Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 05.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря А.Г.
и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 7584 по описа за
Предявен е иск с правно основание
чл. 694 от ТЗ.
Ищецът „К.с.”
ЕООД поддържа, че на 04.10.2011г. между него като цесионер и А. Д.У. като
цедент бил сключен договор за цесия, по силата на който придобил вземане спрямо
„С.С.К.” ООД в размер на 26929,60евро, което произтича от сключения между
ответника „С.С.К.” ООД и А. Д.У. предварителен договор за продажба и строеж на
недвижим имот от 18.12.2007г. за апартамент В4-08, находящ се в жилищната
сграда на „С.Л.”, гр. Б.. Горната сума била преведена на ответника, но
договорът бил развален с двустранно подписано допълнително споразумение от
29.06.2011г., поради което ответникът „С.С.К.” ООД дължи връщане на получената
по договора сума. Твърди, че ответникът е бил надлежно уведомен за договора за
цесия на 04.10.2011г. Сочи, че с решение от 06.10.2011г. по т.д.№ 2443/2011г.
на VІ-3 състав било открито производство по несъстоятелност на „С.С.К.” ООД,
ЕИК ********, като той предявил в срок вземането си и същото било включено в
списъка на допълнително предявените и приети вземания по чл. 688 от ТЗ, обявен
в Търговския регистър на 16.03.2012г. Постъпило било възражение от кредитори и
с определение на СРС, VІ- 3 състав от 17.10.2012г., вземането било изключено от
съда по несъстоятелността. Ищецът твърди, че съдът неправилно приел, че
съконтрахентите са били свързани лица, което не е така. Предвид горното и по
подробно изложените и в допълнителната искова молба от 22.05.2013г. ищецът
претендира признаване за установено на вземането му спрямо ответника. В хода на
съдебното производство поддържа исковата си претенция чрез процесуалния си
представител – адв. К. като претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
„С.С.К.” ООД в отговор от 11.12.2012г. е заявил, че не оспорва иска и го
признава изцяло. Допълнителен писмен отговор не е подал в дадения му срок и
възможност. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Ответниците
С.Е. А.Д., П.А.Л., Д.Т., Д.Д.Х.
и Д.М.М., Р.А.С., Б.Г.Я., М.Д.М., Д.М., Д.Р.А., К.Н., Н.П.Е., Д.С.У. и Д.Р.Г.,
всички представлявани от адв. В. Д., конституирани в качеството им на кредиторите в производството
по несъстоятелност, по чието възражение е изключено вземането на ищеца в
производството по чл. 692 от ТЗ, оспорват иска по съображения, изложени в
писмен отговор от 09.04.2013г. и допълнителен отговор от 02.07.2013г., като
твърдят, че не е спазен преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 694 от ТЗ. Оспорват самия предварителен договор с аргументи, че липсвала заверка на
подписите и че бил частноправен документ, както и твърдят, че не се установява
плащане по този договор, доколкото доказателството за превод от трето лице – „П.Д.
Б.” по никакъв начин не може да се свърже с процесния договор. Оспорва се и
допълнителното споразумение, за което се твърди, че е с недостоверна дата и
било изфабрикуван документ, както и че няма данни за изпълнение по договора за
цесия. Излагат подробни твърдения за антидатирането на документите и
свързаността на лицата в становища по делото и чрез процесуалния си
представител. Претендират разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С
решение на СГС, VІ-3 състав от 06.10.2011г. по т.д.№ 2443/2011г. е обявена
неплатежоспособността на „С.С.К.” ООД, с начална дата – 31.12.2007г. , открито
е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик.
Не се
спори по делото, че ищецът е предявил вземане срещу несъстоятелния длъжник в
срока по чл. 688 от ТЗ, като на 16.03.2012г. в ТР е обявен списък на
предявените и приети вземания, съставен от синдика Д.К., в който е прието
вземане на ищеца като цедирано от А. Д.У., в размер на 26 929,60 евро с
левова равностойност 52 669,72 лв.
