№ 492
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110210350 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба на К. Р. С. против наказателно
постановление (НП) № 23-4332-010846/13.06.2023 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че са допуснати
нарушения на разпоредбите на чл.52 и чл.57 от ЗАНН, като не е доказана
компетентността на АНО и дали същият се е произнесъл в едномесечен срок
от получаването на преписката от СРП, както и липсата на мотиви в
обжалваното НП относно доказателствата, които потвърждават извършеното
нарушение. Излага аргументи за липсата на безспорна доказаност на
субективната страна на деянието, което води до нарушаване и на
разпоредбата на чл.53 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Язаджиева, поддържа жалбата, като подробни съображения
за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно излага в
писмени бележки. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в откритото съдебно заседание. В постъпили писмени бележки
от юрк. Х. се излагат доводи за правилност и законосъобразност на
атакуваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.12.2022 г. К. Р. С. придобил собствеността върху лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № ..., за което нотариус уведомил по служебен път
ОПП-СДВР. Регистрацията на посоченото МПС била служебно прекратена на
17.02.2023 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП поради неизпълнение на
задължението за заявяване на настъпила промяна в собствеността на
превозното средство в двумесечен срок от прехвърлянето. За настъпилото
служебно прекратяване не бил уведомен собственикът на МПС и не били
иззети свидетелството за регистрация или регистрационните табели на лекия
автомобил.
На 24.02.2023 г., около 16.14 ч. в гр. София К. Р. С. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ... по бул. „Цариградско шосе“ с
посока на движение от бул. „Александър Малинов“ към бул. „Копенхаген“,
когато водачът бил спрян за проверка от полицейски служители. Н. С. К. -мл.
автоконтрольор при ОПП-СДВР, съставил срещу С. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 683629/24.02.2023 г. за извършени
нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), сред които и такова
по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, изразило се в управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя и му бил връчен на същата дата, като С. подписал акта без
2
възражения. Такива не постъпили и в рамките на законоустановения срок.
Във връзка с изпратени материали от ОПП-СДВР по случая била
образувана пр.пр. № 28695/2023 г. по описа на СРП, като с постановление от
02.06.2023 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство.
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал
обжалваното НП № 23-4332-010846/13.06.2023 г., с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК -
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.06.2023
г. по пр.пр. № 28695/2023 г., докладна записка, справка-картон на водача С.;
справка от Централна база АИС-КАТ относно лек автомобил с рег. № ...;
заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно подробното им анализиране. Следва да се
отбележи, че жалбоподателят не оспорва фактическите констатации в НП, а
навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и липса на
субективната страна на нарушението.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
НП е издадено от компетентен орган. Компетентността на наказващия орган
по издаване на атакуваното наказателно постановление следва по силата на
заеманото длъжностно качество, установено въз основа на приобщения по
делото акт за встъпване в длъжност, и правомощията, изрично делегирани с
3
приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи.
Съгласно изложеното в текста на НП, същото е издадено на основание
постановление за прекратяване на наказателното производство по пр.пр. №
28695/2023 г. по описа на СРП (всъщност се касае за постановление за отказ
от образуване на ДП), а не въз основа на АУАН, макар издаденият такъв да е
описан в наказателното постановление. В случая обаче не е налице
хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която
административнонаказателното производство може да бъде образувано и без
съставен акт за установяване на административно нарушение. Същата намира
приложение в случаите, когато за пръв път в хода на проведено разследване
се констатират основания за прилагане на административнонаказателна, а не
на наказателна отговорност. В настоящия случай обаче
администативнонаказателното производство е образувано със съставяне на
АУАН № 683629/24.02.2023 г. Същевременно производството не е
прекратено по реда на чл.33, ал.2 от ЗАНН, а единствено с писмо е уведомена
СРП за издадения АУАН. С оглед на това наказващият орган е трябвало или
да изпълни правомощията си по чл.33, ал.2 от ЗАНН, или да издаде НП в
срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган е издал процесното НП в рамките на
установения в чл.34, ал.3 ЗАНН шестмесечен срок от датата на съставяне на
АУАН, въпреки че изрично в санкционния акт е отбелязано, че същият е
издаден не въз основа на АУАН, а въз основа на прокурорското
постановление. С оглед на това съдът намира, че не е допуснато нарушение от
категорията на съществените такива. В тази връзка неоснователни се явяват
доводите в жалбата относно нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗАНН,
което дори и допуснато не е съществено такова и не предполага отмяна на
обжалвания акт.
Съгласно вменената като нарушена разпоредба на чл.140, ал. 1 от ЗДвП
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
доказателствата по делото се установява, че на 17.02.2023 г. служебно била
прекратена регистрацията на процесният автомобил с рег. № ... чрез
отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР поради
4
неизпълнено от собственика на автомобила задължение да пререгистрира
превозното средство в двумесечен срок от придобиването му. Не са налице
обаче доказателства извършената дерегистрация да е била съобщена на
собственика или същата да му е била известна към момента на управление на
автомобила на 24.02.2023 г., доколкото процесният автомобил е бил
оборудван с две регистрационни табели, поставени на съответните места, и с
всички документи, съпътстващи неговото управление. Нещо повече, АНО
изрично е посочил в НП, че не е уведомил собственика за служебното
прекратяване регистрацията на автомобила поради липсата на
законоустановено задължение за това. Действително, разпоредбата на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП не съдържа изрично такова задължение за административния
орган, но прекратяването на регистрацията се извършва с изричен акт на
компетентния орган, който по своя характер представлява индивидуален
административен акт (ИАА). Съответният орган обективира волеизявлението
си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение
на задължението за пререгистрация в двумесечен срок) чрез отбелязването в
автоматизираната информационна система – следователно, налице е акт по
чл. 21, ал. 2 от АПК, който подлежи на съдебно обжалване (в този смисъл са
Определение № 2785/01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 г. на ВАС, VІІ отд.;
Решение № 7391/22.07.2022 г. по адм. д. № 1295/2022 г на ВАС, VІІ отд.,
Определение № 14092 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2020 г., VІІ
отд.). Съобщаването на този ИАА не е изрично предвидено в чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП, но според АПК индивидуалният административен акт не поражда
действие преди да е доведен до знанието на адресата си, независимо от
способа на съобщаването. Едва след съобщаването му, а при липса на
допуснато предварително изпълнение - и след влизането му в сила,
собственикът е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация,
а ако продължи да управлява МПС ще бъде субект на нарушението по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, респективно – на отговорността по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Липсата на уведомяване на собственика, респ. липсата на знание за
служебно прекратената регистрация от водача на лекия автомобил, поради
неизпълнение на законово задължение на административен орган, води до
липса на субективния елемент на процесното деяние. В случая не е налице
както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство
не се дължи на непредпазливост, тъй като не е налице публично достъпен
5
регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената
регистрация. В този смисъл е и тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г., ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на
ВАС, постановено във връзка с аналогично нарушение, наказуемо също с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в
брой. Така определеният размер съответства на минимално предвидения в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което направеното възражение за прекомерност
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-010846/13.06.2023 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на К. Р. С. е наложена глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месецa за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К.
Р. С., ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7