Решение по дело №8964/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 994/10.04.2020 г.          20.03.2020 г.                            гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                  XXI – ви граждански състав

на двадесет и първи февруари                   две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание, в състав:

        

                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №8964 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството по делото е образувано след като с определение от 10.09.2019 г., постановено по гр.д.№10 269/2019 г. по описа на РС-Пловдив, делото е изпратено по подсъдност на РС-Бургас. Предявена е искова молба от С.Й.Й., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.М.Т., адрес ***, офис 3, срещу „Спийд Интернешънъл Транспорт” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от ****, с която претендира постановяване на решение за установяване съществуването в негова полза на вземане в размер на 20 000 лева, получени от ответника на отпаднало основание по предварителен договор за покупко-продажба на МПС, лек автомобил, марка „****”, модел ** с ДК №*****, рама №*****, цвят сив, ведно със всичките му принадлежности, развален по право, считано от 12.12.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 30.04.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми има издадена по ч.гр.д.№3415/2019 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                              Ищецът твърди, че се е намирал в облигационна връзка с ответника по силата на сключен помежду им, на 24.10.2018 г., Предварителен договор за покупко-продажба на МПС, а именно лек автомобил, марка „****”, модел ** с ДК №*****, рама №*****, цвят сив, за който има сключена застраховка при „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД. Ищецът твърди, че по силата на сключения предварителен договор е получил владението върху автомобила срещу заплащане на сумата от 20 000 лева. Сочи се, че на 12.12.2018 г. автомобилът е бил противозаконно отнет, за което има образувано ДП №1020/2018 г. по описа на 02-ро РУП при ОД МВР Пловдив. Ищецът твърди, че е уведомил своевременно застрахователя, при когото има образувана щета №***** по застрахователна полица №**** „Каско плос специални условия”, издадена в полза на „БМ Лизинг” ЕАД, което е лизинговало процесното МПС в полза на ответника, а той от своя страна го е преотстъпил за ползване на ищеца. Ищецът твърди, че за времето, през което е ползвал автомобила до отнемането му е заплащал застрахователните премии за автомобила, като на 18.11.2018 г. е заплатил първа вноска по застраховка „Каско” в размер на сумата от 1463,35 лева. Ищецът счита, че с отнемане на автомобила предварителният договор, сключен с ответника, се е развалил по право, поради което и последният дължи връщане на сумата от 20 000 лева, като платена на отпаднало основание. Твърди се, че за исковата сума има подадено заявление по чл.410 от ГПК, във връзка с което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от  ГПК по ч.гр.д.№3415/2019 г. по описа на РС-Бургас.

                              В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

                              В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител, който поддържа иска и моли за уважаването му. Представя писмена  защита.

                              В срока по чл.131 от ГПК ответната страна се е възползвала от правото си да депозира отговор на така подадената искова молба, в който излага аргументи за еносноватеност на предявения иск, поради това, че рискът от погиване на вещта е за сметка на ищеца, за когото отпада задължението за плащане на остатъка от дължимата сума занапред. На подробно изложени съображения се иска от съда да отхвърли иска като неоснователен.

                              В съдебно заседание ответното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа отговора, ангажира  доказателства, претендира разноски.

                              Правното основание на предявения иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.

                              Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

                              Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №8964 по описа на Бургаския районен съд за 2019 г., против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№3415/2019 г. по описа на БРС, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване по отношение на длъжниците със сила на присъдено нещо вземанията за главница и лихви.

                              Между страните не се спори по следните факти, за които свидетелства и събрания по делото доказателствен материал, а именно, че на 24.10.2018 г. са сключили договор, който са наименовали Предварителен договор за покупко-продажба на МПС (виж отразеното след данните на купувача), в който са постигнали съгласие по следните въпроси, а именно ответникът, в качеството на продавач да продаде на ищеца, в качеството на купувач, собственото си МПС – лек автомобил, марка „****” с ДК №*****, в такова състояние, в каквото се намира към момента на продажбата, заедно с всичките му принадлежности, числящи се към него за сумата от 59 000 лева. Безспорно е и това, че при сключване на договора продавачът е получил в брой от купувача сумата от 20 000 лева, а плащането на останалата част от сумата е било разсрочено във времето на 10 вноски, като страните са договорили размерите и падежите за плащането им, както и това, че към същия момент купувачът е получил владението върху автомобила. В този смисъл е приетия като доказателство Предварителен договор за покупко-продажба на МПС, л.7 от гр.д. по описа на РС-Пловдив.

                              В отношенията между страните е безспорно и това, че към момента на подписване на горе-цитирания договор, автомобилът е бил собственост на „БМ Лизинг” ЕАД, който факт се установява от приетия като доказателство Договор за финансов лизинг №20171031, л.47, сключен на 31.10.2017 г., по който ответникът „Спийд Интернешънъл транспорт” ЕООД има качеството на лизингополучател, както и това, че за лекия автомобил има сключена при „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, автомобилна застраховка „Каско плюс”, за която има издадена комбинирана застрахователна полица №***** със срок на валидност от 00,00 часа на 21.11.2018 г. до 23:59 часа на 20.11.2019 г., приета като доказателство по делото.

                              Между страните е безспорно и това, че в срока на действие на застрахователната полица, застрахованият автомобил е бил обект на престъпление, за което има заведена щета при застрахователя под №***** и образувано ДП №1020/2018 г. по описа на 02-ро РУП при ОД МВР Пловдив, спряно до установяване на данни, даващи възможност разследването да продължи. В този смисъл са приложените към молба, рег.№57370/13.12.2019 г. на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД писмени доказателства, л.16-л.45, от които се установява и това, че „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е отказало изплащането на застрахователно обезщетение по щета №*****.

                              По делото в качеството на свидетел е разпитан *****, който в показанията си твърди, че е присъствал, заедно с ищеца при огледа на автомобила, както и че страните по договора са се разбрали собствеността върху автомобила да  бъде прехвърлена на купувача след заплащане на последната вноска.

                              По делото е приложено ч.гр.д.№3415/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано на 30.04.2019 г. по заявление на ищеца С.Й., като на 02.05.2019 г. е издадена Заповед №1774 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „Спийд Интернешънъл транспорт” ЕООД да му заплати сумата от 20 000 лева, като получена на отпаднало основание поради развален по право предварителен договор за покупко-продажба на МПС, сключен между тях на 24.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2019 г.

                              При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

                              Спорният по делото въпрос е досежно вида на сключения между страните на 24.10.2018 г. договор, като твърдението на ищеца е, че същият е предварителен договор за покупко-продажба на МПС, докато домогванията на ответника са, че същият има характер на договор за продажба на изплащане по смисъла на чл.205 от  ЗЗД.

                              Изследвайки волята на страните в приетия като доказателство договор и съобразявайки разпоредбата на чл.144, ал.2 от ЗДвП, съгласно която собствеността на регистрирани автомобили се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на подписите, отговорът на този въпрос следва  да бъде даден в полза на ищеца, т.е. съдът приема, че сключеният между страните договор има характер на предварителен договор за продажба с уговорка за авансово плащане на част от цената и разсрочване на остатъка, като със заплащане на последната вноска за продавача възниква задължението да прехвърли собствеността. В този смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира като достоверни и непротиворечащи на  събрания по делото доказателствен материал, от който по несъмнен начин се установи, че към момента на сключване на договора продавачът не е бил собственик на автомобила, поради което и договорът не представлява разпореждане с имущество, а е източник на облигационни отношения, обвързващи страните да се извърши продажбата на автомобила в предвидената от закона форма, което обуславя задължението на продавача да прехвърли на купувача собствеността след заплащане от страна на купувача на последната вноска. Доколкото по делото се установи, че автомобилът е бил обект на противозаконно отнемане, то продавачът е в невъзможност да изпълни задължението си и това е основание за развалянето му. (В този смисъл е Решение №792/12.01.2011 г. по гр.д.№281/2010 г. на Трето ГО на ВКС.). Тъй като се касае за движима вещ, развалянето става извънсъдебно, в конкретния случай с подаване на заявлението по чл.410 от  ГПК и тъй като има обратно действие всяка страна дължи връщане на това, което е получила по разваления договор.

                              Предвид на изложеното претенцията на ищеца се явява основателна и доказана по размер, като сумата от 20 000 лева се дължи ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 30.04.2019 г.

                              На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.

                              При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от иска.

                              Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

                              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че „Спийд Интернешънъл Транспорт” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от ****, дължи на С.Й.Й., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.М.Т., адрес ***, офис 3, сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), получена по предварителен договор за покупко-продажба на МПС, лек автомобил, марка „****”, модел ** с ДК №*****, рама №*****, цвят сив, ведно със всичките му принадлежности, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 30.04.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми има издадена по ч.гр.д.№3415/2019 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                              ОСЪЖДА Спийд Интернешънъл Транспорт” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от ****, да заплати на С.Й.Й., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв.М.т., сумата от 2405 лева (две хиляди четиристотин и пет лева), представляваща разноски по исковото производство, съгласно приложения на л.54 списък по чл.80 от ГПК и сумата от 1900 лева (хиляда и деветстотин лева), представляваща разноски по заповедното производство.

                              Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/

Вярно с оригинала!, К.К.