№ 621
гр. Пазарджик, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И. Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от И. Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220100287 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на
съсобствени недвижими имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор
********** по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени
със Заповед № РД-18-197/19.05.2020г. на ИД на АГКК с последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот от 27.09.2024г., с адрес село ******, общ.
Пазарджик, обл. Пазарджик, *****, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 55, квартал: 6,
парцел: IV, при съседи: *********, между И. М. К., В. С. Ч., Г. З. К. и В. Г. К.,
при квоти за И. М. К. 1/6 идеални части или 91,66/550 идеални части, за В. С.
Ч. 1/6 ид. части или 91,66/550 идеални части, за Г. З. К. или 53,33/550 идеални
части, за В. Г. К. или 313,33/550 идеални части и построените върху него: 1./
сграда с идентификатор **********.1 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик,
със застроена площ 37 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: гараж и 2./
сграда с идентификатор **********.2 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик,
със застроена площ 71 кв. м., брой етажи 2, предназначение жилищна сграда,
еднофамилна, между И. М. К., В. С. Ч. и В. Г. К., при квоти за И. М. К. 1/12
идеални части, за В. С. Ч. 1/12 идеални част, за В. Г. К. 10/12 идеални части,
както и 3./ сграда с идентификатор **********.3 по КККР на с. ******, общ.
Пазарджик, със застроена площ 11 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда и 4./ сграда с идентификатор **********.4 по КККР
на с. ******, със застроена площ 35 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда, между И. М. К., В. С. Ч., Г. З. К. и В. Д. К., при квоти
за И. М. К. 1/12 идеални части, за В. С. Ч. 1/12 идеални части, за Г. З. К. 2/12
1
идеални части, за В. Д. К. 8/12 идеални части.
Ищците твърдят, че са наследници на З.С. К., бивш жител на село
******, общ. Пазарджик, починал на 25.12.2002г., който е придобил на
основание покупко – продажба и съдебна делба съответно за 325 кв. м. и 237
кв. недвижим имот, находящ се в с. ******, общ. Пазарджик, съставляващ
парцел IV-55, в кв. 6 по действащия план на с. ******, за което е съставен
Констативен нотариален акт за право на собственост № 160, том IV, н.д. №
1460/1967г. Придобитият имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор
********** по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18197/19.05.2020г. на ИД на АГКК
Твърди се, че имотът е бил индивидуална собственост на З. К., тъй като
към 1967 г. не е действал институтът на СИО. Към момента на признаване на
правото на собственост в полза на З. К., имотът не е бил застроен.
В последствие, по време на брака на наследодателя с ответницата В. Д.
К. в имота били построени намиращите се понастоящем в него сгради. Тъй
като за построяването им не било учредявано право на строеж от собственика
на земята в полза на трето лице, същите се считали за приращение и по
отношение на тях възникнала съпружеска имуществена общност.
Твърдят, че до смъртта си З. К. не се е разпореждал с правото си на
собственост, нито по отношение на земята, нито по отношение на
построените в нея сгради.
След смъртта си К. оставил за наследници съпругата си В. Д. К. и
синовете си Г. З. К. и С.З. К., които наследили притежаваният недвижим имот
при квоти за съпругата му В. К. 1/3 идеални части, за сина му Г. К. - 1/3
идеални части и за сина му С. К. - 1/3 идеални части. С. К. починал на
14.02.2021г. и оставил за свои наследници ищците - И. М. К. - съпруга и В. С.
Ч. – дъщеря, които придобили имота при квоти от по 1/6 идеални части.
След смъртта на З. К. построените в имота сгради били наследени от
съпругата му В. К. при квоти 4/6 идеални части /3/6 от СИО плюс 1/6 от
наследяване на дела на З. К./ и от синовете му Г. К. и С. К. при квоти от по 1/6
идеални части, а след смъртта на последния при квоти от по 1/12 идеални
части за И. К. и В. Ч..
Излагат, че Г. З. К. дарил на своя син В. Г. К. 130/550 идеални части от
поземления имот УПИ IV-55, кв. 6 с площ от 550 кв.м, а по нотариален акт с
площ от 562 кв.м./, ведно с 1/6 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда с
един приземен и един редовен етаж, със застроена площ от 72 кв.м. и 1/6 ид. ч.
от масивен гараж със ЗП от 33 кв. м., за което бил съставен Нотариален акт за
дарение от 29.10.2015г., поправен с Нотариален акт за поправка на
нотариалния акт за дарение от 01.02.2016г.
Поддържат, че доколкото Г. К. е придобил по наследство 1/3 ид. части от
поземления имот и е прехвърлил на сина си 130/550 ид. ч. от същия, следвало
да се счита, че с тази сделка той не се разпоредил с всички притежавани от
него права на собственост, а е останал собственик на част от поземления
2
имот. Това било така, тъй като правото на собственост на Г. З. К.,
съответстващо на наследените от него 1/3 ид. части от поземлен имот с площ
от 550 кв.м., би било в размер на 183,33 кв. м., а не в размер на 130/550 ид. ч.,
колкото е прехвърлил на ответника В. К., с оглед на което, след дарението на
130/550 ид. ч. от поземления имот и на 1/6 ид.ч. от двете сгради, Г. К. е
прехвърлил всички притежавани от него права върху двете сгради, но останал
собственик на 53,33/550 ид.ч. от поземления имот.
Твърдят, че на 29.10.2015г., съпругата на наследодателя З. К. - В. Д. К.,
продала на внука си В. Г. К. 290/550 ид. части от поземления имот УПИ IV-55,
кв. 6 с площ от 550 кв.м., а по нотариален акт с площ от 562 кв.м./, ведно с 4/6
ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда с един приемен и един редовен
етаж, със застроена площ от 72 кв.м. и от масивен гараж със ЗП от 33 кв. м.,
като си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване
на имотите, предмет на продажба За сделката бил съставен нотариален акт от
29.10.2015г. Към датата на сключване на договора за покупко - продажба
приобретателят В. К. не е имал сключен граждански брак.
Поддържат, че доколкото В. К. е притежавала правото на собственост по
отношение на 1/3 ид. част от поземления имот и на 4/6 ид. части от
построените в него сгради, се е разпоредила валидно с притежаваните от нея
права върху двете сгради, предмет на сделката, но едновременно с това се е
разпоредила с повече от притежаваните от нея 1/3 идеални части от
поземления имот. С оглед на това, намират, че сключената с сделка е
произвела вещно – транслативно действие по отношение на 4/6 ид. части от
двете сгради, предмет на нотариалния акт, но не и по отношение на дворното
място. По отношение на него приобретателят се легитимирал като собственик
само на 183,33/550 ид. ч., съответстващи на притежаваната от
прехвърлителката 1/3 от имота с площ от 550 кв. м., тъй като никой не можел
да прехвърли повече права отколкото притежава.
В резултат от извършените сделки, правото на собственост върху
поземления имот и върху построените върху него сграда № 1 и сграда № 2,
принадлежали на следните лица, при следните квоти:
1./ поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на с. ******,
общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед N2 РД-18-
197/19.05.2020г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 27.09.2024г., с номер по предходен план: 55, квартал 6,
парцел IV за И. М. К. 1/6 или 91,66/550 идеални части, за В. С. Ч., 1/6 идеални
части, или 91,66/550 идеални части, за Г. З. К. - 53,33/550 идеални части, за В.
Г. К., 313,33/550 идеални части;
2./ сграда с идентификатор **********.1 по КККР на с. ******,
застроена площ 37 кв.м., брой етажи: 1 , с предназначение: гараж и 3./ сграда
с идентификатор **********.2 по КККР на с. ****** със застроена площ 71
кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна за И.
М. К. 1/12 ид. части, за В. С. Ч. 1/12 идеални части, за В. Г. К. 10/12 идеални
3
части;
По отношение на останалите две сгради в имота - сграда с
идентификатор **********.3 по КККР на с. ******, със застроена площ 11 кв.
м., брой етажи: 1, предназначение селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор **********.4 по КККР на с. ****** със застроена площ 35 кв.
м., брой етажи 1 с предназначение селскостопанска сграда, с които не били
извършвани разпоредителни сделки, И. М. К. притежавала 1/12 идеални
части, В. С. Ч. притежавала 1/12 идеални части, Г. З. К. притежавал 2/12
идеални части, В. Д. К. притежавала 8/12 идеални части.
Излагат, че страните не могли да поделят имота доброволно
извънсъдебно, поради което предявяват настоящия иск.
Искат от да бъдат допуснати до делба поземлен имот с идентификатор
********** по КККР на с. ******, одобрени със Заповед № РД-18-
197/19.05.2020г. на ИД на АГКК с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 27.09.2024г., находящ се в село ******, общ. Пазарджик,
*****, с площ от 537 кв. м. с трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м./,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 55, кв. 6, парцел:
IV, при съседи имоти с идентификатори *********, ведно с построените него
сграда с идентификатор **********.1 по КККР на с. ******, със застроена
площ 37 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение гараж; сграда с
идентификатор **********.2 по КККР на с. ******, със застроена площ 71
кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна; сграда
с идентификатор **********.3 по КККР на с. ****** със застроена площ 11
кв.м., брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска сграда; сграда с
идентификатор **********.4 по КККР на с. ****** със застроена площ 35
кв.м., брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска сграда, между
следните страни и при следните квоти:
1./ поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на с. ******,
общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-
197/19.05.2020г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 27.09.2024г., с адрес село ******, общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик, *****, с площ от 537 кв.м. с трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, предишен идентификатор няма, номер по предходен план: 55, квартал:
6, парцел: IV, при съседи имоти с идентификатори *********, между И. М. К.,
В. С. Ч., Г. З. К. и В. Г. К., при квоти за И. М. К. 1/6 идеални части или
91,66/550 идеални части, за В. С. Ч. 1/6 ид. части или 91,66/550 идеални части,
за Г. З. К. 53,33/550 идеални части, за В. Г. К. 313,33/550 идеални части;
2./ сграда с идентификатор **********.1 по КККР на с. ******, общ.
Пазарджик, със застроена площ 37 кв. м., брой етажи 1, с предназначение:
гараж и сграда с идентификатор **********.2 по КККР на с. ******, общ.
Пазарджик, със застроена площ 71 кв. м., брой етажи 2, с предназначение
4
жилищна сграда, еднофамилна, между И. М. К., В. С. Ч. и В. Г. К., при квоти
за И. М. К. 1/12 идеални части, за В. С. Ч. 1/12 идеални част, за В. Г. К. 10/12
идеални части;
3./ сграда с идентификатор **********.3 по КККР на с. ******, общ.
Пазарджик, със застроена площ 11 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда и сграда с идентификатор **********.4 по КККР на с.
******, със застроена площ 35 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда, между И. М. К., В. С. Ч., Г. З. К. и В. Д. К., при квоти
за И. М. К. 1/12 идеални части, за В. С. Ч. 1/12 идеални части, за Г. З. К. 2/12
идеални части, за В. Д. К. 8/12 идеални части.
Искат да бъде отменен Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в
СВ, АВ при РС - Пазарджик под акт № 112, том 37 от 29.10.2015г., за
разликата над 1/3 идеални части от прехвърленото с него право на
собственост върху поземления имот, съответстващ на поземлен имот с
идентификатор ********** по КККР на с. ******, общ. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-197/19.05.2020г. на Изпълнителния Директор
на АГКК.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците В. Д. К., Г. З. К. и В. Г. К.
оспорват иска досежно квотите в съсобствеността.
Не оспорват, че с ищците са наследници на З.С. К., съпруг на В. Д. К.,
баща на Г. З. К. и дядо по бащина линия на третия ответник В. Г. К..
Не оспорват, че приживе общият им наследодател е закупил от баща си
С. К. Д. 325 кв. м. с НА за покупка - продажба № 59, том II, дело № 519 от
1961г. на Пазарджишки народен съдия от празно дворно място,
представляващо част от парцел IV-15, целият с площ от 1305 кв. метра, в кв.
29 по плана на с. ******. След смъртта на С. К. през 1967г. З.С. К., сестра му
М. С. К., брат му К. С.ов К. и майка му С.а П. К. извършили през 1967г.
съдебна делба, по гр.д. № 348/1967г по описа на Районен съд Пазарджик. По
силата на постигната по делото съдебна спогодба наследодателят З.С. К.
получил в дял и станал изключителен собственик на парцел IV-55 в кв. 6-ти по
ПУП на с. ******, състоящ се от 562 кв. метра, който парцел бил образуван от
стария парцел IV-55, предмет на договор за покупко-продажба обективиран в
НА за покупка - продажба № 59 , том II, дело № 519 от 1961 г на
Пазарджишки народен съдия.
По силата на постигнатата спогодба наследодателят построил, като
уравнение на получения в дял имот, сграда, лятна кухня, в която живяла майка
му С.а П. К. до смъртта си. По силата на спогодбата на С.а П. К. било
учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху 237/ 562 ид.
части от парцел IV- 55 целия с площ от 562 кв. метра, получен в дял от
наследодателя З.С. К., което право се погасило със смъртта й.
В тази връзка поддържат, че общият наследодател на страните З.С. К. е
придобил поземления имот въз основа на покупко-продажба и съдебна делба,
т. е. на възмездно основание по време на брака му с В. Д. К., поради което
5
оспорват твърденията, че дворното място е било негова лична собственост.
Настояват, че е съсобствено, на осн. чл. 103 от Семейния кодекс от СК от
1968г. /в сила от 22.05.1968 г отм./, съгласно който общност на съпрузите
възниква за придобитите в течение на брака им вещи и права върху вещи,
указани в чл. 13 на същия кодекс и тази общност се разпростира и върху
имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове до влизането на
кодекса в сила, независимо от това на чие име са били придобити те. Поради
това оспорват посочените в исковата молба квоти на съделителите от
недвижимия имот, като считат, че делбата на поземлен имот с идентификатор
********** по КККР на с. ******, одобрени със Заповед № РД- 18-197 от
19.05.2020г. по ИД на АГКК, следва да се допусне, като се зачетат и
разпоредителните сделки извършени от В. Д. К. през 2015г и от Г. З. К. също
през 2015г., между В. Д. К., В. Г. К., И. М. К. и В. С. Ч., при квоти за В. Д. К. –
2/12 ид. части, за В. Г. К. – 8/12 ид. части, а за И. М. К. и В. С. Ч. по 1/12 ид.
части от правото на собственост.
Поддържат, че съделителят Г. З. К. по силата на НА за дарение на
недвижим имот № 141 , том I рег. № 2763 дело № 103 от 2015г се е
разпоредил с притежаваната от него 1/6 идеална част от поземления имот и
същият не притежава към дата на завеждане на делото за делба права върху
имот с идентификатор ********** по КККР на с. ******.
Считат, че по отношение на сграда с идентификатор **********.1 по
КККР на с. ****** с предназначение – гараж и сграда с идентификатор
**********.2 по КККР на с. ****** с предназначение – еднофамилна
жилищна сграда следва да се допусне делба между В. Г. К., И. М. К. и В. С. Ч.
при квоти за В. Г. К. – 10/12 ид. части, за И. М. К. и за В. С. Ч. по 1/12 ид.части
за всяка една, а по отношение на сгради с идентификатори **********.3 по
КККР на с. ****** с предназначение селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор **********.4 по КККР на с. ****** - селскостопанска сграда,
между В. Д. К., И. М. К., В. С. Ч. и Г. З. К., при квоти за В. Д. К. – 8/12 ид.
части, за Г. З. К. – 2/12 ид. част, за И. М. К. – 1/12 ид. част и за В. С. Ч. -1/12
ид. част от правото на собственост.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съобразно
чл. 235, ал. 3 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
В. Д. К., Г. З. К., И. М. К. и В. С. Ч. са наследници на З.С. З., починал на
25.12.2002г. В. К. е негова преживяла съпруга, Г. К. е негов син, а И. К. и В. Ч.
са наследници от коляното на починалия син на наследодателя – С.З. К.,
починал на 14.02.2021г. – съпруга и дъщеря.
През 1961г. З.С. К. е придобил по време на брака си с В. Д. К., сключен
на 30.08.1954г., чрез покупко – продажба от С. К. Д. 325 кв. м. идеални
квадратни метра от дворно място, представляващо парцел IV -15 в кв. 29 по
РП на с. ******, целият с площ 1305 кв. м., при граници на владението на
6
продаваемото място: улици, М.И.А. и Л. /не се чете фамилията/, за което е
съставен Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
59/28.04.1961г. по нот. дело № 519/1961г. Праводателят на З. К. С. Д. е признат
за собственик на парцел IV -15 в кв. 29 по РП на с. ******, при граници и
съседи на С.М., С.В.Б. и от двете страни улици, ведно с построените в имота
къща на 28 кв. м. и сайвант 30 кв. м., на основание давностно владение, за
което е съставен Нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена
проверка № 38/01.02.1961г., нот. дело № 89/1960г. на съдия при РС –
Пазарджик.
Договорът за покупко – продажба е сключен по време на действието на
ЗПИНМ /в сила от 03.01.1950 г. отм. ДВ. бр.29 от 10.04.1973г./, предвиждащ,
че реални части от дворищно – регулационни парцели, не могат да бъдат
предмет на разпоредителни сделки, ако са размери по-малки от предвидените
по действащите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат обособени
по законния ред в самостоятелни парцели, освен ако се включат в съседен
парцел при спазване на действащите разпоредби, съгласно чл. 40, ал. 2
ЗПИНМ /ред. ДВ бр. 68 от 1959 г. отм./. Съгласно § 42 ППЗПИНМ /отм./
парцелите в планинските села трябва да имат размери - от 250 до 800 кв. м.
повърхност и най-малко 12 м. лице, а в полските села - от 500 до 1200 кв. м.
повърхност и най-малко 16 м лице. В полски села при особени теренни
условия, както и за центъра и главните улици, по решение на изпълнителния
комитет на общинския народен съвет, одобрено от председателя на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение
на съвета по планово изграждане на населените места , се допуска по
изключение образуването на парцели и с по-малки размери, но не и под
размерите за планинските села.
Предвид че прехвърлената част от парцел IV -15 в кв. 29 по РП на с.
****** е с площ по – малка от предвидената в § 42, т. 2 от ППЗПИНМ /отм./ за
полските села и същата не е обособена в самостоятелен парцел, няма данни да
са налице изключенията на § 42, ал. 2 ППДПИНМ - особени теренни условия,
или че имотът се намира центъра и главните улици, следва да се приеме, че
волята на страните е да се прехвърли идеална част от парцела, а посочвайки
границите са разпределили ползването на имота помежду си.
Когато сделката има за предмет реална част от недвижим имот, която не
може да се обособи като самостоятелна при спазване на изискванията на
устройствения закон, ако при тълкуване на волята на страните по договора
може да се извлече, че те са съгласни предметът на сделката да е съответната
идеална част от имота, същата поражда действие. Тогава следва да се счита, че
собствеността е прехвърлена в идеални части, съответстващи на
съотношението между площите. В случая страните не оспорват вещно –
прехвърлителния ефект на покупко – продажбата по договора от 28.04.1961 г.
и изрично се позовават на него, като спорът е относно притежаваните дялове.
Ето защо следва да се приеме, че по силата на този договор на З. К. са
прехвърлени 325/1305 ид. части от дворно място, представляващо парцел IV -
7
15 в кв. 29 по РП на с. ******.
Макар договорът за покупко – продажба да е сключен преди влизане в
сила на първия СК от 1968г. /в сила от 22.05.1968г. отм. ДВ. бр.41 от
28.05.1985г. /, който за пръв път въвежда режима на съпружеската
имуществена общност по отношение на придобитите по възмезден начин
вещни права върху недвижими имоти, по силата на чл. 103 от ПЗР от СК
1968г. имуществените отношения по заварените бракове по отношение на
възмездно придобитите вещни права по време на брака са преуредени.
Следователно процесните 325/1305 ид. части от парцел IV -15 в кв. 29 по РП
на с. ****** са придобити от З. К. и съпругата му В. К. в режим на съпружеска
имуществена общност.
Между наследниците на С. Д., сред които и З.С. К. е проведена съдебна
делба, приключила със спогодба от 08.11.1967г. по гр. д. 348/1967г. на Районен
съд - Пазарджик, по силата на която съделителят З.С. К. е получил в дял и е
станал изключителен собственик на парцел IV – 55 в кв. 6 по новия РП на с.
****** с площ от 562 кв. м., при граници улица, С.М. и съделителката М. С.
К., образуван от парцел IV -15 в кв. 29 по стария план на с. ******. По силата
на сключената съдебна спогодба на съделителката С.а П. К. /майка на З. К./ е
учредено право на ползване върху 237 кв. м. ид. части от парцел IV – 55 в кв. 6
по новия РП на с. ******, който З. К. е получил в изключителен дял. З. К.,
заедно със съделителката М. К. са се задължили до 01.06.1968г. да построят на
съделителката С.а К. /тяхната майка/ в парцел IV -55 в кв. 6 по плана на с.
****** лятна кухня, с материала от старата къща, след което да й предоставят
правото на ползване.
С Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот №
160/13.11.1967г. наследодателят З. К. е признат за собственик на 237 кв. м. ид.
части от парцел IV – 55 в кв. 6 по РП на с. ******, образуван от парцел IV- 15
в кв. 29 по стария план на селото, при граници и съседи на парцел IV – 55 в кв.
6 С.М., съделителката М. С. К. и улица, който се е паднал в дял на молителя
при делбата. При съставянето на КНА нотариусът е установил, че останалите
325 кв. м. от същия парцел са собственост на З. К. на основание покупко –
продажба.
От съвкупната преценка на представените доказателства – протокол за
спогодба по гр. д. 348/1967г. на РС – Пазарджик и Констативен нотариален №
160/13.11.1967г., том IV по нот. дело № 1460/1967г. на съдия при РС –
Пазарджик, се установява, че поставения в дял на З. К. парцел IV – 55 в кв. 6
по РП на с. ****** е образуван чрез обособяването на реална част,
съответстваща на притежаваните по силата на договора за покупко - продажба
от З. К. 325/1305 ид. части от парцел IV- 15 в кв. 29 по отменения план на с.
****** и 237/1305 им. части от същия парцел, които е наследил след смъртта
на С. К.. Собствеността на нообразувания дворищнорегулационния парцел
произтича от собствеността на имота, послужил за негова кадастрална основа.
Следователно, по силата на одобрената съдебна спогодба З. К. е придобил в
8
индивидуална собственост на 237/562 ид. части от парцел IV – 55 в кв. 6 по
РП на с. ****** и 325/562 ид. части в режим са съпружеска имуществена
общност. Досежно вещите, които са предмет на делбата, самата спогодба има
вещно прехвърлително действие. Съдебната спогодба, постигната в
производството за делба, не се отличава по своята същност от извънсъдебната.
Подобно на нея тя представлява двустранен договор, поради което може да
страда от пороците, обуславящи нищожност или унищожаемост.
Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, няма
самостоятелно значение и не променя договорния й характер /в този смисъл
ППВС № 7/1973г., т.8./. С оглед договорния характер на съдебната спогодба,
неучастието при сключването й на съпругата на З. К. В. К. не я прави
нищожна, на осн. чл.75, ал.2 ЗН. Доколкото в дял на съпруга съделител е
поставена реална част от делбения имот, делба е придобивна сделка и участие
на другия съпруг не е необходимо /в този смисъл Тълкувателно решение №
29.12.2014 год. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това по
време на сключване на спогодбата все още не е приет СК 1968г. /отм./,
предвиждащ ретроактивното действие на разпоредбите на режима на
съпружеската имуществена общност по отношение на възмездно придобитите
вещни права, обуславяща материално – правната легитимация на В. К., а
оттам и процесуалната й такава.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото скица на
поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на с. ******, одобрени
със Заповед № РД – 18 – 198/19.05.2020г. на ИД на АГКК се установява, че
поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на с. ****** е
идентичен с парцел IV – 55 в кв. 6 по РП на с. ******, общ. Пазарджик. Не е
спорно и че в имота са построени четири сгради, а именно: 1./ сграда с
идентификатор **********.1 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 37 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: гараж, 2./ сграда с
идентификатор **********.2 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 71 кв. м., брой етажи 2, с предназначение жилищна сграда,
еднофамилна, 3./ сграда с идентификатор **********.3 по КККР на с. ******,
общ. Пазарджик, със застроена площ 11 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда и 4./ сграда с идентификатор **********.4 по КККР
на с. ******, със застроена площ 35 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда. Няма данни за датата на построяването им, но
доколкото не са упоменати в протокола за съдебна спогодба от 08.11.1967г. и в
Констативния нотариален акт от 13.11.1967г., то следва, че са построени след
тази дата. Не се твърди и няма данни за построяването им да е учредявано
право на строеж в полза на трети лица, следователно са построени от
собствениците на дворното място З. К. и В. К. по време на брака им, в периода
след 13.11.1967г., до прекратяването му със смъртта на З. К. на 25.12.2002г.
Съгласно т. 4 от ПППВ № 5/1972 г., построената по време на брака
сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява
съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи.
9
Това изключва принципа на приращението по смисъла на чл. 92 ЗС. На още
по- голямо основание следва да се приеме, че са съпружеска имуществена
общност и сгради, построени в имот, част от който е лична собственост, а
останалата е съпружеска имуществена общност. Това разрешение обаче е
приложимо само в случаите, когато тази постройка би могла да бъде обект на
отделна самостоятелна собственост от собствеността на мястото, респективно
сградата, които са изключителна собственост на единия от съпрузите. Правото
на общност на съпрузите върху построената от двамата съпрузи сграда
произлиза от разпоредбата на действащите семейни кодекси по време на брака
на В. К. и З. К. и е в съгласие с разпоредбата на чл. 63 ЗС , по силата на която
се допуска възможността построената сграда върху чуждо място да бъде
обект на отделна собственост от собствеността на мястото. Когато обаче се
касае до постройки, като кухня, навеси, бараки, стопански постройки, огради
и др., които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и
предназначени предимно да обслужват съществуваща сграда, изключителна
собственост на единия от съпрузите, или да обслужват недвижимия имот,
също изключителна собственост на единия от съпрузите, каквито са градини,
лозя и др., такива постройки, които не могат да бъдат обект на самостоятелна
собственост, не стават общо имущество на двамата съпрузи по смисъла, макар
и да са построени и придобити през време на брака им. Тези постройки си
остават собственост на съпруга на недвижимия имот, който по своето естество
и характер те са предназначени да обслужват. По отношение на такива
постройки важи разпоредбата на чл. 92 ЗС и те следват собствеността на
мястото, респективно сградата, която те са предназначени да обслужват.
Съпругът - несобственик на мястото, може да търси правата си във връзка с
изграждането на такива постройки по общия ред /в този смисъл Тълкувателно
решение № 44 от 18.V.1971 г., ОСГК/.
Съобразно предназначението според ОУП на територията, където е
разположен поземлен имот УПИ IV – 55 в кв. 6, означен като имот с
идентификатор ********** по КККР на с. ****** – урбанизирана и начина на
трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., построените в имота сграда с
идентификатор **********.1 по КККР, със застроена площ 37 кв. м., с
предназначение гараж и сграда с идентификатор **********.2 по КККР със
застроена площ 71 кв. м., с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, са
сгради на основно застрояване, със самостоятелно функционално
предназначение, поради което могат да бъдат обект на собственост, отделно
от собствеността на земята, върху която се изградени. Следователно с
построяването им по време на брака върху имот, част от който е индивидуална
собственост на единия съпруг, а друга се притежава от двамата съпрузи в
режим на съпружеска имуществена общност, тези сгради са станали
собственост на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена
общност.
Останалите две построени в имота сгради – сграда с идентификатор
**********.3 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със застроена площ 11
10
кв. м., брой етажи 1 и сграда с идентификатор **********.4 по КККР на с.
******, със застроена площ 35 кв.м., брой етажи 1, означени в КККР като
селскостопански сгради, съобразно действащите устройствени закони ЗПИНМ
и ЗТСУ в периода 1967г. – 2003г., са сгради на допълващо застрояване.
Същите имат обслужващо предназначение по отношение на жилищната
сграда на основно застрояване в дворищнорегулационните парцели/ по арг.
чл. 59, ал. 1 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места,
обн. ДВ. бр.75 от 18.09.1959г., отм. ДВ. бр.69 от 02.09.1977г.;, чл. 106, ал. 2
ППЗТСУ в сила 09.07.1973 г. отм. ДВ. бр.1 от 02.01.2001г.; чл. 44, ал. 3 от
Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от
1995 г./. Следователно не могат да се придобиват отделно от обекта, който
обслужват. Доколкото обаче същите са принадлежност към построената в
имота жилищна сграда с идентификатор **********.2 по КККР на с. ******,
която е съпружеска имуществена общност и следват нейния статут, по
отношение на тях също възникнала съпружеска имуществена общност.
Със смъртта на З.С. К. на 25.12.2002г. съпружеската имуществена
общност върху притежаваните 325/562 ид. части от УПИ IV – 55 в кв. 6 по РП
на с. ****** е прекратена, на осн. чл. 26, ал. 1 и чл. 27 СК /1985 отм./ и се е
трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове за всеки от
съпрузите. Притежаваната от починалия наследодател ½ ид. част от 325/562
ид. или 162,5/562 ид. части е наследена поравно от преживялата съпруга В. К.
и от децата му Г. К. и С. К., съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН. Всеки е
получил по 54,17/562 ид. части.
Останалите 237/562 ид. части от имота, които наследодателят е
притежавал в индивидуална собственост, са наследени от В. К. Г. К. и С. К.
поравно и всеки е получил по 1/3 или 79/562 ид. части.
Следователно, заедно с притежаваните 162,5/562 ид. части от
прекратената съпружеска имуществена общност и останалите наследени
54,17/ид. части и 79/562 ид. части, преживялата съпруга на З. К. В. К. е
станала собственик на 295,66/562 ид. части от УПИ IV – 55 в кв. 6 по РП на с.
******.
Низходящите наследници на З. К. – Г. К. и С. К. са придобили всеки по
133,17/562 ид. части.
По отношение на построените в имота по време на брака на З. К. и В. К.
сгради, със смъртта на З. К. съпружеската имуществена общност върху тях
също се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове за
всеки от съпрузите, на осн. чл. 26, ал. 1 и чл. 27 СК /1985 отм./.
В. К. е получила ½ ид. части от прекратената съпружеска имуществена
общност, а останалите ½ ид. част е наследена между нея и низходящите
наследници Г. К. и С. К.. Следователно В. К. е придобила 4/6 ид. части, а
останалите наследници по 1/6 ид. част от сградите.
Ето защо след смъртта на З.С. К. на 25.12.2002г. преживялата го съпруга
В. Д. К. е станала собственик на 295,66/562 ид. части от поземлен имот дворно
11
място, представляващо УПИ IV – 55 в кв. 6 по РП на с. ******, общ.
Пазарджик и на 4/6 ид. части от построените в него сгради, а всеки един от
синовете му Г. З. К. и С.З. К. е придобил по наследство по 133,17/562 ид. части
от поземления имот и 1/6 ид. части от построените в него сгради.
С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 141/29.10.2015г., том I, нот. дело № 103/2015г. Г. З. К. е
прехвърлил на В. Г. К. 130/550 кв. м. ид. части от УПИ IV – 55 в кв. 6 по плана
на с. ******, с площ по нот. акт 562 кв. м., при граници и съседи на имота от
изток УПИ V – 55, от запад УПИ III -56, от север улица, от юг УПИ V – 61 и
УПИ XII – 61 и 4/6 ид. части от двуетажна масивна жилищна сграда с един
приземен и един редовен етаж, със застроена площ 72 кв. м., РЗП 144 кв. м. и
от масивен гараж със застроена площ 33 кв. м. Нотариалният акт е поправен с
Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 9 от 01.02.2016г. по нот. дело № 6/2016г., в частта относно прехвърлените
сгради, като вместо 4/6 ид. части да се чете ¼ ид. част.
С договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт №
142/29.10.2015г., нот. дело № 104/2015г. В. Д. К. е прехвърлила на В. Г. К.
290/550 ид. части от ид. части от УПИ IV – 55 в кв. 6 по плана на с. ******, с
площ по нот. акт 562 кв. м., при граници и съседи на имота от изток УПИ V –
55, от запад УПИ III -56, от север улица, от юг УПИ V – 61 и УПИ XII – 61 и
4/6 ид. части от двуетажна масивна жилищна сграда с един приземен и един
редовен етаж, със застроена площ 72 кв. м., РЗП 144 кв. м. и от масивен гараж
със застроена площ 33 кв. м., като си е запазила правото на ползване върху
имотите, предмет на продажбата.
Договорите са сключени в предвидената от закона форма на нотариален
акт, съгласно чл. 18 ЗЗД и са породили вещно – транслативен ефект в пълен
обем, тъй като праводателите са собственици прехвърлените идеални части, с
които валидно са се разпоредили. В. К. притежава 295,66/562 ид. части от
поземления имот /при графично измерена площ на имота от 550 кв. м. е
собственик на 289,35/550 ид. части/ и на 4/6 ид. части от прехвърлените
сгради. Г. К. притежава 133,17/562 ид. части от поземления имот /при
графично измерена площ на имота от 550 кв. м. е собственик на 130,33/550 ид.
