Определение по дело №3106/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262103
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Цветанка Тодорова Бенина
Дело: 20171100903106
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

                                     

Гр. София, 17 декември 2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав

в публично съдебно заседание на 17 декември 2020 г., в следния състав:

 

Председател: ЦВЕТАНКА БЕНИНА

 

Секретар: АНТОАНЕТА СТЕФАНОВА

        

сложи за разглеждане докладваното от съдия Бенина т.д. № 3106 по описа за 2017 г.

 

На именното повикване в 14.00 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ „Л.Е.Е.“ ООД – редовно уведомен, представлява се от адв. З., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ „Ю.Б.“ АД – редовно уведомен, представлява се от адв. Д., с пълномощно по делото.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ К.К. – нередовно уведомен, не се явява, не изпраща представител.

По делото е върнато съобщение в цялост с отбелязване, че при многократни посещения на адреса не е било открито лице, съгласно да приеме съобщението.

СВИДЕТЕЛЯТ Ж.К. – редовно уведомен, се явява.

ВЛ Б. – редовно уведомен се явява.

АДВ. З.: С оглед нередовната процедура по призоваването на третото лице считам, че не следва да се дава ход на делото.

АДВ. Д.: Считам отделно от това, че е налице нередовна процедура по призоваване на третото лице, което е предпоставка за даване ход на делото, аз считам също, че производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. Във връзка с това поддържам изцяло депозираната молба, на която е даден отговор от ищцовата страна. Моля да вземете предвид, че в случая е безспорно, че след отхвърляне на частичния иск за разликата до пълно предявения размер производството по делото е недопустимо. В този смисъл са налице и две постановени тълкувателни решения, а и самия състав на съда в определението, с което спря производството по делото изрично посочи, че същото се спира до приключване на т.д. № 3882/2016 г. с влязло в сила съдебно решение.

Както е видно от представеното съдебно решение, което не е влязло в сила само и единствено по отношение на частта за разноските, предявеният частичен иск, който е бил предмет на т.д. № 3882/2016 г. по описа на СГС е отхвърлен.

Както е отбелязал и предходния съдебен състав в определението за спиране на делото от 05.04.2018 г. в случай, че предявения частичен иск бъде отхвърлен с влязло в сила решение, то това е основание за прекратяване на настоящото производство по недопустимост, тъй като със сила на присъдено нещо е отречено цялото право, което обхваща е непретендираната част, която е предмет на настоящото производство.

В мотивите на постановеното определение е посочено и че в този смисъл са и задължителните разяснения по т. 1, изр. 4 на тълкувателно дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според които при отхвърляне на частичен иск, тъй като се отрича цялото спорно право, силата на присъдено нещо се формира и по размера на непредявената част на вземането, поради което ищецът не би могъл да търси допълнителното му присъждане.

В подобен смисъл са и мотивите, изложени в тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

В този смисъл аз отново правя искане за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост, както и за присъждане на направените от доверителя ми разноски в настоящото производство, за което са представени доказателства по делото.

АДВ. З.: Предоставям на съда.

Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника. Не оспорвам обстоятелството, че е платено и договорено. Възразявам за неговата прекомерност. В това дело не са извършвани кой знае колко процесуални действия и основната тежест на процеса беше изнесен в едно друго дело, решението по което е основание за прекратяване на настоящото дело. Не си спомням по коя от точките попада от тогава действащата Наредба за адвокатските възнаграждения, но мисля, че беше точно в този размер е точно в точката, която ВАС обяви като противоправна и на база на тази точка не може да се определя единствено размера на адвокатското възнаграждение. Сложността на това дело е също един от факторите, които би следвало да определят размера на възнаграждение. Това са  двете ми основания, поради които възразявам – първо точката от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения и второ, сложността на настоящото дело и в крайна сметка обема на извършените в него процесуални действия.

АДВ. Д.: Правя възражение срещу изложеното от процесуалния представител на ищеца. Първо, възнаграждението е формирано към датата на договарянето. Второ, с поведението си ищецът предявявайки настоящия иск е станал причина доверителят ми да направи разноските по настоящото дело. Освен това по делото са изготвени отговор на ИМ и допълнителен отговор на ИМ. Моля да вземете предвид, че това са основания за присъждане на адвокатското възнаграждение в пълен размер. Отделно и от това, в смисъл такъв, размерът на предявения иск е достатъчно голям и дори мисля, че адвокатското възнаграждение, дори да се отмени точката, която ВАС обяви за незаконосъобразно приета, то същото пак не е прекомерно, но и се определя към датата на договаряне, а  решението на ВАС действа напред.

С оглед нередовното призоваване на третото лице помагач съдът намира, че са налице процесуални пречки да бъде даден ход на делото.

С оглед процесуална икономия счита, че следва да бъде изразено становище и по допустимостта на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство. В този смисъл и като взе предвид заявеното становище от ответната страна, както и постановеното влязло в сила решение по предявен частичен иск, част от спорното право по иска предявен в настоящото производство, с което същият е бил отхвърлен, както и че постановеното с решението на другия съд обвързва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти по иска, предмет на разглеждане и в настоящото производство, намира същото за основателно. Предявеният частичен иск, по който е постановено влязло в сила решение е бил приет за неоснователен и изцяло отхвърлен, при което е отпаднал правният интерес на ищеца да претендира останалата част до пълния размер на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство и в който смисъл са разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

При това положение производството по настоящото дело счита за недопустимо, като подлежи на прекратяване.

С оглед претендираните разноски в производството съдът намира, че същите следва да бъдат възложени на ищцовата страна на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и с оглед неоснователното въвеждане в производството на ответната страна, поради отпаднал правен интерес в хода на същото. Претендираните от ответната страна разноски в размер на 30 000 лв. -адвокатско възнаграждение намира за съобразени с установения минимум в Наредба № 1/2004 г. за  минималните адвокатските възнаграждения, предвид материалния интерес по делото и извършените в хода на производството процесуални действия от ответната страна, изразяващи се в подаването на отговор на ИМ и на допълнителен отговор на ИМ и подготовката на делото за разглеждането му в първо о.с.з. при ангажиране на доказателства. В този смисъл счита заявеното възражение от ищцовата страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно.

 

С оглед гореизложеното

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 3106/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-5 състав, поради недопустимост на предявения иск.

ОСЪЖДА ищеца „Л.Е.Е.“ ООД, ЕИК *******да  заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, съдебни разноски за производството в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с ЧЖ пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от днес.

ДА СЕ ВРЪЧИ определението на третото лице помагач, като същото да бъде връчено на адреса на процесуалния му представител, посочен в молба от 05.12.2019 г.

 

СЪДЪТ констатира, че по допуснатата СГЕ по делото е депозирано заключение с вх.№ 44237/28.03.2018 г., като вещото лице е работило по възложените му задачи, но към момента е отпаднала нуждата от изслушване и приемане на заключението. Въпреки това счита за дължимо определеното възнаграждение, като следва да бъде разпоредено неговото изплащане.

С оглед на това

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на ВЛ С.Б. в размер на определения депозит от 200 лв., за което да се издаде РКО, съобразно пл. нареждане  от 26.02.2018 г.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з., което приключи в 14.30 ч.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: