О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
град Шумен, 14.07.2020 година
Шуменският административен съд в закрито заседание на четиринадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Цветкова
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д.№119 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.248 ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), образувано по молба на Т.М.М. ***, в качеството му на ищец по
адм.д.№119/2020 г. по описа на АдмС град Шумен, чрез пълномощник адвокат Д. В.
при АК град Варна, с която се иска да бъде допълнено Решение №78/15.06.2020 г. по адм.д.№119/2020 г. по описа
на АдмС град Шумен, в частта за разноските. Твърди се в молбата, че съдът не е
присъдил всички разноски, а именно сумата в размер на 300.00 лв.,
представляващо минимално възнаграждение за един адвокат. Излагат се доводи, че
Договорът за правна помощ от 24.01.2020 г. е сключен по реда на чл.38 ал.1 т.2
от Закона за адвокатурата и съдът е бил длъжен да определи и да осъди ответника
да заплати на пълномощника на ищеца адвокатския хонорар, поради което се иска съдът
да допълни решението си, като осъди ответната страна да заплати на адвокат Д. В.
от АК град Варна сумата в размер на 300.00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
На основание
чл.248 ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК препис от молбата е връчена на
ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, която в
законоопределения едноседмичен срок, чрез процесуален представител юрисконсулт В.
М. е депозирала отговор, в който се изразява становище за неоснователност на
искането за допълване на решението в частта за разноските.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
С Решение №78/15.06.202020 г. по адм.д.№119/2020 г. по
описа на АдмС град Шумен, Административен съд град Шумен е осъдил Агенция
„Пътна инфраструктура“ град София да заплати на Т.М.М. *** сумата в размер на
600.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. С оглед изход на спора и съобразно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ,
както и направеното искане в исковата молба, съдът е осъдил ответната страна да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 10.00 лв. внесени
държавна такса. Решението е връчено на ищеца, чрез неговия пълномощник адвокат
Д. В. при АК град Варна на 25.06.2020 г.
Съдът намира, че
така депозираната молба на 26.06.2020 г. по реда на чл.248 ал.1 от ГПК, е
процесуално допустима, доколкото същата е предявена в законоустановения срок по
чл.248 ал.1 от ГПК, а именно в срока на обжалване на решението, което допълване
се иска, но разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно т.11 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по т. д. №6/2012
г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на
Върховния касационен съд, претенцията за разноски по чл.80 ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В мотивите на
посоченото ТР, т.11, изрично е посочено, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със
спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване
на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.
В настоящата
хипотеза искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата е направено за първи път с така депозираната
молба по реда на чл.248 ал.1 от ГПК. В исковата молба е направено следното
искане – „Моля да ни присъдите сторените в настоящото производство съдебно –
деловодни разноски“. Това искане е уважено от съда и са присъдени исканите
разноски в полза на ищеца. До приключване на разглеждане на делото, а именно в
последното по делото открито заседание на 09.06.2020 г. няма депозирано
надлежно искане от процесуалния представител на ищеца, а именно адвокат Д. В.
по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата за присъждане в нейна полза на
адвокатско възнаграждение, което безспорно се явява разноска по смисъла на
чл.80 от ГПК. В Съдебното Решение, което допълване се иска, съдът е
констатирал, че има приложен Договор за правна защита и съдействие по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, който факт обаче не обвързва съда
служебно да се произнесе по искане за възлагане на разноски, без да е надлежно
сезиран.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че в настоящата хипотеза съдът е присъдил направените
по делото разноски в полза на ищеца, които са своевременно предявени с исковата
молба, като е преценил приложените по делото доказателства, включително и без
представен списък по реда на чл.80 от ГПК, поради което депозираната молба по
реда на чл.248 ал.1 от ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена, тъй като с нея за първи път се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 ал.2 във вр. с
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното
и на основание чл.248 ал.1 и ал.3 ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Т.М.М. ***, в качеството му на ищец по адм.д.№119/2020 г. по
описа на АдмС град Шумен, чрез пълномощник адвокат Д. В. при АК град Варна, за допълване
на Решение №78/15.06.2020 г. по адм.д.№119/2020
г. по описа на АдмС град Шумен, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14 – дневен срок от съобщаването
му на страните, съобразно разпоредбата на чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.248 ал.3 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :