Присъда по дело №31/2024 на Военен съд - Сливен

Номер на акта: 11
Дата: 20 ноември 2024 г.
Съдия: Полк. Георги Панев Георгиев
Дело: 20246500200031
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 май 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. Сливен, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:полк. Георги П. Георгиев
Съдебнисерж. ДИМИТЪР ИВ.
заседатели:ДИМИТРОВ
ст.лейт.ТОДОР АНД. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ваня В. Янчева
и прокурора п. Б. Пр. К.
като разгледа докладваното от полк. Георги П. Г. Наказателно дело от общ
характер № 20246500200031 по описа за 2024 година
и на основание чл. 301 от НПК, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия
р-к 3-ти клас С. Б. М. от в.ф. ***** - Ш., роден на ******** година в гр.
О., живущ в гр. О., ул. „П. В.“ № **, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, неосъждан, ЕГН:**********

ЗА ВИНОВЕН в това, че:
на 29.12.2023 г. около 01:00 ч. в гр.Ш., в района на парк „К.”в състояние
на силно раздразнение предизвикано от пострадалия Д. с тежка обида, от
която са настъпили тежки последици за М., който нанесъл побой с дървен
предмет на гр.л. Е. Д. с ЕГН:********** от гр.Ш., като му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на петата предкиткова кост на
дясната длан и на 1,2,3 пръст на дясната ръка, с което на пострадалия е
причинено трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок
по-голям от един месец - престъпление по чл. 132 ал.1 от НК, поради което и
1
на основание чл.78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност,
като му НАЛАГА административно наказание „Глоба“ в размер на 3500(три
хиляди и петстотин) лева, като го признава за невиновен да е извършил
престъплението по чл. 129 ал.2 предл.2, алт.2, вр. ал.1 от НК и ГО
ОПРАВДАВА по това обвинение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд-Сливен
220(двеста и двадесет) лева деловодни разноски.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ
на частния обвинител Е. Д. 2600 (две хиляди и шестстотин) лева, направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът ОСЪЖДА подсъдимия М. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС „Военна полиция” – В. IBAN:************, BIC
******** на Банка – „Д.” ЕАД – гр. В. сумата в размер на общо
622,65(шестстотин двадесет и два лева и шестдесет и пет стотинки)лева, от
които за съдебно-медицинска експертиза – 419,85 (четиристотин и
деветнадесет лева и осемдесет и пет стотинки)лева и за съдебен преводач –
202,80(двеста и два лева и осемдесет стотинки)лева.

Присъдата подлежи на протестиране и обжалване пред Военно-
апелативен съд на Република България в петнадесетдневен срок от днес.

Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на състава
полк. Г..

Председател: __________/п/_____________
Заседатели:
1.________/п/_______________
2.__________/п/_____________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно
заседание доказателствен материал по делото, съдът прие за установено
следното:
Подсъдимият редник С. Б. М. постъпил на кадрова военна служба в
Българската армия на 01.06.2007 г. На 01.01.2013 г. му е присвоено военно
звание „редник 3-ти клас”. Със Заповед № ЗЛС-16/18.06.2021 г. на командира
на в.ф. ***** – Ш. е назначен на длъжност „техник по ремонта на АТТ и БТТ”
в отделение за ремонт на автотракторна и бронетанкова техника в Логистична
рота във в.ф. ***** – Ш.. Подсъдимият редник М. умее да работи в екип, не е
конфликтна личност, изпълнява самостоятелно и в пълен обем
функционалните си задължения. Не допуска неизпълнение на
разпорежданията на своите началници. При изпълнение на служебните си
задължения проявява активност, инициативност и чувство за отговорност.
Многократно е награждаван.
Подсъдимият редник С. Б. М., през 2022 г. узнал за връзката на съпругата
си А. Е. М. с пострадалия Е. Д.. Двамата си пишели в мобилно приложение
„Инстаграм” и по-рядко се виждали. Редник М. положил усилия да запази
брака си, като разговарял за това със съпругата си и с родителите на Е. Д.,
свидетелката С. А. Д. и нейния съпруг. Срещал се няколко пъти с тях, като ги
молил да разговарят със сина си, за да прекрати връзката с неговата съпруга.
Редник М. и А. М. от брака си имат син на 11 години. А. М. обещала на
съпруга си да не се среща повече с Е. Д..
На 28.12.2023 г., около 23.00 ч. свидетелката М. му писала по
„Инстаграм“, че иска да се видят. По това време тя била на служебно събиране
в хотел „Ш.”. В 00.30 ч. на 29.12.2023 г., Е. Д. излязъл от офис на фирма „О. Т.
К.” ЕООД, намиращ се на ул. „А. м.” и се срещнал с А. Е. М., която била с
личния си автомобил, „Х.-С.” с ДК № ******* и в 00.37 ч. Свидетелят Д. се
качил в автомобила и се отправили към парк „К.” в гр. Ш., където около 01.00
ч. паркирали на необособен паркинг близо до хотел „О.”. След около 10
минути там дошъл подсъдимият редник С. Б. М., с лек автомобил „Т.”.
Слизайки от автомобила, редник М. приближил лекия автомобил на съпругата
си, отворил предната дясна врата на автомобила. Пострадалия се обърнал към
подсъдимия с думите „Махни се тази жена е вече моя, сложих ти рогата“. Тези
думи предизвикали силно раздразнение у пострадалия, който ги възприел като
тежка обида и започнал да удря Е. Д., който седял на предната дясна седалка,
по ръката, лицето, краката. В резултат на нанесените удари пострадалият Д.
получил множество кръвонасядания и охлузвания в лява лицева половина, в
областта на дясната предмишница, на дясната ръка, дясното коляно и
подбедрица, както и фрактура на дясната длан. Подсъдимият редник М. и
пострадалия Д. се видели тогава за първи път. След като подсъдимият се
успокоил, двамата разговаряли и изпушили по една, две цигари. Пострадалият
Д. отказал на редник М. да го закара с автомобила си до дома му, а си тръгнал
сам. М. и съпругата му също си тръгнали, всеки със своя автомобил. Докато
вървял, Е. Д. се обадил по телефона на свой приятел и колега от офиса,
свидетеля Е. В., който го взел с личния си автомобил близо до парк „К.” и го
1
закарал в дома му.
Сутринта на 29.12.2023 г. около 07.00 ч. А. М. написала съобщение на С.
Д., колко много съжалява, че тя е виновна и повече няма да се вижда с Е.. По-
късно сутринта на 29.12.2023 г. Е. Д., придружен от майка си С. Д., посетили
МБАЛ АД – гр.Ш. за преглед и лечение. На 02.01.2024 г. в 09.40 ч. посетили и
съдебен лекар, който издал Съдебно медицинско удостоверение № 2/2024г.
Видно е от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза,
че в резултат на нанесените удари Е. Д. получил фрактура на петата
предкиткова кост на дясната длан, множествени кръвонасядания и охлузвания
в лявата лицева половина, в областта на дясната предмишница и на 1, 2, 3
пръст на дясната ръка, дясното коляно и подбедрица. В резултат на
получените травматични увреждания на Е. Д. било причинено трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за срок по-голям от един
месец, средно за около 45 дни при благоприятно протичане на оздравителния
процес. Получените травматични увреждания били причинени от действия на
твърди тъпи предмети по механизма на удар/натиск и триене (за
охлузванията), а морфологичните им особености към момента на
освидетелстването позволяват да бъдат получени в посоченото от Д. време.

С деянието си деянието си редник 3-ти клас С. Б. М. от в. ф. *****-Ш.,
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл.132 ал.1 от НК, тъй като на 29.12.2023 г. около 01.00 ч. в гр.Ш., в района на
парк „К.” в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Д.
с тежка обида, от която са настъпили тежки последици за М., който нанесъл
побой с дървен предмет на гр.л. Е. Д. с ЕГН:********** от гр.Ш., като му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на петата
предкиткова кост на дясната длан, множествени кръвонасядания и охлузвания
в лявата лицева половина, в областта на дясната предмишница и на 1,2,3
пръст на дясната ръка, дясното коляно и подбедрица, с което на пострадалия е
причинено трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок
по-голям от един месец, като го оправдава за обвинението по чл.129, ал.2,
предл.2, алт.2, вр. ал.1 от НК.

Гореизложената фактическа обстановка и правна квалификация се
установява по безспорен и категоричен начин от доказателствата по делото,
събрани в хода на съдебното следствие и приобщените към доказателствата по
делото гласни и писмени доказателства от досъдебното производство по реда
на чл. 283 от НПК, ценени в тяхната съвкупност.


Разпитан в съдебно заседание подсъдимият редник 3-ти клас С. Б. М.
обяснява, че след като отворил вратата на лекия автомобил, пострадалия Д. се
обърнал към него с думите: „Махай се, тази жена вече е моя, сложих ти
2
рогата“, след което нищо не помни. Спомня си, че държал пръчка, с която
удрял по колата и не си спомня да е удрял Д..
Защитата на подсъдимия изразява становище, че от материалите по делото
безспорно се установява, че деянието на подсъдимия следва да се
преквалифицира по чл. 132 ал.1 т.2 от НК, тъй като от показанията на
свидетелката М. и обясненията на подсъдимият редник М. е видно, че
пострадалия Д. е отправил тежка обида към подсъдимия с думите „Махай се,
тази жена вече е моя, сложих ти рога“. Подсъдимият се ядосал, бил силно
раздразнен от тези думи и нанесъл удари на Д.. Прави се искане подсъдимият
р-к М. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Алтернативно се прави искане да бъде наложено
наказание за повдигнатото обвинение при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства.
Представителят на обвинението поддържа обвинението и след анализ на
доказателствата по делото прави извод, че подсъдимият от обективна и
субективна страна е осъществил състава на чл. 129 ал.2 предл.2 алт.2 вр. с
ал.1от НК, като се прави искане на р-к М. да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като бъде отложено
изпълнението за срок от три години.
Адв. Х. – за частния обвинител, поддържа обвинението срещу
подсъдимият р-к М.. Сочи се, че деянието е доказано по безспорен начин от
доказателствата по делото. Прави се искане подсъдимият да бъде признат за
виновен като му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца при условията на чл.66 от НК.
Считаме, че в конкретния случай с отправените на думите „ Махай се тази
жена вече е моя, сложих ти рога“ пострадали Д. е нанесъл тежка обида на
подсъдимият С. М., като от тази са били възможни да настъпят тежки
психически последици за подсъдимия, а именно: да се разведе със съпругата
си, да се отдели от детето си, да доведе до притеснения от страна на
родителите му, поради което приемаме за доказано, че подсъдимият е
извършил престъплението по чл. 132 ал.1 от НК и същият е оправдан за
престъплението по чл. 129 ал.2 предл.2 алт.2 вр. с ал.1от НК.
Съдът като взе предвид, че за деянието се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ до една година, подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV, глава осма от НК и от престъплението няма
причинени имуществени вреди счита, че са налице предпоставките по чл. 78а
от НК за освобождаване на подсъдимия М. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба, която с оглед на чистото
съдебно минало, семейното и материално положение на подсъдимия следва да
бъде в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъжда подсъдимия да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд-Сливен
3
220(двеста и двадесет) лева деловодни разноски.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия да заплати на
частния обвинител Е. Д. 2600 (две хиляди и шестстотин) лева, направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъжда подсъдимия М. да
заплати по сметка на РС „Военна полиция” – В.
IBAN:************************, BIC ******** на Банка – „ДСК” ЕАД – гр.
В. сумата в размер на общо 622,65(шестстотин двадесет и два лева и
шестдесет и пет стотинки)лева, от които за съдебно-медицинска експертиза –
419,85 (четиристотин и деветнадесет лева и осемдесет и пет стотинки)лева и
за съдебен преводач – 202,80(двеста и два лева и осемдесет стотинки)лева.
Мотивите се написаха днес 27.11.2024 година с особено мнение на
председателя на състава полк. Георги П. Г..

Председател: /п/

Съдебни заседатели:
1. /п/

2. /п/
Особено мнение от полк. Георги Панев Георгиев по Присъда №11/20.11.2024г.
по НОХД № 31/2024 г. по описа на Военен съд – Сливен.
Не съм съгласен с постановената присъда както по отношение на изложената
фактическа обстановка, така и относно правната.
Считам за безспорно установено от доказателствата по делото, че вечерта на
28.12.2023 г., свидетелката М. и Д. се уговорили, по инициатива на А. М. да се
срещнат. М. била на служебно събиране, а Д. в офиса на фирмата, в която
работел. Около 00.30 часа двамата се срещнали пред офиса на фирма „О. Т. К.“
ЕООД в гр. Ш. и Д. се качил в автомобила, управляван от А. М. - „Х. С.“с
ДК№ *******. Около 01.00 ч. колата била паркирана на необособен паркинг
близо до хотел „О.“ в парк „К.“ гр. Ш.. След няколко минути до паркирания
автомобил дошъл подсъдимият р-к М., който след като отворил предната
пасажерска врата на паркирания автомобил на съпругата му започнал да
нанася удари с дървена пръчка по Е. Д., който седял на предната дясна
седалка. Като се успокоил подсъдимият и св. Д. разговаряли и пушили цигари
извън автомобила, след което подсъдимият и св. М. си тръгнали с
автомобилите, а Е. Д. се обадил на своя приятел и колега свидетеля Е. В.,
който го взел с личния си автомобил и го закарал в дума му.
На 29.12.2023 г. Д. посетил МБАЛ АД – гр. Ш. за преглед и лечение. На
02.01.2024 г. свидетелят Д. посетил съдебен лекар, който издал съдебно мед.
удостоверение № 2/2024г. Видно от заключението по назначената съдебно
4
мед. експертиза /л. 52-58 от ДП/ в резултат на нанесените удари Е. Д. е
получил фрактура на петата предкиткова кост на дясната длан, множество
кръвонасядания и охлузвания в лявата лицева половина, в областта на дясната
предмишница и на 1,2, 3 пръст на дясната ръка, дясното коляно и подбедрица.
В резултата на получените травматични увреждания на Д. било причинено
трайно затруднение в движението на десния горен крайник, за срок по-голям
от един месец, средно около 45 дни при благоприятно протичане на
оздравителния процес. Получените травматични увреждания били причинени
от твърди тъпи предмети по механизъм на удар /натиск и триене/ на
охлузванията, а морфологичните им особености към момента на
освидетелстването позволяват да бъдат получени в посоченото от Д. време.
Считам, че посочената по-горе фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля Д., С. Д., М., В., частично от обясненията на
подсъдимия М., заключението по назначената съдебно мед. експертиза,
съобщение, характеристика, справка за съдимост и останалия доказателствен
материал по делото.
От така изложената фактическа обстановка може да се направи правен извод
за осъществен състав на престъпление по чл. 129 ал.2 пр. 2 алт.2 вр. с ал.1 от
НК от подсъдимия р-к М.. От обективна страна се установява, че на
инкриминираната дата час и място подсъдимият нанесъл удари с дървена
пръчка по дясната длан, в лявата лицева половина, в областта на дясната
предмишница, по дясното коляно и подбедрица на Е. Д. в следствие на което
му причинил фрактура на петата предкиткова кост на дясната длан,
множество кръвонасядания и охлузвания в лявата лицева половина, в областта
на дясната предмишница и на 1, 2, 3 пръст на дясната ръка, дясното коляно и
подбедрица - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК. От
субективна страна подсъдимият р-к М. е осъществил престъплението при
форма на вина пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си, че нанася удари на Д., предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им. Ето защо не приемам приетата от
другите членове на съдебния състав правна квалификация по чл. 132 ал.1 т.2
от НК по следните съображения:
Съобразявайки доказателствата по делото считам, че в конкретния случай
заявеното от подсъдимият М., че преди да му нанесе удари с пръчката Д. му
заявил на турски език „Махни се, тази жена е вече моя, сложих ти рога“ не
се подкрепя от доказателствения материал по делото, като съдът счита, че
това е една защитна теза. Видно от материалите по делото още на 16.04.2024 г.
подсъдимият след привличането му в качеството на обвиняем е бил разпитан
като такъв и същият е заявил, че ще се възползва от правото си да не дава
обяснения и не е дал такива /л. 21 от ДП/, като на предявяването на
материалите по делото на 16.04.2024 г. /л. 92-93 от ДП/ е заявил, че Д. му казал
„Махай се, тази жена е вече моя, сложих ти рога“.
В показанията си, депозирани в съдебно заседание, св. А. М., споделя че
5
подсъдимият М. след отварянето на вратата и разменени реплики, между Д. и
М., които тя не разбрала, започнал да нанася удари на Д., като свидетелката
твърди „Отвори дясната врата, размениха си някакви думи, но не разбрах
точно какво си казаха. Аз слязох от колата, защото видях, че съпругът ми се
ядоса. Тогава съпругът ми удари Е. с някаква дървена пръчка“ /л. 100 от НД/.
Свидетелят Д. подробно разказва за ситуацията, при която му бил нанесен
побой от страна на М. като не споменава за отправени обидни думи от негова
страна към М. като твърди: „След като колата спря видях С., съпругът на А.,
който отвори вратата и започна да ме удря с една дървена пръчка“ /л. 25 от
ДП/. Свидетелите С. Д. и св. В., които са узнали за възникналия инцидент от
пострадалия Д., също не разказват за нанесени обиди от Д. към М. на
инкриминираната дата.
За да се приложи разпоредбата на чл. 132 от НК е необходимо състоянието на
силно раздразнение да е предизвикано от провокиращо поведение на
пострадалия. В конкретния случай по делото не се установява такова.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подсъдимият е знаел
за отношенията между Д. и М. много преди инцидента. Установява се, че
срещата между тях е по инициатива на М., липсват доказателства
непосредствено преди нанасянето на ударите с пръчката пострадалия Д. да е
провокирал подсъдимият. Самият подсъдим твърди „Помня, че държах една
пръчка и ударих с нея колата основно, него не помня да съм го удрял“/л. 101 на
гърба от НД/. Дори да се приеме, че е налице тежка обида, за да се приложи
привилегирования състав на чл. 132 ал.1 т.2 от НК е необходимо от деянието
да са настъпили тежки последици за виновния или за неговите близки или е
било възможно да настъпят такива. В конкретния случай по делото няма
доказателства за настъпили такива тежки последици и за възможността да
настъпят такива за М. и близките му.
По изложените съображения считам, че в конкретния случай не може да се
приеме, че е налице тежка обида, клевета или друго противозаконно действие,
от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за
М. или негови ближни, което да е предизвикало силно раздразнение у
подсъдимия, поради което правната квалификация на деянието, осъществено
от р-к 3-ти клас С. Б. М. е по чл.129 ал.2 пр. 2 алт.2 вр. с ал.1 от НК.
Предвид изложеното подписах присъдата на Военен съд - Сливен с особено
мнение.

Съдия при Военен съд - Сливен:
_______/п/_________


6
Съобщи за изтекли лични данни