Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 09.12.2019г.
Административен съд – гр. Шумен, в публично заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Св.Атанасова, като
разгледа докладваното от председателя АД № 394 по описа за 2019
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
- чл. 178 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.
5, във вр. с чл. 171, т. 2а б.А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба от М.Р.К. с ЕГН **********,чрез
адв.Ю.Р.от ШАК със съдебен адрес *** срещу Заповед с рег.№19-0323-000111 от
08.07.2019год. на полицейски инспектор М.М.В.в
ПК при РУ-Велики Преслав при ОДМВР-Шумен
за налагане на ПАМ по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на лек автомобил ...за срок от шест месеца,считано от 08.08.2019год..
В жалбата се релевират доводи за материална
незаконосъобразност и неправилност на обжалваната заповед, поради постановяването
й в нарушение на материалния закон ,съставляващо отменително основание по
смисъла на чл.146 т.4 от АПК.Жалбоподателят оспорва изцяло фактическите
констатации в обжалваната заповед,като счита същите за неверни и
несъответстващи на действителната фактическа обстановка.Счита,че липсват
безспорни и категорични доказателства досежно авторството на вмененото му деяние
и след като жалбоподателят е оспорил авторството на вмененото му във вина деяние,счита не е следвало административно наказващият орган да
издава обжалваната заповед до решаването на въпроса с отговорността,с оглед
липсата на материалноправно основание за издаването й.Поради това се отправя
искане за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна.В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява,същият
не се представлява.
Ответникът, Полицейски
инспектор при РУ-Велики Преслав при ОДМВР-Шумен, се представлява от главен
юрисконсулт С., която оспорва жалбата като неоснователна. В тази връзка сочи,
че са били налице предпоставките за налагане на съответната ПАМ, административният
акт е издаден от компетентен орган,в предвидената в закона форма,при спазване
на административнопроизводствените правила и на материалния закон,както и в
съответствие с целта на закона.В допълнително представена по делото писмена
молба-становище с рег.№№ДА-01-3153/04.11.2019год. по описа на ШАдмС излага
подробни съображения по съществото на спора,обосноваващи тезата му,че именно
жалбоподателят е бил възприет като водач на автомобила от двамата
очевидци,разпитани като свидетели по делото.В прил. Справка за нарушител
липсвали каквито и да е записи на жалбоподателя да е издавано СУМПС или да е
придобивал през годините правоспособност за управление на МПС,в каквато връзка
е становището на оспорващия,с оглед на което обжалваната заповед е съобразена с
материалния закон и с целта на закона.Поради това отправя претенция за
отхвърляне на оспорването като неоснователно за присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0323-000111 от 08.07.2019год. издадена от полицейски инспектор М.М.В.в ПК при РУ-Велики
Преслав при ОДМВР-Шумен на М.Р.К.
е наложена на ПАМ по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на
лек автомобил ...за срок от шест месеца,считано от 08.08.2019год. Като фактическо основание за издаване на
заповедта е посочено обстоятелството, че срещу М.К. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 173514/27.06.2019г., за
това, че на 03.06.2019г., около 10,15 часа в с.Станянци на ул.“?=“-пред
дом№59,в посока центъра на селото, като водач на МПС-Хюндай Туксон с рег.№ Н ..... , управлява собственото си
МПС без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС
/неправоспособен/.Констатираното деяние било квалифицирано като административно
нарушение на чл.150 от ЗдвП, за което Тихомир Терзиев- на длъжност МПМ при
РУ-Велики Преслав съставил посочения по-горе АУАН. При проверката на
08.08.2019год. били предадени от
оспорващия и свалени 2бр. регистрационни
табели рег.№Н ......
Заповедта е връчена надлежно на оспорващия на 31.07.2019г.
и е оспорена с настоящата жалба с рег.№323000-3068
/05.08.2019год. по описа на РУ-Велики Преслав, по повод на което е образувано и
административно дело № 394/2019г. по описа на Административен съд – гр. Шумен.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се
подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната
преписка по издаване на акта.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът формира следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения
индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
поради следните съображения:
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0323-000111 от 08.07.2019год. на
полицейски инспектор М.М.В.в ПК при РУ-Велики Преслав при ОДМВР-Шумен съдът
приема за издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се налагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., на основание чл. 165 от ЗДвП, министърът на
вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура,
осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед №
372з-1525/04.06.2019 г. директорът на ОД на МВР гр. Шумен, на основание чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи,
е оправомощил служители на длъжност „полицейски инспектор VI-V степен /ПК/ в групи „Охранителна полиция“ към РУ Нови
пазар,РУ Велики Преслав или РУ Каолиново при ОДМВР Шумен – с компетентност на
територията на съответното РУ при ОД на МВР-Шумен“ да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки /вж. т.1.11 от заповедта на
л.20 от делото/.Съгласно прил. удостоверение№372000-20976 от 21.10.2019год. на
ОД на МВР-Шумен /л.33/ инспектор М.М.В.заема
длъжността полицейски инспектор /Пътен контрол/ в група „Охранителна полиция“
към РУ Велики Преслав при ОДМВР-Шумен,считано от 20.02.2018год. до настоящия
момент и към датата на издаване на обжалваната заповед за ПАМ-08.07.2019год. не
е бил в платен годишен отпуск или в отпуск поради временна нетрудоспособност,
от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до отмяна на оспорения административен акт.
Процесната заповед отговаря и на изискванията за
форма. В нея е посочено, че се издава въз основа Акт за установяване на
административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства.
Същата съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Административният орган е изпълнил задължението си по
чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за
установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната
преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на
фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Тези документи
са посочени и в оспорваната заповед. И в мотивите,и в диспозитива на обжалвания
административен акт се съдържат данни за
адресата на същата,МПС-то е индивидуализирано с марка и с регистрационен номер,поради което съдът счита,
че обхватът на действие на ПАМ е изяснен по безспорен начин,както по отношение
на МПС-то,така и по отношение на неговия собственик.
Съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие и
с материалния закон и неговата цел и в този смисъл не са налице сочените от
оспорващия отменителни основания по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК. С
оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 171,
т. 2а б.А от ЗДвП /в редакцията в сила към датата на издаване на заповедта/,
посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач,не притежава свидетелство за управление,валидно за категорията,към
която спада управляваното от него МПС,или след като е лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред,или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от НПК,както и собственик,чието МПС е управлявано от лице,за което са налице
тези обстоятелства-за срок от 6 месеца до една година“.Следователно
необходимите предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ са
установяването по надлежен ред управление на моторно превозно средство без
притежание на съответното свидетелство за управление на МПС-от неправоспособен
водач.
В случая събраните доказателства несъмнено установяват
наличието на посочения юридически факт, правопораждащ прилагането на ПАМ. По
делото няма спор относно обстоятелството, че на 03.06.2019г., около 10,15 часа
в с.Станянци на ул.“?=“-пред дом№59,в посока центъра на селото, като водач на
МПС-Хюндай Туксон с рег.№ Н ..... жалбоподателят М.Р.К. , управлява собственото
си МПС без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС
/неправоспособен/, установено в резултат на проведена проверка от органи на ОД
на МВР, за което на водача К. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 173514/27.06.2019г., приложен сред доказателствения
материал. В хода на съдебното производство са разпитани и полицейските служители-очевидци-св.N=
и св.А., установили конкретното нарушение, чиито показания подкрепят
обективираните констатации за реализирана простъпка.От показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели на нарушението се
установи по категоричен и безспорен начин,че в посочените в обжалваната заповед
ден , час и място именно жалбоподателят М.Р.К.
е бил възприет като водач на автомобила от двамата очевидци.Същите съответстват
на останалия доказателствен материал,в т.ч. и на прил. към материалите по
административната преписка докладна записка с рег.№323р-9142 от 04.06.2019год.,
поради което следва да бъдат ценени като достоверен източник на правнозначима
информация. В тази насока, съдебният състав съобрази и факта, че жалбоподателят
не ангажира никакви доказателства, които да установят фактическа обстановка,
различна от тази по АУАН. Това налага извод, че именно оспорващият е управлявал
собственото си МПС-лек автомобил-„Хюндай Туксон“ с рег. № Н ....., без да притежава съответното
свидетелство за управление на МПС, в какъвто смисъл са и констатациите на
контролните органи.В потвърждение на горното са и прил. по преписката справка
от АИС „КАТ-Регистрация“ за бивша и настояща собственост на М.К. и Справка от АИС“КАТ-Регистрация“
за собственост по рег.№Н ....., от които се установява,че именно оспорващият-М.Р.К.
е собственик на лек автомобил- „Хюндай
Туксон“ с рег.№ Н ......Видно от прил. по преписката Справка за
нарушител,липсват каквито и да било данни и записи в системата на М.К. да е
издавано СУМПС или да е придобивал през годините правоспособност за управление
на МПС,в каквато връзка е напълно обоснован и доказан факта,че към момента на проверката-03.06.2019год.
същият не е притежавал свидетелство за МПС,респективно че е бил неправоспособен
водач.Поради това съдът достига до единствено възможния правен извод, че
безспорно установени са всички елементи от фактическия състав, съставляващ
основание за прилагане на принудителната административна мярка.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че наложената
принудителна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в
обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици
при управление на МПС от водачи, които управляват собствените си МПС без да
притежават съответното СУМПС и представляват сериозен риск както за себе си,
така и за останалите участници в движението по пътищата. Нормите на ЗДвП са с
ясно изразен императивен характер и с оглед конкретното нарушение обжалваната
заповед не нарушава принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 и 5 от АПК. Управлението на МПС от
лица,непритежаващи съответното СУМПС е обществено укоримо.Мярката има сериозен
превантивен и преустановяващ ефект,тъй като се изпълнява незабавно с
прекратяване регистрацията на МПС за определен срок,определен в
законоустановени рамки.Конкретният срок на действие на мярката е определен до
минимално предвидения в текста на чл. 171, т. 2а б.А от ЗДвП и е съобразен със
спецификите на конкретното нарушение на обществената опасност на водача. Следователно,
с издаването на процесната заповед точно и стриктно е спазена целта на закона -
да се възпрепятства шофиране на МПС от лица, непритежаващи съответните СУМПС, с
оглед защита на особено съществени обществени интереси - живота и здравето на
гражданите и опазването на имуществото както на самите тях, така и на държавата
и общините.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№19-0323-000111
издадена на 08.07.2019год. от полицейски инспектор М.М.В.в ПК при РУ-Велики
Преслав при ОДМВР-Шумен е правилна и
законосъобразна, включително и в частта относно определения срок на ПАМ, а
жалбата срещу нея е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради своевременното искане
за присъждане на разноски, направено в придружителното писмо, с което се
изпраща преписката и поддържано в съдебно заседание от процесуалния
представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят
дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на
спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира,
че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр. Шумен /в чиято структура е
началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“/, следва да се присъдят
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.К. с ЕГН **********,чрез адв.Ю.Р.от ШАК
със съдебен адрес *** срещу Заповед с рег.№19-0323-000111 от 08.07.2019год.
на полицейски инспектор М.М.В.в ПК при
РУ-Велики Преслав при ОДМВР-Шумен за
налагане на ПАМ по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на лек
автомобил ...за срок от шест месеца,считано от 08.08.2019год..
ОСЪЖДА
М.Р.К. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати
на ОД на МВР - гр. Шумен сума в размер на 100 /сто/ лева,съставляваща
направените РАЗНОСКИ по делото.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП /доп.
бр.77/2018год.,в сила от 01.01.2019год./ решението на административни съд е окончателно и не подлежи на обжалване .
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: