№ 4715
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110169616 по описа за 2023 година
Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане в условията на разделна
отговорност на Р. И. и Г. И. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
2426,91 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата 384,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
16.11.2023 г., сумата 36,12 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата от 8,13 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 16.05.2021 г. до 16.11.2023 г., които касаят апартамент № 82, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красно село“, ..., аб. № 72706, при следните квоти:
Р. И. А. за 3/4 или за сумите от: 1 820,18 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 288,40 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., сумата 27,09 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 6,09 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 16.11.2023 г.
Г. И. Д. за 1/4 или за сумите от: 606,72 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 96,13 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., сумата 9,03 лв., представляваща главница за цена на
1
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата от 2,03 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 16.05.2021 г. до 16.11.2023 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответницата Р. А. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
които оспорва предявените искове. Оспорва наличие на валидно облигационно
правоотношение между Й. А. и ищцовото дружество. Поддържа, че с молба –
декларация по образец от 19.08.2002г. собственикът на имота – Иван А., в качеството
си на потребител на ТЕ е заявил искане за откриване на партида на свое име. Посочва,
че с постановление за възлагане на имота от 16.06.2016г. на ЧСИ С.Я., за купувач на
същия е обявена Г. Д. /също ответник/, която е подала на 28.05.2021г. заявление за
откриване на партида. Заявява, че доколкото наследодателят Й. А. никога не е ползвал
имота, не е сключвал договор с ищеца, нито е подавал заявление за откриване на
партида, той не е страна по облигационно правоотношение с топлофикационното
дружество, съответно отговорност за заплащане на цената за доставена до имота ТЕ не
следва да носи и наследникът му по закон. Моли за присъждане на сторените
разноски.
Ответницата Г. Д. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че през
процесния период не притежава качеството потребител на топлинна енергия, поради
учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на Й. А., въпреки че е
придобила имота през 2016г. Поддържа, че не е титуляр на партидата в процесния
период и не е уведомявана за задължения към ищеца, поради което оспорва
предявените искове. С тези аргументи моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
2
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
3
От приетия като писмено доказателство нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 12, том XXXIX, дело № 7573/1993г. се установява, че на 09.04.1993г. Й.ов И.
А. е прехвърлил безвъзмездно собствените си 3/4 ид.ч. в полза на сина си Иван Й.ов А.
от следния недвижим имот: апартамент № 82, находящ се в жилищната сграда на блок
229, етаж 17, в ж.к. „Красно село“, гр. София, като прехвърлителят си е запазил
пожизнено правото на ползване по отношение на същия имот. Следователно съдът
приема, че Й.ов А. се явява вещен ползвател на процесния имот, но до обема права,
които същият е притежавал, т. е. до 3/4 идеални части, доколкото не би могъл да
учредява права извън обема на притежаваните от него такива към момента на
извършеното разпореждане. С учредяване на вещно право на ползване, собственикът
реално се лишава от правата си да владее и ползва вещта. Същевременно лицето, на
което е учредено вещно право на ползване, упражнява именно тези две правомощията
на собственика – да владее и ползва вещта, поради което и законът е презюмирал, че
именно това лице потребява доставената до имота топлинна енергия и именно то
следва да е задължено да я заплаща. Видно от представеното постановление за
възлагане на недвижим имот от 12.07.2016г., за купувач на топлоснабдения имот е
обявена Г. И. Д.. Същото съставлява едностранен властнически акт, с който се
удостоверява, че определен недвижим имот е възложен на купувача, при определена
цена. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане /чл. 496, ал. 2, изр. 1
ГПК, редакция с ДВ бр. 49/2012 год./ купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота, т.е. възлагането има вещноправно прехвърлително
действие. Това от своя страна не променя обстоятелството, че ползвателят на 3/4 ид.ч.
от имота Й. А. /съобразно посоченото в н.а. № 12, том XXXIX, дело № 7573/1993г./
осъществява фактическа власт на посоченото годно правно основание, съответно се
явява задължен за цената за потребено количество ТЕ до посочения размер (за 3/4 от
претендираните суми). При съобразяване на гореизложеното и доколкото по делото се
установява, че Иван А. е починал на 12.02.2023г. /видно от представено удостоверение
за наследници изх. № РКС24-УФ01-183/13.02.2024г./, следва да се приеме, че за
исковия период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г. и при липса на данни за отказ от
правото на ползване от страна на прехвърлителя, именно вещният ползвател на
основание чл. 57, ал.1 ЗС се явява страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, респективно следва да отговаря за задълженията за цена за потребена и
доставена ТЕ към топлопреносното предприятие, съответно след смъртта му,
задължено лице е наследникът по закон Р. И. А. до размера 3/4 от претенцията.
С оглед на така изложеното, съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал.
1 ЗЕ и при липсата на данни, а и твърдения да са възразили срещу приложимите през
исковия период общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, следва да се приеме, че клиенти на топлофикационното дружество през този
интервал от време са били Й. А. като вещен ползвател на 3/4 идеални части, наследен
от ответника Р. И. А. и Г. Д. за 1/4 идеална част, която макар да е станала собственик
на целия имот от 12.07.2016г. не е имала правомощието да упражнява фактическата
власт по отношение на 3/4 идеални части от същия. Тук следва да се отбележи, че
пораждането на задължението за цената на потребената топлинна енергия не е
обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните месечни
фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за
това.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
4
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Техем Сървисис" ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 05.09.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение
на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответниците не е имало отоплителни тела, а
само един водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че през исковия
период, в имота е имало 4 отоплителни тела с поставени ИРРО с радиоотчет, щранг- -
лира в банята, както и 1 бр. водомер за топла вода. Допълва, че дяловото
разпределение за процесния период е извършвано на база реален отчет на
разпределителите. От заключението се изяснява още, че дължимата от сума за
процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата
методика е общо 2631,81 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по
изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при
извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и
сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
При кредитиране заключението на СТЕ и съгласно гореизложените мотиви
относно собствеността на имота, при съобразяване на диспозитивното начало,
доколкото ищецът претендира цена за потребена ТЕ в по – малък размер 2426,91 лева,
ответникът Р. И. А. дължи 3/4 част или сумата от 1820,18 лева, а ответникът Г. Д.
дължи по 1/4 част или сумата от 606,72 лева, съответно исковете предявени за същите
суми са изцяло основателни и като такива следва да се
уважат.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 41 от
делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за
периода от 01.03.2021г. до 30.04.2022г. начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 36,12 лв., от която всеки от
ответниците дължат, както следва: ответникът Р. А. дължи 3/4 част или сумата от 27,09
лева, а Г. Д. дължи 3/4 част или сумата от 9,03 лева, поради което исковете са
основателни и следва да се уважат.
5
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответниците е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ.
Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г. и 2018г. обаче разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при
липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в
настоящото производство са в размер от 400 лв., представляващи възнаграждение на
вещо лице по СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК, от които съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължи
сумата 344 лева.
Ответникът Р. А. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.01.2025г., от които
на основание чл.78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата 42,00 лева.
Ответникът Г. Д. не е претендирала присъждането на разноски за
производството.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. И. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата 1 820,18 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата 27,09 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
които касаят апартамент № 82, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, ..., аб. №
72706, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 288,40 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., сумата от 6,09 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.05.2021 г. до 16.11.2023 г.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата 606,72 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата 9,03 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
които касаят апартамент № 82, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, ..., аб. №
72706, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 96,13 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., сумата от 2,03 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.05.2021 г. до 16.11.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. И. А., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 258 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. И. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 86 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. А., ЕГН **********, сумата 42,00 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Р. И. А., ЕГН ********** и Г. И. Д., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на СРС сумата 247 лева, от които Р. И. А. –
185,25 лева, а Г. И. Д. – 61,75 лева, представляваща държавна такса за производството.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис" ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8