№ 60
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000763 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 264115 от 14.04.2022г. от „Е.Т.Д.К.“
ЕООД – ****, ЕИК ********* – чрез адв. Н. Ш. с адрес: **** против решение
№260078 от 22.03.2022г., постановено по т.д. № 837/2020г. по описа на О.С. -
П., с което са отхвърлени предявените от „Е.Т.Д.К.“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: **** против „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление **** искове за заплащане на
следните суми, представляващи неизплатена част от дължимите съгласно т. 4
от Приложение № 1 към сключения между страните договор от 01.01.2017 г.
комисионни за задържане на абонат за сключени договори за услуги, както
следва: 4 559.39 лева – за месец юни 2017 г.; 7 732.70 лева – за месец юли
2017 г.; 6 322.91 лева – за месец август 2017 г.; 5 798.41 лева – за месец
септември 2017 г.; 10 370.81 лева – за месец октомври 2017 г.; 6 558.96 лева –
за месец ноември 2017 г.; 8 052.60 лева – за месец декември 2017 г. - или
общо 41 163.15 лева, /с включен ДДС/, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане и с което е осъдено „Е.Т.Д.К.“ ЕООД с ЕИК *********, със
1
седалище и адрес на управление: **** да заплати на „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление **** сумата 700 лева –
разноски по делото.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и по същество
да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира за присъждане на сторените разноски пред първоинстанционния
съд и пред въззивната инстанция.
Изразени са оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт,
както и за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал клаузата на чл.4 от Приложение
№1 – неразделна част от сключения договор между страните като е приел, че
възнаграждение не се дължи за всички абонати, а само за тези, за които са
сключени договори за нови услуги. Счита, че извършеното тълкуване на
посочената клауза от съда е несъобразено с правилото на чл.20 от ЗЗД.
Твърди, че клаузата на чл.4 от Приложение №1 предвижда заплащане на
комисионна за всеки абонаментен план, ако услугата е активирана по договор
за услуги, сключен от партньора и ако тя е активна за период от шест месеца.
Счита, че след като в тази клауза не е използван термина „нова услуга“, то
комисионната се отнася за всички услуги, не само за новите. Счита, че
заплащането на различните комисионни зависи от настъпването на различни
факти и касае различни аспекти от дейността на партньора. Счита, че
сравнение следва да се извърши не само с клауза на чл.3, както е сторил съда,
но и с клаузата на чл.2 от Приложение №1. Намира, че разрешението,
посочено от съда, би довело до неприложимост на клаузата на чл.4, защото тя
би се дублирала с тези по чл.3 и чл.2 от Приложение №1.
Въззиваемата страна „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ****, чрез пълномощника на дружеството адв. Н. П. с
адрес: **** с писмен отговор вх. №265170/22.05.2022г. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа твърдението, че
претендираната комисионна не се дължи за всички абонати, за които е
сключен някакъв договор, а само за нови услуги по сключен от партньора
договор. В случаите на продължаване на срок по действащ договор се дължи
отделна комисионна – тази по чл.3 от Приложение №1. Последната касае
продължаване на срока на вече действащ договор чрез анекс или ново
2
приложение към вече действащ договор. В този смисъл намира, че в случаите
на продължаване на вече действащ договор, това не представлява услуга,
активирана по договор за услуга, сключена от партньора, за каквато
активация би се дължала комисионната съгласно клаузата на чл.4.1.1 от
Приложение №1 към договора. Счита, че комисионна за задържане на абонат
се дължи с оглед на това колко време ще се ползва услугата, която е
продадена от партньора. Ако услугата е съществувала преди това, т.е. не е
била продадена от партньора, и бъде продължено действието и, би се дължала
комисионната по чл.3 от Приложение №1, а не и тази по чл.3, и тази по чл.4
от Приложение №1.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 268551 от 29.09.2022г. от „Е.Т.Д.К.“
ЕООД – ****, ЕИК ********* – чрез адв. Н. Ш. с адрес: **** против решение
№260205 от 05.09.2022г., постановено по т.д. № 837/2020г. по описа на О.С. -
П., с което е допълнено решение №260078 от 22.03.2022г., постановено по т.д.
№ 837/2020г. по описа на О.С. - П. като искът на жалбоподателя против
„А.*Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** е
отхвърлен и за разликата над 41 163.15 лева до предявения размер от
49 395.78 лева, от които помесечно 4 559.39 лева – за месец юни 2017 г.;
7 732.70 лева – за месец юли 2017 г.; 6 322.91 лева – за месец август 2017 г.;
5 798.41 лева – за месец септември 2017 г.; 10 370.81 лева – за месец
октомври 2017 г.; 6 558.96 лева – за месец ноември 2017 г.; 8 052.60 лева – за
месец декември 2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Поддържа
доводите, изложени във връзка с жалбата против основното решение като се
иска отмяна и на допълнителното.
Постъпил отговор на въззивната жалба от „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление **** с който е изразено
становище за нейната неоснователност като се поддържат доводите, изразени
с отговора по въззивната жалба против основното решение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Осъдителната претенция почива на твърденията за неизпълнение на
3
задължение на ответника за заплащане на сумата 49 395.78 лева,
представляваща сбор от неизплатена част от комисионни възнаграждения за
задържане на абонат съгласно чл.4 от Приложение №1 към сключен между
страните договор от 01.01.2017 г., както следва: 4 559.39 лева – за месец юни
2017 г.; 7 732.70 лева – за месец юли 2017 г.; 6 322.91 лева – за месец август
2017 г.; 5 798.41 лева – за месец септември 2017 г.; 10 370.81 лева – за месец
октомври 2017 г.; 6 558.96 лева – за месец ноември 2017 г.; 8 052.60 лева – за
месец декември 2017 г. - или общо 49 395.78 лева, /с включен ДДС/.
Твърди се, че съгласно уговорките по сключения договор от
01.01.2017г. и практиката в отношенията между страните, всеки месец
ищецът сключвал от името на ответното дружество договори за услуги. След
изтичане на месеца, до 5-то число на следващия месец, оригиналите на
договорите и заявките за услуги, подписани от абонатите на ответника и
партньора са предавани на ответното дружество. Твърди, че след извършване
на проверка по сключените договори за услуги, ответникът изпращал на
ищеца справка относно начислените комисионни за съответния период. Това
се случвало до 25-то число на месеца, следващ активирането на услугите. Въз
основа на получената справка за начислените комисионни, ищецът твърди, че
е издавал фактура. В срок от 10 до 30 дни от получаването и ответникът
плащал дължимите комисиони и бонуси. Счита, че за периода юни 2017г. –
декември 2017г. не са му заплатени комисионни съгласно клаузата на чл.4 от
Приложение №1 към договора. Твърди, че с нея е уговорено задължение за
заплащане на комисионна за задържане на абонат за всяка услуга, активирана
по договор за услуги, сключен от партньора, която е била активна и достъпът
до мрежата не е бил спиран или прекратяван в рамките на 6 месеца от
сключване на договора за услуги. Нейният размер се определял на 50 % от
средната месечна абонаментна такса при сключен договор за срок на ползване
от 12 месеца и в размер на една средна месечна абонаментна такса при
сключен договор за срок на ползване от 24 месеца. Твърди, че въпреки
проведените разговори и изпратената писмена покана, за която се твърди да е
получена от ответника на 17.09.2020г., не е получил плащане на
претендираните суми, представляващи комисионни за задържане на абонат.
Претендира се заплащане на сумата 49 395.78 лева, представляваща сбор от
неизплатена част от комисионни възнаграждения за задържане на абонат
съгласно чл.4 от Приложение №1 към сключен между страните договор от
4
01.01.2017 г., както следва: 4 559.39 лева – за месец юни 2017 г.; 7 732.70
лева – за месец юли 2017 г.; 6 322.91 лева – за месец август 2017 г.; 5 798.41
лева – за месец септември 2017 г.; 10 370.81 лева – за месец октомври 2017 г.;
6 558.96 лева – за месец ноември 2017 г.; 8 052.60 лева – за месец декември
2017 г. - или общо 49 395.78 лева, /с включен ДДС/, ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на иска в съда –
30.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по
делото.
Ответникът „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление **** не признава предявените искове. С отговор на исковата
молба от 15.02.2021г. се признава обстоятелството, че между „Е.Т.Д.К.“
ЕООД – гр.П. и „А.*Б.“ ЕАД е бил сключен договор от 01.01.2017г., с който
ищецът е поел задължение да сключва договори за услуги от името на
праводателя на ответника – М. срещу насрещното задължение на ответника да
му заплаща възнаграждение. Признава се и обстоятелството, че договорът е
продължил да действа до 2019г. Твърди, че са изплатени всички дължими
комисионни съобразно представените от ищеца сключени от името на
ответника договори за услуги. Посочва, че ищецът не е издавал фактура за
някакви конкретни дължими суми, нито такава е предявявана пред А.*,
поради което изобщо не започнал да тече срок за плащането им. В този
смисъл твърди липса на ликвидно и изискуемо задължение. Изразява
становище, че ищецът не сочи по кои сключени договори, за какъв срок, за
каква услуга, с кой абонат, са дължими претендираните комисионни, за да се
провери дали са налице условия за заплащането им. Евентуално – в случай че
съдът намери, че са налице неизплатени комисионни, счита, че се касае за
периодични задължения, които се погасяват с изтичане на тригодишна
давност съгласно чл.114 ал.4 от ЗЗД. Предвид датата на предявяване на иска -
30.12.2020г. – прави възражение за изтекла погасителна давност за
комисионните възнаграждения, претендирани като дължими за периода юни –
декември 2017г.
С допълнителна искова молба ищецът представя фактура от
10.03.2021г. за сумата 49 395.78 лева с ДДС. Изразява обаче съображения, че
при непредставяне на справка от ответника, не би могъл да издаде фактура.
Счита, че падежът на задължението не е обвързан с издаване на фактура.
Оспорва възражението за погасяване на претенциите с изтичане на
5
тригодишен давностен срок.
С допълнителния отговор се оспорва допълнителната искова молба и се
поддържат вече изложените с първоначалния такъв твърдения. Поддържа, че
всички дължими комисионни са надлежно заплатени и не са налице
условията по чл.4 от Приложение №1 към договора за заплащане на други
претендирани от ищеца комисионни.
С договор от м. януари 2017г. праводателят на ответника „М.“ ЕАД е
възложил, а ищецът „Е.Т.Д.К.“ ООД, наричан „партньор“, се е задължил
срещу заплащане на предвидените в договора възнаграждения да извършва от
името на М. и чрез търговски консултанти на принципа „от врата до врата“ на
място при съответния абонат или потребител следните дейности: 1.1.1 да
сключва договори за услуги, да приема заявки за услуги от абонати и
потребители, да продава стоки и стартови пакети /като сключва договори за
услуги на абонаментен план с марка „bob“, 1.1.2. да събира в брой суми,
дължими по фактури и 1.1.3. да предостави услуги по организиране,
планиране и осъществяване на контакти с абонати във връзка със сключване
на договори за услуги.
Съгласно клаузата на чл.13.6 от договора до 5-то число на месеца,
следващ месеца на подписването им и активиране на услугите по тях
партньорът следва да предава на М. всички договори за услуги, заявки за
услуги и други документи, въз основа на които се активират и предоставят
услуги. Предаването се удостоверява с Протокол, подписан от двете страни.
Партньорът има такова задължение и при поискване на договорите, заявките
и другите документи от М., което трябва да изпълни в срок от 24 часа. На
задължението по чл.13.6 от договора съответства задължението по чл.14.5 от
същия. Съгласно последната клауза М. се задължава да предоставя на
партньора: А/ справка за сключените договори за услуги и за услугите,
активирани въз основа на предоставени от партньора данни в срок до 25-то
число на месеца, следващ месеца, в който са активирани услугите и Б/справка
относно изчислените комисионни за съответния период в срок до 25-то число
на същия месец.
Отношенията във връзка с възнагражденията и начина за плащането им
се регулират от Раздел VII от договора. Съгласно чл.31 М. дължи на
партньора за дейностите, извършени от партньора по договора комисионни и
6
/или бонуси. Относно размерите на комисионните и Бонусите /ако такива са
предвидени/, начинът за определянето им и условията за плащането им
договорът препраща към Приложения 1 и 2 – неразделна част от договора.
Съгласно чл.32 от договора възнаграждението за съответния календарен
месец се заплаща в срок до 30 работни дни, считано от получаване на фактура
за дължимата сума, издадена от партньора въз основа на справката по чл.14.5
/б/ от договора. Последната представлява справка относно изчислените
комисионни за съответния период, която М. има задължение да представи на
партньора в срок до 25-то число на месеца, която пък се съставя въз основа на
предадените на М. от самия партньор /т.е. ищеца/ договори за услуги, заявки
за услуги и други документи, въз основа на които се активират и предоставят
услуги.
В Приложение №1 към договор от 01.01.2017г. са регламентирани
следните видови комисиони и бонуси:
1.
1.
1. комисиона за активация на нова услуга
2. комисиона за продължаване на срока на ползване по
действащ договор за услуги
1.1.3. комисиона за задържане на абонат
1.1.4. комисиона за събиране на суми, дължими от абонатите по
издадени фактури
1.1.5. бонус за добро изпълнение
Уговорено е, че под „нова услуга“ се има предвид услуга, която се
предоставя на абонат при условията на абонаментен план, който се активира
на: нова SIM карта /ако се касае за мобилна услуга/, нов номер /ако се касае
за фиксирана услуга/ или друг вид уникален номер, който идентифицира
съответната услуга или пакет от услуги и който не е бил ползван преди от
същия абонат за същата услуга.
Съгласно чл.2 от Приложение №1 към договора комисионата за
активация на нова услуга, която се дължи за първоначална активация на нова
услуга на основание валидно сключен от партньора и предоставен на М.
договор за услуги. Размерът на тази комисиона се определя в зависимост от
7
срока на ползване, за който се активира новата услуга и от вида на новата
услуга, както и дали е активирана по номер, пренесен от мрежата на друг
доставчик. Размерът на комисионата не се определя и не зависи от срока на
ползване на услугата. Дори и договорът да се прекрати преди изтичането на
срока, за който е сключен, комисиона се дължи.
Съгласно чл.3 от Приложение №1 към договора комисионата за
продължаване на срока за ползване по действащ договор за услуги се дължи
при продължаване на срока на ползване по съществуващ договор за услуги,
което продължаване е извършено от партньора чрез подписване на анекс, нов
договор за услуги и съответно – ново приложение към него при условията на
абонаментен план за 12 или 24 месеца за същата SIM карта или номер или за
същата услуга. Съгласно чл.3.2 от приложението тази комисиона се прилага
сама в случай, че срокът на ползване по съществуващия договор е изтекъл
или до изтичането му остават не повече от 4 месеца.
Съгласно чл.4 от Приложение №1 към договора комисионата за
задържане на абонат, която се заплаща при активиране на услуга по договор
за услуга, сключен от партньора и при условие, че услугата е активна и
достъпът до мрежата не е бил спиран или прекратяван в рамките на 6 месеца
/чл.4.1.2/. Размерът на комисионата зависи от срока на ползване и е половин
месечна такса при 12 месечен срок на ползване и една средна месечна такса
при 24 месеца срок на ползване. Именно такъв тип комисиона се твърди от
ищеца да не е заплатена от ответника – комисиона за задържане на абонат
съгласно чл.4 от Приложение №1 към сключения между страните договор от
01.01.2017 г., за периода месец юни 2017 г. - месец декември 2017 г.
По делото е прието заключение на вещото лице И.Н.С. по допуснатата
съдебно – счетоводна експертиза /стр.384 – 570 от делото на ОС/. От него се
установява, че дължимите суми за комисиони за всички договори за
задържане на абонат за периода месец юни 2017г. – месец декември 2017г.
биха били в общ размер 35 016.57 лева. В съдебно заседание на 10.11.2021г.
вещото лице уточнява, че под сключени договори има предвид сключени
договори за услуги всички абонати – и за съществуващи, и за нови такива-
т.е. всички договори за съответния период. В случай че комисионата се
изчислява само на база новоактивирани услуги, дължимите суми според
вещото лице съвпадат с тези, изчислени от ответника и заплатени на ищеца.
8
От показанията на свидетеля Т.Г. се установява практиката в отношенията
между страните, а именно, че под „активация на услуга“ те разбират всяко
нещо, което се прави в системата и което води до промяна в конкретния
договор на клиента. Да се смени един код в системата, означава да се
променят параметрите на договора на клиента и той да получи нов договор.
Дори да е съществуващ клиент, старият договор му се деактивира и той
получава нов договор. Свидетелят твърди да е запознат с комисионите, които
е получавало дружеството –ищец, чийто служител е бил самия той през
процесния период. Той посочва, че комисионата за това, че клиентът е
останал лоялен към компания се дължи на шестмесечие, респ.
дванадесетмесечие.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че
комисионата за задържане на абонат се дължи едва след като се установи, че
нейното ползване не е прекратено определен период, докато комисионната за
активация на нова услуга или нов абонат се дължи към момента на
сключването на договора, а за размера й е без значение точното изпълнение
на абоната.
При тълкуване на съдържанието на уговорената комисионна за
задържане на абонат съобразно чл. 20 ЗЗД съдът счита, че тази комисионна е
дължима само за активирана нова услуга по договор, сключен от ищеца,
която до този момент не е била активна и в случай, че същата е продължила
не по – малко от 6 месеца от активирането и. Случаите на продължаване на
вече действащ договор, не могат да се приемат за услуга, активирана по
договор за услуга, сключена от партньора, за каквато активация би се
дължала комисионната съгласно клаузата на чл.4.1.1 от Приложение №1 към
договора. Комисионна за задържане на абонат е дължима с оглед на това
колко време ще се ползва услугата, която е продадена от партньора. В случай
че услугата е съществувала преди това, т.е. не е била продадена от партньора,
и бъде продължено действието и, дължима би била комисионната по чл.3 от
Приложение №1. Противното тълкуване предполага за едно и сщо активиране
да се дължат едновременно две комисиони - и тази по чл.3, и тази по чл.4 от
Приложение №1 към договора.
9
Действително в текста на чл.4 от Приложение № 1 липсва посочване, че
комисионата е дължима в случаите, когато се касае за „нова“ услуга. В
същият текст обаче при условията, които следва да са изпълнени, за да се
дължи такава, страните използват термина „активиране“. Това действие
предполага привеждане в действие, което от своя страна означава липса на
основание за действие до момента, в който същото не е настъпило като факт,
а с настъпването на този факт и в случай, че ползването на активираната
услуга е продължило не по-малко от 6 месеца следва да се приеме, че е
дължима уговорената между страните комисионна за задържане на абонат.
Разликата с уговорената комисионна за активация на нова услуга е, че
последната е дължима за сключване на договор с уговорена нова услуга, като
без значение за дължимостта на същата колко е продължило ползването на
тази услуга. В този смисъл и невярно е твърдението на жалбоподателя, че
двете комисионни, а именно тази за активиране на нова услуга и тази за
задържане на абонат се препокриват, тъй като възнаграждават за едно и също
нещо. Първата комисионна се дължи за нов абонат, като размера й е
определен единствено от срока, за който е сключен договора, а втората се
дължи в хипотеза на активирана нова услуга, чието ползване е продължило не
по – малко от 6 месеца. В хипотезите, в които услугата е вече активирана и
между страните е уговорен срок за ползването й, ако преди изтичането му,
този срок на договора бъде продължен, то тогава на ищеца се дължи втората
уговорена комисионна за продължен срок, без да му се дължат другите две
комисионни – за активация на нова услуга и за задържане на абонат. Целта на
комисионата по чл.4 от Приложение №1 е да възнагради различно усилие – по
тава да бъде задържан клиента, след като вече му е продадена услуга, т.е. има
значение периода, за който той ще я ползва. Ако услугата обаче е
съществувала преди и само е продължен договора за нея, дължима се явява
друг вид комисиона – по чл.3 от Приложение №1. Комисионата по чл.4 е
ново, допълнително възнаграждение за партньора за активирането на нова
услуга, за която е сключен договор продължила повече от шест месеца.
Не са налице предпоставките за получаване на такава комисиона по всички
сключени договори, включително и тези, които просто са продължени с нов
анекс. Доколкото от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
10
установява, че изчислено на база новоактивирани услуги, комисионата
възнаграждение е правилно изчислено и заплатено от ответника на ищеца, то
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
До същите правни изводи е достигнал първоинстанционния съд, поради
което решение №260078 от 22.03.2022г., постановено по т.д. № 837/2020г. по
описа на О.С. - П. като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По същите съображения следва да бъде потвърдено и решение №260205
от 05.09.2022г., постановено по т.д. № 837/2020г. по описа на О.С. - П., с
което е допълнено решение №260078 от 22.03.2022г., постановено по т.д. №
837/2020г. по описа на О.С. - П..
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260078 от 22.03.2022г., постановено по
т.д. № 837/2020г. по описа на О.С. - П., с което са отхвърлени предявените от
„Е.Т.Д.К.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** против „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление **** искове за заплащане на следните суми, представляващи
неизплатена част от дължимите съгласно т. 4 от Приложение № 1 към
сключения между страните договор от 01.01.2017 г. комисионни за задържане
на абонат за сключени договори за услуги, както следва: 4 559.39 лева – за
месец юни 2017 г.; 7 732.70 лева – за месец юли 2017 г.; 6 322.91 лева – за
месец август 2017 г.; 5 798.41 лева – за месец септември 2017 г.; 10 370.81
лева – за месец октомври 2017 г.; 6 558.96 лева – за месец ноември 2017 г.; 8
052.60 лева – за месец декември 2017 г. - или общо 41 163.15 лева, /с включен
ДДС/, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане и с което е осъдено „Е.Т.Д.К.“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** да
заплати на „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
**** сумата 700 лева – разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260205 от 05.09.2022г., постановено по
11
т.д. № 837/2020г. по описа на О.С. - П., с което е допълнено решение
№260078 от 22.03.2022г., постановено по т.д. № 837/2020г. по описа на О.С. -
П. като искът на жалбоподателя против „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление **** е отхвърлен и за разликата над
41 163.15 лева до предявения размер от 49 395.78 лева, от които помесечно 4
559.39 лева – за месец юни 2017 г.; 7 732.70 лева – за месец юли 2017 г.;
6 322.91 лева – за месец август 2017 г.; 5 798.41 лева – за месец септември
2017 г.; 10 370.81 лева – за месец октомври 2017 г.; 6 558.96 лева – за месец
ноември 2017 г.; 8 052.60 лева – за месец декември 2017 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12