Видно от
обявеното в ТР на 18.10.2012г. определение на СГС, VІ-3 състав по възражение на
описаните физически лица – кредитори, представлявани от адв. Д., съдът с
мотиви, че представените документи са частни такива, изготвени от свързани лица
и е налице опит „в производството по несъстоятелност да проникне кредитор,
който не е такъв”, е приел възражението за основателно и е изключил вземането
от списъка на приетите.
По
делото е представен в заверено копие по реда на чл. 183 от ГПК на стр. 14 и
следващите от делото предварителен договор за продажба на недвижим имот № AGR02821, съгласно който „С.С.К.” ООД се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху описания апартамент В4-8, намиращ се в
изграждащата се жилищна сграда, рекламирана като С.Л., в мест. „А.” – гр. Б., а
именно апартамент № 8, находящ се в сграда В, последен етаж със застроена площ
43,86 кв.м., подробно описан в чл. 1.2 от договора, срещу цена в размер на
67 324 евро, която е уговорено, че е платима по описания в чл. 3.2 начин –
40% - при сключване на договора или сумата от 25 929,60 евро, 20% - при
завършване на грубия строеж на сградата и 40% - при предаване на имота. В чл.
3.3 от договора е посочено, че всички плащания се извършват по посочената
банкова сметка ***, account
name: Р. Inv. and Dev.LtD. В чл. 4.1 е уговорено, че продавачът се задължава да построи имота и
получи акт обр. 15 не по-късно от 01.12.2008г., като при завършване на
строителството изпрати уведомление до купувача и предаването на имота да бъде
не по-късно от три месеца след уведомлението, но не и преди да са платени
всички плащания по т.3. В чл. 7.1 е уговорено приложимост на българското право
към договора, а в чл. 8.1 – предимство на английски текст при противоречие.
По делото
е представено допълнително споразумение към предварителния договор от
29.06.2011г., съгласно което в т.А страните са приели, че купувачът е платил
26 929,60 евро, споразумяват се, че прекратяват договора по взаимно
съгласие и по т. 3 продавачът се е задължил да върне сумата в 12-месечен срок
от подписване на споразумението.
С
исковата молба на стр. 9-12 е представен в заверено копие договор за цесия от
04.10.2011г., съгласно който А. Д.У. прехвърля на ищеца – „К.с.” ЕООД вземането
си възникнало от допълнителното споразумение в размер на 26 929,60 евро
срещу цена в размер на същата сума, която ще се счита платена чрез прихващане
на вземане, произтичащо от сключен между същите страни договор за продажба на
акции от 04.10.2011г. В чл. 4 цедентът се е задължил да уведоми длъжника за
прехвърлянето в едномесечен срок, а по силата на чл. 5 – да предаде на
цесионера оригиналите на документите, установяващи възникването на вземането.
На стр.
13 от делото е представено заверено копие от уведомление за цесията от г-н
Уадъл до ответника, което е получено от Д.Г.С. на 04.10.2011г.
Гореописаните документи – предварителния
договор, договора за цесия и уведомлението са оспорени от ответниците,
представлявани от адв. Д. и ищецът е бил задължен да представи оригиналите на
същите, по които съдът е извършил констатация в съдебно заседание. За
идентичността на оригиналите с копията е изслушана съдебно-почеркова експертиза
от вещото лице С.Ч., депозирала писмено заключение от 02.10.2014г., което се
кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, и от
което се установява, че представеният оригинал на предварителен договор за продажба
на недвижим имот от 18.12.2007 г. представлява 5 листа формат А4 с печатен
текст, като подписите от името на продавача и купувача, както и датата
„18.12.2007г.” на последния лист, са изпълнени с различна по цвят химикална
паста - синя и черна. Вещото лице е установило също така, че оригиналът
на договора за цесия от 04.10.2011 г. представлява набран на компютър и
разпечатан на принтер текст, разположен на 4 листа формат А4, като подписите от
името на А. Д.У. за цедента и от С.Й. за цесионера, положени на всеки лист,
както и датата „04.10.11” на л. 1 и л.2 (в българския и английския вариант), са
изпълнени с различна по цвят химикална паста - синя и черна. Уведомлението за
цесия с дата 04.10.2011 г., представено в оригинал, представлява един лист
формат А4 с отпечатан на принтер текст и положени подписи от името на А. Д.У. и
Д.С., изпълнени с тъмносиня и черна химикална паста. Експертът е констатирал пълни съвпадения във форматирането на
страниците и вида на шрифта, в топографическото разположение на печатния текст,
на буквите и буквените елементи, в точките на начало и край, в отстоянието на
елементите и точките на свързване между тях, както и по отношение на свободните
полета и междуредията, като при налагане,
съпоставяне и съвместяване на графичните обекти един върху друг, покриването в
детайлите на печатния текст е пълно, т.е. налице е идентичност в съдържанието.
Единственото различие по отношение на печатния текст е леко намаленият мащаб на
копията, приложени в кориците на делото, което е в резултат на преснимането. Вещото лице Ч. сочи, че в предварителния договор
от 18.12.2007 г. е налице идентичност между оригинала и копието по делото и по
отношение на подписите, положени от страните по договора. Вещото
лице е установило и следните различия между оригиналите и копията на Договор за
цесия от 04.10.2011 г. и Уведомление за цесия от 04.10.2011 г., а именно в приложеното по делото копие на Договора за цесия, на лист 4 липсва подпис от името на цесионера С.Й. в долната част на
листа, а в оригинала е положен подпис със синя химикална паста; цифрите на датата в договора за цесия не са идентични по графически признаци, в копието на Уведомление за цесия датата
„04.10.11”, в български/ английския вариант,
е написана ръкописно, а в оригинала е отпечатана; В копието на уведомление за цесия,
на означения с точки ред след думите „Получено на
дата...”, ръкописно е написана дата „04.10.11”, а в оригинал вместо дата е положен съкратения вариант на подпис на Д.С., а под печатния текст е изпълнен и разширения вариант на подписа на
лицето. Изводът на експертът е, че оригиналите
и копията на договор
за цесия от 04.10.2011 г. и
уведомлението
за цесия от 04.10.2011 г., представляват отделни екземпля на едни и същи
документи, които са идентични
са по съдържание на печатния
текст, с изключение на отпечатаната дата
„04.10.2011” в оригинала на
Уведомление за цесия, но ръкописните текстове са изпълнени
и подписите
са положени отделно един от друг. От основното заключение на съдебно-почерковата
експертиза от 02.06.2014г. се установява, че въз основа на описания сравнителен
материал, които има качеството на свободни и условно свободни образци, поради
аргументирано изложените съвпадения в общите и частни признаци, може да се
направи извод, че подписът в оригинала на уведомлението за цесия от
04.10.2011г. е положен от Д.Г.С.. Вещото лице сочи, че за А. Д.У. не е
представен сравнителен материал, поради което не може да се направи извод дали
подписите, положени от негово име в предварителния договор, като цедент в
договора за цесия и в уведомлението са положени от това лице.
От ответниците са
представени справки от ТР и извлечения от история, като съдът е извършил и
служебни справки в публичния ТР, от които се установява, че дружеството „П. Д. Б.”
ЕООД е със седалище, идентично на това на ответника – „С.С.К.”, като едноличен
собственик на капитала му е „П.” ЕООД, на което пък дружество едноличен
собственик на капитала е „Д.В.”. „П.” ЕООД също се е помещавало на адреса на
несъстоятелния длъжник, като до 02.03.2010г. негов управител е бил С.Й.. От
представената от ответника справка на стр. 60 от делото се установява, че
дружеството „П. И.И Д.” ООД е търговско дружество, учредено в И., което се
представлява от Н.О Р. и А.Т., които от своя страна са участвали като
съдружници и в управлението на „С.Е.С.Е.” ЕООД, с едноличен собственик същото
горепосочено дружество – „Д.В.” ЕООД, като управител и на двете дружество през
определен период е бил и С.С.Й..
От ищеца е представен
договор за услуги на подагент от 01.02.2007г., съгласно който „П.Д. Б.” ООД,
посочвайки, че е сключил договор със „С.С.К.с” ООД, е възложил на подагента –
ирландското дружество – „П. И.Е.Д.” Л. извършването на посреднически услуги при
намиране и препоръчване на купувачи, като по силата на чл.5.2 от договора е
уговорено, че когато се дължат суми от купувачите, те ще бъдат събирани от
подагента и прехвърляни. Представен е и договор за посредничество между
ответника „С.С.К.” ООД и „П.Д. Б.” ООД от 20.12.2006г., който е сключен от
името на ответника чрез управителя С.С.Й..
На стр. 84-101 от делото
са представени няколко писма, разпечатки от имейли, в превод, с които Д.С., се
е обръщал към инвеститорите в С.Л. и е посочил, че по искане на група купувачи
компанията е обявена в несъстоятелност, поради което е предлагал преместване на
инвестицията в друг обект, чрез „прехвърляне на инвестицията” в „К.С.”, като
писмата са с дати от 17.10.2011г. нататък и януари 2012г.
От ответниците чрез адв. Д.
е представен ревизионен акт № **********/07.09.2011г., съгласно който са
установени задължения по ЗДДС, като в мотивите на същия е посочено, че оборотът
на ревизираното лице –„С.С.К.” ООД за периода е реализиран от авансови плащания
от клиенти по предварителни договори за продажба на апартаменти, за които
дружеството е издало данъчни фактури. Сочи, че са представени от ревизираното
лице допълнителни споразумения с някои от клиентите за прекратяване на
договорите и връщане на сумите, във връзка с които са издадени ДКИ, включени в
дневник продажби за същия период, но въз основа на събраните в ревизионното
производство доказателства данъчните органи са приели, че цялата кореспонденция
е водена едностранно от ревизираното лице, поради което не са признали
издадените ДКИ. На стр. 220 и следващите е представено решение на директора на
Дирекция ОУИ С., с което е отменен процесния ревизионен акт и административната
преписка е върната с указания. Представен е на стр.249 и следващите ревизионен
акт № **********/22.10.2012г. на „К.с.”
ЕООД, по който също са извършени корекции, но не касаят процесния съконтрахент
– А. Д.У.. С молба от 21.12.2013г. по делото е представено и прието като
писмено доказателство решение на АС – С. град № 7645/05.12.2013г., с което по
жалба на „С.С.К.” ООД е отменен ревизионен акт № 2798/26.05.2012г. в частта за
непризнато намаляване на дължим ДДС за периода от октомври 2010г. до февруари
2011г., в което се коментират сключени предварителни договори от дружеството,
но не и процесния. Представеното в последното съдебно заседание решение на АС –С.
град от 06.02.2014г. за отмяна на друг ревизионен акт също не съдържа конкретни
мотиви относно правоотношението със съконтрахента А. Д.У. и съдът намира, че е
неотносимо към предмета на спора.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.А.Д. от 18.11.2013г.,
което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно
и от което се установява, че вещото лице е извършило справка в счетоводството на ищеца и
проверени движение по сметка 4981”Вземания по цесии” и 4411 ”Вземания по акции в
„К.С.А.”ЕАД по партидата на „А. В.”, счетоводните документи на ответника,
дневник за продажби по ДДС за 12.2007г., Справка - декларация по ДДС, Протокол за предаване на
данните в ТД на НАП, главна книга по сметка 411 „Вземания от клиенти”,
аналитичен дневник по сметка 499 „Задължения по уведомления по цесии” и
банковите документи по делото. Експертът е установил, че на 18.12.2007г. по
сметка на „С.С.К.”ООД в „У.Б.”АД е
постъпила сума в размер 2 438 896.89 евро представлява плащане
от „П.Д. Б.”ООД на основание: „Агентски
договор за „С.Л.”, като съгласно приложени три броя списъци, в горепосочената сума е
включено извършено плащане в размер 26929.60 евро за апартамент „В 4-
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предпоставките за
допустимост на установителния иск по чл. 694, ал.1 от ТЗ са следните: кредиторът да е предявил
вземането си пред синдика по реда и в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, респ. по чл. 688, ал.1 от ТЗ, да е налице произнасяне
на синдика - приемане или неприемане на вземането; в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ да е направено възражение срещу
приемането или отказа да бъде прието предявеното вземане; възражението да е
разгледано по реда на чл. 692
от ТЗ и да е спазен 7-дневният срок за предявяване
на иска, за които предпоставки
е налице константна практика на ВКС по решение № 662 от 02.11.2005 г. по т. д. № 110/2005
г. на І т. о.; решение № 111 от 13.03.2006 г. по т. д. № 369/2000 г. на І т.
о.; решение № 21 от 01.02.2007 г. по т. д. № 492/2006 г. на І т. о.;
определение № 35 от 28.01.2010 г. по ч. т. д. № 805/2009 г. на ІІ т. о., както
и постановеното по реда на
чл.290 от ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика решение № 149 от
08.12.2009 г. по т. д. № 341/2009 г. на І т. о. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за допустимост на специалния установителен иск,
тъй като по първите
три не се спори, а именно, че
ищецът е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност, налице е
произнасяне на синдика, а именно предявеното вземане е било включено в
списъка на приетите вземания, направено е възражение срещу приемането му от кредиторите – чуждестранни физически
лица, представлявани от адв. Д., което е прието за основателно и с изрично
определение на съда по несъстоятелността вземанията на ищеца са изключени от
списъка на приетите вземания. Съдът намира, че възражението на кредиторите –
чуждестранни физически лица, представлявани от адв. Д. за неспазване на
преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 694, ал.1 от ТЗ е
неоснователно, тъй като се установява при справка по публичния Търговски
регистър, че определението на съда по чл. 692 от ТЗ, с което е изключено процесното
вземане от списъка на приетите вземания е обявено в ТР на
18.10.2012г. Съгласно приложимите норми на ГПК относно броенето на сроковете по
дни, доколкото Търговският
закон не установява в
разпоредбите относно производството по несъстоятелност
друг процесуален ред относно сроковете, срокът, който се брои на дни съобразно
чл. 60, ал.5 от ГПК се изчислява от деня, следващ този, от който тече срока и
изтича в края на последния ден, ако е присъствен.
В този смисъл, предявеният на 25.10.2012г. установителен иск е в срок и
възражението за неспазването му и искането за прекратяване на делото е
неоснователно.
По отношение на доводите за процесуална
легитимация на страните съдът се е произнесъл с изрични определения по делото,
но за пълнота следва да се добави, че обстоятелството, че ответниците
–чуждестранни физически лица, представлявани от адв. Д. не са страна по
материалното правоотношение, от което се извежда вземането, не ги лишава от
процесуална легитимация по делото, тъй като именно те са кредиторите, по чието
възражение по реда на чл. 690 от ТЗ е изключено процесното вземане на ищеца.
Ответниците оспорват съществуването на процесното материално правоотношение
между ищеца „К.С.” ЕООД и несъстоятелния длъжник, поради което макар да не са
страна по същото, имат процесуална легитимация в качеството им на кредитори с
приети вземания, по чието изрично възражение съдът по несъстоятелността е
изключил процесното вземане, тъй като ако не участват в производството ще бъдат
обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, което може да бъде
симулативно с оглед поведението на несъстоятелния длъжник, ако се извърши например признаване на несъществуващо вземане.
Налице е изрично произнасяне на ВКС, че кредитор, който оспорва вземането на
друг кредитор, е активно легитимиран да предяви отрицателен установителен иск при
отхвърляне на възражението му от съда по несъстоятелността, а именно в решение на ВКС № 155/13.10.2011г. по т.д.№ 652/2010г., ІІ т.о. и др., поради което няма пречка кредитор, чието възражение
и оспорване на вземането на друг кредитор е уважено, да бъде пасивно
процесуално легитимиран по иска за установяване съществуването на вземането по
чл. 694 от ТЗ , който е своеобразно продължение на производството по
оспорването по реда на чл. 690 от ТЗ и би следвало легитимацията и участието на
страните да е същото, а чл. 692, ал. 3 изр. І in fine от ТЗ изрично предвижда,
че участва и направилия възражението кредитор.
