№ 6740
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507377 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 4767 от 18.03.2024 г. по гр.д. № 51861/2023 г. по описа на СРС, 26
с-в са отхвърлени изцяло предявените от „Е.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ****, гр. София, бул.
**** срещу П. Х. К., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, осъдителни искове с правна
квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на П. Х. К., ЕГН **********, гр.
София, ул. **** да заплати на ищеца Е.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ****, гр. София, бул. ****,
сумите 4300.00 лева заплатена без основание на 23.04.2021 г. с посочено основание „по
договор“, а втората сума 1300.00 лева заплатена на 07.10.2021 г. с посочено основание
„заплата съгласно протокол“ или общо сумата от 5 600.00 лева, платена без основание
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (20.09.2023 г.) до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан, поради наличие
на договор за заем и извънсъдебно погасяване, чрез прихващане, на сумата между
двете страни.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца
„Е.Е.К.“ ЕООД с изложени доводи, че постановеното решение е неправилно, поради
необоснованост, нарушение на процесуалните правила и неправилно приложени на
материалния закон.
Неправилно, според въззивника, съдът не е съобразил отправените от него
искания за задължаване на ответника да представени заверени преписи на
1
представените пред първата инстанция договори за заем и споразумение за
прихващане, както и доказателства от НАП за деклариране от страна на ответника на
заемните правоотношения, които са предмет на договорите за заем.
Отправя искане за отмяна на решението като неправилно и уважаване на
исковете като основателни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П. Х. К. в подадения писмен отговор на въззивната жалба
изразява становище за неоснователност на въззивна жалба. Излагат се доводи, че
първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част е правилно, като
обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са
допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната от насрещната страна част като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от събраните по
делото доказателства е установено, че заплатените от ищеца на ответника суми:
4300.00 лева заплатена на 23.04.2021 г. с посочено основание „по договор“ и 1300.00
лева заплатена на 07.10.2021 г. с посочено основание „заплата съгласно протокол“ или
общо сумата от 5 600.00 лева са с основание сключени договори за заем между
страните от 23.04.2021 г., от 23.07.2021 г. и от 07.10.2021 г., както и сключено между
страните споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от
30.11.2021 г. С оглед това, съдът е приел, че ответникът не дължи връщане на сумата
общо 5 600.00 лева, тъй като е налице основание за задържането й и претенциите по
2
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно
практиката на ВКС на РБ, съответно ВС на НРБ, а именно Постановление № 1 от
28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на Пленум на ВС на НРБ, в т. 1 от посоченото
постановление са разяснени елементите на трите фактически състава на чл. 55, ал. 1
ЗЗД - предаване, получаване и начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго (предл. 1), извършване на престацията с оглед на очаквано в
бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено (предл. 2) и
съществуване на основанието при получаване на престацията и отпадането й
впоследствие с обратна сила (предл. 3). Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД
урежда връщане на даденото с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е
могло да бъде осъществено и същата е приложима в настоящата хипотеза.
По иска за връщане на даденото поради неосъществено основание в тежест на
ищеца е да докаже единствено даването на паричната сума, а в тежест на ответника е
да докаже основанието, на което е получил плащането, както и че основанието се е
осъществило. Като е посочил основанието с оглед осъществяване на което е платил,
ищецът не поема задължението да го докаже. С посочването на основанието ищецът
само освобождава ответника от тежестта да го докаже той, като в тежест на ответника
остава да докаже само осъществяването на посоченото основание. Ответникът не е
обвързан от посоченото от ищеца основание, той може да докаже, че в действителност
основанието за плащане е друго, както и че то се е осъществило (в този смисъл
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 9/03.02.2017 г. по гр. д. № 2656/2016
г. по описа на ВКС, IV г. о. ).
При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с
оглед осъществяването на едно бъдещо основание - напр. при двустранните договори,
ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, при
сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне (ППВС № 1/1979 г .). В
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД при получаване на дадено благо не
съществува валидно правно основание, което да оправдае даването и получаването, но
страните разумно очакват такова да възникне и с оглед на това очакване предприемат
действия, водещи до имуществено разместване. Тази хипотеза обхваща всички случаи,
при които не се сбъдва очакваното основание за разместване на имуществените блага.
Приема се, че при искане за връщане на дадено по бъдещ несключен договор правната
квалификация на иска е тази по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД (виж решение №
403/23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
3
217/12.10.2016 г. по гр. д. № 1151/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
150/01.12.2015 г. по т. д. № 2302/2014 г. по описа на ВКС, II т. о.). Основателността на
предявения иск се предпоставя от установяване фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД или да е налице
обедняване на ищеца, обогатяване на ответника във връзка с бъдещо основание,
останало неосъществено.
В производството е установено, чрез представените пред първата инстанция
доказателства, че ищецът е заплатил на ответника сумата 4300.00 лева на 23.04.2021 г.
с посочено основание „по договор“, както и сумата 1300.00 лева заплатена на
07.10.2021 г. с посочено основание „заплата съгласно протокол“ или общо сумата от 5
600.00 лева.
Доводите на въззивника-ищец, че сумите са били заплатени без основание са
неоснователни. Чрез ангажираните пред първата инстанция писмени доказателства, за
които настоящия състав е поискал представяне на заверени преписи, както следва:
договори за заем сключени между страните от 23.04.2021 г., от 23.07.2021 г. и от
07.10.2021 г., както и от сключено между страните споразумение за прихващане на
насрещни вземания и задължения от 30.11.2021 г. се установява, че задължението на
ищеца-заемодател към ответника заемател за сумата общо 5 600.00 лева е погасено,
чрез прихващане със вземането на последния към ищеца за сумата 50000.00 лв. по
сключения заем от 23.07.2021 г. При това, както са посочили страните в сключеното
споразумение, вземането за сумата 5 600.00 лева, което е и предмет на настоящето
производство е погасено, чрез прихващане с оглед правилата на чл.103-чл.105 ЗЗД.
Доводите на въззивника, че договорите за заем и споразумението са неистински
документи, поради което чрез тях не се установява наличие на основание за задържане
на посочените суми, респ. погасяване чрез прихващане на съществуващи задължения
на ищеца към ответника по договорите за заем, съдът намира за неоснователни. Чрез
ангажираните в заверен препис и пред настоящата инстанция писмени доказателства
се установяват описаните предпоставки.
При тези изводи, съдът намира претенциите по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
основателни.
Изводите на двете инстанции съвпадат и постановеното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените разноски пред настоящата инстанция в размер на
1200.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4767 от 18.03.2024 г. по гр.д. № 51861/2023 г. по
описа на СРС, 26 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Е.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.
София, бул. **** да заплати на П. Х. К., ЕГН **********, гр. София, ул. **** сумата
от 1200.00 лева (хиляда и двеста лева), представляващи разноски в настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5