№ 8465
гр. София, 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА М. АНТОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА М. АНТОНОВА Гражданско дело №
20211110127077 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „С.В” АД срещу Н. С. Р. искове за
установяване на паричните притезания, удостоверени в заповед за изпълнение от
18.06.2020г. по ч.гр.д. № 23582/2020г. по описа на СРС, 57-ми с-в, както следва:
-сумата от 919,53 лв. представляващо претендирана продажна цена за потребена вода
за периода от 01.08.2018г. – 01.02.2020г.;
-сумата от 489,78 лв. - мораторна лихва върху главното парично задължение за
периода 01.09.2018г. – 01.02.2020г.,
. ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й заплащане.
Ответникът оспорва предявените искове, твърди, че не е потребител на услугите на
ищеца, прави възражение за недоказаност на иска относно количеството ползвана вода и
съответно правилното отчитане на същото и формиране на цената.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 предл.1 от ЗЗД
1
За да се приеме, че в правната сфера на ищеца е възникнало притезателното право да
получи плащане по предявените претенции е необходимо кумулативното установяване при
условията на пълно доказване на следните материални предпоставки: между страните
съществува договорно правоотношение за доставка на ВиК услуги за процесния период,
изпълнение на задълженията на ищеца по него за доставяне на такива на ответника, обема
на ползваните от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи издадена въз основа на законова делегация от чл.138 от ЗВ:
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени
към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието кой е страна по
облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице доставката, между
доставчикът и титулярят на правото възниква облигационното правоотношение.
За доказване правото на собственост на ответницата по делото от „С.В” АД е
представено извлечение от справка от Служба по вписванията – София за осъществени
вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида на ответника се легитимира
като собственик на процесния имот. Това отбелязване в Служба по вписванията за разлика
от нотариалния акт и писмения договор по чл. 18 от Закона за собствеността, не
представлява пряко доказателство за придобиване на право на собственост, но не може да
бъде пренебрегнато, а следва да се цени в съвкупност с всички събрани по делото
доказателства, както и предвид липсата на оспорване от страна на ответника.
Актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля,
изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които
се признават такива права, освен в хипотезите на чл. 5 от Правилника за вписванията,
подлежат на вписване, като по отношение на всички тези актове приложение намира
разпоредбата на чл. 113 ЗС.
Предвид горното съдът приема, че вписването е вид официално удостоверяване, че
2
съществува именно нотариален акт, в който е обективирано придобитото право на
собственост върху имота от ответника и в режим на СИО със съпругата му.
Ето защо при извършване на съвкупна преценка на изявленията на самия ответник и
извършеното вписване в Служба по вписванията, съдът приема, че по делото е доказано при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът за процесния период се легитира като
собственик на процесния имот и отговоря за целия дълг /чл.32 ал.2 от СК/.
С оглед изложеното и при съобразяване на дадената в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съдът приема за доказано, че ответникът а
е потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги за процесния период.
От заключениетопо СТЕ, която съдът цени като обективна и компетентна се
установява, че имота е водоснабден, както и че в същия няма монтирани уреди за търговско
измерване на количеството вода, поради което ВиК услугите са начисляват на база до
28.01.2019г. – за 3 човека, а след това когато е подадено заявление ЗП-1041/28.01.2019г. –
базата е уверличена като са декларирани живущи 1 човек, като начисленията извършвани от
ищеца са в съответствие с норамативната уредба.
От заключението по ССчЕ се установява, че за проецесния период са издадени 18
броя фактури, по които липсва плащане и които установяват изискуема главница за
потребени и неплатени ВиК услуги за процесния перидо в размер на 919,53 лв.
Ответникът е релевирал възражение за изтекла погасителна давност, което следва да
бъде разгледано, предвид установената основателност на иска.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за предоставена услуга по доставяне на вода са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя
периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай
следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). Съгласно действалите
през исковия период чл. 31, ал. 2 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
064/17.07.2006г и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-
3
2/13.07.2016г., чието съдържание е идентично, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране, такова се извършва в края на всеки месечен период.
В настоящият случай заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е
подадено на 11.06.2020г., когато е прекъснато теченето на давността. Предвид този момент,
всички изискуеми задължения до 11.06.2017г. следва да се считат за погасени по давност.
Видно обаче от исковата молба, процесния период е след тази дата, поради което същия не е
обхванат от погасителна давност и възражението се явява неоснователно.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно предвиденото в чл. 44 от Общите условия от 2016г., съответно чл. 42 от
Общите условия от 2006г., при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителя дължи на ВиК оператора обезщетение в размера на
законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В чл. 33, ал.
2 от Общите условия (съответно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006г.) е предвиден срокът за
заплащане на дължимите от потребителя суми, включени в ежемесечно издаваните от
дружеството фактури, а именно 30 дневен срок след датата на фактуриране. При
съобразяване на горните обстоятелства и правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД следва да се
приеме, че ответникът изпада в забава за заплащане на дължимите суми след изтичане на
срока за плащане и именно от този момент дължи и заплащане на лихва за забава.
Предвид посоченото, съдът кредитира вариант № 2 на заключението по ССчЕ, където
вещото лице е направило изчисление на лихвата за забавав зависимост от момента на
изискуемост и изпадане в забава за плащане по всяка една фактура /без натрупвания/ и
който размер съдът счита, че е именно обезщетението за забавено изпълнение – 81,33 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски и в исковото
производство. По делото са представени доказателства за направени разноски в размер на
71,81 лева – заплатена държавна такса и 450,00 лева – депозити за изслушване на две
експертизи. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав определя – в размер на
100 лева. Предвид това общият размер разноските направени от ищеца в исковото
производство е 621,81 лв. и от които ответника следва да заплати 441,59 лв.
С оглед ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. – т.12 разноските по гр.д. № 23582/2020г., за
които отговаря ответника от общо 78,19 лв. са 55,52 лв. и следва да бъдат присъдени с
4
осъдителен диспозитив в настоящото производство.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има и ответника,
като същият изрично е направил искане за присъждането им.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата, като с оглед чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размера на същото е 328,65 лв. и от
което съобразно отхвърлената част от исковете следва да се присъди на процесуалния
представител 95,25 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение Н. С. Р.
с ЕГН: ********** и с адрес: гр. ....., че дължи на „С.В” АД ЕИК: ********** със седалище
и адрес на управление гр. ..... заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 18.06.2020г. по ч.гр.д. № 23582/2020г. на СРС, ІІ г.о., 57-
ми състав, както следва:
- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 919,53 лв., /деветстотин и деветнадесет
лева и петдесет и три стотинки/, представляваща претендирана продажна цена за потребена
вода за периода от 01.08.2018г. – 01.02.2020г. с обект с клиентски №********** с адрес: гр.
....., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.06.2020г. до окончателното й
изплащане;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 81,33 лв., /осемдесет и един лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение – главницата от 919,53 лв. за периода 01.09.2018г. – 01.02.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 81,33 лв. до пълния прдявен размер от 489,78 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. С. Р. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. .....да заплати на „С.В” АД ЕИК:
********** със седалище и адрес на управление гр. ..... на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
както следва:
5
-разноските по настоящото производство в размер на 441,59 лв. /четиристотин
четиридесет и един лева и петдесет и девет стотинки/;
-разноските по ч.гр.д. № 23582/2020г. на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав в размер на 55,52
лв. /петдесет и пет лева и петдесети две стотинки/.
ОСЪЖДА „С.В” АД ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление гр. ..... да
заплати адвокат М. ИВ. П. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. ..... с на основание чл.78 ал.3
от ГПК вр. чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер
на 95,25 лв. /деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6