О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№79
гр.Кюстендил,
17.02.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, в откритото заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
с участието на секретаря М.
С. и на прокурор от КОП Валери Пенков,
като разгледа докладваното от съдия Савова
НЧД № 74/2020 г. на КнОС и за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.64,ал.7 от
НПК.
Адв. А.В. ***, защитник на
обвиняемия В.М.Л., обжалва протоколно
определение от 10.02.2020 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по НЧД №
221/2020 г. по описа на КнРС. С посоченото определение РС- Кюстендил е взел
мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Л. – обвиняем по ДП
№148/2020г.на РУ-МВР Кюстендил /пр.пр.№129/2020г.на КРП/. Правят се подробни
оплаквания за незаконосъобразност на постановеното определение, с искане то да
се отмени и да бъде определена по - лека мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Л..
Становището на Кюстендилска окръжна прокуратура, изразено
чрез представителя й, е за неоснователност на жалбата.
Въззивнният
съд , след самостоятелно запознаване с материалите по приложеното ДП 148/2020г.
по описа на РУ-МВР -гр.Кюстендил и
извършвайки служебна проверка на атакуваното определение, намира
жалбата за допустима , доколкото
е депозирана в срок и от надлежна страна
в наказателния процес чрез упълномощен по досъдебното производство защитник, а
по същество я счита за неоснователна.
На първо място, в производството съдът е длъжен да прецени наличието на
обосновано предположение за
авторството на извършеното инкриминирано деяние от страна на привлеченото към наказателна отговорност лице.
При запознаване с материалите по делото и
конкретно събраните гласни доказателства, КнОС счита, че не е опроверган
направеният от първоинстанционния съд извод за наличие на обосновано
предположение за извършване на инкриминираното деяние от страна на този обвиняем.
Повдигнатото срещу
обв.Л. обвинение е за извършено престъпление по чл.194,ал.1 от НК,
за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“.
Във връзка с това, с обжалваното определение от
10.02.2020 г., по НЧД №221/2020г.на Кюстендилския районен съд е била взета по
отношение на обвиняемия Л. мярка за
неотклонение "задържане под стража”.
Към момента на определяне на първоначалната мярка за
неотклонение са били събрани достатъчно съответстващи
на изискванията на НПК, доказателствени материали, при което съдът счита , че
обоснованото предположение относно извършване на престъплението, за което на
обв.Л. е повдигнато обвинение,
съществува. За този си извод съдът се позовава на показанията на свидетелите Й.,К. и В. .Липсват до настоящия момент други доказателства, опровергаващи
този извод.Ето защо,налице е първата
предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение,относно която решаващият съд следва да направи извод – наличие на обосновано предположение
по чл. 63 от НПК, за което е необходимо да бъде установено и че съществуват годни доказателства и доказателствени
средства, подкрепящи обвинителната теза за извършване на престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е направил верен краен
извод и за
наличие на другата,визирана в чл.63,ал.1 НПК, предпоставка.
Въпреки че е с установена
самоличност, от събраните в хода на производството допълнителни материали е
видно, че за обв.Л. са налице данни за редица други негови
криминални прояви , респ.за извършени престъпления
от общ характер, в т.ч. настоящото деяние е осъществено в рамките на изпитателен
срок – видно от решение №11/28.01.2019г.по ВНОХД №475/2018г.по описа на
ОС-Кюстендил, за престъпление по чл.144,ал.3 във вр.с ал.1 от НК му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години.
Съобразявайки
изложеното се налага извод, че в случай, че бъде изменена
взетата спрямо същия мярка за неотклонение от "задържане под стража"
в по-лека, то съществува висока степен на вероятност за осъществяване
на визираната в закона алтернатива, касаеща опасност обвиняемият да извърши друго
престъпление, което също е достатъчно
основание, за да бъде потвърдена
взетата спрямо обв.Л. мярка за
неотклонение, а изтеклият до момента срок на задържане не е и извън разумната
продължителност .
Като
обстоятелство, релевантно за определяне мярката за неотклонение, от защитата се
сочи влошено здравословно състояние на обвиняемия.
Действително,приложена
е медицинска документация -ЕР на ТЕЛК,, както и епикризи, чрез които се
установява,че обв.Л. страда от редица заболявания, за които му е определена и 100%
трайно намалена работоспособност без чужда помощ .
Към настоящия етап не е налице , обаче,
медицинско заключение, че състоянието му е такова, изключващо и несъвместимо с
изтърпяване на наложената мярка за
неотклонение поради застрашаване на
живота или здравето на задържания .
По
отношение на обвиняемия съществуват различни възможности за адекватно
провеждане на лечение на хроничните му заболявания, респективно при влошаване
по повод на тях или при възникване на друг здравословен проблем, начинът и
възможността за такова лечение и местата за медицинско обслужване на лицата с
мярка за неотклонение „Задържане под стража" са уредени в глава Х-та от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/. Във всеки един момент обвиняемият може да получи адекватна
медицинска помощ, съответно лечение или от лицето, компетентно за това към
сектор Арести, или в Специализирано лечебно заведение, каквото е СБАЛЛС. Изрично
разп. на чл. 255 ал. 1 от ЗИНЗС е предвидена
и възможност в неотложни случаи обвиняемите да бъдат посещавани от лекар
незабавно при спешни случаи , а ал. 2
предвижда и настаняване в този случай в
специализирано лечебно заведение. При наличие на предпоставките за това и
предвид чл. 135 от посочения закон може да бъде осигурено лечение и в лечебно заведение
извън местата за лишаване от свобода.
В
такава насока е и НАРЕДБА № 2 от
22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, раздел ІХ-ти от която наредба визира медицинското
обслужване в арестите , в т.ч.при нужда и осигуряване на
болнично лечение на задържаните лица.
В
случая по делото, както се посочи, няма изготвеното становище, в което да се визира
наложителност от лечение в специализирано лечебно заведение, нито предприемане
на други мерки във връзка с влошаване на здравословното състояние на обвиняемия
и други обстоятелства, несъвместими с изтърпяване на определената мярка за
неотклонение.
По
отношение на обвиняемия може да бъде
уточнено необходимото лечение, което следва да провежда за всяко едно от
хроничните заболявания, както и да му бъде осигурена диета във връзка със заболяването ******, въпреки
че същият не е посочил това в декларацията си от 09.02.2020г.,приложена в ДП.
Предвид
изложеното по-горе въззивният съдебен състав прецени, че атакуваното
определение е законосъобразно, поради което и Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 10.02.2020г.,
постановено по НЧД № 221/2020г. по описа на РС-Кюстендил, с което е взета мярка “Задържане
под стража“ спрямо В.М.Л., ЕГН **********, обвиняем по ДП №148/2020г.на РУ –
МВР Кюстендил /пр.129/2020гна КРП/.
Настоящото
определение не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове:1.
2.