№ 1749
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20241100902354 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „АВИОРА ЛЕГАЛ“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. ****, чрез
адв. Д. М., срещу „А. И СИЕ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район ****, за установяване съществуването на
вземане в размер на 500 000 евро по издаден от ответника запис на заповед от
01.02.2017г., с падеж на 01.02.2022г., в полза на поемателя В.И.Г., ЕГН
**********, впоследствие джиросан в полза на джиратаря - ищец в
настоящото производство, ведно със законна лихва върху главница от датата
на подаване на заявлението (19.07.2024г.) до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД твърди, че на 01.02.2017 г. е издаден
запис на заповед, съгласно който „А. И СИЕ“ ЕООД безусловно, неотменимо и
без право на протест се е задължило да плати на В.И.Г. сума в размер на 500
000 евро с падеж 01.02.2022 г. и с място на плащане: гр. ****, без протест.
Посочва, че на 17.05.2024 г. вземането по записа на заповед е прехвърлено
чрез джиро от поемателя/джиранта В.И.Г. на джиратаря „АВИОРА ЛЕГАЛ“
ООД. Поддържа, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна,
тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 535 ТЗ. Същото твърди и
за джирото на записа на заповед, с което поемателят му прехвърлил правата
по ценната книга.
Посочва, че липсва изпълнение на задължението по процесния запис на
заповед, поради което въз основа на него е инициирал производството по
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. В резултат на
същото било образувано ч.гр. д. № 44212/2024 г. по описа на СРС, 182 състав,
по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 28289 от 09.09.2024 г. и изпълнителен
лист № 21176 от 09.09.2024 г. за сумите, както следва: 500 000 евро - вземане
1
по запис на заповед от 01.02.2017 г.; законна лихва върху вземането, считано
от датата на подаване на заявлението - 19.07.2024 г., до окончателно
изплащане на вземането; 19 558,30 лв. - държавна такса; 29 049,96 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Сочи, че с определение №42003 от 16.10.2024г., постановено по
заповедното производство, получено на 01.11.2024г., бил уведомен за
депозирано от ответника възражение срещу заповедта и с което е постановено
спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, поради което за него възникнал правният интерес от предявяване на
настоящия иск.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се признае
за установено съществуването на вземането в полза на „АВИОРА ЛЕГАЛ“
ООД срещу „А. И СИЕ“ ЕООД в размер на 500 000 евро - вземане по запис на
заповед, издаден на 01.02.2017г., с падеж 01.02.2022г., прехвърлено чрез джиро
на 19.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението (19.07.2024г.) до окончателното плащане на сумата.
В законовия срок по чл. 367 ГПК ответникът е упражнил правото си на
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Посочва, че настоящото дело е едно от седемте производства срещу
ответното дружество, касаещи идентични записи на заповед на обща стойност
2 250 000 евро, на които бил придаден вид, че са съставени и подписани от С.
И. А. приживе, докато е бил управител на дружеството. Твърди, че С. А. не е
издал нито един от записите на заповед приживе и че не е поемал никакви
задължения към В.Г.. Обръща внимание, че в съдържанието на издадения
запис на заповед не присъства ръкописен текст, в т.ч. и ръкописно изписване
на името на управителя – С. А., а само наподобяване на подпис. Твърди, че
текстовото съдържание на всички записи на заповед по всички дела е
идентично, като подписите били изписани с една и съща химикална паста.
Всички били издадени с дата - 01.02.2017 г. и имали падеж за плащане -
01.02.2022 г., като правата по тях били прехвърлени на ищцовото дружество с
джиро отново на една и същата дата - 16.05.2024 г. Същевременно
дружеството, в чиято полза правата по тези записи на заповед са били
джиросани, било регистрирано в ТРРЮЛНЦ ден по-рано. Сочи, че целта на
джиратаря „Авиора Легал“ ООД била да освободи от отговорност В.Г. и да се
ползва от привилегията на чл.465 ТЗ, даваща право на джиратаря срещу него
да не могат да се противопоставят възражения във връзка с първоначалния
поемател.
Ответникът прави възражение за валидността на джирото, като счита
същото за нищожно. Поддържа, че джирантът В.И.Г. не е била в съС.ие да
разбира свойството и значението на извършеното при прехвърляне на
менителничния ефект, тъй като страдала от физически и душевни
заболявания, които я правели недееспособна.
Твърди, че процесното джиро е нищожна едностранна сделка, тъй като
заобикаляла българското и европейското законодателство, в частта му,
касаеща прехвърляне и събиране на вземания от трети лица.
Прави възражения и срещу формалната редовност на записа на заповед.
Посочва, че не било посочено мястото на издаване, а само гр. София, а
посочването на седалището и адреса на управление на дружеството-ответник
не можело да доведе до извод, че това е мястото на издаване. Счита, че
плащането на сумата по записа на заповед в брой по седалището на
дружеството било невъзможно и в нарушение на Закона за ограничаване на
плащанията в брой поради големия размер на сумата следователно не бил
2
посочен възможен начин на плащане на дължимото. Счита, че така „поетото“
задължение за плащане по процесния запис на заповед е в противоречие със
закона. За това и независимо от формалното посочване на падежа и мястото на
плащане е невъзможно да се изпълни „уж поетото“ задължение. Счита, че е
налице неяснота по отношение на това кой и в какво качество издава записа на
заповед - дали С. А. се е задължил лично или в качеството си на управител на
юридическото лице, което води до липсата на реквизит.
Сочи, че записът на заповед е неистински документ, тъй като не бил
съставен и подписан от лицето, посочено като негов издател. В тази връзка по
делото се откри производство по реда на чл.193 ГПК относно авторството на
положения подпис върху процесният запис на заповед, във връзка с което е
назначената съдебно – графическа експертиза.
Счита, че доколкото процесният запис на заповед е неистински документ
по смисъла на чл.193 ГПК, то за него е налице интерес от привличането на
В.И.Г. на негова страна като трето лице - помагач. Това искане на ответника е
оставено без уважение с определение № 2344/05.06.2025 г. по делото, поради
липса на правен интерес от привличане на третото лице-помагач в настоящото
производство.
В условията на евентуалност ответникът противопоставя на ищеца и
относително възражение за несъществуване на паричния дълг по записа на
заповед. Твърди, че В.Г. никога не е била носител на подобно вземане към
ответника, не е имала никакви дружествени отношения със същия, което да
издава евентуални намерения за бъдещо прехвърляне на имущество от
дружеството в нейна полза.
Твърди, че ищецът- джиратар е недобросъвестен, тъй като е придобил
общо 7 записа на заповед без да заплати нищо за придобиването им и без да
провери наличието на каузално правоотношение между издател и джирант.
Сочи, че на 01.02.2017 г. нито С. А., нито В.Г. са били в гр. София.
Оспорва датата на издаване на записа на заповед.
Прави възражение за давност.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и да му присъди направените разноски.
В срока по чл. 372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която
се оспорват изложените доводи в отговора на исковата молба, тъй като същите
излизали извън правните рамки на спора и че същият е изложил неотносими
обстоятелства към него.
Относно оспорването на редовността на записа на заповед, посочва, че
ответникът изтъква доводи за липсата на реквизити, които обаче не са
предвидени в закона.
Счита, че нямало и никакво релевантно значение за съществуване на
вземането по записа на заповед това, че същото не било намерило отражение в
ГФО, изготвяни през годините.
Счита, че е извън предмета на спора с какъв капитал и кога е учредено
дружеството ищец.
Оспорва твърденията относно това, че В.Г. - джирант страдала от
физически и психически заболявания.
Оспорва твърденията на ответника, че на датата на издаване на записа на
заповед издателят и поемателят не са били в гр. София. Посочва също, че
оспорването на датата на издаване на записа на заповед е възможно да се
обсъжда по реда на чл. 181 ГПК, само ако засяга права на трети лица, които не
3
участват по сделката, а в случая не е така.
Оспорва възражението за изтекла погасителна давност.
В срока по чл.373 ГПК е депозиран допълнителен писмен отговор от
ответника, с който поддържа изложеното с отговора и направените вече
възражения. Поддържа, че всички представени записи на заповед по всички
образувани до момента дела са част от „схема“, която цели постигането на
фалит на дружеството-ответник. В тази връзка отбелязва, че има информация,
че през пролетта на 2024 г. В.Г. е търсила документи с подписа на С. А.
именно с цел съставянето на записите на заповед, като била ползвала услугите
на лица с експертна подготовка за тази цел. В тази връзка поддържа
оспорването на авторството на процесния запис на заповед.
Относно възражението за погасителна давност, допълва, че същата е
изтекла, считано от падежа на записа на заповед, тъй като подаването на
заявление по чл. 417 ГПК не спира теченето на давностния срок.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, прие за установено от фактическа страна следното.
По делото са допуснати и събрани множество писмени доказателства,
установяващи хронологията в отношенията между страните. Всички те имат
значение за формиране на вътрешното убеждение на съда, но ще бъдат
анализирани само относимите такива към настоящия спор.
Представен е запис на заповед от 01.02.2017 г., на който е записано, че е
без протест и без разноски, с падеж 01.02.2022 г., от който се установява, че С.
А. - издател, действащ като управител и едноличен собственик на капитала на
„А. и Сие“ ЕООД, неотменяемо и безусловно се е задължил да плати на
поемателя В.И.Г. сумата от 500 000 евро. Записано е, че записът на заповед е
платим в гр.София, ж.к. ****. Установява се, че вземането е джиросарно на
гърба на записа на заповед от поемателя В.И.Г. на джиратаря „АВИОРА
ЛЕГАЛ“ ООД на 16.05.2024 г.
За вземането си по издадения запис на заповед от 01.02.2017 г. „АВИОРА
ЛЕГАЛ“ ООД е подало заявление за заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК срещу „А. И СИЕ“ ЕООД. По него е образувано
ч.гр.д. №44212/2024 г. на Софийски районен съд, 182 състав. В това
производство е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист за сумите: 500 000 евро – вземане по записът на заповед,
ведно със законната лихва за периода от 19.07.2024 г. до изплащане на
вземането; сумата от 19 558, 30 лева – държавна такса за издаване на
заповедта по чл. 417 ГПК и сумата от 29 049, 96 лева – адвокатско
възнаграждение. Срещу заповедта е подадено възражение в срока от
длъжника – П. А. (управител на дружеството „А. и Сие“ ООД), поради което
заповедният съд се е произнесъл с определение № 42003/16.10.2024 г., с което
е обявил за спряно по силата на закона изпълнението на паричното вземане, за
което е издал заповедта по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист и е дал указания
по чл. 415 вр. чл. 422 ГПК. В тази връзка ч.гр.д. № 44212/2024 г. на Софийски
районен съд, 182 състав е приобщено към настоящото дело.
За изясняване на делото от фактическа страна, и във връзка с откритото
производство по реда на чл. 193 ГПК, е била допусната и назначена съдебно-
графическа експертиза. От приетото заключение по изготвената експертиза,
която съдът кредитира като обективна, компетентна, подкрепена от събраните
писмени доказателства се установява следното. За да даде своето заключение
по въпроса дали подписът за „издател“ под процесният запис на заповед от
4
01.02.2017 г. с падеж 01.02.2022 г. за сумата от 500 000 евро е положен от С. И.
А., вещото лице е направило подобрен анализ чрез използване на методите на
разделно и последващо сравнително изследване и като е ползвало съответните
специализирани технически средства. Констатира, че при техническото
изследване на подписът, положен върху записът на заповед от 01.02.2017 г. са
се установили признаци за: тъпи начала при изписване на подписа; прекъсване
на движението; присъединяване на движението; вълнообразно или ъгловато
изписване на дъговидни елементи и необосновано спиране на движението.
