№ 16268
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110102411 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***************” ЕАД
срещу Д. Г. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за
сумата в общ размер на 2697,63 лева – главница, от която сумата 2667,57 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2020 г., и сумата 30,06 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 553,09 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 31.10.2018 г. до 19.10.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът Д. Г. К. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***************“ ЕАД на потребители
в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите
на „***************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен
срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече
след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца
1
топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент
****************************, с абонатен № ***********, през периода от 01.09.2018 г.
до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*************” ООД. През
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г. по ч. гр. д. № 60896 по
описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите
искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Д. Г. К. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер. На първо
място оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Заявява, че не бил
клиент на „***************“ ЕАД, тъй като партидата за имота била открита на името на
„*******************“ АД и на посоченото дружество били издавани фактурите за
дължимите суми. На следващо място възразява, че стойността за топлинна енергия била
неправилно изчислена и не съответствала на реалното потребление в имота в нарушение на
чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г.
Сметките на „***************“ ЕАД за топлинна енергия били неясни и неразбираеми в
противоречие с чл. 10, § 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25.10.2012 г. относно енергийната ефективност. Оспорва и иска за мораторна лихва, тъй
като вземането за главницата не било надлежно определено от ищеца и не било възможно
да бъде извършено коректно плащане. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „**************” ООД не изразява становище по предявените
искове.
В съдебно заседание ищецът „***************” ЕАД, редовно призован, не изпраща
представител. Депозирана е молба от юрк. П., в която заявява, че поддържа исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция като доказана по
основание и по размер. Претендира направените по делото разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответника Д. Г. К., редовно призован, не се явява и не се
2
представлява.
Третото лице – помагач „**************” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дейности по
третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32, том ІІ, рег. № 6695, нот. дело №
206 от 2009 г. по описа на нотариус Д.Т., рег. № 187, с район на действие Софийски районен
съд, се установява, че на 15.12.2009 г. С.А.К. и Г.Д.К. дарили на сина си – ответника Д. Г. К.
процесния недвижим имот.
Видно от договор за наем от 29.04.2015 г., ответникът, в качеството си на наемодател,
отдал под наем на „*******************“ АД собствения си апартамент № 2, находящ се на
първи надпартерен етаж на сграда в гр. *****************, без право на частично или
цялостно пренаемане от трети лица без предварително писмено съгласие на наемодателя.
Съгласно т. 5 от договора за наем всички консумативни разходи (за отопление, ток, топла и
студена вода, телефон и др.) били за сметка на наемателя и не се включвали в дължимия
месечен наем. Наемодателят давал съгласието си наемателят да смени всички партиди на
свое име.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесното жилище, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и
започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.
От приложените по делото Договор № 812 от 01.11.2001 г., сключен между „*************“
ООД и етажната собственост, и протокол от 10.10.2001 г. от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на ул.
**************** съществували още към 2001 г. Видно от протокол от 10.10.2001 г., общото
събрание на етажните собственици взело решение за сключване на договор с
„*************” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”).
Изготвеният като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици
съдържа подпис за праводателя на ответника. Въз основа на взетото решение от Общото
събрание, на 01.11.2001 г. бил подписан договор № 812/01.11.2001 г. между етажната
собственост на ул. **************** в качеството на възложител, и „*************” ООД,
в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят
приел да извършва дялово разпределение на топлинна енергия (услугата „топлинно
3
счетоводство“) на основание Общи условия за извършване на дялово разпределение на
топлинна енергия между „*************“ ООД и потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово
разпределение била извършвана от „**************” ООД, е констатирано и от вещите
лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната
(задача № 2) експертизи.
С договор № 312 от 08.07.2011 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сгради с повече от един потребител в гр. София. Възложителят следвало да заплаща
извършваната услуга съгласно ценоразпис – Приложение № 2 към договора, въз основа на
броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от 2 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периодите
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 2 броя формуляри за отчет
съответно от 14.06.2019 г. и 18.07.2020 г., за процесния имот била начислявана топлинна
енергия за отопление на имот по данни от един индивидуален разпределител, за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Всички
документи били издадени на „*******************“ АД, като формулярите за отчет
съдържат подпис за потребител.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „***************“
ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По
делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на
топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в
подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ).
Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„***************” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
4
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна. Сред изброените документи било заявление от
„*******************“ АД за сключване на договор с ищцовото дружество съгласно
общите му условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от 24.01.2013 г.,
както и фактури на името на посоченото дружество. От заключението се установява, че от
ТР „София“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч.
Данните от общия топломер се отчитали ежемесечно към 0,00 часа на първо число на месеца
съгласно нормативните правила. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.
„технологични разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за сметка
на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил
съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки
месец и същата следвало да се заплати от потребителя. Вещото лице установило по
представените от „**************” ООД формуляри за отчет, че за процесния апартамент се
разпределяла топлинна енергия за отопление по показанията на монтиран апартаментен
топломер, за сградна инсталация според пълния отопляем обем на жилището и за битово
горещо водоснабдяване по данни на един водомер. Отопление в общите части нямало.
Вещото лице установило, че топлинната енергия за сградна инсталация била изчислена
съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334 за топлоснабдяването (отм.) и в зависимост от пълния отопляем обем на процесния
имот – 207 куб. м. А количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода били
изчислени съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването (отм.). За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури
за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление,
като общата сума по фактури в размер на 2549,34 лева не включвала просрочени суми от
предходни периоди. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен №
*********** било извършено съгласно действащите през съответния период цени на
топлинната енергия и възлизало общо на 101,30 лева (за доплащане) за целия исков период.
Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за процесния имот била определена
съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на топлинната
енергия за периода. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата в
режим на етажна собственост през процесния период било извършвано от общ топломер за
търговски цели. Общият топломер в абонатната станция бил обект на метрологичен контрол
и периодични проверки от лицензирани лаборатории през м. 06.2017 г. и м. 10.2021 г., като
било установено, че същият е технически изправен. Съдът намира, че заключението на
вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и извършена справка в счетоводството на
5
ищцовото дружество. От заключението се установява, че издадените за исковия период
фактури били с потребител и получател „*******************“ АД и код на платеца
********. Нямало данни за извършени плащания на претендираните от ищеца суми. Според
заключението общата стойност на изравнителните сметки за процесния период била в
размер на 102,03 лева и представлявала сума за доплащане. Вещото лице установило, че от
изравнителните сметки за връщане в резултат на промяна на цена имало погасени
задължения извън процесния период. Стойността на потребената топлинна енергия с
включени изравнителни сметки за исковия период и възстановена сума от корекция на цена
възлизала на 2651,04 лева. Дължимите такси за дялово разпределение за процесния период
били в общ размер на 30,06 лева. Вещото лице изчислило, че законната лихва върху
претендираната главница, считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение
до 19.10.2021 г., била в размер на 546,96 лева върху сумата за топлинна енергия и 6,13 лева
върху стойността на услугата за дялово разпределение. Съдът намира, че заключението на
вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „***************“
ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ:
Основният спорен въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото, е имал
ли е ответникът качеството „клиент на топлинна енергия“ през процесния период. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия. Следователно, по правило страна (купувач) в правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди са собственикът или титулярят на вещното право на
ползване върху топлоснабдения имот и те дължат цената на доставената топлинна енергия.
При определени условия съгласно задължителната съдебна практика клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Тези въпроси са разгледани в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, ВКС.
6
В цитираното тълкувателно решение е прието, че правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за
енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от Закона за
енергетиката (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Присъединяването на топлофицирани
жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените
от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти
в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
В същото тълкувателно решение обаче е прието, че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране
7
би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. След прекратяване на договора между
топлопреносното предприятие и ползвателя на облигационно основание, което може да бъде
установено със закриване на партидата на ползвателя при топлопреносното предприятие, и
при неустановяване на нещо различно, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява според посоченото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ спрямо собственика или титуляря на
ограниченото вещно право на ползване в качеството им на клиенти на топлинна енергия за
собствени битови нужди при публично известни общи условия.
Прилагайки изложените задължителни правни аргументи към настоящия случай, се
налага изводът, че през исковия период макар и собственик на процесното жилище,
ответникът не е притежавал качеството „клиент на топлинна енергия“. По делото е
представен договор за наем от 29.04.2015 г., сключен между ответника и трето за спора лице,
с който наемодателят е дал своето съгласие всички партиди да бъдат прехвърлени на името
на наемателя. При извършена проверка в ищцовото дружество вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, е констатирало, че има подадено заявление от
дружеството-наемател до „***************“ ЕАД за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди още на 24.01.2013 г. Настоящият съдебен състав
намира, че отправеното от дружеството-наемател волеизявление за сключване на договор е
било прието от ищцовото дружество, тъй като всички релевантни документи – фактури,
изравнителни сметки и формуляри за отчет са били издадени на негово име като титуляр на
партидата и задължено лице с код на платеца ********. Ответникът не присъства в
посочените документи като страна в продажбеното правоотношение. При тези данни следва
да бъде прието, че трето за спора лице, което се намира в договорни отношения с ищцовото
дружество, е носител на задължението да заплати дължимите суми за доставената до имота
топлинна енергия и за услугата дялово разпределение.
С оглед изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че през периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. ответникът не е имал качеството „клиент на топлинна енергия“
по отношение на топлоснабдения имот, поради което не дължи претендираните суми. Този
краен извод води до неоснователност на предявения иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, който следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. С оглед изхода на спора
8
по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ и предвид обстоятелството, че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
акцесорен на първия, то същият се явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на разноските:
Ответникът е поискал присъждане на направените разноски, но по делото няма
доказателства за реалното извършване на такива.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***************” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори П.Р.П. и М.С.Ц., със седалище и адрес на
управление гр. *********************, срещу Д. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. **************, ет. 1, ап. 4, кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за
сумата в общ размер на 2697,63 лева – главница, от която сумата 2667,57 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент
****************************, с абонатен № ***********, и сумата 30,06 лева,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до
29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 553,09
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2018 г. до
19.10.2021 г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 60896 по описа за 2021 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Решението е постановено при участието на „**************” ООД, ЕИК ***********,
представлявано от управителя Н.Г.Ж., със седалище и адрес на управление
**********************, като трето лице – помагач на страната на ищеца
„***************” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 60896 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10