За да
бъде основателен предявения иск и да бъде признато вземането на ищеца,
последният следва при пълно и главно доказване да установи сключването на
валиден договор за цесия, по който е придобил твърдяното вземане, както и
наличието на такова вземане спрямо несъстоятелния длъжник, т.е. да установи, че
неговият праводател – цедента има вземане спрямо длъжника, произтичащо от
предварителния договор и прекратяването му, като установи и плащане на
процесната сума, връщането на която е предмет на вземането му. При цялостна
преценка на събрания доказателствен материал по делото и оспорването по реда на
чл. 193 от ГПК на документите, съдът намира, че не се установиха предпоставките
за уважаване на исковата претенция.
Ответниците –
чуждестранни физически лица, представлявани от адв. Д. в срок и аргументирано
са оспорили истинността на представените документи, включително и
автентичността им, като е открито с определението по чл. 374 от ГПК и
производство по чл. 193 от ГПК. При оспорване на истинността на частен документ, който не
носи подписа на страната, която го оспорва, съгласно чл. 193, ал. 3 изр.2 от ГПК тежестта за доказване истинността пада върху
страната, която го е представила. Процесните документи не са с подпис на оспорващите ги лица, поради
което доказателствената тежест за установяване на истинността им е на ищеца,
който се ползва от тях. Верността на съдържанието им следва да се преценява като на частен документ - по
вътрешно убеждение и съвкупно с останалите доказателства съгласно чл. 12 ГПК. Проверката за автентичността на
оспорения подпис съдът извършва
съгласно чл. 194, ал. 1 от ГПК чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит
на свидетели или вещи лица, без съдът да е обвързан от заключението на
графологическата експертиза, която следва да бъде ценена наред с всички
доказателства по делото, в
който смисъл е и решението на ВКС по гр.д.№ 569/2010г., ІV г.о., на което се е
позовал ищеца. Налице е константна практика на ВКС, включително и по реда на
чл. 290 от ГПК, а именно решение на ВКС № 335/06.07.2010г. по гр.д. № 4764/2008г., ІІ г.о., решение №
260/14.07.2010г. по гр.д.№ 91/2009г., ІІ г.о., с които е прието, че
изключването на оспорени документи, които са представени в копия, поради
непредставяне на оригиналите не е безусловно, когато оригиналът е приложен като
доказателство по висящ наказателен или граждански процес и са налице
доказателства, че насрещната страна знае за това, а обективните причини за
непредставянето му следва да се преодолеят, като съществуването на правата,
които произтичат от този документ могат да бъдат установени с други доказателствени средства. В конкретния случай ответниците надлежно и
в срок са оспорили истинността и автентичността на предварителния договор,
допълнителното споразумение, договора за цесия и уведомлението, като по делото са представени
оригинали на същите, което се установява от заключението на вещото лице, макар
и да има различие с първоначално представените по делото копия, които са само в
резултат на преснимането, както е установило вещото лице Ч., както и поради
това, че са подписвани в различни екземпляри. Следователно същите не следва да
бъдат изключвани от доказателствения материал, тъй като са представени в оригинал,
но следва да бъдат ценени като доказателства с оглед всички останали установени
факти по делото. Следва да се има предвид и че по делото не се установи
авторството на документите от страна на лицето А. Д.У., което
е цедентът на вземането, тъй като заключение по отношение на идентичност на
подписа на това лице и подписите под оспорените документи не е налице.
При договора за цесия е налице частно правоприемство, т.е. цесионерът придобива
правата, които има неговия праводател – цедента, поради което цесията не
съставлява оригинерно придобивно основание. За да
се установи при пълно и главно доказване съществуването на процесното вземане,
което ищецът претендира, че е придобил чрез цесия, той следва да установи, че
съществува такова вземане в полза на праводателя му – цедента, а в случая
твърдяното вземане произтича от предварителния договор за продажба и твърденията за авансово
платена по същия цена. Същевременно от доказателствата по делото и заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съобразно списъци, които
не са подписани, приложени към платежните документи, в разбивка е посочено, че А. Д.У. е заплатил авансова цена за
описания апартамент като плашането по документи се твърди, че е извършено на
18.12.2007г., на която дата сумата е отразено, че е постъпила при ответника –
несъстоятелния длъжник, за което плащане на тази дата той е издал фактура, но
преводът от подагента е от предходна дата. Независимо от горното съдът намира,
че по делото не е
надлежно установено извършването на авансово плащане на цената по
предварителния договор от А. Д.У., тъй като не са представени доказателства за това, а именно не е
представено нито платежно нареждане, чек или каквото и да е друго
доказателство, удостоверяващо плащане от страна на това лице. Отбелязването в
неподписани разпечатки, без да е ясно от кого са изготвени, че част от
преведена общо сума от дружество подагент е за процесния имот от въпросното
лице не установява надлежно този факт. Горното не се опровергава от факта, че в
счетоводството на дружеството, обявено в несъстоятелност са отразени плащания
по описаните фактури и задължение по кредитното известие, както и е счетоводно
отразено цедирането на вземането. Вписванията в счетоводните / търговските / книги са
частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила е производна, основана на
доказателствената сила на първични счетоводни документи, тя не се презумира и при оспорване
подлежи на доказване и на
преценка с оглед всички обстоятелства по делото съгласно чл. 182, ал. 1 от ГПК. В този смисъл има
практика по реда на чл. 290 от ГПК, че счетоводните книги са частни свидетелстващи документи,
чиято формална доказателствена сила е производна и се отнася до факта на
писменото изявление и неговото авторство. Разпоредбите на чл.182 от ГПК и чл. 55 от ТЗ не въвеждат изключение от общото правило за
разпределение на доказателствената тежест по отношение установяването на факти,
възпроизведени в счетоводните записи, в качеството им на носители на
диференцирана вторична информация. Съгласно ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения и при оспорване вписванията в счетоводните / търговските /
книги, тежестта за доказване на удостоверените факти носи ползващата се от оспорените вписвания страна. Предвид горното независимо от
това, че в счетоводните ведомости на ответното дружество е отразено, че е
постъпило плащане и е отразено цедиране на вземането за връщане на авансовото
плащане, то с оглед гореизложените мотиви и установяването, че документите, на
които се позова ищеца не са оригинални, т.е. следва да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото и да не бъдат кредитирани, съдът намира, че
не се установи надлежно плащане от страна на А. Д.У. на процесната сума, както
не се установи и цедиране на вземането за реституция на същата на ищеца. Този
извод не се опровергава и от представените решения на Административен съд – С.
град по обжалваните ревизионни актове във връзка с издадените данъчно-кредитни
известия, тъй като на първо място не се установи тези решения да са влезли в
сила, за да бъде прието, че установеното в тях следва да се съобрази, а и
предметът на административния спор е законосъобразността на ревизионния акт, а
не установяване съществуването на процесното вземане.
За пълнота следва
да се обсъдят и доводите на ответниците, представлявани от адв. Д., че ищецът
не е доказал изпълнение на насрещната престация по договора за цесия, тъй като
не е представил договора за продажба на акции, следва да се има предвид, че
изпълнението на насрещната престация от цесионера не обуслява правопораждащото
действие на договора за цесия, но би било основание за разваляне на договора
или за възражение за неизпълнен договор, каквито обаче не са заявени и могат да
бъдат поддържани от материалноправно легитимираните за това лица, а именно
цедента. При преценка на валидността, обаче, на процесния договор за цесия
съдът следва да следи и служебно за евентуалната му нищожност, а в настоящия
случай може да се приеме, че е налице такава поради неопределеност на предмета
на насрещната престация, а липсата на ясен предмет е основание за нищожност по
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Договорът за цесия е двустранен, възмезден и консенсуален
договор, по силата на който едно лице –цедент прехвърля на друго лице –
цесионер вземането си към трето лице – длъжник, като за да е налице валидно
сключен договор следва в същия да е индивидуализирано прехвърляното вземане,
предмет на цесията, но и насрещната престация. Обикновено насрещната престация
на цесионера е парична сума, но е възможно и да се уговори друг начин на
заплащане на цената на цедираното вземане, но същият следва да е ясно уточнен и
конкретизиран в самия договор. В конкретния случай в договора за цесия не е
индивидуализирана насрещната престация на цесионера, като е посочено само, че
цената се прихваща от вземане по договор за продажба на акции от 04.10.2011г. В
договора за цесия не е уговорено нито колко са акциите, нито в кое дружество,
нито каква е стойността на вземането, за да се приеме, че е надлежна
индивидуализацията на насрещната престация. С оглед установено от счетоводната
експертиза, че осчетоводяването е във връзка с прехвърляне на акции от „К. С. А.”
ЕАД следва да се има предвид, че по справка по публичния Търговски регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на това дружество до
03.10.2011г. е бил ищеца – „К.С.” ЕООД, от чийто управител С.Й. са били
записани всички акции. Горното прави основателни доводите на процесуалния
представител на ответниците – адв. Д., че липсва насрещна престация и договорът
за цесия е симулативен с цел да се придаде качеството на кредитор в
производството по несъстоятелност на ищеца. Основателни са и доводите на
процесуалния представител на ответниците адв. Д., че ищецът и несъстоятелния
длъжник са свързани лица по смисъла на параграф 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, като лица, които участват
пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице. От справка в публичния
Търговски регистър се установява, че С.С.Й. е бил управител на ответното
дружество, обявено в несъстоятелност, и то в период след началната дата на
неговата неплатежоспособност, а същото лице е управител до 30.06.2014г. и на
ищцовото дружество, като до май 2012г. двете дружества са с еднакъв адрес и
седалище на управление. Горното с оглед представените имейли от Д.С., както
липсата на доказателства за извършване на авансовото плащане, чиято реституция
е цедирана, води до извода, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
спора на ищеца не се следват разноски, а такива следва да бъдат присъдени на
ответниците, като с оглед искането и данните по делото разноските възлизат на
сумата от 150 лв. – депозит за вещо лице.
С оглед изхода на
спора по иска, по който не се внася предварителна държавна такса, същата следва
да бъде възложена на ищеца.
Воден от горните
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.С.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. ”Б.” № **, ет.*, офис **, срещу „С.С.К.” ООД / в
несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С.,
ул.”М.Л.” № ***, ет. **, офис № 2А, и срещу С.Е. А.Д., П.А.Л., Д.Т., Д.Д.Х. и Д.М.М.,
Р.А.С., Б.Г.Я., М.Д.М., Д.М., Д.Р.А., К.Н., Н.П.Е., Д.С.У. и Д.Р.Г., всички
представлявани от адв. В. Д. и със съдебен адрес ***, пл.”С.” № *, вх.*, ет*, ап.**, иск с правно основание чл. 694
от ТЗ за признаване за установено, че ищецът „К.С.” ЕООД има вземане срещу
несъстоятелния длъжник - „С.С.К.” ООД / в несъстоятелност/ в размер на сумата
от 29 929,60 евро / двадесет и девет хиляди деветстотин двадесет и девет
евро и шестдесет евроцента/, произтичащо от договор за цесия от 04.10.2011г.,
сключен между ищеца като цесионер и А. Д.У. като цедент, което вземане представлява
подлежащо на възстановяване авансово плащане от горепосоченото лице в полза на
ответника по сключен между ответника и горепосочените лица предварителен
договор за продажба и строеж на недвижим имот от 18.12.2007г. за апартамент В
4-08, находящ се в жилищната сграда на „С.Л.” Б., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „К.С.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. ”Б.” № **, ет.*, офис**, да заплати на С.Е. А.Д., П.А.Л., Д.Т., Д.Д.Х. и Д.М.М., Р.А.С.,
Б.Г.Я., М.Д.М., Д.М., Д.Р.А., К.Н., Н.П.Е., Д.С.У. и Д.Р.Г., всички
представлявани от адв. В. Д. и със съдебен адрес ***, пл.”С.” № *, вх.*, ет.*, ап**, сумата от общо 150 лв. / сто и
петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „К. С.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. ”Б.” № **, ет.*, офис**, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, с адрес – гр. С., бул.”В.” № **, сумата
от 2 341,49 лв. / две хиляди триста четиридесет и един лева и четиридесет
и девет стотинки/, представляващи дължима държавна такса по производството.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: