№ 128
гр. Шумен, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело №
20213600100254 по описа за 2021 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ.
В исковата си молба до съда ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, предявява претенция за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество срещу Е. Ф. Ч. с ЕГН **********. Ищецът излага, че с решение №
101/20.01.2021 г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД – Варна
уведомление от Районна прокуратура – Свиленград с вх. № УВКПКОНПИ – 564/08.05.2019
г., за привличане в качеството на обвиняем на 12.04.2019 г. по бързо производство №
78/2019 г. по описа на ТО „МРР Южна морска“ – Бургас, пр.пр. № 591/2019 г. по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, относно лицето Е. Ф. Ч., ЕГН **********, ответницата
била привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК,
престъпление, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.17 от ЗПКОНПИ. По бързо
производство № 78/2019 г. по описа на ТО „МРР Южна морска“ – Бургас, пр.пр. № 591/2019
г. по описа на Районна прокуратура – Свиленград било образувано НОХД № 280/22.04.2019
г. по описа Районен съд – Свиленград. Съгласно сключеното Споразумение от 22.04.2019 г.
Е. Ф. Ч., се признавала за виновна за това, че на 11.04.2019 г. на ГКПП „Капитан Андреево“
– шосе, при влизане от Република Турция за Република България, не е изпълнила
задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа
декларация сумата от 333 200 турски лири, с обща левова равностойност възлизаща на 100
686,38 лв., съгласно валутен курс на БНБ (0,30218 лв. за една турска лира), пренасяни през
границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е
нарушил гореописаните разпоредбите и стойността на предмета на престъплението е в
особено големи размери –престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК. На основание чл. 251, ал. 1,
1
вр. чл. 54, ал. 1 от НК, на обвиняемата било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 7 (седем) месеца. Вещественото доказателство – 333 200 турски лири, намираща се
на съхранение в банков трезор, ползван от Агенция „Митници“, ТД „Южна морска“ било
постановено да се върне на подсъдимата Е. Ф. Ч..
С Протокол № ТД04 ВА/УВ-6651/13.05.2019 г. е била образувана проверка за
установяване наличието на значително несъответствие в имуществото на Ч.. В хода на
проверката и извършените справки било установено гражданското и състояние и семейното
положение, участието на ответника в търговски дружества, придобитите през проверявания
период 10 години назад преди началото на проверката, а именно от 13.05.2009 г. до
13.05.2019 г., недвижими имоти и МПС, данъчно-осигурителна информация за лицето,
наличности и движения по банкови сметки, необходима издръжка на семейството,
задгранични пътувания, платени публични задължения. От същите и направените анализи се
установявало, че за процесния период било установено общо несъответствие по смисъла на
ЗПКОНПИ/отм./ в размер на 162974,37 лева.
Сочи, че предмет на отнемане в исковото производство следва да бъде имущество на
стойност 100686,38 лева, тъй като било налице значително несъответствие в имуществото
на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ. Налице били предпоставките, визирани в чл. 141, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1
и чл. 151 от ЗПКОНПИ. Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което
да бъде отнето от Ч., в полза на държавата, на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2,
т. 1, във връзка с чл. 141, във връзка чл. 147 от ЗПКОНПИ сумата от 100686,38 лв.,
представляваща равностойността на намерените и иззети парични средства от Е. Ф. Ч..
Ответникът е депозирал отговор в дадения му едномесечен срок, в който заявява, че
иска е неоснователен, като оспорва всички констатации в исковата молба, и излага
подробни съображения за недоказаността на ищцовите твърдения. Моли да бъде отхвърлен
предявения иск.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа страна: Безспорно установено по делото е, че
ответницата е била привлечена в качеството на обвиняем на 12.04.2019 г. по бързо
производство № 78/2019 г. по описа на ТО „МРР Южна морска“ – Бургас, пр.пр. № 591/2019
г. по описа на Районна прокуратура – Свиленград, за извършено престъпление по чл. 251,
ал. 1 от НК, престъпление, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.17 от ЗПКОНПИ. По бързо
производство № 78/2019 г. по описа на ТО „МРР Южна морска“ – Бургас, пр.пр. № 591/2019
г. по описа на Районна прокуратура – Свиленград било образувано НОХД № 280/22.04.2019
г. по описа Районен съд – Свиленград, по което със сключеното Споразумение от
22.04.2019 г. ответницата, се признала за виновна за това, че на 11.04.2019 г. на ГКПП
„Капитан Андреево“ – шосе, при влизане от Република Турция за Република България, не е
изпълнила задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна
митническа декларация сумата от 333 200 турски лири, с обща левова равностойност
възлизаща на 100 686,38 лв. –престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК. На основание чл. 251, ал.
2
1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, на обвиняемата било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 7 (седем) месеца, а вещественото доказателство – 333 200 турски лири, намираща се
на съхранение в банков трезор, ползван от Агенция „Митници“, ТД „Южна морска“ било
постановено да се върне на подсъдимата Е. Ф. Ч.. През проверявания период ответницата не
е подавала данъчни декларации, не е придобивала недвижими имоти и МПС в страната,
доколкото е живяла в Република Турция.
От изготвената по делото съдебно - икономическа експертиза, съобразно поставените
от ищцовата страна въпроси, се установява, че общия размер на доходите на ответницата за
проверявания период възлизат на 0,00 лв., доколкото няма налична данъчна информация и
друга свързана с доходите на лицето и свързаните с него лица. Размерът на обичайните
разходи за издръжка на домакинството на ответницата съобразно броя на членовете му,
извънредните разходи за издръжка, разходите за заплатена парична гаранция, за периода
вещото лице е определило на 62287,99 лева.. Нетния доход на лицето за периода, вещото
лице е определило на -62287,99 лева. Общото количество на иззетите парични средства
възлизало на 100686,38 лева. Общия размер на имуществото за процесния период възлизал
на 100686,38 лева, а общо установеното несъответствие между приходи, разходи и
имуществото било в размер на 162974,37 лева.
Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
За уважаване на искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито
от престъпна дейност по чл.153 ал.1 от ЗПКОНПИ, е необходимо наличието, в кумулативна
даденост на следните предпоставки: ответникът да е привлечен като обвиняем за
престъпление посочено в чл.108 ал.1 от ЗПКОНПИ, наличие на значително несъответствие в
имуществото на проверяваните лица – чл.107 ал.2 от ЗПКОНПИ /съгласно §1, т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ това е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход,
който надвишава 150000лв. за целия проверяван период/, и по отношение на това
имущество да не е доказан законен източник на средствата за придобиването му.
В настоящия случай, безспорно е налице първата предпоставка. Образувано е бързо
производство № 78/2019 г. по описа на ТО „МРР Южна морска“ – Бургас, пр.пр. № 591/2019
г. по описа на Районна прокуратура – Свиленград било образувано НОХД № 280/22.04.2019
г. по описа Районен съд – Свиленград, по което със сключеното Споразумение от
22.04.2019 г. ответницата, се признала за виновна за това, че на 11.04.2019 г. на ГКПП
„Капитан Андреево“ – шосе, при влизане от Република Турция за Република България, не е
изпълнила задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна
митническа декларация сумата от 333 200 турски лири, с обща левова равностойност
възлизаща на 100 686,38 лв. –престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на
чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗПКОНПИ. Съгласно чл.141 от ЗПКОНПИ, на отнемане в полза на
държавата подлежи незаконно придобитото имущество, като за такова се смята
имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Тежестта да
докаже, че е разполагал със законен източник за придобитото от него имущество е на
ответника по иска. Според чл.142 ал.2 от ЗПКОНПИ, имуществото по чл.141 включва
3
личното имущество на проверяваното лице, имуществото придобито общо от двамата
съпрузи или от лицата във фактическо съжителство, имуществото на неговите ненавършили
пълнолетие деца, и имуществото на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания
от съпрузите режим на имуществени отношения, имуществото на лицето с което
проверяваното лице и във фактическо съжителство. Когато не е възможно да се отнеме
обособено имущество, отнема се паричната му равностойност определена по пазарна цена
към момента на предявяване на иска за отнемане. В чл.146 от закона е предвидено, че на
отнемане подлежи и имуществото, което е придобито от трето лице за сметка на
проверяваното лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му
или действителните права върху него, а съгласно чл. 149, в случаите, когато незаконно
придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, на
отнемане подлежи преобразуваното имущество. Релевантния момент за оценка на незаконно
придобитото имущество посочен в чл.148 касае единствено нуждите на производството,
определящо наличието на съответствие / несъответствие между нетния доход и разходите за
придобиване на имущество, докато на осн.чл.151 от ЗПКОНПИ при подлежащо на отнемане
имущество, което е отчуждено и не може да бъде отнето се отнема паричната му
равностойност, по пазарна цена, към момента на предявяване на иска.
За да бъде изчислен действителния размер на съотношението между стойността на
приходите и разходите на проверяваните лица, съдът намира, че правилният начин за
опреД.е наличието на съответствие е в приходната част да не се включват приходи, за които
липсват доказателства за придобиването им със законни средства. Обратното би довело до
заобикаляне на закона, и фактическо легализиране на доходи с недоказан произход.
Получените парични средства от ответниците от чужбина, чрез банкови преводи и такива
през системи за бързи разплащания, не са с установен законен източник, няма посочено
основание, а и при наличие на такова същото подлежи на главно доказване, каквото не е
било осъществено в настоящия процес. Въз основа на изложеното, съдът намира, че в
настоящия случай се установява по несъмнен начин наличието на "значително
несъответствие" по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ – размер на несъответствие
между имуществото и нетния доход, което да надвишава 150000 лева за целия проверяван
период.
Независимо от горното съдът споделя преобладаващата съдебна практика, съобразно
която, незаконно придобито имущество, подлежащо на отнемане, може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през
изследвания период, което е налично в края на този период. Имущество, което е напуснало
патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него – ако то се намира у
свързани лица, отнема се от тях, ако е отчуждено – отнема се заместващата облага - това,
което е получено от лицето в резултат на разпоредителна възмездна сделка с имущество с
неустановен законен произход, сключена с трети добросъвестни лица. Тежестта на
доказване, че имуществото е налично и у кого, е на ищеца. Нормите на закона, касаещи
предметния обхват на отнемането, са със санкционен характер, поради което не могат да се
4
тълкуват разширително. Предмет на отнемане е само наличното имущество на
проверяваното лице и заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Отнемане на
парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на
завеждане на иска по чл.153 ал.1 от ЗПКОНПИ не може да се претендира. Предмет на
отнемане могат да са налични средства по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите
условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане обаче парични
средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но
неналични към датата на предявяване на иска, а в случаите, когато чрез получените парични
средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити
имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са
изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални
активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на свързаните лица по
смисъла на закона, не попадат в предметния обхват на разпоредбите на закона, и не
подлежат на отнемане. Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава
да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е
потребено, обезценено, унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е
било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено,
изоставено, потребено, обезценено. Незаконно придобито може да е само имуществото,
влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично в
края на този период. Въпреки осъдителния характер на иска, същият има за предмет
отнемане на съществуващо незаконно придобито имущество, а не създаване на парично
вземане в полза на държавата. Този извод е в унисон с посочената в чл. 2, т. 3 цел на закона
- чрез отнемането на имущество, за придобиването на което липсва законен източник, да се
предотвратят възможностите за разпореждането с него и за придобиване на друго
имущество. Подобни действия са възможни, само ако проверяваното лице разполага с
имущество или парични средства, за които не е установен законен източник за получаването
им. Противното – отнемането на несъществуващи парични средства, преминали през
патримониума на лицето, или отнемането на несъществуваща към момента парична
равностойност на отчуждени вещи, би означавало да се допусне отнемане на бъдещи
доходи, каквато законова възможност не съществува. В горния смисъл и Решение № 129 от
8.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на IV Г. О., Решение № 191 от 15.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о., Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на ВКС,
III г. о.; Определение № 425/31.05.2019 г. по гр. д. № 171/2019 г. на ВКС, III г. о.;
Определение № 260/24.04.2020 г. по гр. д. № 4603/2019 г. на ВКС, IV г. о.; Определение №
310/05.05.2020 г. по гр. д. № 219/2020 г. на ВКС, IV г. о.; Решение 147/16.09.2019 г. по гр. д.
№ 1998/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; Решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., Решение №137/2.11.2018г. на ВКС по гр.д.№2507/2017г. на ІV г.о., и др. В
процесния случай ищецът претендира отнемане на суми, които към настоящият момент не
са налични по банковите сметки на ответницата, нито са намерени по начина, посочен в чл.
147 ЗПКОНПИ. Доколкото на отнемане по процесния ред подлежи единствено
съществуващо имущество, а за всички суми, в производството не е доказана наличност на
5
претендираните суми, то не съществува правно основание за тяхното отнемане, дори и да
бъде установено, че не е имало законно основание за тяхното придобиване към миналия
момент.
Ето защо предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.154, ал.3 вр. чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ, вр. чл.1 от ТАРИФА за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс,
ищеца дължи заплащане на държавна такса върху отхвърления иск в размер на 4% върху
цената на иска, или в процесния случай - 4027,46 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО,
Булстат *********, гр.София, срещу Е. Ф. Ч. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
гр. Ш...., иск с правно основание чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на
държавата на следното имущество:
- На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141, във връзка
чл. 147 от ЗПКОНПИ сумата от 100686,38 лв., представляваща равностойността на
намерените и иззети парични средства от Е. Ф. Ч., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА
ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО Булстат *********, гр.София
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд гр.Шумен, сумата от 4027,46 лева,
представляваща държавна такса за разгледания иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6