части/ и 1/6 ид. части от построените в него сгради. Разликата в обема на
притежаваните права при графично измерена площ на поземления имот от 550
кв. м. е незначителна и не е основание да се приеме, че разпоредителните
сделки не са произвели вещно – транслативно действие в пълен обем.
С прехвърляне на правата по отношение на построената двуетажна
жилищна сграда следва се счита, че са прехвърлени и съответните идеални
части от двете селскостопански сгради с площ 11 кв. м. и 35 кв. м., означени
като сграда с идентификатор **********.3 и с идентификатор **********.4,
които, като принадлежност към сградата на основно застрояване, съгласно чл.
98 ЗС, следват главната вещ, освен ако не е уговорено друго, независимо, че не
са посочени изрично в нотариалните актове за дарение и покупко – продажба.
12
В случая от съдържанието на договорите, с които се прехвърля главната вещ
/жилищната сграда/ не се установява, че волята на страните е да уговорят
друго.
Следователно, по силата на сключените договори за дарение и покупко
– продажба от 29.10.2015г. В. Г. К. е станал собственик на общо 428,86/562 ид.
части от поземлен имот УПИ IV – 55 в кв. 6 по плана на с. ******, общ.
Пазарджик /420/550 ид. части графично измерени/, идентичен с поземлен имот
с идентификатор ********** по КККР на с. ******, общ. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-197/19.05.2020г. на ИД на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 27.09.2024г., с адрес село
******, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, *****, на 5/6 ид. части от града с
идентификатор **********.1 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 37 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: гараж, на 5/6 ид.
части на сграда с идентификатор **********.2 по КККР на с. ******, общ.
Пазарджик, със застроена площ 71 кв. м., брой етажи 2, предназначение
жилищна сграда, еднофамилна, както и на 5/6 ид. части от сграда с
идентификатор **********.3 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 11 кв. м., брой етажи 1, с предназначение селскостопанска
сграда и 5/6 ид. части сграда с идентификатор **********.4 по КККР на с.
******, със застроена площ 35 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда. Останалите 133,17/562 ид. части /130/550 ид. части
графично измерени/ от поземления имот и 1/6 ид. части от построените в него
сгради са останали притежание на С.З. К..
Със смъртта на С.З. К. на 14.02.2021г. притежаваните от него права
върху поземления имот и построените сгради, са наследени от преживялата го
съпруга И. М. К. и дъщеря му В. С. Ч. при равни дялове от по ½ ид. части,
съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9 ЗН. И. М. К. е придобила по наследство 66,585/562
ид. части /65/550 ид. части графично измерени/ от поземления имот и 1/12 ид.
част от построените сгради, а В. С. Ч. останалите 66,585/562 ид. /65/550 ид.
части графично измерени/ части от поземления имот и 1/12 ид. част от
сградите.
С иска за делба се упражнява потестативното право за прекратяване на
съсобственост по отношение на индивидуално обособена съществуваща
движима или недвижима вещ, при която съсобствеността върху притежавана
от съделителя идеална част от вещта се трансформира в индивидуална
собственост върху конкретно определена такава. Затова до делба следва да
бъдат допуснати движими или недвижими вещи, които към датата на
постановяване не съдебното решение са съсобствени между страните. Въз
основа на представените доказателства съдът счита, че съсобственици, на
основание правни сделки и наследствено правоприемство, са В. Г. К., И. М. К.
и В. С. Ч., при квоти от 428,86/562 ид. части от поземлен имот УПИ IV – 55 в
кв. 6 по плана на с. ****** /420/550 ид. части графично измерени/, общ.
Пазарджик за В. К., 66,585/562 ид. части /65/550 ид. части графично измерени/
за И. К. и 66,585/562 ид. части /65/550 ид. части графично измерени/ за В. Ч. и
13
10/12 ид. части от построените в имота сгради за Г. К. и по 1/12 ид. част за И.
К. и В. Ч., между които искът за делба следва да се уважи и делбата на
имотите да се допусне единствено между тези лица, а по отношение на Г. З. К.
и В. Д. К. искът да се отхвърли, като неоснователен.
По отношение на претенцията на ищците за отмяна Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 142/29.10.2015г. по нот. дело №
104/2015г. за разликата над 1/3 ид. части от прехвърленото право на
собственост върху поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на с.
******, общ. Пазарджик, съдът намира същата за неоснователна и следва да
се отхвърли.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2012 г., ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Нотариалният акт,
с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху
недвижими имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален
акт и с различни правни последици. В производството по издаване на т. н.
конститутивен нотариален акт, се удостоверяват волеизявления на лица,
насочени към сключването на сделка, целящи прехвърляне на права, докато
при издаването на констативен нотариален акт, с нотариалното
удостоверяване се удостоверява съществуването на правото.
Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт,
настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право.
Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на
сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните
последици, които в този случай са облигационни и относителни /само между
страните по сделката/- по аргумент от чл. 21 ЗЗД. Сделката, обаче, е
действителна и поражда права и задължения между страните така, както това
е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на
форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който
възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се
изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за
действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на
права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е
произвел транслативен ефект. При отмяна на т. н. конститутивен нотариален
акт би останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от
закона форма за действителност. На това основание отмяната на този акт по
реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо. Трети лица, които претендират в
исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват от
защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването
на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно
решение.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд –
14
Пазарджик
РЕШИ:
ДОПУСКА до делба, на осн. чл. 34, ал. 1 ЗС, между И. М. К., ЕГН:
**********, с адрес гр. Пазарджик, ******** В. С. Ч., ЕГН: **********, с
адрес гр. Пазарджик, ******* и В. Г. К., ЕГН: **********, с адрес гр.
Пазарджик, *******, поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на
с. ******, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-
197/19.05.2020г. на ИД на АГКК с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 27.09.2024г., с адрес село ******, общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик, *****, с площ от 537 кв.м. с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 55, квартал:
6, парцел: IV, при съседи: ********* и построените върху него: 1./ сграда с
идентификатор **********.1 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 37 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: гараж, 2./сграда с
идентификатор **********.2 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 71 кв. м., брой етажи 2, предназначение жилищна сграда,
еднофамилна, 3./ сграда с идентификатор **********.3 по КККР на с. ******,
общ. Пазарджик, със застроена площ 11 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда и 4./ сграда с идентификатор **********.4 по КККР
на с. ******, със застроена площ 35 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда, при следните квоти:
за Г. З. К. ЕГН: ********** - 428,86/562 ид. части /420/550 ид. части
графично измерени/ от поземлен имот с идентификатор ********** по
КККР на с. ******, общ. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-
197/19.05.2020г. на ИД на АГКК с последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот от 27.09.2024г., с адрес: село ******, общ.
Пазарджик, обл. Пазарджик, *****, 10/12 ид. части от сграда с
идентификатор **********.1 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 37 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: гараж, 10/12
ид. части от сграда с идентификатор **********.2 по КККР на с. ******,
общ. Пазарджик, със застроена площ 71 кв. м., брой етажи 2,
предназначение жилищна сграда, еднофамилна, 10/12 ид. части от сграда
с идентификатор **********.3 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик,
със застроена площ 11 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда и 10/12 ид. части сграда с идентификатор
**********.4 по КККР на с. ******, със застроена площ 35 кв.м., брой
етажи 1, с предназначение селскостопанска сграда;
за И. М. К., ЕГН: **********428 - 66,585/562 ид. части /65/550ид. части
графично измерени/ от поземлен имот с идентификатор ********** по
КККР на с. ******, общ. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-
197/19.05.2020г. на ИД на АГКК с последно изменение на КККР,
15
засягащо поземления имот от 27.09.2024г., с адрес село ******, общ.
Пазарджик, обл. Пазарджик, *****, 1/12 ид. части от сграда с
идентификатор **********.1 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 37 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: гараж, 1/12 ид.
части от сграда с идентификатор **********.2 по КККР на с. ******,
общ. Пазарджик, със застроена площ 71 кв. м., брой етажи 2,
предназначение жилищна сграда, еднофамилна, 1/12 ид. части от сграда с
идентификатор **********.3 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 11 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда и 1/12 ид. части сграда с идентификатор
**********.4 по КККР на с. ******, със застроена площ 35 кв.м., брой
етажи 1, с предназначение селскостопанска сграда;
за В. С. Ч., ЕГН: **********66 – 66,585/562 ид. части /65/550 ид. части
графично измерени/ от поземлен имот с идентификатор ********** по
КККР на с. ******, общ. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-
197/19.05.2020г. на ИД на АГКК с последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот от 27.09.2024г., с адрес село ******, общ.
Пазарджик, обл. Пазарджик, *****, 1/12 ид. части от сграда с
идентификатор **********.1 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 37 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: гараж, 1/12 ид.
части от сграда с идентификатор **********.2 по КККР на с. ******,
общ. Пазарджик, със застроена площ 71 кв. м., брой етажи 2,
предназначение жилищна сграда, еднофамилна, 1/12 ид. части от сграда с
идентификатор **********.3 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 11 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда и 1/12 ид. части сграда с идентификатор
**********.4 по КККР на с. ******, със застроена площ 35 кв.м., брой
етажи 1, с предназначение селскостопанска сграда.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на поземлен имот с идентификатор
********** по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-197/19.05.2020г. на ИД на АГКК с последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот от 27.09.2024г., с адрес село ******, общ.
Пазарджик, обл. Пазарджик, ***** и на построените в него 1./ сграда с
идентификатор **********.1 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 37 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: гараж, 2./ сграда с
идентификатор **********.2 по КККР на с. ******, общ. Пазарджик, със
застроена площ 71 кв. м., брой етажи 2, предназначение жилищна сграда,
еднофамилна, 3./ сграда с идентификатор **********.3 по КККР на с. ******,
общ. Пазарджик, със застроена площ 11 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда и 4./ сграда с идентификатор **********.4 по КККР
на с. ******, със застроена площ 35 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда по отношение на Г. З. К., ЕГН: ********** с адрес гр.
Пазарджик, ******* и В. Д. К., ЕГН: **********, с адрес с. ******, общ.
Пазарджик, ******.
16
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И. М. К., ЕГН: **********, с адрес гр.
Пазарджик, ******* и В. С. Ч., ЕГН: **********, с адрес гр. Пазарджик,
******** за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на Нотариален акт №
142/29.10.2015г., том I, рег. 2764, нот. д. № 104/2015г. на нотариус с район на
действие Районен съд – Пазарджик, в частта с която В. Д. К. прехвърля на В. Г.
К. 290/550 ид. части от УПИ IV – 55 в кв. 6, при граници и съседи: от изток
УПИ V – 55, запад УПИ III – 56, север – улица, юг УПИ V – 61, УПИ ХII – 61,
идентичен с поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на с.
******, общ. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД – 18 – 197/19.05.2020г.
на ИД на АГКК, за разликата над 1/3 ид. част.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
17