№ 193
гр. Ихтиман, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело №
20221840100755 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 149 СК
Производството по делото е образувано по предявен от Б. Й. Й. ЕГН **********,
действаща със съгласието на своя баща и законен представител Й. И. Й. ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. К, ж.к. „О“, бл. 1, ет. 5, ап. 15 против И. С. К. ЕГН ********** от с. К,
ул. „С“ № 4 иск за заплащане на издръжка в размер на 250 лева месечно.
В исковата молба се твърди, че ответницата, която е майка на ищцата, не осигурява
издръжка за задоволяване на нуждите на непълнолетното дете от храна, отопление, облекло
и др. Ищцата живее при баща си, а майката е напуснала жилището преди повече от две
години и не осигурява и грижи за детето. Предявява и иск за минало време за периода от
05.08.2021 г. до 05.08.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата представя писмен отговор, в който оспорва иска.
Навежда доводи за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална
легитимация. По същество се оспорват твърденията, че не осигурява издръжка, като
финансовите нужди на детето са покривани преимуществено именно от майката.
В съдебно заседание ищцата, която на 11.08.2022 г. е навършила пълнолетие, се
отказва от иска си за заплащане на издръжка по чл. 143 СК за периода от 05.08.2022 г. до
11.08.2022 г., като поддържа иска по чл. 149 СК за периода от 05.08.2021 г. до 05.08.2022 г.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че ищцата Б. Й. Й. е родена на 11.08.2004 г. и има за майка И. С. К. и за баща –
Й. И. Й..
От показанията на св. ГС се установява, че Б. след раздялата на родителите си живее
1
при своя баща Й. Й. в ж.к. «О» в гр. К. Баща й се грижи за нея и осигурява текущата й
издръжка. Б. е споделяла със св. Спасов, че майка й рядко й купувала вещи и й е давала
пари.
От своя страна св. АК, който е съсед на Б. и Й., твърди, че допреди две години и И.
живеела в апартамента в ж.к. «О». Откакто напуснала Й. сам осигурява отоплението на
жилището, и сам се грижи за Б..
Според св. ВС която е колежка на И., тя е напуснала семейното жилище и е отишла в
гр. София във ведомствено жилище. Свидетелката е виждала няколко пъти детето, докато се
е виждало с майка си и то е казвало, че баща й не й дава да се вижда с нея. И. й купувала
дрехи и й давала пари при срещите си.
От показанията на св. ДК, който е син на И. и брат на Б., се установява, че баща му е
бил против срещите на Б. с майка си. Твърди, че те често се виждали, като И. й е давала
пари – по 50-100 лева, пазарувала й храна и дрехи.
От правна страна:
Доколкото родителят, който упражнява фактическите родителски права по
отношение на общото на страните дете, му предоставя дължимата издръжка под формата на
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, другият родител следва да
участва в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка за това. Следва да се
има предвид, че всеки от родителите дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо от това дали са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото,
като задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждането му, а конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителя. Освен това в ал. 2 на чл. 142 СК
императивно е посочено, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата.
Издръжката за минало време се дължи, когато за изминалия период родителят сам е
полагал грижи за детето и единствен е осигурявал неговата издръжка, само за период от една
година назад до предявяване на искането.
В случая от показанията на свидетелите се установи, че за периода от 05.08.2021 г. до
05.08.2022 г. Б. не е живяла с майка си, която не е заплащала издръжка. Инцидентното
даване на парични средства и закупуването на храна и дрехи не замества задължението на
родителя да заплаща месечна издръжка, тъй това задължение е периодично и се дължи
независимо от направените разходи за детето.
В този смисъл съдът приема, че искът е доказан по основание.
По отношение на размера обаче, според настоящия състав, след като не са събрани за
конкретните нужди на детето и след като няма данни издръжка да е била търсена текущо, то
съдът приема, че присъдената сума следва да е близка до минималния, предвиден от закона
размер. Към момента на постановяване на съдебното решение минималната работна заплата
за страната е в размер на 710,00 лева, съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата, т.е. минималният размер на присъдената издръжка
следва да е не по-малко от 177,50 лева, поради което съдът приема, че същата следва да бъде
определена на 180 лева месечно. В този смисъл и искът следва да бъде уважен за сумата от
2160,00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 3000 лева /12 х 250 лева/
следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата дължи на
2
ищцата заплащането на сторените разноски съразмерно с уважената част от иска, които
включват изплатено адвокатско възнаграждение съобразно приложения договор за правна
защита и съдействие от 31.10.2022 г. и възлизат на 216,00 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложена държавна такса по уважената част от
иска в размер на 86,40 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. К. ЕГН ********** от с. К, ул. „С“ № 4 ДА ЗАПЛАТИ на Б. Й. Й.
ЕГН ********** от гр. К, ж.к. „О“, бл. 1, ет. 5, ап. 15 сумата от 2160,00 лв. /две хиляди сто и
шестдесет лева/, представляваща издръжка за периода от 05.08.2021 г. до 05.08.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.08.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
му предявен размер от 3000,00 лева.
ОСЪЖДА И. С. К. ЕГН **********от с. К, ул. „С“ № 4 ДА ЗАПЛАТИ на Б. Й. Й.
ЕГН ********** от гр. К, ж.к. „О“, бл. 1, ет. 5, ап. 15 сумата от 216,00 лв. /двеста и
шестнадесет лева/ разноски в производството.
ОСЪЖДА И. С. К. ЕГН **********от с. К, ул. „С“ № 4 ДА ЗАПЛАТИ да заплати в
полза на ИРС държавна такса в размер на 86,40 лв. /осемдесет и шест лева и четиридесет
стотинки /, ведно с пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че не ги
внесе доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския окръжен съд,
считано от 14.11.2022 г., на която дата е съобщено, че ще бъде обявено.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3