Вещото лице е отбелязало, че тези признаци са по обем и идентификационна
стойност достатъчни за провеждане на сравнителното изследване. При
сравнителното изследване чрез съпоставяне на почерка отразен в подписа за
„издател“, под запис на заповед от 01.02.2017 г. от името на С. И. А., с почерка
отразен в сравнителните подписи от лицето С. И. А. се установява
несъвпадения в общите графични признаци като: степен на обработеност,
размер, натиск, степен на свързаност и пространствено разположение, както и
несъвпадения и в частните графични признаци. Тези несъответствия са
илюстрирани и сравнени в експертизата. От сравнителния анализ вещото лице
заключава, че има установени съвпадения в признаците на подписа като
транскрипция, наклон, направление и форма на движение. Тези частни
признаци доказват полагането на процесния подпис от лице различно от
титуляря, което е постигнато с предварителна подготовка и познаване на
подписа му. От това следва, че подписът за „издател“ под записа на заповед от
01.02.2017 г. не е положен от С. И. А., а от друго лице, което е имало
предварителна подготовка при изписването му. В съдебно заседание вещото
лице е допълнило, че процесния подпис е прост с тенденция към опростяване
и лесен за прочитане. Разяснило е, че елементите в него са много малко и са
много лесни за възпроизвеждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 538 ТЗ.
Съдът е сезиран с иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането в
размер на 500 000 евро по издаден запис на заповед от 01.02.2017 г., с падеж
01.02.2022 г., в полза на поемателя В.И.Г., впоследствие джиросан в полза на
джиратаря „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД – ищец в настоящото производство. За
вземането по записът на заповед е издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея в производството по ч.гр.д. №
44212/2024 г. на СРС, 182 с-в.
Предметът на иска по чл. 422 ГПК е съществуването или не на заявеното
в заповедното производство притезание на заявителя. В случая вземането, за
което са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в
заповедното производство произтича от ценна книга - запис на заповед. За да
са налице условията за уважаване на иска по чл. 422 ГПК в този случай
ищецът трябва да докаже съществуването на вземането си, основано на
менителничния ефект, тоест да установи, че е налице редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Това означава, че
документът трябва да съдържа всички реквизити по чл. 535 ТЗ и да е
подписан от издателя.
Във връзка с направените възражения по отношение на подписа на
издателя в процесния запис на заповед, по делото се откри производство по
реда на чл. 193 ГПК за установяване автентичността му. В тази връзка
несъмнено се доказа от приетата по делото съдебно – графическа експертиза,
че при техническото изследване по отношение на подписа, положен под
5
„издател“ в записа на заповед от 01.02.2017 г. са констатирани признаци за
тъпи начала при изписване на подписа, прекъсване на движението,
присъединяване на движението, вълнообразно или ъгловато изписване на
дъговидни елементи и необосновано спиране на движението. Според вещото
лице те от своя страна свидетелстват категорично за това, че полагането на
процесния подпис е от лице различно от титуляря, което е постигнато с
предварителна подготовка и познаване на подписа му. Направен изводът, че
подписът за „издател“ под записа на заповед от 01.02.2017 г. не е положен от
С. И. А., а от друго лице, което е имало предварителна подготовка при
изписването му.
В този случай оспорването на подписа положен за издателя С. И. А. в
процесния запис на заповед от 01.02.2017 г. е доказано. Според
съществуващата практика, когато записът на заповед, на който се основава
претендираното вземане, се окаже, че не е подписан от издателя, а от друго
лице, тоест неговият подпис е подправен, съдът следва да приеме, че
документът е неистински. След като волеизявлението за поемане на
задължението по ценната книга не е направено от лицето, сочено за негов
автор – С. А., едностранната сделка запис на заповед от 01.02.2017 г. е
нищожна поради липса на предписаната от закона форма (чл. 26, ал. 2, предл.
3 вр. 44 ЗЗД).
По отношение на вида нищожност на едностранната сделка следва да се
поясни, че по този въпрос има формирана и непротиворечива практика на
ВКС, обективирана в: Решение № 121/17.11.2021 г. по гр.д. № 4630/2019 г. на
ВКС, ГК, ІV г.о., Решение № 511/09.09.2025 г. по гр.д. № 1896/2023 г. на ВКС,
II г.о., Решение № 923/17.12.2009 г. по гр.д. № 1682/2008 г. на IV г.о., Решение
№ 249/2010 г. по гр.д. № 92/2009 г., Решение № 254/14.07.2011 г. по гр.д. №
569/2010 г., Решение № 94/13.09.2016 г. по гр. 3768/2014 г. на II т.о., Решение
№ 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. и Решение №
488/07.10.2003 г. по гр.д. № 11/2003 г. на I г.о., Решение № 136/30.10.2020 г. по
гр.д. № 4746/2019 г. на III г.о., и др. Според цитираната практика, когато
договорът не е подписан от страна по него и тя не е изразила волеизявление,
не е налице липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр.2 ЗЗД. Приема се,
че липсата на съгласие като порок на сделката и основание за нейната
нищожност, винаги се свързва с т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ –
волеизявлението е направено, но страната съзнава несъгласието си да бъде
обвързана от извършената сделка. Тези разрешения се споделят от настоящия
състав, и макар да са дадени по повод валидността на двустранни договори, то
с оглед чл. 44 ЗЗД, следва да се считат относими и към едностранните сделки
с менителнични ефекти.
В случая е установена неавтентичност на подпис на издателя на
задължението в запис на заповед. Записът на заповед е формална едностранна
сделка, чийто реквизити са лимитативно изброени в разпоредбата на чл. 535
ТЗ. Освен писмената форма законът изисква записът на заповед да има и
определено минимално съдържание, посочено в т.1-7 от разпоредбата. Тези
задължителни елементи са: 1/ наименованието „запис на заповед“ в текста на
документа на езика, на който е написан; 2/ безусловно обещание да се плати
определена сума пари; 3/ падеж; 4/ място на плащането; 5/ името на лицето, на
което или на заповедта на което трябва да се плати; 6/ дата и място на
издаването; и 7/ подпис на издателя. При липса на подпис (чл. 535, ал. 1, т. 7
ТЗ), записът на заповед ще е нищожен поради липса на предписаната от
закона форма – чл. 26, ал. 2, предл. 3 вр. чл. 535, т. 7 ТЗ. Не е възникнало
безусловното джиросано задължение да се плати на „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД
или на негова заповед сумата от 500 000 евро. При нищожност на записът на
6
заповед, искът за установяване съществуването на вземането по него е
неоснователен. Неоснователни са и останалите вземания за сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като те произтичат от
главничното вземане от 500 000 евро, а именно вземането за законна лихва
върху главницата от 19.07.2024 г. до окончателното плащане.
Възражението за давност на ответника е евентуално по своя характер и
подлежи на разглеждане само при основателност на предявения иск, а в случая
това процесуално условие не е изпълнено, тъй като искът е неоснователен и
не е възникнало основанието за вземането на ищеца, поради което не се дължи
произнасяне в тази част.
Въз основа на изложеното, съдът ще отхвърли предявеният иск по чл. 422
ГПК вр. чл. 538 ТЗ, тъй като е неоснователен.
По разноските.
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника се
следват разноските в производството. Ответникът е релевирал своевременно
искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за
тяхното извършване, не е представил и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък
на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Ако страната не е представила доказателства за
извършването на разноските и не е представила списък по чл. 80 ГПК, съдът
не следва да присъжда разноски в нейна полза.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление - гр. ****, чрез адв. Д. М.,
срещу „А. И СИЕ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район ****, с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.
538 ТЗ за установяване съществуването на вземането в полза на „АВИОРА
ЛЕГАЛ" ООД, ЕИК ********* срещу „А. И СИЕ" ЕООД, ЕИК ********* в
размер на 500 000 евро (петстотин хиляди евро)- вземане по Запис на заповед
от 01.02.2017г., с падеж на 01.02.2022г., прехвърлено чрез джиро на
16.05.2024г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 19.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата,
ведно с направените в заповедното производство по ч.гр.д . № 44212/ 2024г. по
описа на Софийски районен съд, 182-ри с-в, съдебни и деловодни разноски в
размер на 19 558,30 лева (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева
и тридесет стотинки) - държавна такса и 29 049,96 за адвокатско
възнаграждение, за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №28289 от 09.09.2024 г.
и изпълнителен лист №21176 от 09.09.2024г. по ч.гр.д.№44212/2024г. по описа
на Софийски районен съд, 182-ри с-в, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8