№ 536
гр. Плевен, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. Д.
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430100125 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от В. И. Ц. - М.,
ЕГН **********, ***, против *** БГ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от З. Н. Д., със седалище и адрес на управление в ***, с
правно основание чл.439, ал. 1 ГПК .
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, че признава иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал. 1 от ГПК, тъй като
ответникът е направил изявление, че признава иска. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което
1
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска,
съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълен размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо да излага
мотиви за това.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Водим от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
На основание чл.439, ал.1 от ГПК, признава за установено между страните,
че В. И. Ц., ЕГН **********, ***, не дължи на ответното дружество -
*** БГ ЕАД, ЕИК *********, на което ***”ЕАД, ЕИК ********* е
прехвърлило вземането си върху описаните суми в издадения изпълнителен
лист на **.**.****г, въз основа на влязлата в законна сила Заповед
№****/**.**.****г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.
№****/2012г. на РС-гр.Плевен, а именно: 3297,03лв. – главница; 1060,23лв. –
възнаградителна лихва от **.**.**** г. до **.**.**** г.; 652,91лв. –
мораторна лихва от 20.11.2009г. до 02.09.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
**.**.****г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски: 100,20лв. – внесена държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, общо 9383,38 лв, поради погасяване
задълженията по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, *** БГ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от З. Н. Д., със седалище и адрес на управление в
***, ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Ц., ЕГН **********, ***, направените
разноски по делото в размер на общо 2520,09 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Плевен в
2
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3