Решение по дело №30/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260231
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20213630100030
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260231/18.5.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         Председател: Ростислава Георгиева

 

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №30 по описа на ШРС за 2021 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по отношение на главницата, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД – по отношение претенцията за неустойка и чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД - по отношение на претенциите за мораторни лихви.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***№81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Ц., съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г.от САК срещу В.П.В., с ЕГН**********,***. Ищецът твърди, че между ***и ответницата В.П.В. бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер №13713731001 от 08.03.2017 год., с който на ответника била предоставена услуга за номер ********** при условията на тарифен план Vivacom Smart M с месечен абонамент 23.99 лева с добавени следните допълнителни пакети +750 национални минути с абонамент 2.00 лева на месец и удвоени МВ на максимална скорост VIVACOM Smart с абонамент 1.99 лева на месец. Срокът на договора бил за 24 месеца – до 08.03.2019 год. Въз основа на сключения договор във връзка с предоставените услуги за периода от 16.04.2017 год.  до 14.08.2017 год. на ответника били издадени следните фактури: №**********/16.05.2017 год.; **********/15.06.2017 год. и **********/16.07.2017 год. Поради незаплащането в срок на посочените задължения оператора се е възползвал от правата си по договора и е прекратил едностранно сключения с ответника договор, като на последния е била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 97.64 лева. В тази връзка била издадена окончателна фактура №**********/15.08.2017 год. на обща стойност 225.97 лева.

Тъй като посочените задължения не били платени на 16.10.2018 год. между ***и ***ООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията по посочените фактури. Впоследствие на 01.10.2019 год. ***прехвърлило всички свои вземания, придобити по горепосочения договор на ***ЕООД. В исковата молба твърдят, че длъжникът е бил уведомен и за двете цесии от името на ***ООД в качеството си на цесионер по първия договор и цедент по втория.  Правят изявление,          че исковата молба следва да се счита за уведомление отправено до ответника във връзка с двете цесии.

Твърдят, че тъй като ответникът не е заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като издадена заповед е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,  за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска, като молят съда да признае за установено, че  В.П.В., с ЕГН********** дължи на „***, с ЕИК*** общо сумата от 117.39 лева, от които 28.64 лева -  главница с включен ДДС, представляваща дължима сума за предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер №13713731001 от 08.03.2017 год., сключен между ***и ответницата В.П.В. във връзка с което са били издадени фактури №**********/16.05.2017 год.; **********/15.06.2017 год.; **********/16.07.2017 год. и №**********/15.08.2017 год., вземането по които е било прехвърлено чрез цесии първоначално от ***на ***ООД, а впоследствие от ***ООД на „***; 80.94 лева -  неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13713731001 от 08.03.2017 год. и 7.79 лева - мораторната лихва върху посочената главница от 28.64 лева, дължима за периода от 04.08.2017 год. до 01.04.2020 год. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име на 20.04.2021 год. е депозирана писмена молба, в която поддържат исковете и правят искане за произнасяне с неприсъствено решение поради неявяване на ответника.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

            В съдебно заседание ответникът не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.  

Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда от 28.01.2021 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства: Договор за правна защита и съдействие от 15.12.2020 год., Извлечение от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019 год., Пълномощни, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ №**********/16.10.2018 год., Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 год., Потвърждение, Уведомление за цесия,  Декларация, Заявление, Сертификат №1114010105810, фактури №**********/16.05.2017 год.; **********/15.06.2017 год.; **********/16.07.2017 год. и №**********/15.08.2017 год., Общи условия, Вносни бележки за заплатена държавна такса и материалите, приложени по ЧГД №1852/2020 год. по описа на ШРС, счита така предявените искове за вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в хода на заповедното и настоящото производство в общ размер на 410 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ

  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.П.В., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА „***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***№81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Ц., съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г.от САК следните суми: 28.64 лева /двадесет и осем лева и шестдесет стотинки/ -  главница с включен ДДС, представляваща дължима сума за предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер №13713731001 от 08.03.2017 год., сключен между ***и ответницата В.П.В. във връзка с което са били издадени фактури №**********/16.05.2017 год.; **********/15.06.2017 год.; **********/16.07.2017 год. и №**********/15.08.2017 год., вземането по които е било прехвърлено чрез цесии първоначално от ***на ***ООД, а впоследствие от ***ООД на „*** и 80.94 лева /осемдесет лева и деветдесет и четири стотинки/ -  неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13713731001 от 08.03.2017 год. и 7.79 лева /седем лева и седемдесет  и девет стотинки/ - мораторната лихва върху посочената главница от 28.64 лева, дължима за периода от 04.08.2017 год. до 01.04.2020 год..

ОСЪЖДА ответника В.П.В., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***№81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Ц., съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г.от САК сумата от 410 лева /четиристотин и десет лева/, представляваща направени от тяхна страна разноски в заповедното и настоящото производство за  държавна такса и адвокатско възнаграждение.  

            Решението не подлежи на обжалване.  

На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника.  

                                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: