Р Е Ш Е Н И
Е № 260479
Гр.Пловдив, 03.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 30.11. две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№2504/
2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР против
решение № 260323/12.08.2020г. по гр.д.№ 1131/2019г. на ПРС, VІІІ гр.с., с
което жалбоподателят е осъден да заплати
на К.Д.Т.,
ЕГН ********** следните суми: сумата СУМАТА
1 784, 80 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2 015
часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през
периода 24.01.2017 г. - 24.01.2020 г. ведно с МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума
за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
24.01.2020 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 253, 07 лева, заедно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
главницата, НАЧИНАЯ от 24.01.2020 г., до окончателното й изплащане, както и
направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив –
121, 39 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
Във въззивната жалба се сочи неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение, иска се неговата отмяна и
постановяване на друго, с което исковата претенция да се отхвърли.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба, с който въззиваемата К.Д.Т., ЕГН ********** оспорва същата като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите
по делото, намира следното:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба
от К.Д.Т.
против Областна дирекция на МВР, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация
чл.178 и чл.181 ЗМВР, вр. с чл.150 от КТ и по чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се
твърди, че
ищецът- въззиваем в настоящето производство, работил през процесния период на
длъжност „***“ в Отдел „***“ при ОД на МВР - гр. Пловдив.
Съгласно ЗМВР и съобразно със заеманата от нея
длъжност ищецът бил със статут на държавен служител. През периода 24.1.2017г.- 24.1.2020г. той работил на смени, всяка с продължителност по 12
часа,съгласно изготвени и утвърдени месечни графици при сумарно отчитане на
работното време. През същия период той положил общо 2880 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 3291,84 часа, като разликата не му
били заплатени.
В отговора на исковата молба се излагат доводи за
това, че приложими са единствено и само ЗМВР и приетите в изпълнение на същия
подзаконови нормативни актове. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. липсвали правила за
превръщането на нощните часове положен труд
в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на МВР е неприложим
реда предвиден в НСОРЗ.
Безспорно е, а и от събраните по пръвоинстанционното
дело доказателства се установява, че през процесния период въззиваемият е работил на длъжност „***“ в Отдел „***“ при ОД на МВР - гр. Пловдив, и че е полагал труд на 12 часови дежурства- дневни и нощни. От приетото
по делото на ПРС заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице С. К., се
установява, че през процесния период въззиваемият е положил 1763 часа нощен
труд. При приложение на коефициента 1,143 дължимата сума е в размер от 1784,80
лева. Мораторна лихва за периодите до завеждане на делото е в размер от 253,07
лева.
Спорът
по делото се свежда до това, която е приложимата нормативна уредба относно
заплащането на положения нощен труд. В ЗМВР и в действалите през процесния
период Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ липсва
правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на
чл.187, ал.1 определя нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и
6,00 ч., а относно правата на държавните служители в структурите на МВР,
полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът
на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които полагат
труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение,
но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“. Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е приета включително и на
основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния случай по силата
на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се явява и
коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по- горе,
при приложението на този коефициент се явява неиздължено трудово възнаграждение
в присъдения от първоинстанционния съд размер от 1784,80 лева, ведно със
съответните лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Разноски в полза на въззиваемия не се присъждат, тъй като не са направени.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260323/12.08.2020г. по
гр.д.№ 1131/2019г. на ПРС, VІІІ гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: