Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 10.12.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме
Мъгърдичян
мл.с. Димитринка
Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 8277 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.04.2020
г. по гр.дело № 26392/2018 г., СРС, ІІІ ГО,
150 с-в е признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ, че М.М.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сума в размер на 805,02 лева, представляваща стойността
на доставената до имот, находящ се в гр.София, ж.к. „********“, бл. ********,
абонатен номер 74761, топлина енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 20.12.2017 г.
до окончателното й изплащане, както и сума от 14,95 лева -
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до
м.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 20.12.2017г. до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
88485/2017г„ по описа на СРС, 150ти състав, като е отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** срещу М.М.П., ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата
от 805,02 лева до пълния предявен размер от 1334,82 лева, представляваща стойността
на доставената топлинна енергия и за периода от 01.05.2014г. до 30.11.2014г. и
искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 156,99 лева, лихва
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.10.2015г. до
08.12.2017г. върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия и сумата
в размер на 3,62 лева - лихва за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.10.2015г. до 08.12.2017г. върху вземането за цена на извършена
услуга дялово разпределение. Осъдил
е М.М.П., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 392,61 лева, разноски, сторени в
исковото производство пред Софийски районен съд и сума в размер на 43.55
лева, разноски за заповедното производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез процесуалния
представител юрисконсулт А.К.в отхвърлителната част, а именно в частта, в която е отхвърлен частично предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** срещу М.М.П., ЕГН ********** искове по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 805,02 лева до пълния предявен размер
от 1334,82 лева, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия и за периода от 01.05.2014г. до
30.11.2014г. и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 156,99
лева, лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 15.10.2015г.
до 08.12.2017г. върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия и
сумата в размер на 3,62 лева - лихва за забава в размер
на законната лихва за периода от 15.10.2015г. до 08.12.2017г. върху вземането
за цена на извършена услуга дялово разпределение, както и в частта на
присъдените разноски.
Сочи се, че съдът неправилно е приложил института на
погасителната давност. На основание чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В ОУ за продажба на ТЕ от „Т.С.“
ЕАД в сила от 14.03.2014 г. и по-специално в раздел VІІ от ОУ-„Заплащане на
ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по които купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката. Не така е уговорено в чл.33, ал.2 от ОУ от
2014 г., в сила от 12.03.2014 г.където след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура
за потребено количество ТЕ за отчетния период.Клиентите не заплащат обезщетение
за забава съгласно чл.33, ал.4 от ОУ до изравняване на отчетния период. Едва
след това се начислява обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху общата фактура.
Счита, че задължението става изискуемо в посочения при ОУ срок след
издаване на общата фактура. Съдът неправилно е обсъдил приложението на чл.111 ЗЗД,
тъй като към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, дължимите суми не
са погасени по давност.
Излагат се доводи и за претендираната сума за услугата дялово
разпределение, по отношение на която се счита, че е приложима петгодишната
погасителна давност-чл.110 ГПК, тъй като вземането не е периодично плащане по
смисъла на чл.111 б „в“ ЗЗД.
Сочи се, че от събраните доказателства е доказано наличието на ликвидни и
изискуеми вземания на ищцовото дружество срещу ответника в претендирания
размер, като частичното отхвърляне на иска е неправилно и необосновано.
Неправилно е постановеното решение в частта на отхвърляне на иска за лихви,
доколкото в ОУ е посочен 30 дневен срок за плащане на задължението.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.
Въззиваемата
страна М.М.П., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощника си по делото адвокат Д.П., назначен на основание
чл.95, ал.2 ГПК, вр. чл.21, т.3, вр. чл.23, ал.3 ЗПрП оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с
правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Т.С.“
ЕАД срещу М.М.П. за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1334,82 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до
м.04.2017г., за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „********“ бл. **********,
ап. **, за аб. № 074761, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 20.12.2017г. до окончателното изплащане, сумата в
размер на 156,99 лева -
лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 15.10.2015г. до
08.12.2017г. върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия, сумата
в размер на 14,95 лева - цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.12.2017г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 3,62 лева -
лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 15.10.2015г. до
08.12.2017г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по гр. д. № 88485/2017г., по описа на СРС, 150 състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в
качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, явяваща се
потребител на ТЕ по смисъла
на 153, ал. 1
ЗЕ , поради което е обвързана от
договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. През
процесния период за имота е била доставяна топлинна енергия, цената за която
съгласно приложимите Общи условия е платима месечно в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася задължението. Съгласно чл. 155, ал. 1,
т. 2 ЗЕ дължимата стойност на потреблението е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща
дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата-етажна собственост
по местонахождение на имота. Ответницата не е изпълнила задълженията си за
заплащане цената на потребената ТЕ през исковия период. Същата е изпаднала и в
забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86,
ал.1 ЗЗД върху главниците.
Ответницата М.М.П. е оспорила предявените искове по основание
и размер, направила и възражение
за изтекла погасителна давност за част от процесния период.
Третото лице помагач не е взело становище по исковете.
От правна страна:
Настоящата инстанция приема също, ответницата е потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр.
54 от 2012 г., като собственик на процесния имот. Това се установява от
приетите по делото писмени доказателства, а именно нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 37, том LLXVIII, дело 23683/1999г, от който е
видно, че през 1999г. ответницата М.М.П. е закупила ап. **, находящ се в
гр.София, ж.к. „*******“, бл. **********, който имот съгласно удостоверение
изх.№ 68-00-1069/6/30.08.2012г. е идентичен с имот с административен адрес:
гр.София, ж.к. „********“ бл. *******, ап. **. В качеството си на собственик М.М.П.
е учредила и договорна ипотека върху същия имот, видно от представения по
делото нотариален акт № 153, том I, рег.№4947, дело № 137/2011г.
Обстоятелството, че ответницата е потребител на топлинна енергия се
потвърждава и от представеното към исковата молба и неоспорено заявление вх.№
Г-23258/06.10.2017г., подадено от името на П. и касаещо именно ап. **, намиращ
се в гр.София, ж.к. „********“ бл. 237 и с аб.№ 74761, с което ответницата е
признала, че има задължение за потребена топлинна енергия в имота за период от
м.08.2015г. до м.08.2017г., като е направила и изявление да бъдат погасени по
давност натрупаните до м.06.2012г. задължения към ищцовото дружество. Това
изявление законосъобразно е било ценено от съда по реда на чл. 175 от ТПК, като
признание както на обстоятелството, че към 06.10.2017г. М.П. е потребител на
топлинна енергия, така и на факта, че има незаплатени задължения за периода
м.08.2015г. - м.08.2017г. към топлопреносното предприятие.
Действащата
през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни
вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат
в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните
по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“ ЕАД към потребителите за заплащане на цената на
използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД. Издаването
на обща фактура не променя падежа на общото задължение и то не се дължи от
датата на издаване на общата фактура респ. от изтичане на 30-дневен срок от
публикуването й/чл.33, ал.2 от ОУ/. Съгласно чл.
32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. тази обща фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от
потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. Изводът е, че падежът на месечните задължения за стойност
на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1
ОУ /в 30-дневен срок от датата на публикуването им/, като въз основа на общата
фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да
възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на
фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за доплащане
от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай
че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период
надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за, дялово
разпределение.
В конкретния случай, погасена по давност се явява дължимата сума,
представляваща цена на потребена ТЕ през периода от м.05.2014 г. до м.11.2014
г./заявлението за издаване на ЗИ е подадено на 20.12.2017г./ която съгласно СТЕ
е в размер на 243,42 лв.
Съдът е съобразил и извършеното частично плащане от 50 лв., при което се е
получила дължимата сума от 805,02 лв.- реално потребена ТЕ на стойност 1048,44
лв., приспаднато плащане от 50 лв. и погасени по давност 193,42 лв.
Относно цялостното отхвърляне на иска по чл.86 ЗЗД, въззивният съд приема
следното:
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33, ал.1
от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33, ал.4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което следва да се
приеме, че длъжникът М.П. не е изпаднала в забава за процесния период, за който
се претендира обезщетение.
При този изход на спора разноските са
правилно изчислени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.04.2020 г. по гр.дело № 26392/2018
г. на СРС, ІІІ ГО, 150 с-в.
Решението е е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД-„Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.