№ 260082 / 8.12.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана……………I състав, гражданска колегия в публично заседание на 05 октомври………………………………………… през две хиляди и двадесет и втора година………..………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря С.Г.………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….……………………………….гр.дело 1185 описа за 2020 г………………....……………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.8, ал.1 ЗАЗ, чл.28, ал.1 ЗАЗ и чл.30, ал.1 ЗАЗ.
Ищецът Л.В.П. твърди, че е собственик на недвижим имот нива с площ от 8.751 дка, представляваща ПИ с идентификатор 03722.18.38 в землището на с.Б., обл.Монтана, местност „Г. т.”, образуван от имот №018006 по предходен план, който придобил по силата на Решение от 29.03.2017г. по гр.дело № 70410/2010г. на РС Монтана. Преди извършване на делбата имът бил съсобствен с ответника Л.Л.. За имота (и още 15 други имота) този ответника сключил Договор за аренда на земеделска земя, вписан вх.рег.№ 5142/20.07.2015г. на СВ при РС Монтана за срок от 15 стопански години, считано от стопанската 01.10.2014г., по който арендатор е ответникът Б.Л.. Отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС, тъй като към момента на сключване на арендния договор не е съществувало ограничението на чл.3, ал.4 ЗАЗ. Заявява, че до момента не е получавал никаква рента като съсобственик на идеални части от земеделски земи и изключителен собственик на един от имотите, предмет на договора за аренда. Твърди също, че многократно е канил арендатора да уредят отношенията си по сключения аренден договор доброволно, включително по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД, но арендаторът не пожелал да преговарят.
Моли съда да постанови решение, с което развали на основание чл.28, ал.2 вр. с ал.1 от ЗАЗ частично сключения договор за аренда на земеделска земя, вписан вх.Рег.№ 5142/20.07.2015г. на СВ при РС Монтана, по отношение на имот с идентификатор 03722.18.38 в землището на с.Б., местност „Г. т.”, с площ от 8.751 дка, номер по предходен план 018006, който имот е поставен изцяло в негов дял с Решение по гр.дело № 70410/2010г. на РС Монтана, поради неплащане на арендните плащания за повече от три месеца.
На основание чл.30, ал.3 ЗС да бъдат осъдени двамата ответници солидарно да му заплатят рента за времето от 01.10.2014г. до 30.09.2017г., за притежаваните от него 9.458 дка, представляващи 9/54 ид.ч. от арендуваните 56.750 дка, по 30 лева на декар площ годишно или за периода рента в размер на 851.25 лева.
За периода от 01.10.2017г. до 30.09.2020г. заявява искане да бъдат осъдени двамата ответници да му заплатят солидарно сумата от 918.75 лева, представляваща рента по сключения договор за аренда, по 35 лева на декар площ за недвижим имот № 03722.18.38, представляващ Нива от 8.750 дка, образуван от имот номер по предходен план 018006.
Претендира и разноските в производството.
Ответниците Б.Л.Л. и Л.Т.Л., чрез назначения им особен представител вземат становище за недопустимост, респ.неоснователност на предявените искове. Поддържат, че предявения иск за заплащане на рента за времето от 01.10.2014г. до 30.09.2017г. е недопустим. Към датата на подаване на исковата молба ищецът не е собственик на недвижимите имоти, обект на сключения аренден договор, т.е. липсва активна процесуална легитимация на ищеца. Към датата на сключване на арендния договор е в сила разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, съгласно която когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. На основание горното твърдят, че не са налице основания за прекратяване на договора на основание чл.3, ал.4 от ЗАЗ. Поддържат възражение за погасено по давност вземане за арендните вноски за периода от 01.10.2014г. до 29.06.2017г., които представляват периодични плащания по см. на закона и за същите важи кратката тригодишна давност, съобразно чл.111 б.в ЗЗД. Заявяват възражение за недължимост на претендираното арендно плащане до 30.09.2020г., тъй като към датата на подаване на исковата молба, 29.06.2020г., не е настъпила изискуемостта на задължението за плащане. Ответниците твърдят, че след влизане в сила на решението, постановено по гр.дело №70410/2010г. на РС Монтана, ищецът не е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗАЗ, в качеството му на правоприемник на арендодателя, заместил го като страна по договора за аренда, да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Молят производството по делото да бъде прекратено в частта, в която изтъкват недопустимост и отхвърлено в останалата част.
При предходното разглеждане на делото съдът е прекратил производството по отношение на иска с правно основание чл.28, ал.1 ЗАЗ за прекратяване на договора за аренда, като е приел, че ищецът не е страна по него; осъдил е ответниците да му заплатят арендни вноски за периода 29.06.2017 до 30.09.2017 година за притежаваните от него 9/54 идеални части от всички имоти, предмет на арендния договор; отхвърлил е изцяло иска за заплащане на арендни вноски за процесния имот с кратък идентификатор 38; осъдил е ответниците да заплатят на ищеца разноски в размер на 59.18 лева. Това решение на съда е обжалвано ЕДИНСТВЕНО В ЧАСТТА на прекратеното производство за разваляне на арендния договор по отношение на собствения му имот. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. С решение от 07.10.2021 година по в.гр.д.201/2021 година на ОС Монтана решението на съда в обжалваната част е отменено и делото е върнато за разглеждане по същество по предявения иск с правно основание чл.28, ал.1 ЗА.
При новото разглеждане на делото не са събирани нови доказателства. От събраните преди това, се установява фактическата обстановка, твърдяна в исковата молба и описана по – горе:
С договор за аренда на земеделска земя от 20.07.2015г., сключен в гр.Монтана, вписан в СВ Монтана с вх.№ 5142, акт №166, том 6, ответникът Л.Т.Л. като арендодател е предоставил на първия ответник Б.Л.Л. като арендатор за временно ползване земеделски земи, находящи се в землището на с.Б., обл.Монтана, подробно описани в договора за аренда, както следва. Договорът е сключен за срок от 15 стопански години, считано от стопанската 01.10.2014 година, както и е уговорено съгласно чл.3, ал.1 арендно възнаграждение в размер на 10 % от средния добив за декар обработваема земя за съответната стопанска година, което се дължи в края на стопанската година. С решение по гр.дело №70410/2010г. на РС Монтана от 22.06.2015 година на основание чл.69 ЗН е допусната съдебна делба между Л.В.П., Валентин В.П., Юлия Григорова Лозанчова, Дамян Григоров Т., Христо Киров Христов, Станимира Христова Иванова, Петрана Христова Дундакова, Л.Т.Л. и Галина Тодорова Лазарова, по отношение на наследствени неурегулирани поземлени имоти, сред които са и имотите, предмет на сключения договор за аренда от 20.07.2015г. С решение №121/29.03.2017г., постановено във втората фаза на делбата, на основание чл.353 ГПК имотите са разпределени, като в дял на ищеца Л.В.П. е поставен имот Нива от 8.750 дка, четвърта категория, местност Г. т., имот № 018038. Този имот заедно с имот № 018039, поставен в дял на Валентин В.П., образува имот № 018006, който е сред имотите, предмет на сключения аренден договор от 20.07.2015г. Останалите имоти, обект на договора за аренда, са разпределени в дял на другите съделители.
Няма спор между страните, че към датата на сключване на арендния договор, 20.07.2015г., е в сила разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, съгласно която когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. С изменението на закона, от 07.02.2017г., съгласно същия текст договор за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. До изменението от 07.02.2017 година ищецът се счита обвързан от договора за аренда, поради което има правен интерес да иска развалянето му, макар и да не е страна по него. След изменението на закона, лицето, което не е подписало договора за аренда също има правен интерес да иска прекратяването му в хипотезата на чл.134 ЗЗД, ако установи, че е налице неизпълнение на договора и арендодателят бездейства.
По делото не се събраха доказателства ответникът арендатор да е заплащал арендна вноска по договора за аренда нито на арендодателя, сключил договора (ответникът Л.Т.Л.), нито на ищеца Л.В.П.. Неизпълнението е продължило в достатъчно дълъг период от време (без значение с оглед възражението за давност дали ищецът може или не да претендира плащане). Неизпълнението е факт, доколкото плащането като положителен факт подлежи на установяване от ответниците. Съдът намира за неоснователно направеното възражение, че ищецът не е уведомил ответникът арендатор за това, че е придобил изцяло права върху имота по реда на чл.17 ЗАЗ, поради което не може да претендира заплащане на арендна вноска, респ.прекратяване на договора. Това възражение би било основателно, ако арендаторът бе установил, че е платил на арендодателя – страна по договора, т.е.изпълнил е задължението за плащане, но не на собственика на имота, тъй като последният не го е уведомил своевременно за придобиване на имота. В случая арендодателят не е платил изобщо; по договора липсва изобщо изпълнение, поради което и възражението за неизпълнение на задължението по чл.17 ЗАЗ се явява неоснователно. Според разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, като съгласно ал.5 на същата разпоредба, ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Видно от съдържанието на договора, в настоящия случай страните са уговорили плащане в натура в срок до края на стопанската година. Понятието стопанска година е дефинирано в § 2, т.3 от ДР на ЗАЗ, който определя, че това е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Следователно от 30.09. е започнал да тече 3 – месечният срок на забавата на плащането, даваща основание за разваляне на арендния договор. Както бе посочено и по – горе, плащане не се установи нито за годините, за които е направено възражение за погасяване на претенцията за плащане по давност, нито за стопанските години, изтекли към датата на приключване на съдебното дирене по делото. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца, а когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни вноски. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, развалянето на договор за аренда, сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизненно, става по съдебен ред.
Следователно, в производството бе установено, че са налице предпоставките за разваляне на сключения на договор за аренда по отношение на имота, за който ищецът претендира.
Както бе посочено по – горе, в останалата част решението, постановено при предходното разглеждане на делото, като необжалвано е влязло в сила. С оглед този изход на делото ищецът има право на разноски. Такива той е сторил за възнаграждение на един адвокат, за държавни и деловодни такси и за възнаграждение на особен представител на ответниците в общ размер на 1476.69 лева. По исковете за осъждане на ответниците за плащане е налице произнасяне, в т.ч. и за разноски. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за уважения иск по чл.28, ал.2 във връзка с ал.1 ЗАЗ и по чл.30 ЗАЗ или половината от сторените разноски в размер на 738.35 лева. За разноските отговарят солидарно и двамата ответници, доколкото ищецът в настоящото производство е предявил правата чрез сурогационен иск.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл.28, ал.2 вр. ал.1 от Закона за арендата в земеделието сключеният между Б.Л.Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и Л.Т.Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx Договор за аренда на земеделска земя от 20.07.2015г., вписан вх.рег.№ 5142/20.07.2015г. на СВ при РС Монтана В ЧАСТТА по отношение на поземлен имот с идентификатор 03722.18.38 в землището на с.Б., местност Г. т., площ от 8.751 дка, номер по предходен план 018006.
ОСЪЖДА на основание чл.30, ал.1 от Закона за арендата в земеделието Б.Л.Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ВЪРНЕ на Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx поземлен имот с идентификатор 03722.18.38 в землището на с.Б., местност Г. т., площ от 8.751 дка, номер по предходен план 018006, предмет на Договор за аренда на земеделска земя от 20.07.2015г., вписан вх.рег.№ 5142/20.07.2015г. на СВ при РС Монтана.
ОСЪЖДА Б.Л.Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и Л.Т.Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 738.35 лева, направени в производството разноски.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :