№ 38756
гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110132437 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. И. Д. срещу „*, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „* е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът и с отговора на исковата молба ответникът са
представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат
като писмени доказателства.
Съдът намира, че искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи посочените в исковата молба документи следва да се остави без
уважение, доколкото същите са приложени към отговора на исковата молба,
като не следва да се уважи и искането на ответника за задължаване на ищеца
да представи документи.
По отношение на искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, то с оглед на формулираните задачи, за които не се необходими
специални знания искането следва да се остави без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.10.2025 г. от 14.15 часа, за
когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
1
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД от М. И. Д.
срещу „* за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
Standard_30, № 6096016 от 13.11.2024. поради противоречието му със закона.
При условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД за признаването за нищожна на клаузата по чл. 1, ал.
3 от Договор за потребителски кредит Standard_30, № 6096016 от 13.11.2024,
уреждаща такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем като противоречаща на закона, респективно на добрите нрави.
При условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и предл. 3за прогласяването на нищожността на клаузата, съдържаща
се в чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard_30, № 6096016 от
13.11.2024, уреждаща неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение по чл. 5, ал. 1 от Договора, като противоречаща
на закона, респективно на добрите нрави.
При условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 за прогласяването на нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 3,
ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем Standard_30 № 6096016 от 13.11.2024 г.,
като противоречаща на добрите нрави.
Ищецът твърди, че между него и „* е сключен Договор за кредит
Standard_30 № 6096016 от 13.11.2024 г. за сумата от 1000 лв., на 12 месечни
вноски, ГЛП в размер на 40,32 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ
от договора до 14-тия ден – 0,11 %, с общ размер на всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане в размер на 1869,96 лева, при ГПР в
размер на 49,48 %. Посочва, че заемателят се задължил в 3 – дневен срок от
усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя поръчител
или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 425,52
лева, като страните се уговарят дължимата вноска да е в размер на 191,29
лева, а общото задължение по договора става в размер на 2295,48 лева.
Твърди, че договорът за кредит е придружен от застрахователен сертификат №
6096016 от 13.11.2024 г. за застраховка „Вива Сигурност Макс“ към Групова
застрахователна полица № 60101, като застрахователната премия е в размер на
100,00 лева. Изтъква, че след сключване на договора на дата 14.11.2024 г. след
удръжката от 546,46 лева за рефинансиране на задължението, описано в чл. 2,
ал. 1 от Договора, след удръжка за еднократната застрахователна премия от
100 лева, ищцата е усвоила ефективно сума в размер на 352,13 лева, като в
този смисъл главницата се явява в размер на 898,59 лева. Изтъква, че видимо
от преводните нареждания заплатената от ищцата сума е в размер на 1000,16
2
лева. Твърди, че в договора не е посочено кои разходи се включват при
формиране на ГПР. Счита, че не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Заявява, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Изтъква, че
кредиторът не е включил възнаграждението за експресно разглеждане на
заявката за кредит, както и неустойката за непредоставяне на обезпечение при
изчисление на ГПР, като по този начин посоченият в договора ГПР не
съответства на действителния и води до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Заявява, че таксата за експресно разглеждане на документите и
неустойката за непредоставяне на обезпечение се явяват скрито
възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включат в
ГПР. Сочи, че уговорената неустойка в размер на 425,52 лева е нищожна
поради противоречие с добрите нрави и представлява неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока
спрямо действителния размер на усвоената сума, а именно – 898,59 лева.
Счита, че с предвиждането на такива разходи за неустойка се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката за неустойка се
нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на
законната лихва. Счита, че застрахователната премия по настоящия договор
следва да бъде включена в размера на ГПР по договора. Намира целия договор
за кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, т. 10 от ЗПК,
когато в договора са включени такси за експресно разглеждане и неустойка за
непредоставяне на обезпечение. Поддържа, че законът не допуска кредиторът
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Сочи, че клаузата за експресно
разглеждане противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Счита, че
на самостоятелно основание клаузата, уреждаща посочената такса е в
нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Поддържа, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на поръчител или банкова гаранция, е в пряко противоречие с
целта на Директива 2008/48/ЕО. Счита, че размерът на възнаградителната
лихва противоречи на добрите нрави. Моли съда да уважи така предявените
искове. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение за
всеки един от предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „* е подал отговор на исковата
молба. Оспорва исковете като неоснователни. Счита, че за ищцата не е налице
правен интерес от предявяване на искове за нищожност на отделни клаузи от
процесния договор, доколкото не са начислявани такса експресно разглеждане.
В условията на евентуалност оспорва предявените искове по основание и
размер. Счита, че предвид доброволния характер на услугата по експресно
разглеждане, ищцата не може да се позовава на неравноправност именно
защото оспорваната клауза фигурира в Договора по изрична нейна заявка, а не
е едностранно наложена от дружеството. Посочва, че стойността на услугата
не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Твърди, че
3
неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
не следва да участва при формирането на ГПР. Заявява, че ГПР съгласно
процесния Договор не надхвърля петкратния размер на законната лихва, като
при изчисляването му е включен размерът на фиксирания ГЛП. Поддържа, че
не е налице противоречие с добрите нрави, а договорната възнаградителна
лихва не е прекомерна. Моли съда да върне исковата молба и да прекрати
производството като недопустимо, а в условията на евентуалност да отхвърли
предявените искове. Претендира и разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 ЗЗД е да докаже сключването на договор за потребителски
кредит № 6096016 от 13.11.2024 г., с посоченото в исковата молба
съдържание, че същият е нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове при
условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3
е да докаже, че посочените в исковата молба клаузи, са нищожни на
твърдените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
валидни клаузи по договора за кредит, както и че сочените като
неравноправни клаузи на договора за кредит са индивидуално уговорени /т.е.
не са били предварително изготвени от кредитодателя или дори да са били, то
ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието им/.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между М. И. Д. и „* е сключен договор за потребителски
кредит № 6096016 от 13.11.2024 г., за сумата от 1000 лева.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите от договор за потребителски кредит № 6096016 от
13.11.2024 г.
УКАЗВА на „* на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
4
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5