№ 5709
гр. Варна, 19.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100502605 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ЕООД, ЕИК103002253, срещу Решение №3535/10.10.2025г. по гр. дело
№16552/2024г. на ВРС, 9-ти състав, в частта с което е осъдено дружеството-
ответник да заплати на ищеца А. Н. Я., ЕГН**********, сумата от 2
056.00лв., представляваща стойността на средствата за труд и материали,
необходими за отстраняване щетите по избения етаж на имота на ищеца в гр.
Варна, ул. „Синчец“ №17, причинени от авария на уличен водопровод,
настъпила на 07.09.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда – 30.12.2024г. до пълното изплащане на сумата, на осн. чл.49 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
като решението е постановено при участието на третите лица –
помагачи на страната на ответника, а именно ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД
и Община Варна.
Решението не е обжалвано в останалите му части – в отхвърлителните
по размер такива на предявения иск.
Във въззивната жалба на се твърди, че решението, в обжалваните му
части, е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на материалния и на процесуалния закон. Предявеният иск е недоказан както
по основание, така и по размер, доводите за което могат да бъдат обобщени в
следните групи: 1/ Останало е неизяснено по делото кой е този уличен
водопровод, на който е настъпила аварията на 07.09.2024г., причинила щети по
имота на ищеца; обратно – от обясненията на вещите лица пред ВРС е станало
1
ясно, че повредата е била в тръба, разположена в имота на ищеца и в този на
съседа му, т.е. в участък между двете съседни водомерни шахти (течът бил „от
съседната къща“ (св.Тодоров)), относно който „ВиК“-Варна не носи
отговорност; 2/ ищецът е претендирал обезщетение само за вредите по
стените в коридора и килера на избения етаж на къщата, но ВРС е присъдил
такова за увреждания и по други помещения в къщата и по подови настилки,
като с последното е разгледал непредявени искове; 3/ необсъдено е останало
възражението на ответника за неяснота и недоказаност как е била изчислена
квадатурата на засегната площ в коридора и килера на къщата на ищеца, като
немотивирано ВРС е отказал да бъде допусната поискана от ответника
повторна експертиза по въпроса. По същество моли за отмяна на решението в
обжалваната част, за отхвърляне на иска и за присъждане на всички разноски
за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред
ВРС за доказаност на предпоставките на предявения иск. Счита решението, в
обжалваните му части, за правилно, законосъобразно и постановено без да са
допуснати нарушения на закона, за което излага съображения. Акцентира на
това, че причинната възка между аварията на водопровода, за поддръжката на
който ответникът отговаря, и щетите в имота на ищеца, е напълно доказана от
заключението по СТОцЕ. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваната му част и за съдебни разноски за пред ВОС.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач на страната на
ответника – „ОЗК-Застраховане“ АД депозира отговор, с който счита жалбата
за основателна, а решението на ВРС в обжалваната му част – за неправилно,
необосновано и в разрез със събрания доказателствен материал. Неизяснени
по делото са останали аварирането на уличен водопровод, за поддръжката на
който отговорност носи „ВиК“-Варна, и механизмът на увреждане на имота на
ищеца; отделно ищецът не е предприел мерки за овладяване на щетите и така
е допринесъл за състоянието им при огледа от вещите лица. По същество моли
за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач на страната на
ответника – Община Варна не депозира отговор.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок
и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
При извършената служебна проверка съдът констатира непълно внесена
държавна такса за въззивно обжалване съобразно чл.18 от ТДТ по ГПК,
относно което следват указания към въззивника, за процесуална икономия –
дадени с настоящия съдебен акт.
2
По доказателствата: Искането на въззивника за допускане на експертиза
въззивният съд възприема като искане за допълнителна такава по смисъла на
чл.201, пр.1 от ГПК. В същото време действително заключението по въпрос
№3 от СТОцЕ пред ВРС не е достатъчно ясно, доколкото не е налице
обосновка как точно са изчислени засегнатите площи (в кв. м.) от имота на
ищеца; за същото свидетелстват и обясненията на вещите лица в о.с.з., че
„това са резултатите от нашите замервания“ (Т. О.), но които не са
представени; респективно „ще направя скица с размери, гарантирам, че
площите са такива, наш пропуск е“ (В. Г.). Поради това са налице
предпоставките на чл.201, пр.1 от ГПК, противно на приетото в о.с.з. от ВРС
за да откаже искането в този смисъл. При новия оглед няма пречка да
присъстват и представители и на двете страни; в случай на вече отстранени
увреждания следва да се използват констатациите при първия оглед (пред
ВРС) от вещите лица; разноските за експертизата са за въззивника, който е
отправил искането за нея.
Други искания няма заявени от страните.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 16.02.2026г. от 14.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
УКАЗВА на въззивника, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, да представи доказателства за доплатена на ВОС държавна
такса за въззивно обжалване в размер на още 6.17лв. над вече платената,
съобразно чл.18 от ТДТ по ГПК.
При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната, а производството
по делото – прекратено.
* ДОПУСКА допълнителна СТОцЕ, вещите лица по която след
запознаване с материалите по делото и повторен оглед на имота на ищеца в
присъствие на представители на двете страни, да дадат допълнително
заключение само по въпрос №3 от първоначалната експертиза, като посочат
начина на изчисление на увредените площи на стените на коридора и килера,
отделно и на другите помещения на избения етаж на имота на ищеца, в т.ч. с
представяне на скица с онагледяване на размерите на тези площи, и при
необходимост преизчисление на размера на средствата за отремонтиране на
щетите.
В случай на вече отстранени увреждания в имота на ищеца следва да се
3
използват констатациите при първия оглед (пред ВРС) от вещите лица.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата от 400.00лв., платими от
въззивника по сметка на ВОС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за
недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на
допуснати от съда доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица Т. О. и В. Г., които да се призоват след
представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., като следва да уведоми своевременно съда при
обективна невъзможност за това, по арг. от чл.196 ГПК. и чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5