№ 41263
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110100197 по описа за 2025 година
С искова молба вх. № 336/02.01.2025г. ищецът И. В. В. е предявил срещу ответника
******* следните искове:
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9,
т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК против ******* за прогласяване за нищожен на целия
договор за предоставяне на потребителски кредит № 3-990-6003-280108/04.01.2023
г. поради противоречие със закона, а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр. 2
от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника *******, с
искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 60.59лв., представляваща
недължимо платена за периода 04.02.2023 г. до 04.04.2023 г. от ищеца сума за
възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 4 от договор за предоставяне на потребителски
кредит № 3-990-6003-280108/04.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.01.2025г., до окончателното плащане.
С исковата молба ищецът И. В. В. е предявил срещу ответника ******* следните
искове:
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК против *******
за прогласяване за нищожен на целия договор за възлагане на поръчителство от
04.01.2023 г. - поради заобикаляне на закона;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника *******, с
искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 311.76лв., представляваща
недължимо платено възнаграждение за поръчителство по чл. 2, ал. 1 от договор за
възлагане на поръчителство от 04.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.01.2025г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ******* е бил сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № 3-990-6003-280108/04.01.2023 г., въз основа на
който на ищеца е предоставена сума в общ размер от 1000 лв., с кредитен лимит от 6000 лв.,
със задължение да я върне на три месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване на
04.04.2023 г., при посочен годишен лихвен процент от 36.00%, като годишният процент на
разходите съгласно Приложение № 1 е 42.16%. Твърди, че в ГПР следва да бъдат включени
освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. Поддържа,
1
че тези суми не са включени в ГПР, като в случай на включването им би се надхвърлил
многократно предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че получаването на кредита
при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение, което било
предоставено от втория ответник ******* чрез сключване на договор за поръчителство, за
което е определено възнаграждение в размер на 311.76 лева, който разход е следвало да бъде
включен в ГПР по кредита. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради
неверен ГПР, посочен единствено като цифрова величина, различен от действително
приложеният, доколкото дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство е
разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, като ГПР има единствено цифрово
изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания и
разходи, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона
начин, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа, че на връщане подлежи
само чистата стойност на кредита в размер на 1000 лева, а платеното над тази сума е
получено от ответника при изначална липса на основание с оглед недействителността на
договорите, поради което подлежи на връщане. Възнаграждението по гаранционната сделка
представлявало разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Сключването
на този договор за допълнителна услуга твърди да е задължително условие за получаване на
кредита, както и предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита,
доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то
със свързано с кредитора дружество. Излага, че целта за сключването на договора за
предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за
кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва, с
оглед на което е налице заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че от
сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба ищецът е заплатил всички
задължения по договора, като с оглед недействителността на договора, сумите за договорна
лихва в размер на 60.59 лева, както и възнаграждение за предоставено поръчителство в
размер на 311.76 лева са получени от ответниците без правно основание. Моли за уважаване
на предявените искове. Претендира разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искане по чл. 190 ГПК;
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за издаване на съдебни
удостоверения за снабдяване с исканата информация във връзка с извършвани от ищеца
плащания в изпълнение на задълженията по процесните договори.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******.
Признава обстоятелството, че между страните бил сключен процесният договор за кредит с
посочените в исковата молба параметри, в т.ч. и ГПР в размер на 42,16%, по който ищецът е
усвоил сумата от 1000 лева. Връщането на кредита следвало да стане на три вноски, всяка в
размер на 353,53 лева, което било изпълнено от ищеца и кредитът бил изцяло изплатен.
Общата сума, която е заплатена от ищеца, възлиза на 1060,59 лева, която включва 1000 лева -
главница и 60,59 лева – възнаградителна лихва. Поддържа, че договорът е сключен при
2
спазване на всички задължителни елементи, посочени в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и че
в договора е уговорен размер на ГПР от 42.16 %. Излага доводи, че законодателят не изисква
от кредитора да предостави методика или начина на изчисляване на ГПР, а „допусканията“,
които са използвани за неговото изчисляване, като на базата на допусканията и конкретните
параметри на кредита ГПР може да бъде изчислен посредством законоустановената в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула за изчисляване. Сочи, че не разполага с
информация общи разходи по кредита да са били договаряни от страна на потребителя,
както и да са заплащани от него, поради което и възнаграждението на поръчителя не е
включено в размера на ГПР. Поддържа, че с подписването на договор за поръчителство не се
заобикаля нормата н чл. 19, ал.4 от ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******, в
който признава иска. Прави искане да бъде постановено решение, съобразно направеното
признание. Претендира разноски.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са установителни искове с правно основание
чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК,
под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради
заобикаляне на закона; обективно съединени с обусловени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: 1) между ищеца и ******* е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 3-990-6003-280108/04.01.2023
г. с твърдените в исковата молба клаузи, в т.ч. ГПР от 42,16%; 2) че ищецът е усвоил по
кредита главница в размер на 1000 лева; 3) че кредитът е изцяло погасен от ищеца на три
месечни погасителни вноски от по 353,53 лева, като общо заплатената от ищеца сума
възлиза на 1060,59 лева, от която 1000 лева – главница и 60,59 лева – договорна лихва; 4) че
при изчисляване на ГПР в процесния договор за кредит не е взето предвид
възнаграждението за поръчителство; 5) че между ищеца и „*********“ ЕООД е сключен
договор за възлагане на поръчителство от 04.01.2023 г. с твърдените в исковата молба
клаузи, по който е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 311,76 лева, което е
било изцяло заплатено от ищеца
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит и договор за поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, включващи
процесните клаузи, предвиждащи задължение за предоставяне на обезпечение (трето лице
или банкова гаранция), както и клаузата, определяща размера на ГПР. В тежест на
3
ответниците е да докажат валидността на договорите за кредит и поръчителство и
оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно,
че клаузите не са неравноправни.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между
страните има сключен договор за потребителски кредит № 3-990-6003-280108/04.01.2023 г. и
договор за поръчителство от 04.01.2023г. с твърдените клаузи, в който случай ответниците
следва да докажат, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи,
предвиждащи задължение за предоставяне в посочен в договора срок на обезпечение (трето
лице или банкова гаранция), както и клаузата, определяща размера на ГПР, а именно, че
клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се
включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му не се нарушава
императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не
противоречат на закона, не е налице заобикаляне на закона.
По исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответниците договор за
потребителски кредит № 3-990-6003-280108/04.01.2023 г. и договор за поръчителство от
04.01.2023г.; че е заплатил на ответниците твърдяната сума по договорите, че тя е постъпила
в патримониума на ответниците, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответниците е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт. В доказателствена тежест на ответниците, при установяване
горепосочените обстоятелства, е да докажат, че имат основание да получат процесната сума,
а именно: валидни клаузи в договор за потребителски кредит № 3-990-6003-
280108/04.01.2023 г. и договор за поръчителство от 04.01.2023г., въз основа на които са
извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията им по
договора.
Исковете са обусловени от обуславящите искове за нищожност, доколкото в предмета
на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумите, съответно наличието на
валидно основание за имущественото разместване (предмет на обуславящите искове).
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще
бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
С оглед т.2 от доклада и изявленията на ответниците, искането за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза не се явява необходимо, като следва да се отхвърли и искането чл.
192 ГПК, тъй като също не е необходимо.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
намиращите се у него документи следва да бъде уважено.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
4
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.10.2025г. от 11,55ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най- късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът ******* в едноседмичен срок от
съобщението да представи заверено копие на договор за потребителски кредит № 3-990-
6003-280108/04.01.2023 г. и Общите условия към него, като при неизпълнение на това
указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца се
изпрати и препис от отговорите на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5