№ 13413
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110110087 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от [***], против
[***], ЕИК [***] искове с правно основание чл. 79 вр. с чл. 372, вр. с чл. 367
ТЗ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер на 4,928.69 лв., за извършен и приет, но незаплатен
превоз на стоки и мораторна лихва в размер на 204.06 лв. от датата на падежа
02.11.2023. до подаването на исковата молба 20.02.2024г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с ответника се намират в трайни търговски
отношения. Сочи се, че ответното дружество е заявило със Заявка - договор за
извършване на транспортна услуга и е използвало възмездно услугите на
ищеца за международен превоз на товари от [***] до [***] на комплектен
товар. Същият бил доставен в срок и приет без забележки от ответника. За
извършената услуга била издадена Фактура № [***]/03.10.2023г. на стойност
4.928.69 лева с ДДС, която не е била платена на ищеца.
Твърди се, че с Определение № 3734 от 24.01.2024 г. на Софийски
районен съд било допуснато обезпечение на настоящия осъдителен иск, като
била наложена обезпечителна мярка „запор“ върху банкови сметки на
ответника при [***], [***] и [***], общо до размер от 4,928.69 лв.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ишеца претендираните суми
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор. Софийски
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
1
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
Предвид разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013г.ОСГТК на ВКС,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора
по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената
мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство и обезпечителното производство,
съгласно представен списък с разноски, възлизащи на 1061,31 лв.,
представляващо адв. възнаграждение, държавна такса за обезпечителното
производство и държавна такса за исковото производство.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 79 вр. с чл. 372, вр. с чл. 367 ТЗ и чл. 86 ЗЗД,
[***], ЕИК [***], ДА ЗАПЛАТИ на [***] с ЕИК[***], сумата от 4,928.69 лв.
/четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и шестдесет и девет
стотинки/ лева, представляваща дължима сума по фактура №
[***]/03.10.2023г. за извършен и приет, но незаплатен превоз на стоки, както
и мораторна лихва в размер на 204.06 лв. от 02.11.2023г. до 20.02.2024г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], ДА ЗАПЛАТИ на „[***] с ЕИК[***],
разноски в обезпечителното и исковото производство в размер на 1061,31 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3