решението в частта за разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В
случая апелативният съд е оставил без уважение подадената от „Ц.к.б.“ АД частна жалба против определението на окръжния
съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК като е потвърдил атакувания съдебен
акт.
Поради функционалната
обусловеност на отговорността за разноски от изхода на спора въззивната
инстанция няма основание да присъди разноски в полза на „Ц.к.б.“ АД.
Това налага
въззивното решение да бъде изменено като бъде отхвърлено искането на „Ц.к.б.“ АД за присъждане на разноски в размер на 15.00лева
за платена държавна така по частната жалба.
2. по искането за
допълване на решението в частта за разноските:
С разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 от ГПК е уредено правото на ответника да иска да му бъдат
заплатени Н. равените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Действително, в договора за правна
защита не е Н. равено разграничение какъв е размерът на уговореното
възнаграждение за правна защита по въззивната жалба на А.К., И.К., Г.Т. и Д.Т. и за правна защита по
частната жалба на „Ц.к.б.“ АД. Съгласно чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следващото се такова за
производството по частната жалба, разгледана в открито съдебно заседание, е в
размер на 300лева. Предвид обстоятелството, че подадената от „Ц.к.б.“ АД частна
жалба не е уважена, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците А.К., И.К., Г.Т.
и Д.Т. имат право на разноски за производството по нея. Какато беше посочено по
– горе освен въззивна жалба е депозиран и отговор срещу въззивната частна жалба
на другата страна, обжалвала определението по чл. 248 от ГПК. Осъществено е
процесуално представителство за А.К., И.К., Г.Т. и Д.Т., поради което част от
разноските за адвокат, възлизащи в размер на 300лева, следва да им бъдат присъдени
за частното производство.
По
изложените съображения молбата
по чл. 248 от ГПК е
основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното, Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение № 243 от 11.12.2017
г., постановено по в. г. д. № 489/2017 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта за разноските като:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ц.к.б.“ АД ***,
ЕИК ....., за присъждане на сумата от 15.00лева разноски, представляваща
платена държавна такса за производството по частната жалба.
ДОПЪЛВА решение № 243 от 11.12.2017 г., постановено по в. г. д. №
489/2017 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта за разноските като:
ОСЪЖДА „Ц.к.б.“ АД ***, ЕИК ....., със съдебен адрес:*** –
адвокат Н.Ш., да заплати на А.Д.К. ЕГН **********, И.В.К. ЕГН **********, Г.И.Т.
ЕГН ********** и Д.А.Т. ЕГН **********, всички с адрес: ***, сумата 300.00лева
/триста лева/ адвокатско възнаграждение за производството по частната жалба.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: