Определение по адм. дело №874/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.60, ал.5-10 от АПК.

Делото е образувано по жалба от „П.“ ЕООД, ЕИК №***, със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Плевен, [улица], представлявано от И. Л. Х., чрез адв. Н. Н. от ПАК, с адрес на кантора [населено място], [улица], ап.1, против Заповед № 2281/28.10.2025г. на Директора на ОДБХ-Плевен, с която е спряно действието на Удостоверение за търговия с продукти за растителна защита №15-0081/19.01.2021 год. със срок на валидност до 19.01.2031 г., издадено на „П.” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Плевен, област Плевен, [улица], представлявано от управителя И. Л. Х., за търговия с продукти за растителна защита в обект - [населено място], общ. Плевен, обл. Плевен, [улица]. Постановено е с оспорената заповед за същия срок да се заличи от регистъра по чл.6, ал.1, т.4 от Закона за защита на растенията „П.” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Плевен, област Плевен, [улица], представлявано от управителя И. Л. Х., като притежател на удостоверение за търговия с продукти за растителна защита № 15-0081/19.01.2021 г.

С жалбата се претендира отмяна на заповедта.

С Молба вх.№6550/14.11.2025 год., жалбоподателят чрез адв.Н. е поискал отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед. Сочи се в искането, че законът не предвижда възможност за предварителна изпълняемост на актовете от вида на процесния от една страна, а от друга-разпореждането не е мотивирано. Твърди още, че от предварителното изпълнение на заповедта за дружеството ще настъпят значителни вреди, тъй като последното реализира големи обороти, за което представя касов отчет за 2025 год.

Съдът, за да се произнесе по искането за отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение, намери за установено следното:

Жалбата против разпореждането е допустима като подадена в установения тридневен срок от връчване на оспорената заповед и от надлежна страна-неин адресат.

По същество жалбата против разпореждането за предварително изпълнение е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1, б.“а“ от Закон за защита на растенията, на което правно основание е издадена оспорената заповед, Директорът на ОДБХ със заповед спира действието на удостоверение за търговия с продукти за растителна защита за срок две години – при груби или системни нарушения. Посочено е в чл.102, ал.2 от ЗЗР, че спирането на действието на удостоверението се отразява в регистъра по чл. 6, ал. 1. Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.102, ал.3 от с.з., след изтичане на съответния срок по ал. 1 действието на удостоверение за търговия с продукти за растителна защита или за преопаковане на продукти за растителна защита се възобновява служебно, като това обстоятелство се отразява в регистъра по чл. 6, ал. 1.

Анализирайки цитираните разпоредби, за съда се налага извод, че самият закон – ЗЗР, не е придал предварителна изпълняемост на заповедите от категорията на оспорваната, от една страна. От друга е посочено в закона, че заповедта може да се обжалва по реда на АПК, при което препращане и по аргумент от разпоредбата на чл.166, ал.1 от АПК, би следвало да се приеме, че подадената жалба срещу заповедта спира нейното изпълнение.

В самата оспорена заповед обаче, се съдържа едно изречение, че „обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение“. Поради което съдът приема, че в оспорената заповед се съдържа, макар и непрецизно формулирано, разпореждане по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК, с което самият орган - издател на заповедта, е допуснал предварително изпълнение на оспорената заповед.

В чл. 60, ал. 1 от АПК е регламентирана възможността за постановяване на разпореждане, включено в административния акт, за предварително изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

А ал. 2 на чл. 60 изисква разпореждането за предварително изпълнение да се мотивира.

В конкретния случай в издаденото на основание чл. 60, ал. 1 от АПК разпореждане органът е допуснал предварително изпълнение на оспорената заповед, което е формулирано по следния начин: „обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение“. Разпореждането не е мотивирано. Не са посочени причините, поради които административният орган е допуснал предварително изпълнение на оспорената заповед.

Ето защо съдът намира, че разпореденото предварително изпълнение е незаконосъобразно, тъй като не съдържа фактически основания за неговото допускане, т. е. липсват мотиви, каквито са изискванията на чл. 60, ал. 2 от АПК. Последната норма поставя в тежест на административния орган да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки, които да обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение. Неизлагането на такива е основание за отмяна на допуснатото предварително изпълнение, тъй като засяга непосредствено, както правото на защита на адресата на акта, така и възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта, тъй като не може да установи правилни ли са съображенията на административния орган, довели до съответното разрешение на въпроса за предварителното изпълнение.

В настоящото Разпореждане липсват каквито и да са фактически основания или съображения, за наличие на някои от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Дори не се съдържа позоваване на правната разпоредба на чл. 60, ал. 1 от АПК, нито е посочен реда и срока за оспорване на разпореждането за допуснато предварително изпълнение на акта. В тази връзка е необходимо да се посочи, че тогава, когато разпоредбата, която оправомощава органа да издаде даден акт, съдържа различни хипотези, както е в случая с разпоредбата на чл.60 от АПК, органът е длъжен да посочи точно коя счита за осъществена. Съдът не може вместо органа да подвежда фактите по делото към релевантната от възможните хипотези на разпоредбата. Всеки административен акт, в т. ч. и разпореждането за допускане на предварително изпълнение, следва да бъде надлежно фактически и правно мотивиран, като законодателят и изрично е регламентирал това изискване в чл. 60, ал. 2 АПК, както бе посочено и по-горе.

Липсата на фактически основания за допускане на предварителното изпълнение в мотивите на обжалваното разпореждане от страна на административния орган или непосочването на конкретната хипотеза, наложила допускането на предварителното изпълнение, по същество представлява липса на мотиви и препятства проверката относно наличието на задължителните предпоставки за допускането му. Предварителното изпълнение на акта следва да бъде обосновано с необратими неблагоприятни последици, които биха настъпили при отлагане на действието му. Настъпването на такива последици по никакъв начин не е посочено и мотивирано от административния орган, нито в самото разпореждане, нито в акт, предхождащ издаването му.

Ето защо разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед, следва да бъде отменено.

Воден от изложеното и на основание чл.60 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане със следното съдържание: „Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение“, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № 2281/28.10.2025г. на Директора на ОДБХ-Плевен и съдържащо се в самата заповед.

Определението може да се оспори с частна жалба чрез АС-Плевен пред Върховен административен съд в 7(седем) дневен срок от съобщението.

Преписи от определението да се изпратят НЕЗАБАВНО на страните и да се връчат на последните най-късно до края на работния ден.