№ 12682
гр. София, 22.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110145663 по описа за 2023 година
намери следното:
Постъпила е молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която адв.
К. Б. в качеството си на процесуален представител на ответника Д. Ю. К. в
исковото производство, моли съда да измени Решение № 3076 от 21.02.2023
г., постановено по делото, като осъди ищеца да заплати сумата от 1300 лева
– адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Постъпила е и
втора молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която адв. М. Л. в
качеството си на процесуален представител на ответника В. Ю. К., моли съда
да измени Решение № 3076 от 21.02.2023 г., постановено по делото, като
осъди ищеца да му заплати сумата от 1300 лева – адвокатско възнаграждение
в заповедното производство. Постъпила е и трета молба с правно основание
чл. 248, ал. 1 ГПК, с която адв. Н. И. И. в качеството си на процесуален
представител на ответника В. Ю. К., моли съда да измени Решение № 3076 от
21.02.2023 г., постановено по делото, като осъди ищеца да му заплати сумата
от 1300 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Постъпила е и четвърта молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която
адв. С.Й.Д. в качеството си на процесуален представител на ответника Д. Ю.
К., моли съда да измени Решение № 3076 от 21.02.2023 г., постановено по
делото, като осъди ищеца да му заплати сумата от 1300 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на тези молби от
страна на ищеца. Взима становище за неоснователността им.
Съдът намира следното: с Решение № 3076 от 21.02.2023г.,
производството по делото е приключено, като предявените искове са
отхвърлени частично. Както на адв. И., така и на адв. Д. са определени
дължимите на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
възнаграждения, като в мотивите на решението детайлно е посочена
мотивировката на съда, както за определянето на първоначалните
възнаграждения, така и за действително дължимата се част от тях, съобразно
с отхвърлената част от исковете. Към настоящия момент не са налице нови
обстоятелства, които да обосновават промяна на изводите на съда, поради
което тези молби с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК се явяват
1
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
По отношение на подадените от адв. Б. и адв. Л. молби, действително
съдът не се е произнесъл относно възнаграждението им в заповедното
производство, т.е. молбите са частично основателни, що се отнася до
дължимостта на адвокатското възнаграждение. По отношение на размера му,
съдът намира, че съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на
договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението
законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска цената на
адвокатските услуги да бъде определена при свободно договаряне между
довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Когато съдът прави
преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и
правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както
и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна,
съответно развитата процесуална активност по обосноваване на
поддържаната позиция от правна страна. Следва да се изясни, че обемът на
заповедното делото сам по себе си нито може да обуслови фактическа, нито
правна сложност на последното, а още по-малко може да обуслови
полагането на действителен труд за който да се дължи адвокатското
възнаграждение. Единственото процесуално действие, което са извършили
длъжниците е подаването на възражение. При това положение, да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер на практика
би нарушило основния за българското гражданско право принцип на
забраната за неоснователно обогатяване. Не може да се приложи и
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 НМРАВ. Този извод се основава на схващането,
че съдът не е обвързан от предвиденото в НМРАВ по отношение на
адвокатското възнаграждение, като в тази насока съобразява и Решение от
23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16: „че
определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения и
установяването им като задължителни с национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите
доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези
минимални размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември
2014 г., API и др., C 184/13—C 187/13, C 194/13, C 195/13 и C 208/13,
EU:C:2014:2147, т. 43) член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба
като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
2
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата
юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни
цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“. Тоест,
националният съд не е обвързан от предвиденото в НМРАВ. Този извод на
съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението
на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е
erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният
съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести
даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – вж. Решение по дело 05.10.2010 г.,
Elchinov, C-173/09, т. 29.
В заключение съдът намира, че действително в заповедното
производство се дължат разноски на длъжника, но само в хипотезата на чл. 6,
ал. 1, т. 5 НМРАВ – за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от
наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за
опрощаване на дължими суми и за други молби, която разпоредба следва да
намери аналогично приложение и за настоящия случай.
Поради гореизложеното съдът намира, че тези две молби с основание
чл. 248, ал. 1 ГПК са основателни и следва да се уважат за сумата от 50 лева и
отхвърлят за разликата над тази сума до сумата от 1300 лева. Така мотивиран,
съдът
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от адв. Н. И. И., ЕГН:
**********, с адрес гр. .... за изменение на Решение № 3076 от 21.02.2023 г.,
постановено по гражданско дело № 45663 от 2023 г. по описа на Софийски
районен съд в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от адв. С.Й.Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. .... за изменение на Решение № 10038 от 13.06.2023 г.,
постановено по гражданско дело № 3076 от 21.02.2023 г., постановено по
гражданско дело № 45663 от 2023 г. по описа на Софийски районен съд в
частта за разноските.
ДОПЪЛВА Решение № 10038 от 13.06.2023 г., постановено по
гражданско дело № 3076 от 21.02.2023 г., постановено по гражданско дело №
45663 от 2023 г. по описа на Софийски районен съд в частта за разноските,
като:
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на адв. К. И. Б., ЕГН: ********** с адрес гр. .... сумата от 50 лева –
предоставена безплатна правна помощ за ответника Д. Ю. К., ЕГН
********** в заповедното производство, като ОТХВЪРЛЯ молбата за сумата
над 50 лева до пълният предявен размер от 1300 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН: ********** с адрес гр. .... сумата от 50 лева –
3
предоставена безплатна правна помощ за ответника В. Ю. К., ЕГН
********** в заповедното производство, като ОТХВЪРЛЯ молбата за сумата
над 50 лева до пълният предявен размер от 1300 лева като неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4