РЕШЕНИЕ
№ 4167
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Б. М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110168303 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. за сумата 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснение на полет [номер] от 01.06.2018 г. от летище [населено място], В., до летище
[населено място2] с повече от три часа, ведно със законната лихва върху главницата от
14.05.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26806/2021 г. на СРС, 138 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е
закупил самолетен билет за полет от [населено място] до [населено място2], който
следвало да бъде изпълнен на 01.06.2018 г., с планиран час на кацане в 21:00 часа
местно време. Твърди, че самолетът е пристигнал на летище [населено място2] със
закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди, че
вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение
в размер на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със
задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с
разстояние над 1500 км, а именно 1534 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане
на обезщетение, във връзка с което ответникът е направил извънсъдебно признание на
вземането, но не го е заплатил. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа
се, че фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по
Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен – оспорва наличието на облигационно
правоотношение, оспорва ищецът да се е явил за регистрация 45 минути преди
1
началния час за излитане, да се е явил навреме за полета. Релевира възражение за
погасяване по давност на сумата за главница. Оспорват се и твърденията на ищеца, че
от страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на
настоящото производство. Ето защо, моли за отхвърляне на предявения иск. Навежда
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 26806/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, 138 състав, че по заявление на ищеца А. Х. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.07.2021 г. против [фирма],
ЕИК [ЕИК], за сумата в размер на 400,00 евро, представляваща обезщетение по чл.7 от
Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет [номер] от 01.06.2018 г. от летище
[населено място], В., до летище [населено място2], ведно със законна лихва от
14.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 10.06.2018г. до 30.04.2021
г. в размер на 229,50 лева, както и за разноските по делото. С разпореждане от
05.10.2021 г., като е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника, съдът е дал указания на заявителя в едномесечен срок да
предяви иск относно вземанията си против длъжника. В срока за изпълнение на
дадените указания са представени доказателства за предявен иск за установяване на
вземане срещу длъжника за сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение по чл.
7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 за закъснение на полет [номер] от 01.06.2018 г., ведно
със законна лихва от 14.05.2021г. до изплащане на вземането, поради което с
определение от 23.02.2022 г. издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
09.07.2021 г. е обезсилена в частта, с която е разпоредено ответникът [фирма] да
заплати мораторна лихва от 10.06.2018г. до 30.04.2021 г. в размер на 229,50 лева,
съответно производството по делото е прекратено в тази част. Предвид изложеното
съдът приема, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен в срок и е с предмет
установяване съществуване на вземане, идентично с вземането по издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Възраженията на ответника, касаещи редовността на исковата молба, вкл.
липсата на учредена от ищеца в полза на адв. К.В. представителна власт в настоящото
производство, са неоснователни. По делото е представено пълномощно, с което
адвокат К.В. е упълномощен да представлява ищеца. По аргумент от разрешенията,
дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г.
на ОСГТК на ВКС, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното
правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и
граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е
установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания.
Следователно, налага се изводът, че на ненадлежно представителство в производството
може да се позовава единствено представляваната страна, не и ответникът, за когото
липсва интерес от това. Същевременно, искът, предмет на настоящото производство,
не е осъдителен, поради което и разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК е неприложима,
като следва да се има предвид и обстоятелството, че в производството по ч.гр.д. №
26806/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в, е посочена банкова сметка, по която може да
бъде платена сумата, предмет на предявения иск.
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
2
установи съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за
който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, че се е явил
на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане,
както и размера на дължимото обезщетение. В тежест на ищеца при релевираното в
отговора на исковата молба възражение за давност е да докаже настъпването на факти
и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по
отношение на претендираното в настоящото производство вземане за главница. При
доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Безспорно е по делото, че ответникът е компания за въздушен транспорт с
валиден лиценз за опериране, че полет № [номер] от 01.06.2018 г. по направление
летище [населено място], В. - летище [населено място2] е осъществен с повече от 3
часа закъснение, както и че разстоянието между летище [населено място], В., и летище
[населено място2] е над 1500 км. Посочените обстоятелства се и установяват от
представените по делото писмени доказателства, в това число уведомително писмо от
оператор на летище [населено място2]. Ето защо, съдът приема осъществяването им за
доказано по делото. Установява се от представените електронен билет и превод на
документа и обстоятелството, че ищецът е бил пътник за процесния полет, съответно
при условията на чл. 161 ГПК следва да се приеме за установено и че се е явил навреме
за регистрация / не по-късно от 45 минути преди обявения час на полета/ - така
определение от 23.02.2022 г. по делото.
Съдът приема, че относно процесното правоотношение е приложим Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В чл. 5 - 8 от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 са уредени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен
полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че
последният се явява "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията,
съдържаща се в чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или
има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго
лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент
(ЕО) № 261/2004 е налице произнасяне на СЕС с решение от 19.11.2009г. по съединени
дела С-402/2007 и С-403/2017, с което е дадено задължително за българския съд
тълкуване - чл.633 ГПК, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите
имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа / в смисъла, че са достигнали до
своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача
час на пристигане по разписание/.
В разглеждания случай, както се посочи по-горе, се установи, че разстоянието на
полета на ищеца е над 1500 км, както и че ищецът е достигнал крайния пункт на
пристигане с повече от три часа след планирания час на пристигане по разписанието на
полета, поради което за същия е възникнало право на обезщетение за закъснял полет в
3
размер съгласно чл. 7, § 1, б. “б” от Регламент (ЕО) № 261/2004, размерът на което е
поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета,
измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламента).
Размерът на дължимото обезщетение съобразно неоспореното разстояние на
полета между двете летища е 400 евро съгласно чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента.
Следователно, налице са всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 7 от
Регламент (ЕО) 261/2004 за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро за закъснял
полет, като ответникът не твърди плащане на обезщетението, а и не ангажира
доказателства за това.
При това положение съдът следва да разгледа своевременно релевираното от
ответника възражение, че вземането е погасено по давност, обосновано с твърдения за
приложимост на двугодишната погасителна давност, уредена в чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване.
С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на
исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този
регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка
относно погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за
обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада в
приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал (вж. в този
смисъл Решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C-581/10 и C-629/10).
Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и
в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение
на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент №
261/2004.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване (в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ,
бр.16/23.02.2021г. ), съгласно която правото на иск срещу превозвача по
международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните -
в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство
в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на
нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации,
давност“ обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим единствено към
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези
при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на обезщетения по
Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл.137 от същия закон,
според който сроковете по чл.135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното
производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача
или след изтичане на срока за отговор. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите
на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази давност е
определена на една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не
се възприемат от съда. Новите ал.2 и ал.3 на чл.135 не са тълкувателни норми и
съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона
отговорността на въздушния превозвач по чл.7, § 1, б.„б“ от Регламент (ЕО) №
4
261/2004 не попада в приложното поле на чл.135 ЗГВ. В посочения смисъл, например,
решение № 266070 от 11.10.2021г. на СГС по в.гр.д. № 7764/2020г., решение № 263463
от 28.05.2021г. на СГС по в.гр.д. № 10832/2019г.
Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат
приложението на чл. 111, б. „ б“ ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да
бъде предявено в рамките на три години, считано от 02.06.2018 г. – датата, на която
полетът е бил изпълнен, т.е. до 02.06.2021 г. Искът е предявен на 14.05.2021 г. – датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предвид което
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По гореизложените съображения предявеният иск е основателен и следва да се
уважи изцяло.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска - 14.05.2021 г. / арг. чл.422 ГПК/, до окончателното
изплащане, обуславя и нейната основателност.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което на чл.78,
ал.1 ГПК следва да му се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски
по делото в общ размер от 350 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в исковото и заповедното производство по ч.гр.д. № 26806/2021 г. по
описа на СРС, 138 с-в.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място3], [улица], дължи на А.
Х., гражданин на [държава], роден на ********** г., със съдебен адрес: [населено
място3], [улица], [адрес], на основание чл. 7, § 1, б. „ б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет [номер] от 01.06.2018 г. от летище [населено
място], В., до летище [населено място2], ведно със законната лихва върху главницата
от 14.05.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26806/2021 г. по описа на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място3], [улица], да заплати на А. Х., гражданин на [държава], роден на
********** г., със съдебен адрес: [населено място3], [улица], [адрес], на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса
и адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство по ч.гр.д. №
26806/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5