Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 03.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                    Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                      МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 12258 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

    С Решение № 79450  от 29.03.2019г.,  постановено по гр.д. № 54797/2017г. по описа на СРС, 153 състав ответникът Г.Л. Н., ЕГН **********, е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД  на основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумите от 1 300.60 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, представляващ апартамент № 19 в гр. София, ж.к. *******, аб. № 184488 за периода 01.05.2013г.-30.04.2016г. и сумата от 55.27 лв. за дялово разпределение за периода 01.06.2013г. -30.04.2016г. ведно със законната лихва, считано от 09.08.2017г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 90.64 лв. – разноски по делото, като е отхвърлен исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумите 229.82 лв. лихва за забавено плащане на цената на топлоенергията за периода 15.09.2014г.-20.06.2017г. и 14.12. лв. лихва за забавено плащане на таксите за дялово разпределение за периода 08.08.2014г.-20.06.2017г. Със същото решение ответникът А.Л. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата сумите от 1 034.74.60 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, представляващ апартамент № 19 в гр. София, ж.к. *******, аб. № 184488 за периода 01.07.2014г.-30.04.2016г. и сумата от 36.85.27 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2017г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 186.21 лв. – разноски по делото, като е отхвърлен исковете за главница за цена на доставена топлинна енергия за разликата над 1034.74лв. до пълния предявен размер и период, иска за главница за дялово разпределение  за разликата над  36.85 лв. до пълния предявен размер и период, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумите 229.82 лв. лихва за забавено плащане на цената на топлоенергията за периода 15.09.2014г.-20.06.2017г. и 14.12. лв. лихва за забавено плащане на таксите за дялово разпределение за периода 08.08.2014г.-20.06.2017г.

Горепосоченото решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „Т.С.” ЕАД трето лице помагач „Б.Б.“ ООД.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените исковете за главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за мораторна лихва върху главница за дялово разпределение и доставена топлинна енергия е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“  ЕАД. Твърди, че първоинстанционния съд не е съобразил, че сумите по обща фактура  за периода от м. 05.2013г. до м. 04.2014г., издадена през м. 07.2014г., стават изисуеми  на 15.09.2014г... Твърди, че в раздел VII от ОУ  - „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, в това число и ответника  са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ: а именно в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.  Сочи, че от този текст може да се направи изводът, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е  най- късно до края на текущия месец, следващ на месеца на доставка на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за тази сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Г.Л. Н. не изпраща отговор и не взема становище по същество. Вторият ответник А.Л. Н., действащ чрез назначения си особен представител адв. С.Ф. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Твърди, че съгласно действащите Общи условия на ищеца не може да се направи извод за дължимост на претендираната главница и в това число и за дялово разпределение, поради което правилно съдът е отхвърлил искането за присъждане на мораторна лихва. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение депозираната от ищеца въззивна жалба като неоснователно и да   потвърди решението в обжалваната с нея част.

  Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А.Л. Н., действащ чрез назначения си особен представител адв. С.Ф.. Обжалва се като неправилна частта от решението, в която е признато за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът дължи претендираната от ищеца сумата, представляваща главница за доставена топлинна енергия за процесния период и сумата, представляваща цена за предоставена от ищеца  услуга дялово разпределение. Поддържа се, че решението в обжалваните части е неправилно, поради нарушения на материалния закон. Оспорва се качеството на потребител на ответника и наличието на облигационно правоотношение между двете страни, както и че ответникът е ползвал топлинна енергия. Твърди, че по делото липсват доказателства за точното разпределение на енергията в процесния имот. Оспорва и дължимостта на таксата за дялово разпределение. Твърди, че неправилно съдът е присъдил на ищеца суми за дялово разпределение без  дружеството да е извършвало тази услуга, за която няма спор, че е осъществявана от трето лице- помагач. Предвид изложеното моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете на ищеца – отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част като правилно.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“ ООД не изразява становище по двете въззивни жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД  от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответниците Г.Л.Н. и А.Л.Н.. С тях се иска ответниците да бъдат осъдени в условията на разделност да заплатят сумите от 2 601.19 лв. за доставена от ищцовото дружестнотоплинна енергия през периода от 01.05.2013г.- 30.04.2016г.; думата от 110.54 лв. такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2013г.-30.04.2016г.; сумата от 459.64 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия  за периода 14.07.2014г. до 20.06.2017г. и сумата от 28.25 лв. , обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 09.08.2013г. до 26.06.2017г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение е частично правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представените по делото писмени доказателства е установено несъмнено, е ответниците  Г.Л.Н. и А.Л.Н. са съсобственици при равни права на процесния имот - апартамент № 19 в гр. София, ж.к. *******, аб. № 184488. Имотът е придобит от двамата чрез наследавяне по закон на покойната им майка К.М.Н.. Това обстоятелство се установява въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото -  Решение от 15.12.1997г. по гр. д. № 4697/1997г. на СРС , влязло в сила на 22.12.1997г., според което процесния имот е изцяло лична собственост на общия им наследодател; Справка в НБДН за наследници по закон на удостоверение за наследници за В.Г.Ж.и справка за наследници на К.М.Н.; Молба – декларация до ищцовото дружество от общия им наседодател за разкриване на партида за процесното жилище, списък на етажните собственици, неразделна част от проведено на 25.10.2001г. Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда и формуляри за отчет и за демонтиране на радиатори. В изброените и приложени към първоинстанционното производство документи наследодателят на ответниците – покойната им майка е декларирала  съответно, че е собственик на имота и титуляр на клиентска партида с № 184488 - посочените документи по своето правно естество са частни свидетелстващи и доколкото са подписани от наследодателят на ответниците и истинността им нито е била оспорена, нито е била надлежно опровергана в настоящото производство, то следва да се приеме, че се ползват с доказателствена сила – чл. 180 ГПК; същите обективират извънсъдебно признание, че е ответниците са съсобственици при равни права на жилището, което при осъществената по реда на чл. 175 ГПК преценка с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че отговаря на истината. Ето защо при липсата както на твърдения, така и на данни, че ответниците Г.Л.Н. и А.Л.Н. са се  разпоредили с правото на собственост или че върху имота е било учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице, за което ищецът е бил уведомен /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответницзците/, настоящият съдебен състав приема, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

 Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан с дължимия размер на претендираните от ищеца вземания. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че през исковия период в процесния имот е имало монтирани 4 бр. радиатори с 5 бр. разпределители; в имота е имало щранг лира и монтирани 2 бр. водомери.че делът на ответниците за топлинна енергия, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, а при начисляване на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е бил спазен чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Технологичните разходи били отчислявани ежемесечно от ищеца, като общият топломер в абонатната станция бил преминал през периодични метрологични проверки, което се установява от приложените към делото констативни протоколи.

Следователно въззивният съд приема, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология. Следва да се посочи, че съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответницата, че дяловото разпределение е било извършвано неправилно.

Доказано е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза, което следва да бъде кредитирано /при преценката му по реда на чл. 202 ГПК/, че за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2016 год. стойността на доставената топлинната енергия за целия имот е в размер на 2 601.19 лв., а стойността на услугата дялово разпределение – на 110.54 лв. за периода м. 06.2013г.  до м. 04.2016г.  Обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 15.07.2014 год. до 20.06.2017 год. върху главницата, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, възлиза на 459.64 лв., а върху главницата, представляваща стойност на услугата дялово разпределение – на 28.25 лв.

Възззивникът-ответник А.Л.Н. оспорва и размера на присъдените суми  в размер на 8.33 лв., представляващи цена за услугата дялово разпределение за периода м. 06.2013г. – м. 05.2015г. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Доказано несъмнено, че в сградата, в която се намира имотът на ответника, е била въведена услугата дялово разпределение – видно протокол от Общо събрание на етажните собственици от 25.10.2001г., ведно със списък /л. 10 от делото, в който фигурира и наследодателят на ответниците, покойната им майка К.М.Н./ /, на което е било взето решение за сключването на договор с „Б.Б.“ ООД. Такъв договор е бил сключен впоследствие на 22.11.2001 год. за срок от 3 г. Същевременно по делото са представени документ за главен отчет, от които е видно, че до процесния имот е бил осигуряван достъп за отчет и справки за дялово разпределение за отоплителните сезони, включени в исковия период и липсата на доказателства за изявления от етажните собственици, че считат договора за прекратен, води до извода, че действието на договора е било многократно подновявано. А отделно от това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия има право да извършва услугата дялово разпределение и самостоятелно, дори да не е налице договор с лице, вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ. На следващо място СГС приема, че всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от  топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били изготвени изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на съответния отоплителен период. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за отопление и топла вода, както и документи за главен отчет за имот – апартамент № 19 в гр. София, ж.к. *******, аб. № 184488, които са подписани от наследодателя им, в качеството на потребител, акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищцовото дружество, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, количеството и стойността на услугата дялово разпределение за имота. По делото е установено е също така, че абонатната станция, захранваща процесната сграда, била въведена в експлоатация през 2001 год., общият топломер в абонатната станция бил преминал през метрологични проверки на всеки две години, като резултатът от проверките бил, че те съответстват на одобрения тип. С оглед на изложеното съдът намира за несъмнено установено, че за периода 01. 06.2013г- до 30.04.2016г. за целия имот се дължи за услугата дялово разпределение сумата от 110.54 лв. като главница. С оглед на изложеното основателна се явява исковата претенция на ищеца срещу двамата ответници за дялово разпределение за съответния период.  

Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство, въведан с въззивната жалаба на ответника е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия и услугата дялово разпределение, които се отнасят за периода от 01.05.2013 год. до 30.06.2014г.  са погасени по давност. С оглед на обстоятелството,  че само ответникът А.Л.Н.  чрез особения си представител е направил възражение в срок, с отговора на исковата молба, първоинстанционният съд е отхвърлил само по отношение на претендираните от него суми  като главница.  

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т.ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.

По отношение на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.

Съгласно действалите през процесния период Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. 

Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото.

В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода/. Т.е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за периода от м.май 2013 год. до м.30.06.2014 год. е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец, респ. от изготвянето на индивидуалната справка /виж чл. 3 от раздел ІV от представения по делото договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ/ и е изтекла преди депозиране на исковата молба пред СРС на 09.08.2017г., както законосъобразно е приел и СРС. Следователно процесните главни вземания, претендирани от ответника А.Л.Н.  се явяват погасени по давност.

 

 

С оглед на изложеното при установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, както и на обема на отговорността на ответника първоинстанционният съд е приел, законосъбразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло. Ето защо двете въззивни жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.

С оглед изхода на делото не ес дължат разноски на страните в настоящото производство.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                     

                                  Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79450  от 29.03.2019г.,  постановено по гр.д. № 54797/2017г. по описа на СРС, 153 състав, в обжалваните му части.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1/                              2/