№ 456
гр. Пазарджик, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500481 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №290/18.03.2025г., постановено по гр.д.№4246/2024г. по
описа на РС- Пазарджик, по предявеният иск с правно основание чл.439, във
вр. с чл.124 от ГПК от А. А. Д., ЕГН **********, с адрес-
г********************, срещу „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к..„Малинова
долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от
управителите Р. И. М. - Т. и Т.И.В. е признато за установено по отношение на
А. А. Д., ЕГН **********, с адрес- г********************, че същият не
дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова долина”, ул.„Рачо
Петков- Казанджията” №4-6, представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и
Т.И.В., следните суми: сумата от 11340,48лв., от които: 10182лв. главница,
договорна лихва в размер на 609,17лв., наказателна лихва в размер на
549,31лв., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2011г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 798,98лв. разноски по делото, както и сумата от
5лв. за издаване на ИЛ, за които суми е издаден изпълнителен лист от
1
16.09.2011г. по ч.гр.дело №3708/2011г. по описа на РС- Пазарджик, както и че
ищецът не дължи и други лихви, такси и разноски в производството, тъй като
претендираните суми са погА.и по давност.
Осъден е „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Витоша, ж.к..„Малинова долина”, ул.„Рачо
Петков- Казанджията” №4-6, представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и
Т.И.В., да заплати на А. А. Д., ЕГН **********, с адрес-
г********************, сторените по делото съдебно- деловодни разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК, които са в общ размер на 1907,28лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на“ЕОС
Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника му гл.юриск.М. М..
Твърди се в нея, че първоинстанционното съдебно решение е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон
и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила
Считат се за неправилни направените от съда в първоинстанционното
решение констатации, че процесното вземане, за което е издаден изпълнителен
лист от 16.09.2011г. по ч.гр.д.№ 3708/2011г. по описа на РС- Пазарджик е
погА.о по давност по отношение на ищеца А. А. Д.. В този смисъл се твърди,
че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими факти имащи
значение за прекъсване на погасителната давност, както и всички изложени в
отговора на исковата молба аргументи, като вследствие на това е постановил
съдебно решение в противоречие с материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Визира се, че безспорно е от фактическа страна, че вземането произтича
от Договор за потребителски кредит от 09.11.2010г., сключен между А. А. Д. и
„ОББ“ АД. За процесното вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.09.2011г. по ч.гр.д. №3708/2011г.
по описа на РС- Пазарджик, от страна на предходния кредитор „Обединена
Българска Банка“ АД. Въз основа на издадения изпълнителен лист,
предходният кредитор „Обединена Българска Банка“ АД е образувало
изпълнително производство срещу длъжника по изпълнително дело
№1195/2014г. по описа на ЧСИ П.И., рег.№*** при КЧСИ. Делото е било
прехвърлено за продължаване на изпълнението при частен съдебен
изпълнител П.И., рег.№***, с район на действие ОС- Пловдив. За
2
установяване на недължимостта на вземанията по процесния изпълнителен
лист през 2021г. от ищеца е бил предявен отрицателен установителен иск по
чл.439, ал.1 от ГПК, като е било образувано гр.д.№132/2021г. по описа на РС-
Пазарджик. Съгласно влязло в сила Решение №532/23.06.2021г., съдът е
отхвърлил така предявения иск от ищеца като неоснователен и недоказан,
като решението на първоинстанционния съд е било потвърдено в цялост с
Решение №217/18.11.2021г. на ОС- Пазарджик.
Сочи се, че с предходните съдебни решения е било прието от фактическа и
правна страна, че давността за вземанията последно е била прекъсната на дата
08.08.2018г. с приетата като писмено доказателство негова молба с вх.
№42892/08.08.2018г. до съдебния изпълнител, с които признава вземането
пред новия взискател. В първоинстанционното производство ищеца твърди
наличието на нови факти настъпили в периода 08.08.2018г.- 08.08.2023г., като
твърди че погасителната давност е настъпила след изтичане на този период и
преди кредитора да образува ново изпълнително дело за събиране на
процесното вземане на дата 04.09.2024г. с № 1064/2024г. по описа на ЧСИ
Д.С., рег.№ *** при КЧСИ, район на действие ОС- Пазарджик.
Твърди се, че след изследване на фактическата обстановка въз основа на
твърденията на страните и приобщените по делото писмени доказателства,
първоинстанционният съд е възприел тезата на ищеца и е достигнал до
правния извод, че вземането се е погасило по давност, тъй като в периода от
08.08.2018г. до 08.08.2023г., не са се осъществили други факти годни да
прекъснат петгодишната погасителна давност за вземанията по чл.110 от ЗЗД.
Счита се, че правните изводи на съда спрямо изведените факти по
делото са неправилни и необосновани.
Твърди се, че по делото от страна на дружеството са били представени
като писмени доказателства заверени преписи на извънсъдебни Споразумения
за разсрочване на парично задължение с изх.№ МА 00074660/02.08.2018г. и
Споразумение с изх.№ 19 - С - 00694/22.07.2019г., сключени между ищеца А.
Д. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като кредитор, с които същият разсрочва
задължението си по вземането, за което е издаден и процесния изпълнителен
лист, както и служебна бележка, в която са описани подробно извършените
плащания за погашение на сумите по Споразуменията.
Визира се, че същевременно съдът изцяло е игнорирал и никъде не е
3
обсъдил твърденията в отговора на исковата молба, че със сключване на
посочените Споразумения от 02.08.2018г. и 07.08.2019г. длъжникът е признал
вземането по основание и размери пред надлежен кредитор, което на
основание чл.116, б.а) от ЗЗД прекъсва давността.
Сочи се, че прекъсва давността също така извършените доброволни
плащания по споразуменията в периода от 06.03.2018г. до 08.07.2019г., които
не са оспорени от страна на ищеца.
Визира се, че признаването на вземането по чл.116, б.„а“ ЗЗД е
изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на
задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено
съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия
кредитор. Признаването на вземането не е правопораждащ, правопроменящ
или прекратяващ юридически факт. Неговата единствена последица като
законоустановен юридически факт е прекъсване на погасителната давност, в
резултат на което длъжникът загубва своето право да прави в процеса
възражение за изтекла давност. Признаването на вземането по смисъла на
чл.116, б.„а“ ЗЗД следва да се отнася до съществуването на самото
задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Същото
следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната
давност и преди нейното изтичане. То може да бъде обективирано изрично
(макар и без изискване за форма) или чрез конклудентни действия, но следва
да бъде ясно и недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен
дълг към момента на извършването му. За да е налице прекъсване на
давността по чл.116, б.„а“ от ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в
което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до
кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед
обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на
кредитора- Тълкувателно решение от 14.10.2022г. по т.д.№4/2019г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
Твърди се, че в настоящата хипотеза са налице всички изискуеми
предпоставки по чл.116, б.а) от ЗЗД, за да се прекъсне давността с подписване
на Споразумението с изх.№ 19 - С - 00694/22.07.2019г. между А. Д. и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. В чл.4 от Споразумението е изрично посочено, че с
подписването му длъжникът признава съществуването на непогА.ите
4
вземания по основание и размери. Същите са подробно индивидуализирани в
чл.3 от Споразумението с изх.№ 19 - С - 00694/22.07.2019г. Налице е ясно
волеизявление от страна на длъжника, с което са признати по основание и
размери непогА.ите вземанията пред кредитора, като на дата 07.08.2019г.-
датата на подписване на споразумението, както и с извършените плащания по
Споразуменията в периода от 06.03.2018г. до 08.07.2019г., давността е била
прекъсната отново, на основание чл.116, б.а) от ЗЗД.
Сочи се, че неправилни са изводите на първоинстанционният съд, че
след посочения период не са се осъществили нови факти, които да са довели
до прекъсване на погасителната давност за вземането, такъв характер има
сключеното на дата 07.08.2019г. извънсъдебно споразумение между страните с
изх.№ 19 - С - 00694/22.07.2019г. Първоинстанционният съд е направил
нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изследвал всички
представени писмени доказателства по делото, както и в мотивите си не се е
произнесъл по отношение на всички факти, които имат значение за прекъсване
на погасителната давност за вземането.
Визира се, че последващите поискани изпълнителни способи от
взискателя по образуваното изп. дело № 1064/2024г. по описа на ЧСИ Д.С.,
рег.№*** при КЧСИ, с район на действие ОС- Пазарджик имат значение за
течението и прекъсване на погасителната давност. С депозираната молба за
образуване на дата 04.09.2024г. по изп. дело №1064/2024г. пред ЧСИ Д.Й.С.,
рег.№*** при КЧСИ давността отново е прекъсната, тъй като в нея са
направени искания да се предприемат изпълнителни действия в рамките на
определени изпълнителни способи, като се наложат запори върху
установените банкови сметки и трудови възнаграждения на лицето- В този
смисъл е и Решение №222/17.06.2019г. по гр.д. №327/2019г. на ОС-
Пазарджик.
Това е осъществено и на дата 18.09.2024г. с прилагането на определен
изпълнителен способ, чрез налагане на запор по делото върху лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с рег.№ ******.
Твърди се, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ,
само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали
действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото
действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя, като се визира
5
практика на окръжни съдилища
Твърди се, че в случай на процесуална активност на кредитора, ако той е
поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран
с обявяване на вземането му за погА.о по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ. Това е така, тъй като давността е свързана с
поведението на кредитора- тя не се влияе от поведението на други лица.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението
за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е
правно административен почин на органа и негово задължение, чието
изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект
от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя
следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при
осъществяване на принудително изпълнение- изразена воля в писмен вид
поради препращането в чл.426, ал.3 ГПК; пред орган на принудително
изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул- чл.426, ал.1 ГПК;
с посочен изпълнителен способ- чл.426, ал.2 ГПК. Дължимото авансовото
заплащане на такси за осъществяването на способа- чл.73, ал.3, чл.433, ал.1,
т.6, чл.426, ал.3 ГПК, чл.80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело
до връщане на молбата- така в т.3 на Тълкувателно Решение от 04.07.2024г. по
т.д. № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Сочи се, че в решението си първоинстанционният съд не е приложил
спирането на давността по силата на Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. -ДВ, бр.44 от 2020г.,
в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.
Твърди се, че в процесния случай, давността за вземането е била спряна
на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020г.,
в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.
Цитира се разпоредбата на чл.3, т.2 от този закон. Предвид на което и се
6
приема, че давностният срок за вземането не е текъл в посочения период в
продължение на 2 месеца и 15 дни.
В обобщение се сочи, че в периода след 08.08.2018г. до датата на
предявяване на исковата молба, са се осъществили следните факти имащи
значение за прекъсване на давностния срок- с подписване на Споразумението
с изх.№ 19 - С - 00694/22.07.2019г. между А. Д. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД на
дата 07.08.2019г. давността е прекъсната на основание чл.116, б.а) от ЗЗД.
Давността е прекъсвана, на основание чл.116, б.а) от ЗЗД и с извършените
плащания по Споразуменията в периода от 06.03.2018г до 08.07.2019г.
Давността е спряна в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. по силата на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г., в резултат на което
давностния срок не е текъл в продължение на 2 месеца и 15 дни. Давността е
прекъсната отново на основание чл.116, б.в) от ЗЗД с подаването на молба за
образуване дата 04.09.2024г. по изп.дело №1064/2024г. пред ЧСИ Д.Й.С., рег.
№*** при КЧСИ, с която е направено искане да се предприемат нови
изпълнителни действия спрямо длъжника. Това е осъществено и на дата
18.09.2024г. с прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител, чрез налагане на запор по делото върху лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег.№ ****.
Предвид на горното се приема за неоснователен и необоснован изводът
на първоинстанционния съд, че давността за вземането е изтекла към датата
на предявяване на исковата молба.
Искането е да се постанови решение, с което се отмените обжалваното
решение и да се пререши спора по делото съобразно изложеното в настоящата
въззивна жалба.
Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
350лв.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът потвърди
първоинстанционното решение и предвид обстоятелството, че ищецът
претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение,
които са направени се прави възражение за прекомерност на същите с оглед на
правната и фактическа сложност на делото.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на А. А. Д., чрез
7
пълномощника си адв.Л. К..
В него се сочи, че въззивната жалба е допустима, но изцяло е
неоснователна.
Твърди се по същество, че доколкото ищецът не оспорва основанието за
пораждане на вземането и неговия размер, а се претендира погасяване по
давност, то правният спор- значимото обстоятелство се явява дали са били
предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на
давностния срок.
Визира се, че съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД погасителната давност се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на
вземането. С ТР №2/2013 от 26.06.2015г., т.д. №2/2013г. на ОСГТК па ВКС е
прието, че погасителната давност се прекъсва с всяко валидно изпълнително
действие. Разяснено е, че в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя /чл.18
ЗЧСИ/. Самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
му. Като примери за такива изпълнителни действия, макар и неизчерпателно,
са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането па вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки и т.н. Изрично е изтъкнато, че молба за изпълнение,
в която не е посочен изпълнителен способ или няма възлагане по реда на чл.18
ЗЧСИ е нередовна, съгласно чл.426, ал.2 ГПК и ако не бъде поправена
подлежи на връщане, на основание чл.426, ал.3, вр. чл.129 ГПК. Върнатата
нередовна молба за принудително изпълнение не прекъсва давността.
Сочи се, че в постановената след приемането на тълкувателното
решение съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че ако искането
за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но
8
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, независеща от волята на
кредитора/ взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е
било нередовно, ако редовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство.
Твърди се, че надлежни страни в изпълнителният процес са лицата,
които са посочени в изпълнителния лист като кредитор и длъжник по
вземането. Разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК урежда изключенията от това
правило, като регламентира разпростирането на субективните предели на
изпълнителния лист и спрямо лица, които не са посочени в него, но
притежават надлежна легитимация да поискат образуване на изпълнително
дело с представяне на изпълнителния лист, в който не фигурират, както и да
поискат заместването на взискателя по изпълнително дело, образувано по
молба на кредитора по изпълнителния лист.
Искането е да се потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, издадено съобразно материалния и процесуален закон, както
и със константната практика на ОСГТК на ВКС.
Моли се за присъждане на направените съдебни и делови разноски,
включително и за настоящата инстанция до размера на доказването им.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Еос Матрикс“ ЕООД, редовно
призован, представител не се явява.
Ответникът по жалбата- А. А. Д., редовно призован, не се явява. За него
се явява процесуалния му представител- адв.Л. К., която оспорва подадената
въззивна жалба, като моли същата да се остави без уважение въззивна жалба,
като неоснователна и се потвърди обжалвания съдебен акт. Моли се
потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на
направените по делото съдебно- деловодни разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на подадена
искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.439, във вр. с
чл.124 от ГПК от А. А. Д., срещу „Еос Матрикс” ЕООД, представлявано от
управителите Р. И. М. - Т. и Т.И.В..
Твърди се в същата, че ищецът има новозаведено изпълнително дело
9
№1064/2024г. по описа на ЧСИ- Д.С., рег.№***, с район на действие Окръжен
съд- Пазарджик, за заплащане на парично задължение, както следва: Главница
в размер на 10182лв., в полза на взискателят- цесионер и ответник „Еос
Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:*********, с адрес: гр.София- 1766, район „Витоша”
ж.к.„Малинова долина“, ул.„Рачо Петков-Казанджията“ №6, сграда „Матрикс
Тауър“, ет.6.
Сочи, че е налице новонастъпило обстоятелство, а именно: изтичане на
предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането
на ответното дружество, след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Твърди се, че законодателят е уредил защита на длъжника да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Визира се относно наличие на правен интерес от предявяване на
настоящият отрицателен установителен иск, че ищецът има правен интерес да
установи недължимостта на съществуващите в полза на кредитора вземания,
доколкото последният се е снабдил с изпълнителен лист и би могъл във всеки
един момент да инициира ново изпълнително производство срещу длъжника.
В този смисъл, неговата правната сфера /на ищец/ се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. С
отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителен
лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при
уважаването му, изпълнителния процес следва да бъде прекратен. Именно в
прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата,
която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на
вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение,
длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на
изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск.
Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е
своевременно упражняване на субективните граждански права. На кредитора
чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на
своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси
с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от
10
закона срок от време.
Твърди се, че през 2021г. в PC- Пазарджик ищецът е предявил иск, с
правно основание чл.439 от ГПК, срещу същият ответник, за погА.и по
давност вземания, по които е образувано и водено изп. дело №3306/2016г. по
описа на ЧСИ - П.И., рег.№***, въз основа на което е образувано гражданско
дело №132/2021г. по описа на съда. Съгласно влязло в сила Решение №
532/23.06.2021г., издадено по визираното гражданско дело, съдът отхвърлил
иска като, неоснователен и недоказан. Чрез влязло в сила Решение
№217/18.11.2021г. на ОС- Пазарджик, по въззивно гражданско дело
№571/2021г. по описа на съда, изцяло е потвърдено решението на
първоинстанционния съд.
Твърди се, че за да го отхвърли PC- Пазарджик, е приел следната
фактическа обстановка: Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439
ГНК за оспорване на изпълнението по изп.д. №20168210403306 по описа на
ЧСИ П.И., рег.№*** /с предишен № 20148830401195 по описа на ЧСИ П.И.,
рег.№***/, предприето въз основа на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 16.09.2011г., издадени по ч.гр.д.№3708/2011г. на РС-
Пазарджик, за заплащане на сумите: 10182лв.- главница, 609,17лв.- договорна
лихва, 549,31лв.- наказателна лихва, ведно със законната лихва за забава от
15.09.2011г. до плащането, както и на сумите: 798,98лв.- разноски по делото и
5лв. Държавна такса за издаване на изпълнителния лист, тъй като правото на
принудително изпълнение е погА.о по давност, настъпила след приключване
на производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Сочи се от ищецът, че срещу него се провежда принудително
изпълнение за събиране на горепосочените суми, по което ответникът „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* се легитимира като взискател, въз основа
на договор за цесия от 31.01.2018г., сключен между него и предишния
кредитор „Обединена Българска банка“ АД, за която цесия ищецът не е
уведомен.
Визира се, че от представените от страните писмени доказателства е
видно, че оспореното от ищеца изпълнение е започнало по молба на цедента
„Обединена българска банка“ АД, депозирана пред ЧСИ П.И., рег.№*** на
09.12.2014г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.09.2011г. по
ч.гр.д. № 3708/2011г. по описа па PC - Пазарджик, въз основа на влязла в сила
11
заповед за изпълнение но чл.417 ГПК. Към момента на започване на
изпълнението давностният срок по чл.117 ЗЗД не е бил изтекъл. С молбата
взискателят е поискал прилагането на конкретен изпълнителен способ запор
върху движими вещи и вземания на длъжника. Запорите са наложени още с
връчването на поканата за доброволно изпълнение на длъжника на
11.01.2015г., а на 22.01.2015г. е извършен опис на движими вещи, собственост
на длъжника. Така подадената молба е редовна, отговаря на изискването по
чл.426, ал.2 от ГПК и доколкото в нея се иска извършването на поредица от
изпълнителни действия, изграждащи предвиден в закона изпълнителен
способ, тя прекъсва давността. Освен това, с образуването на изпълнителното
дело погасителната давност е спряна и същата не е текла в хода на
производството до момента на обявяване на тълкувателно решение ТР №2 от
26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/2013г., ОСГТК- през този период приложение
намира ППВС №3/18.11.1980г. От направените от ЧСИ отбелязвания върху
изпълнителния лист е видно, че в резултат на приложените по искане на
взискателя изпълнителни способи в периода 04.02.2015г.- 17.01.2017г. по
изпълнителното дело са постъпвали суми за събиране на вземането, които са
изплатени на взискателя. Тъй като през този период изпълнителните способи
са дали целения от взискателя резултат, последният не може да бъде
санкциониран за бездействието си да поиска прилагане на други
изпълнителни способи нито чрез прекратяване на изпълнителното дело,
поради перемпция, нито чрез погасяване на вземането по давност. И
перемпцията и давността са санкция срещу бездействието на кредитора, а
докато по изпълнителното дело постъпват суми от приложените
изпълнителни способи, взискателят не би могъл да прецени дали има нужда от
прилагането на други изпълнителни способи. Ето защо в периода, през който
успешно се осъществява конкретен изпълнителен способ, срокът по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК не следва да се прилага, а погасителната давност се прекъсва с
всяко отделно действие, изграждащо този способ, в т.ч. постъпването на
събраните чрез него суми по сметката на съдебния изпълнител и тяхното
разпределяне между взискателите. Считано от 17.01.2017г. когато на
взискателя е била изплатена последната постъпила сума в размер на 36,81лв.,
до началото на устните състезания по настоящото дело не е изтекъл
давностният срок по чл.117, ал.2 ЗЗД. Междувременно давността е била
прекъсната още един път на 08.08.2018г. на основание чл.116, б.„а“ ЗЗД с
12
писменото изявление на длъжника, обективирано в приетата като писмено
доказателство негова молба с вх.№42892/08.08.2018г. до ЧСИ, в която
признава вече цедираното вземането по изпълнителния лист и то по
отношение на новия взискател- ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Затова
съдът е намерил, че искът за оспорване на изпълнението, което има за предмет
вземането по изпълнителния лист от 16.09.2011г. издаден по ч.гр.д.
№3708/2011г. на PC- Пазарджик, за заплащане на процесиите суми, е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Сочи се, че за да потвърди първоинстанционното решение. ОС-
Пазарджик изцяло е споделил крайните правни изводи на PC- Пазарджик, като
е възприел описаната фактическа обстановка, възприета от
първоинстанционния съд.
Твърди се, че последващите изпълнителни действия извършени, след
влязлото в сила решение и установената фактическа обстановка са следните:
Чрез Уведомление с изх.№26201/18.09.2024г., издадено от ЧСИ- Д.С., рег.
№*** е наложил запор върху лек автомобил марка „***“, модел „*****“, с рег.
№ *****.
Сочи се, че според разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се прилага
служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да
настъпи погасителния ефект трябва да бъде направено и волеизявление от
длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла
погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо,
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън
исковия процес. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителен лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се
оспорва изпълнението. В случаят това е налице, тъй като срещу него има
образувано изп. дело №1064/2024 г. по описа на ЧСИ- Д.С., рег.№***, с район
на действие ОС- Пазарджик, като производството по това изпълнително дело
продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателят
за главница, лихви и разноски.
Твърди се, че само когато принудителното изпълнение е приключило и
взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника
13
от предявяване на установителния иск по чл.439 ГПК. В този случай, ако
длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на
негово разположение е друг вид защита.
Сочи се, че според разпоредбата на чл.116, б.„в“ от ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.10
от Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл.18 ЗЧСИ), като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. налагане на запор. Взискателят има задължение
със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може
да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни
способи). Новата давност започва да тече не от датата на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането
от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.
„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването па съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като
този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. За прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погА.о поради давност (Решение №325 от 13.01.2016г.,
постановено по гр.д.№2783/2015г. по описа на ВКС, III г.о.).
14
Твърди се, че от изложената фактическа обстановка, аргументирано се
извеждат следните правни изводи: Погасителната давност за вземанията по
процесният изпълнителния лист по настоящето дело е започнала да тече от-
08.08.2018г. когато чрез писмена молба с вх.№42892/08.08.2018г. до ЧСИ-
П.И., рег.№*** е поискал да бъде вдигнат наложеният запор върху леките му
автомобили, както и че ще плаща всеки месец сумата от 50лв. за погасяване на
дълга по изп.д.№3306/2016г. по описа на ЧСИ- П.И., рег.№***, като след тази
дата общата- 5 годишна погасителна давност за вземането е изтекла на
08.08.2023г., тъй като през това време изобщо не са постъпвали плащания, не
са били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността,
която категорично е изтекла в негова полза. Веднъж изтекла, тя не може да
бъде прекъсвана.
Сочи се, че вземанията за разноски са погА.и също на 08.08.2023г., на
основание чл.119 ЗЗД, според която разпоредба с погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.
(Определение № 538/17.06.2016 г. на ВКС, III-то г.о. издадено по гр. д. №236
7/16 год. по описа на съда).
Твърди се, че с изтичане на петгодишния период от време от влизане в
сила на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, правото на вземане за главница е
погА.о, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.110 ЗЗД, а съгласно
чл.119 ЗЗД с погасяването на главното задължение се погасяват и
произтичащите от него акцесорни задължения за обезщетение за забава върху
главницата и за заплащане на извършени разноски във връзка с предприетите
от кредитора действия по присъждане на вземането му, поради което
образуваното изпълнително дело №1064/2024г. по описа на ЧСИ- Д.С., с рег.
№***, вземанията на взискателят са изцяло погА.и по давност, на която
изрично се позовава, тъй като не се прилага служебно, а е материалноправен
въпрос, който се решава в исково производство.
Искането е, съдът да установи със сила на присъдено нещо, че ищецът
не дължи вземания, които са прехвърлени на „Еос Матрикс“ ЕООД, с Договор
за цесия от 31.01.2018г.; следните суми: сумата от 10182лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит № LD1031410631 от 09.11.2011г.
сключен е „ОББ“ АД, ЕИК *********, поради настъпила погасителна давност,
за която сума е издаден Изпълнителен лист от 16.09.2011г. от PC- Пазарджик,
15
по ч.гр.д. №3708/2011г., предвид влязла в сила Заповед изпълнение по чл.417
от ГПК №2368/16.9.2011г., въз основа, на който първоначално е образувано
изпълнително дело № 20148830401195, по описа на ЧСИ- П.И., peг.№***, с
район на действие ОС- Пазарджик, което е (продължено) преобразувано под
ИД №20168210403306 по описа на ЧСИ- П.И., peг.№***, с район на действие
ОС- Пловдив, а след неговото прекратяване с процесният изпълнителен лист е
новообразувано при ЧСИ- Д.С., peг.№***, под №1064/2024г.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответното дружество. Твърди се, че предявяния иск е
допустим, но неоснователен. В настоящия случай вземането е установено със
заповед за изпълнение, която не е била оспорена и е влязла в сила. Налице е
позоваване на разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно кояно новата
погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото
право е петгодишна.
Твърди се, че към датата на образуване на предходното изпълнително
дело с № № 1195/2014г. по описа на ЧСИ П.И., рег.№*** при КЧСИ
(прехвърлено под №3306/2016г. по описа на ЧСИ П.И., рег.№ *** при КЧСИ) е
било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна
Република България №3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че
„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.“ Посоченото Постановление
губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на
правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния
въпрос се прилага от момента на постановяването му. Следователно, новите
постановки, обективирани в т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС започват да се
прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства. По въпросът, прекъсва ли се
давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае
изпълнителния процес се визира, че следва да бъдат съобразени както
постановките на Постановление №3/18.11.1980г. по гр.дело №3/80г. на
Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по
тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно
решение №3 от 28.03.2023г. на ВКС по т.д.№3/2020г., ОСГТК и трите имащи
задължителен характер за прилагане от съдилищата. Доколкото
изпълнителното производство по изпълнително дело с №1195/2014г. по описа
16
на ЧСИ П.И., рег.№*** при КЧСИ е било образувано и висящо при действието
на ППВС №3/18.11.1980г., давност в гореописаното изпълнително
производство не е текла до 26.06.2015г. и е следвало да изтече на дата
26.06.2020г.
Сочи се, че след дата 26.06.2015г. са били приложими постановките
дадени в т.10 на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.
№2/2013г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.
Твърди се, че след прехвърляне на делото и по хода на изпълнително
дело №3306/2016г. по описа на ЧСИ П.И., рег.№*** при КЧСИ, район на
действие ОС- Пловдив са били предприети изпълнителни действия в рамките
на определени изпълнителни способи, които на основание чл.116, б.в) от ЗЗД
са прекъснали давностния срок за вземането- запор на банкови сметки и
насрочен опис на движими вещи на 11.05.2015г., постъпления на парични
суми в периода 04.02.2015г.- 17.01.2017г.
Излагат се твърдения, че извън от гореописаните изпълнителни действия
са се осъществили и други извънсъдебни факти имащи значение за прекъсване
на погасителната давност за вземането. Така на дати 02.08.2018г. и
07.08.2019г. между А. А. Д. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на
кредитор са били сключени извънсъдебни споразумения с изх.№ МА
00074660/02.08.2018г. и изх. № 19 - С - 00694/22.07.2019г., с които е
договорено разсрочено изплащане на паричното му задължение по процесния
кредит, по силата на които същият признава пред кредитора по основание и
размери вземането по процесното задължение. Със споразуменията е
договорено разсрочено изплащане на задължението на месечни вноски,
съгласно погасителен план към споразуменията. Със сключване на посочените
Споразумения от 02.08.2018г. и 07.08.2019г. длъжникът е признал вземането
по основание и размери пред надлежен кредитор, което на основание чл.116,
б.а) от ЗЗД прекъсва давността. Прекъсват давността също така извършените
доброволни плащания по споразумението с ищеца в периода от 06.03.2018г. до
17
08.07.2019г.
Сочи се, че така давността е била прекъсната извънсъдебно и в периода
преди да се образува изпълнително дело през 2024г. С депозираната молба за
образуване на дата 04.09.2024г. по изп.дело №1064/2024г. пред ЧСИ Д.Й.С.,
рег.№*** при КЧСИ давността отново е прекъсната, тъй като в нея са
направени искания да се предприемат изпълнителни действия в рамките на
определени изпълнителни способи, като се наложат запори върху
установените банкови сметки и трудови възнаграждения на лицето. Това е
осъществено и на дата 18.09.2024г. с налагане на запор по делото върху лек
автомобил марка „***“, модел „****“, с рег.№ ******.
Твърди се, че следва да се има предвид, че искането за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от
ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на
взискателя /в този смисъл: Решение №32 от 09.01.2017г. по гр.д.№24/2017г. на
VI състав на ОС- Пловдив, Решение №423 от 27.03.2018г. по в.гр.д.
№647/2018г. на IX състав на ОС- Пловдив/. В случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той
не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погА.о по
давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Сочи се, че активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.
Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на
изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово
задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически,
действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва
и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение- изразена
воля в писмен вид поради препращането в чл.426, ал.3 ГПК; пред орган на
принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул-
чл.426, ал.1 ГПК: с посочен изпълнителен способ- чл.426, ал.2 ГПК.
Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа-
18
чл.73, ал.3, чл.433, ал.1, т.6, чл.426, ал.3 ГПК, чл.80 ЗЧСИ е от значение, ако
невнасянето им е довело до връщане на молбата- така т.3 на Тълкувателно
Решение от 04.07.2024г. по тълк.дело №2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Твърди се, че следва да се вземе предвид също така, че в посочения
период давността е била спирана на 13.03.2020г. с приемане на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците (загл. Доп.- ДВ., бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ.
28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.
Съгласно чл.3, т.2 от закона, до отмяна на обявеното извънредно
положение спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно чл.13, сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“- т.е. от 21.05.2020г.
Счита се, че към датата на подаване на исковата молба, петгодишният
давностен срок не е изтекъл, вземането не е погА.о по давност и предявеният
иск е неоснователен.
Искането е съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявеният иск като неоснователен, тъй като изложените в исковата молба
твърдения са неправилни, необосновани и недоказани.
Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено
в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.37 от Закон за
правната помощ, във връзка с чл.25 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск и
предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени
разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени се прави
възражение за прекомерност на същите, с оглед на правната и фактическа
сложност на делото.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
19
Не е спорно между страните по делото, а в този смисъл са и приети по
делото доказателства от които се установява, че „Обединена българска
банка”АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.София е
депозирала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
срещу ищецът в настоящото производство А. А. Д., с ЕГН **********, с
адрес: г********************, по което заявление е било образувано ч.гр.д.
№3708/2011г., по описа на PC- Пазарджик. Установява се, че по посоченото
частно гражданско дело е била издадена Заповед за изпълнение №2368 от
16.09.2011г. по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата.
На 16.09.2011г., въз основа издадената Заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК, съдът е издал по ч.гр.дело №3708/2011г. и изпълнителен лист в
полза на „Обединена българска банка”АД, ЕИК- ********* за следните суми:
сумата от 11340,48лв., от които: 10182лв.- главница, договорна лихва в размер
на 609,17лв., наказателна лихва в размер на 549,31лв., ведно със законната
лихва, считано от 15.09.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от
798,98лв. разноски по делото, както и сумата от 5лв. за издаване на ИЛ.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, „Обединена българска
банка”АД, ЕИК- ********* като взискател е образувало първоначално срещу
длъжника Д. изпълнително дело №20148830401195 по описа на ЧСИ- П.И., с
район на действие ОС-Пазарджик, което е /продължено/ преобразувано в
изпълнително дело №20168210403306, по описа на ЧСИ-П.И., с район на
действие ОС- Пловдив, а след неговото прекратяване с процесният ИЛ е
новообразувано при ЧСИ- Д.С. под №1064/2024г., като дружеството-
взискател претендирало, че му се дължали сумите по изпълнителния лист,
описани по- горе.
Установява се, че с Молба от 04.09.2024г., „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК
********* е уведомило ЧСИ С., че по силата на сключен на 31.01.2018г.
Договор за цесия, досегашният взискател „Обединена българска банка” АД,
ЕИК- ********* е цедирал вземането си на „Еос Матрикс” ЕООД.
Не е спорно по делото, че от страна на настоящия ищец Д. е подадена
искова молба с вх.№465/13.01.2021г. до РС- Пазарджик, като е образувано
производство по описа на същия под номер на делото- 132/2021г. В същата е
наведено твърдение, че общия петгодишен срок за погасяване на вземането на
ответника по давност започва да тече от последно валидно изпълнително
20
действие, а именно от 22.01.2015г. и е изтекъл на 22.01.2020г., за вземането за
лихви на 22.01.2018г.. съответно вземанията за разноски са погА.и също на
22.01.2020г., на основание чл.119 от ЗЗД, според която разпоредба с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания.
Не е спорно също така между страните, че от Решение
№532/23.06.2021г., постановено по гр.д.№132/2023г. по описа на РС-
Пазарджик е отхвърлен иска по чл.439 от ГПК на А. А. Д., с ЕГН **********
от г****************** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо
Петков- Казанджията“ №4-6 за оспорване на изпълнение по изп.д.
№201682110403306 по описа на ЧСИ П.И., рег.№*** /с предишен
№20148830401195 по описа на ЧСИ П.И., рег.№***/, предприето въз основа на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 16.09.2011г.,
издадени по ч.гр.д.№3708/2011г. на РС- Пазарджик за заплащане на сумите:
10182лв.- главница; 609,17лв.- договорна лихва и 549,31лв.- наказателна
лихва, ведно със законната лихва за забава от 15.09.2011г. до плащането, както
и сумите: 798,98лв.- разноски по делото и 5лв.- държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, поради това, че правото на принудително изпълнение е
погА.о по давност, настъпила след приключване на производството по което е
издадено изпълнителното основание.
Видно от Решение №217/18.11.2021г. постановено по в.гр.д.№571/2021г.
по описа на ОС- Пазарджик е потвърдено Решение №532/23.06.2021г.,
постановено по гр.д.№132/2018г. по описа на РС- Пазарджик, като решението
на въззивната инстанция е влязло в законна сила на 29.12.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
21
от първата инстанция доказателства намира, че решението е неправилно и
незаконосъобразно.
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил
правната квалификация на предявения иск, като се е произнесъл по
предявения главен такъв по чл.439 от ГПК. Същият е уважен от последния, но
в случая настоящата инстанция не може да сподели изложените в тази насока
съображения.
В случая съществения момент който се явява и е относим към крайния
изход от делото е факта, че на 13.01.2021г. ищецът Д. е предявил против същия
ответник отрицателен установителен иск по чл.439, ал.2 от ГПК за
несъществуване на същото вземане, като се е позовал на погасителна давност.
С Решение №532/23.06.2021г. постановено по гр.д.№132/2021г. на РС-
Пазарджик, потвърдено с Решение №217/18.11.2021г. постановено по в.гр.д.№
571/2021г. по описа на ОС- Пазарджик, искът е отхвърлен. Решението е влязло
в сила на 29.12.2021г.
Исковата молба, дала основание за образуване на настоящото
производство е от 10.10.2024г.
В конкретният казус, изложеното дава основание на настоящата
инстанция да приеме, че само на това основание следва да се приеме
предявения иск за неоснователен, като дори не е необходимо да се изследват
предприетите действия и естеството им, както, че от датата 08.08.2018г. в
каквато насока са твърденията на ищеца е започнала да тече погасителната
давност и тя е изтекла на 08.08.2023г.
В този смисъл въззивния съд няма основание да обсъжда и да приема за
относими към съществото на спора обсъжданите от страните въпроси относно
погасителната давност и перемпцията в светлината на цитираните от тях
тълкувателни решения.
Налице е утвърдена съдебна практика съдържаща се в Решение №257 от
30.04.2020г. по гр.д.№694 по описа за 2019г. на ВКС, IIIг.о. и Решение №50017
от 27.03.2023г. по гр.д. №720 по описа за 2022г. на ВКС, IVг.о., съгласно която,
конкретно първото цитирано решение на ВКС, е че предявеният отрицателен
установителен иск на длъжника по чл.439 ГПК за недължимост на вземането,
22
основан на погасителна давност, при поддържано от ответника възражение за
неизтекъл давностен срок прекъсва погасителната давност. Прекъсването е
под условие- ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск
бъде отхвърлен /по арг. от чл.116, б.“б“, вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД/. Този извод
следва от установеното в правната теория и в съдебната практика, че един и
същ правен спор може да даде повод за положителен или отрицателен
установителен иск, в зависимост от това коя страна е инициирала съдебното
му разрешаване.
Следва да се посочи, че в Решение №50017 от 27.03.2023г. по гр.д.
№720/2022г. на ВКС, ІVг.о. в отговор на правен въпрос се добавя, че съгласно
чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД погасителната давност не тече, докато трае процесът
относно вземането и това основание за спиране на погасителната давност не
изисква други условия, в т.ч. и поставеното във въпроса на касатора условие
за естеството на възраженията на кредитора в качеството му на ответник по
отрицателния установителен иск. Предявеният отрицателен установителен
иск /ОУИ/ за вземането ще доведе до прекъсване на погасителната давност,
ако искът бъде отхвърлен. В този смисъл е и Определение №3817/2024г по
гр.д.№2144/2023г. на ВКС, ІІІг.о. Това правно разрешение по тълкуването на
закона е съобразено с особеностите на отрицателния установителен иск и
неговото приложно поле като установителен иск. Предметът му е идентичен с
този на установителния иск по чл.422, ал. 1 ГПК, предвиден при условията на
уреденото в ГПК заповедно производство. Нова давност има за начало
приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила
влязлото в сила решение за отхвърляне на отрицателния установителен иск за
вземането.
В този смисъл са и Решение №587 от 16.10.2024г. на ВКС по гр.д.
№274/2023г., IVг.о., ГК; Определение №4231 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр.д.
№5278/2023г., IIIг.о.; Определение №1933 от 30.06.2023г. на ВКС по гр.д.
№622/2023г., III г.о.
Като се има предвид момента на приключване на съдебното дирене по
воденето предходно производство и времето на предявяване на настоящия иск
следва извода, че погасителна давност не е изтекла, тъй като след влизане на
сила на обжалваното решение, то е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност.
23
Следователно правото на принудително изпълнение на въззивника не е
било погА.о и въззиваемия продължава да дължи изпълнение в полза на
въззивника по отношение на вземането по издадената му процесна заповед.
По изложените съображения и несъвпадане на изводите му с тези на
първоинстанционния съд, настоящият въззивна инстанция намира, че
предявения иск неправилно е уважен, поради което подадената въззивна
жалба се явява основателна. В последица от това, обжалваното решение,
включително, като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени, като
се отхвърли предявения от страна на А. А. Д. иск, с правно основание по
чл.439 от ГПК, като неоснователен и недоказан, по отношение на ответника-
„Еос Матрикс“ ЕООД.
Предвид този изход на делото, в тежест на А. А. Д. следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззивника в размер на 350лв.
Направени са от последния и други разходи, но на практика с въззивната
жалба се иска единствено присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
съдът няма основания за възлагане в тежест на други суми.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №290/18.03.2025г., постановено по гр.д.
№4626/2024г. по описа на РС- Пазарджик, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Д., с ЕГН ********** от
г********************, срещу „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к..„Малинова
долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от
управителите Р. И. М. - Т. и Т.И.В. иск, с правно основание чл.439 от ГПК, с
което да бъде признато за установено по отношение на А. А. Д., ЕГН
********** от г********************, че същият не дължи на „Еос
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова долина”, ул.„Рачо Петков-
Казанджията” №4-6, представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В.,
следните суми: сумата от 11340,48лв., от които: 10182лв. главница, договорна
лихва в размер на 609,17лв., наказателна лихва в размер на 549,31лв., ведно
със законната лихва, считано от 15.09.2011г. до изплащане на вземането, както
24
и сумата от 798,98лв. разноски по делото, както и сумата от 5лв. за издаване
на ИЛ, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.09.2011г. по ч.гр.дело
№3708/2011г. по описа на РС- Пазарджик, както и че ищецът не дължи и други
лихви, такси и разноски в производството, тъй като претендираните суми са
погА.и по давност, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН **********, с адрес- г********************,
да ЗАПЛАТИ на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Витоша, ж.к..„Малинова долина”, ул.„Рачо
Петков- Казанджията” №4-6, представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и
Т.И.В., направени съдебно- деловодни разноски в размер на 350ллв.-
юрисконсултско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25