Определение по дело №517/2022 на Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№_______________

гр. Варна, 12.04.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

         ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова КАНД № 517/2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 73 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по искане на Директора на ТД Митница Варна за възобновяване на административнонаказателното производство по КАНД № 3295/2019 г. на АдмС – Варна, по което е постановено Решение № 276 от 20.02.2020 г., с което е оставено в сила Решение № 2011 от 08.11.2019 г. по АНД № 2748/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), а с последното е отменено Наказателно постановление № 403/2018/2019 г., издадено от зам.-директора на ТД Северна морска (сега ТД Митница Варна).

Искането се обосновава със следните доводи:

С писмо с вх. № 32-45044/09.02.2022 г. в ТД Митница Варна е получен Окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите OLAF по случай ОС/2018/0052/В1, ведно с Препоръка за предприемане на действия, според който заключенията от разследването установяват наличието на нередности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Разследванията установили системно занижаване на стойността при внос на малайзийско палмово масло в България от „Милки Груп Био“ ЕАД и че митата подлежат на възстановяване съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Твърди се, че Докладът, ведно с Препоръката на OLAF по случай ОС/2018/0052/В1, представляват нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на наказващия орган и на съда при постановяване на съдебните решения.

С Разпореждане № 3031/09.03.2022г., съдът изисква от Районен съд - Варна АНД № 2748/2019 г. на ВРС, към което е приложено и КАНД № 3295/2019 г. на АдмС – Варна. С разпореждането е изискана от ТД Митница – Варна върнатата й от съда административнонаказателна преписка и е указано и е дадена възможност на Директора на ТД Митница - Варна, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да уточни искането си и да представи доказателства, че искането за възобновяване е направено от компетентно лице.

            На 16.03.2022 г. в съда е постъпило АНД № 2748/2019 г. на ВРС, към което е приложено и КАНД № 3295/2019 г. на АдмС – Варна.

С молба с.д. № 4724/23.03.2022 г. Директорът на ТД Митница – Варна представя административнонаказателната преписка по издаване на процесното наказателно постановление. С молбата се сочи, че искането е направено на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН, в срока по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗАНН и от лице, попадащо в кръга на лицата, които имат право да подадат искане за възобновяване на административнонаказателното производство, съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗАНН. Сочи се, че предвид разпоредбата чл. 231 от Закона за митниците (ЗМ), според която наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от определени от него лица, в случая, със Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019 г., директорът на Агенция „Митници“ е делегирал тези правомощия на директорите и заместник-директорите на териториалните дирекции - съобразно териториалната им компетентност, като зам.-директорът на ТД „Северна Морска“ (сега ТД Митница Варна) в Агенция „Митници“ е издал процесното наказателно постановление на основание горепосочената заповед. Изтъква се, че в производството пред ВРС, по правилото на чл. 61 ЗАНН, страна е била ТД Северна Морска, с правоприемник ТД Митница - Варна. Поддържа се, че като издател на наказателното постановление и страна в съдебното производство по обжалването му, получилият правомощия по делегация административнонаказващ орган, е активно легитимиран да подаде и искане за възобновяване на административнонаказателното производство, като съгласно Заповед № 1091/32-246841/02.08.2021 г. на директора на Агенция „Митници“ са делегирани права на директора на ТД Митница Варна да издава наказателни постановления, респ. има право и да подава искане за възобновяване на административнонаказателното производство. С молбата е уточнено, че искането е да се възобнови производството и да се отмени решението на АдмС – Варна по КАНД № 3295/2019 г., както и решението на ВРС по АНД № 2748/2019 г. и да се потвърди Наказателно постановление № 403/2018/2019 г., издадено от зам.-директора на ТД Северна морска (сега ТД Митница Варна).

На 04.04.2022 г. Директорът на ТД Митница – Варна представя доказателства, че към 28.02.2022 г. (когато е направено искането за възобновяване) титуляр на длъжността Директор на ТД Митница – Варна, е Хризантема Бауренска, от която именно е направено искането за възобновяване.

            Настоящият състав на АдмС - Варна преценява, че искането за възобновяване на административнонаказателното производство е недопустимо.

            Измененията в ЗАНН, публикувани в ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., и по-конкретно изменената разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 4 предвижда възможност и наказващият орган да може да прави искане за възобновяване на административнонаказателното производство, когато актът по чл. 70, ал. 1 е отменен или изменен от съда – чл. 72, ал. 3 ЗАНН.

Наказващият орган, разполагащ според ЗАНН с правомощието да прави искане за възобновяване е органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 4 ЗАНН. Не е активно легитимиран да направи искане за възобновяване всеки наказващ орган, който е компетентен по закон или по делегация да издаде процесния акт по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 4 ЗАНН. Преценката за наличието на основания за отправяне на искане за възобновяване на конкретно административнонаказателно производство следва да е единствено на наказващия орган, издал въпросния акт по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 4 ЗАНН. Именно органът, издал в случая конкретното наказателно постановление е подробно запознат с казуса и по негова преценка е издадено наказателното постановление, респ. на него единствено принадлежи и правото да поиска възобновяване на приключилото с влизането в сила на неговия акт административнонаказателно производство. Само органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1 ЗАНН има правен интерес да се възползва от предоставения от закона процесуален инструмент за защита от незаконосъобразни актове на съдилищата, постановени в производството по редовен съдебен контрол върху окончателния правоохранителен акт на администрацията.

В подкрепа на така посоченото от съда е и разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ЗАНН, според която изрично е регламентирано, че искането за възобновяване следва да се подаде чрез органа, постановил акта по чл. 70, ал. 1 ЗАНН, а не чрез компетентния по принцип да издава такива актове орган.

            В случая процесното Наказателно постановление № 403/2018/2019г. е издадено от зам.-директора на Териториална дирекция Северна морска по силата на делегация съгласно Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, с която на основание чл. 231 от Закона за митниците, директорите и заместник-директорите на териториалните дирекции са упълномощени да издават наказателни постановления. С идентично съдържание е и Заповед №ЗАМ-1091/32-246841/02.08.2021 г. на директора на Агенция „Митници“, на която се позовава подателят на искането за възобновяване. Тоест, както към датата на издаване на наказателното постановление, така и към настоящия момент, както зам.-директорите, така и директорите на териториални дирекции са разполагали и разполагат, с делегирани правомощия по чл. 231 от Закона за митниците да издават наказателни постановления.

Искането за възобновяване в случая обаче е направено от Директора на ТД Митница - Варна, а не от наказващия орган, издал процесното наказателно постановление, поради което се явява недопустимо.

Вярно е, че както директорът на ТД Митница - Варна, така и зам.-директорът на ТД Митница Варна разполагат с делегирани правомощия да издават наказателни постановления и се намират в една структура (учреждението, участвало като страна в производството пред ВРС и АдмС - Варна, съгласно чл. 61 от ЗАНН), но законът признава правен интерес да се иска преглед по реда на възобновяването само на органа, който вече е упражнил делегираните правомощия и е издал конкретното наказателно постановление.

Не се установява в случая и да е отнета на зам.-директора на ТД Митница – Варна компетентността на наказващ орган, за да се приеме евентуално, че компетентният наказващ орган в случая е директорът на ТД Митница – Варна.

От друга страна, при делегирането на правомощието за издаване на наказателни постановления, както със Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019 г., така и със Заповед № ЗАМ-1091/32-246841/02.08.2021 г. на директора на Агенция „Митници“, не е съществувало предвиждане на ЗАНН въобще наказващите органи да правят искане за възобновяване. Именно изменението на ЗАНН в сила от 23.12.2021 г. предвижда това ново право, а изискуемата от ЗАНН легитимация за отправяне на искането за възобновяване - качеството на наказващ орган, се явява вече придобито с издаване на конкретното наказателно постановление. Възобновяването на административнонаказателното производство не съществува независимо и самостоятелно от конкретното административнонаказателно производство, чието възобновяване се иска и поради това следва, че под „наказващ орган“ законодателят има предвид конкретният орган, издател на акта по чл. 70, ал. 1, т.1 – 4 ЗАНН.

Изложеното представлява достатъчно основание да се остави процесното искане за възобновяване без разглеждане като недопустимо, т.к. изхожда от ненадлежен орган.

Ако се приеме, че и директорът на ТД Митница Варна, доколкото са му делегирани правомощия да издава наказателни постановления, е компетентен да направи искане за възобновяване,  независимо че не е издател на наказателното постановление, то тогава и директорът на Агенция „Митници“ следва на основание чл. 231 от Закона за митниците да се определи като наказващ орган. В този случай, дори да е приложима действащата редакция на ЗАНН в сила от 23.12.2021 г. (а според съда е неприложима), то искането за възобновяване е просрочено, като неподадено в едномесечния срок по чл. 71, , ал. 1, т. 2 ЗАНН, считано от постъпване в Агенция „Митници“ на доклада и препоръката на OLAF – 15.12.2021 г.

Независимо от горепосоченото, съдът намира, че следва да отбележи и следното:

Към момента на влизане в сила на решението по КАНД № 3295/2019 г. на АдмС – Варна – 20.02.2020 г., респ. влизането в сила и на отмяната на наказателното постановление на тази дата, според действащата тогава редакция на ЗАНН възобновяване на административнонаказателното производство се допуска, ако предложението е направено в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, решението или определението, в случаите, когато са открити нови обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на страните при издаване на постановлението, решението или определението на съда – чл. 71 ЗАНН (редакция преди изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила след 23.12.2021 г.) Тоест, в случая е изтекъл преклузивният двегодишен срок въобще за възобновяване на административнонаказателното производство, респ. окончателно е погасена възможността за пререшаване на спора и по реда на извънредния способ, какъвто се явява възобновяването на административнонаказателното производство.

Към момента на получаване в Агенция Митници на Окончателния доклад на Европейската служба за борба с измамите OLAF по случай ОС/2018/0052/В1, ведно с Препоръка за предприемане на действия – 15.12.2021 г., двегодишният срок по чл. 71 ЗАНН не е бил изтекъл и имало възможност да се сезира прокурор, който евентуално да направи искане за възобновяване на административнонаказателното производство. Такова искане обаче не е направено.

Новите процесуални правила по изменението на ЗАНН в сила от 23.12.2021 г., са неприложими по отношение на окончателно приключили административнонаказателни производства, за които е погасена към 23.12.2021 г. възможността за възобновяването им.

Измененията на ЗАНН с ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предвиждат нови, по-кратки срокове за предявяване на искане за възобновяване на административнонаказателните производства (чл. 71, ал. 1), въвеждат нови основания за възобновяване (чл. 70, ал. 2) и още легитимирани да правят такова искане субекти, освен прокурор в окръжна прокуратура и наблюдаващ прокурор (чл. 72, ал. 1).

Предвид изложеното без значение е, че в случая искането за възобновяване от 28.02.2022 г. е направено в едномесечния срок от узнаване на новото доказателство – 09.02.2022 г., а НП е отменено от съда. Новият срок, ред и правомощия са неприложими за приключилото преди 23.12.2021 г. производство, за което е изтекъл и двегодишният срок за възобновяването му. В този смисъл искането се явява и просрочено. Този извод се налага с оглед спазването на принципа на действие на процесуалноправните норми ex nunc (действа занапред), възпроизведен в чл. 3 НПК, приложим по изричното препращане на чл. 84 ЗАНН, според който процесуалните норми се прилагат от влизането им в сила и по неприключилите дела за всички предстоящи действия, но не и по окончателно приключили производства. В преходните и заключителни разпоредби на ЗАНН не е предвидено обратно действие на правилата за възобновяване на административнонаказателните производства, приети с ДВ, бр. 109/2020 г., поради което следва да се приеме, че приключилите до 23.12.2021 г. производства, за които е погасена и възможността за възобновяването им, не подлежат на възобновяване на основанията и по реда на изменените норми. Тоест неприложими са новите процесуални правила за възобновяването на административнонаказателните производства.

Преразглеждането в производство по възобновяване на административнонаказателното производство при влезли в сила съдебни актове, с които е отменено наказателното постановление, нарушава баланса между основополагащи принципи на правосъдието, като поставя изискванията за правна сигурност, стабилност на влезлите в сила съдебни актове и непререшаемост, в недопустима зависимост от евентуални бъдещи изменения на нормативната уредба, без на последните да се придава изрично обратна сила.

При тези констатации постъпилото на 28.02.2022 г. искане за възобновяване на процесното административнонаказателно производство, по което отмяната на наказателното постановление е влязла в сила на 20.02.2020 г., е процесуално недопустимо, което заедно с това, че е подадено от ненадлежна страна, налага оставянето му без разглеждане и прекратяване на образуваното по него производство.

В производствата по искания за възобновяване проверката за допустимостта на искането е от компетентността единствено на съда, който следва да го разгледа и по същество – в този смисъл е константна практиката на ВКС (напр. Определение № 134 от 26.11.2019 г. по н.д. № 1077/2019 г.), а в случая нормата на чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК при липса на особени правила в ЗАНН за производствата пред съда по предложения за възобновяване.

 

Предвид изложеното, Варненският административен съд, VІІ тричленен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Директора на ТД Митница Варна за възобновяване на административнонаказателното производство по КАНД № 3295/2019 г. на АдмС – Варна, по което е постановено Решение № 276 от 20.02.2020 г., с което е оставено в сила Решение № 2011 от 08.11.2019 г. по АНД № 2748/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), а с последното е отменено Наказателно постановление № 403/2018/2019 г., издадено от зам.-директора на ТД Северна морска (сега ТД Митница Варна).

ПРЕКРАТЯВА производството по КАНД № 517/2022 г. на Административен съд - Варна.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  

 

 

 

          2.