Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 06.01.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав,
в публичното съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело
№ 196/2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 и чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) във вр. с чл. 130, ал. 5 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Образувано е по жалба подадена от кмета на Община С. против Наказателно постановление № 70 от 02.10.2019г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите София (РИОСВ), упълномощена със заповед РД-703/26.10.2017г. и заповед № РД-773/22.11.2017г. на
министъра на околната среда и водите. С обжалваното наказателно постановление на общината - жалбоподател, за неизпълнение на задължението ѝ по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията
и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти
и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони,
приета с ПМС № 201 от 31.08.2007
г. (Наредбата), е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева – на
основание чл. 128в от ЗБР.
В жалбата се излагат подробни съображения, че
наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно, като се навеждат и доводи за
съществени процесуални нарушения допуснати в административнонаказателното
производство. Настоява се НП
да бъде отменено изцяло.
Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и
основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото
съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно
постановление и са разпитани трима свидетели.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :
На 26.03.2019г., във
връзка със сигнал подаден от инж. Т. Б., свидетелят Д.Д.
извършил проверка в с. И., общ. С. На място той констатирал отсечена крайречна
дървесина. Същата била отрязана във връзка с докладна от кмета на селото до
кмета на общината и издадена от последния заповед № 358/23.03.2019г., като за извършената
сеч, според свидетеля, е следвало да бъде изготвена съответната програма по реда
на Наредбата. Излага се, че по силата на чл. 5 от Наредбата извън случаите по
чл. 4 от същата, оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения се извършва чрез процедурата, определена в глава
втора от наредбата, т.е. по самостоятелна процедура, а Община С. се явява възложител по смисъла на § 1,
т. 21 от допълнителните разпоредби на Закона
за опазване на околната среда. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата, възложителят
уведомява на най-ранен етап компетентният орган по чл. 6а, а именно директора
на РИОСВ - София, за своето намерение чрез уведомление, което съдържа данни
съгласно Приложение № 1. На
16.04.2019г. е извършена проверка в деловодната система на РИОСВ и е
констатирано, че за периода от двадесет и трети до двадесет и шести март не е
постъпвало уведомление – протокол на л. 18 от делото. Въз основа на тази фактология
се е стигнало до издаването на 03.05.2019г. на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), в който е прието че Община С., в качеството си на
възложител на програма, не е изпълнила задължението си да информира на
най-ранен етап за своето инвестиционно предложение компетентния орган,
директора на РИОСВ. За нарушена правна норма е посочена чл. 10, ал. 1 от Наредбата,
за дата на извършеното нарушение – 26.03.2019г., а за място на извършеното нарушение
– с. И. Издаденото на 02.10.2019г. НП е редовно връчено на 07.10.2019г.,
а жалбата е изпратена по пощата на 14.10.2019г.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, както и приетите
по делото писмени доказателства. От тях безспорно се установява, че е извършена
сеч на крайречна дървесина, като за това не е подадено уведомление до директора
на РИОСВ.
При така установената от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи :
Подадената жалба е
редовна и допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията са
следните :
Административнонаказателната отговорност
на юридическото лице е ангажирана на основание чл. 128в от ЗБР. В посочената разпоредба законът е предвидил глоба от 50 до 2000 лева за
физическите лица, а за юридическите лица и ЕТ имуществена санкция от 100 до
5000 лева за други нарушения на този закон, на Регламент 338/97, Регламент (ЕО)
№ 865/2006, Регламент (ЕС) № 511/2014 и Регламент (ЕС) № 1143/2014, ако извършеното
не съставлява престъпление. Тази санкционна норма по своя характер се явява
препращаща, а никъде в АУАН и в НП не е посочена конкретна разпоредба от ЗБР,
или от визираните четири регламента на ЕС, която да е нарушена. Напротив, в тях
като нарушена е посочената разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, която
вменява задължение на възложителя на планове, програми, проекти или на инвестиционни
предложения, да уведомява на най-ранен етап компетентния орган по чл. 6а за
своето намерение чрез уведомление, което съдържа данни съгласно приложение № 1
(част А - за планове, програми и проекти, част Б - за инвестиционни
предложения). Уведомлението се представя в един екземпляр на хартиен носител и
в два екземпляра на електронен носител. Нито в Наредбата, нито в ЗБР е
предвидена конкретна санкция за нарушение на подзаконовия нормативен акт,
издаден на основание чл. 31а от ЗБР. Единствената норма, която би могла да се
свърже с Наредбата е тази на чл. 31а от ЗБР, която не съдържа конкретно правило
за поведение, чийто адресат да са възложителите на планове, програми, проекти
или на инвестиционни предложения, а единствено определя обхвата на Наредбата и
съдържанието ѝ с оглед регулираните с нея
въпроси, свързани с условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта
на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите
на опазване на защитените зони. Във връзка с така изложеното не става ясна на
какво правно основание санкцията от 100 лева е наложена на общината за
нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, тъй като в чл. 128в от ЗБР не е посочено
същата да касае нарушения на подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на закона.
В АУАН и НП не е направено препращане към конкретна правна норма от закона или
на визираните по-горе Регламенти, която да е била нарушена и да посочва
конкретно правило за поведение.
Също така не
става ясно защо е прието, че сечта е извършена в защитена зона, съответно е
приложима и Наредбата, още повече че се касае за район в рамките на населеното
място и по точно в центъра на с. И. По този въпрос не са изложени никакви мотиви.
Единствено в края на констативния протокол е посочена защитена зона BG0001040 „Западна Стара
планина и Предбалкан”, с уточнение че свалените
координати са на 160 м. западно от нея.
Освен горното
съдът констатира, че наказващият орган не е изложил никакви съображения защо
приема, че нарушението е извършено на 26.03.2019г. Това още повече се налага,
доколкото в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, сочена като нарушена,
не е уредено понятието „най-ранен етап” за
уведомяване. Това понятие не е уредено и в ЗРБ, а не е посочен и друг
нормативен акт, в който този въпрос да е регламентиран, включително в Закона за
защитените територии и Закона за опазване на околната среда, които биха могли
да намерят връзка със ЗБР. Според приложените писмени доказателства това би
могло да бъде датата, на която е издадена заповедта от кмета. В докладната на
кмета на селото не се предлага да бъде извършена сеч, а да бъде използвана
техника за вадене на паднали дървета. Заповедта на кмета касае всички населени
места в общината, а не само с. И., като е добавено и премахване на
неустойчивите дървета и използване на придобитата дървесина.
Неизпълнението
е под формата на бездействие, поради което мястото на извършването му е там, където е било
длъжно съответното действие, а това не е с. И., както е посочено в НП. Твърдяното нарушението не се
изразява в това, че е извършена сеч, а в това че не е подадено уведомление.
Всичко изложено
води до извод, че АУАН и НП страдат от пороци - нарушени са разпоредбите на чл.
42, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като не са
описани всички факти и обстоятелства, относими към твърдяното нарушение, нито наказващият
орган е посочил конкретните обстоятелства, поради които приема за относима към
така вмененото нарушение именно санкционната норма, въз основа на която е
наложил съответната имуществена санкция. Това прави описанието на нарушението
неясно до степен, че препятства наказаното юридическо лице, чрез физическото лице
което го представлява, да разбере нарушението, което му се вменява и да
организира защитата си. Тази неяснота възпрепятства и съда да разбере защо
точно е санкционирана Община С., тъй като не е посочено и коя е защитената
зона, в която попада с. И. и съответно не става ясно защо за извършената сеч е
трябвало да бъде изготвена програма по смисъла на Наредбата. От безспорно
установените по делото обстоятелства, а именно че е извършена сеч на крайречна
дървесна растителност в с. И., което и не се оспорва от представителите на общината,
не може да се изведе заключение за нарушение на Наредбата, а още по-малко за нарушение на ЗБР, на Регламент
338/97 и Регламент (ЕО) № 865/2006, Регламент (ЕС) № 511/2014 и Регламент (ЕС)
№ 1143/2014. Това прави НП незаконосъобразно, поради което същото
следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Отменя Наказателно постановление № 70 от 02.10.2019г., издадено от директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите София, с което на Община С., представлявана от …
Е. К. И., е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :