№ 11807
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110151318 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен по реда на чл. 422 ГПК е установителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1
КЗ /отм./.
Ищецът твърди, че на 23.12.2016 г. около 18.10 ч. на републикански път I-8, км 138 с
посока на движение от гр. Момин проход към с. Мирово е настъпило ПТП, при което л.а.
„...“ с рег. №****, управлявано от Т. К., преминава през необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, в резултат на което на посочения автомобил били нанесени
имуществени вреди. За процесното МПС бил налице сключен договор при ищеца за
застраховка „Каско“, валиден към момента на ПТП, поради което последният изплатил
общата сума от 587.46 лв. Ищецът поискал от ответника възстановяване на заплатеното от
него застрахователно обезщетение, тъй като счита, че настъпилото ПТП е вследствие
бездействие на служители при него, чието задължение е да стопанисва процесния участък,
но ответникът не е погасил задължението си. За тази сума, както и за сумата от 10 лв.,
представляваща ликвидационни разноски, депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но срещу издадената такава ответникът подал възражение,
което обуславя интереса от настоящия установителен иск. Претендира законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
плащане, както и разноски.
1
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Оспорва протокола за ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Представени по делото са предложение-декларация за сключване на застраховка „Каско“
на МПС, застрахователна полица „Каско“ №....., Общи условия за застраховане на
сухопътни превозни средства без релсови превозни средства, ведно с декларация за
приемане на същите.
Представен по делото е протокол за ПТП№..... г., от който се установява, че л. а. „...“ с
рег. №**** „навлиза в дупка на пътя“. Протоколът е изготвен и подписан от служител на РУ
Костенец, който е констатирал наличие на дупка на пътя- такава е очертана на скицата,
обективирана в протокола.
Представено по делото е уведомление за настъпило застрахователно събитие.
Представени са опис заключение на щета №2231-1261-17-400003, експертиза по щетата,
сравнителна експертиза, доклад по щета.
Представени са още талон за оглед на автомобил и сметка №....., свидетелство за
управление на МПС, контролен талон, свидетелство за регистрация I част, удостоверение за
техническа изправност, удостоверение за банкова сметка.
Представено е платежно нареждане за сумата от 587.46 лв. от дата 01.03.2017 г.
От заключението на приетата, без да бъде оспорена от страните, съдебна авто- техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че пазарната стойност за
възстановяване щетите по увредения автомобил възлиза на 619.86 лв. От същото се
установява и че щетите по увредения автомобил са в причинно-следствена връзка с ПТП-то.
Разпитан е свидетелят К., който потвърждава посочения в протокола за ПТП механизъм.
Указано е на ищеца, на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ по
отношение на процесния автомобил, по който договор е извършил плащане за вреди в
претендирания размер, които са в причинна връзка с твърдяното ПТП, при посочения
механизъм, а именно попадане в необезопасена дупка на път, стопанисван от ответника,
съставляващо покрит застрахователен риск, съгласно сключения договор
2
Съдът намира предявеният главен иск за доказан и поради това основателен, поради
следното:
Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни
средства, сключен на 11.10.2016 г. във форма на застрахователна полица №...... По силата на
договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС.
В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети
в размер на 587.46 лв. на дата 01.03.2017 г., видно от представените доказателства, а именно
платежно нареждане. Освен това процесуалният представител на ответника изрично го
потвърждава това обстотелство в открито съдебно заседание на 14.03.2022 г.
Като причина и механизъм за ПТП съдът приема посоченото в протокола за ПТП,
който в частта относно констатациите на съставителя, посетил местопроизшествието, че на
платното е имало неравност /дупка/, представлява официален документ, чиято обвързваща
съда материална доказателствена сила не е оборена в настоящото производство.
Потвърждава се и от събраните гласни доказателствени средства.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, пълно и
безпристрастно, се установи причинната връзка между посочения механизъм на ПТП и
наличните по автомобила увреждания, както и че стойност за възстановяване щетите по
увредения автомобил възлиза на 619.86 лв., което е дори в повече от определеното от
застрахователя и претендирано в настоящия процес.
Не се спори по делото, че процесният участък се стопанисва именно от ответната
агенция. Управлението на пътищата, съгласно чл.19, ал.2, т.3 от ЗП, включва организиране,
възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, а
съгласно § 1, т.14 от ДР на ЗП поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата. Агенцията като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 19 от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Следователно за Агенцията е възникнало задължение по закон да
организира обезопасяване на пътния участък. Следователно, в конкретния случай
бездействието на служители на Агенцията по осигуряване на безопасно движение по
републиканския път, е довело до неизпълнение на задължението на Агенцията по чл.19 от
ЗП, без значение е дали Агенцията е работила по изпълнението на задължението за
осигуряване на безопасно движение, ако не е постигнала изискуемия от закона резултат.
Поради изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответната агенция за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
3
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние,
което той би бил преди деликта. Видно от неоспореното заключение на САТЕ размерът на
причинените вреди по средни пазарни цени е 619.86 лв., което е дори в повече от
претендираното от застрахователя, поради което искът е изцяло основателен, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и ведно с 10
лв. ликвидационни разноски.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството съразмерно на уважените искове в общ размер на 480 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ че „АПИ“, ЕИК *****, с адрес – гр. София, бул. адрес,
дължи на ЗК „фирма“ АД ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „....
сумата 597.46 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на л. а. „...“ с рег.
№**** от ПТП на 23.12.2016 г., с включени 10 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 01.06.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „АПИ“ ЕИК *****, с адрес – гр. София, бул. адрес, да заплати на ЗК
„фирма“ АД ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.... на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 480 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4