Р Е Ш Е Н И Е
№1130
гр. П., 22.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ят районен съд,
гражданска колегия, II - ри граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 00317 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.В.Ж. срещу Земеделска кооперация за производство и услуги “Единство – 92”, с която са предявени положителен установителен иск за собственост на ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор № 55871.511.1556 по кадастралната карта и регистри на град П., находящ се в град П., квартал “Ц.”, местност “Д.”, както и отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ищеца, че ответникът Земеделска кооперация за производство и услуги “Единство – 92” не притежава правото на собственост върху сграда с идентификатор № *****.***.****.* по кадастралната карта и регистри на град П., както и че не притежава вещното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № *****.***.****.* по кадастралната карта и регистри на град П..
В исковата молба се посочва, че ищецът е придобил ½ идеална част от правото на собственост върху процесния поземления имот посредством договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 73 от 02.07.2015 г. Пояснява, че неговите праводатели са притежавали собствеността върху имота, тъй като същата им е възстановена по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3ЗСПЗЗ с Решение № 2468 от 28.10.2013 г. на Общинска служба по земеделие град П., като впоследствие е издаден нотариален акт № 3 от 08.01.2014 г. В съдебно заседание конкретизира, че изграденият в имота селскостопански навес е придобит по силата на приращение. Излага аргументи, че според влезли в сила съдебни актове (постановени по адм. дело № ****/**** г. на П. районен съд) намиращият се в имота селскостопански навес без оградни стени – “З****” не е сграда по смисъла на § 4а от ЗСПЗЗ. В този смисъл релевира довод, че от 1991 г. до 2013 г. не може да бъде установено владение върху селскостопанския навес, което да е основание за придобиване на правото на собственост върху него. Твърди се, че ответникът неправомерно се е снабдил с констативен нотариален акт № 46 от 29.06.2012 г., с който на основание давностно владение е признат за собственик на сграда с идентификатор № *****.***.****.* по кадастралната карта и регистри на град П., представляваща селскостопански навес без оградни стени – “З****”, заедно с правото на строеж в имота. Правният интерес от предявяване на отрицателния иск установителен иск извежда с това, че ответникът се снабдил с констативен нотариален акт № 46 от 29.06.2012 г., с който се оспорва собствеността върху процесната постройка. Правният интерес за положителния установителен иск се извежда с извършените от ответника действия по обжалване действията по нанасяне на имота в кадастралната карта като самостоятелен обект, обжалване на изготвения нов подробен устройствен план, както и фактически действия – извършване на търговска дейност, засипване с въглища, което не отговаряло на предназначението на имота, получаване на доходи от наем от трето лице и опити за своене на целия имот.
Ответникът Земеделска кооперация за производство и услуги “Единство – 92” (ЗКПУ“Единство – 92”) се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции. Въвеждат се твърдения, че ответникът е собственник на процесната сграда, която била закупена от член – кооператорите като имущество на ТКЗС “***” – кв. Ц. в ликвидация, при което сграда е внесена и заприходена като дълготраен материален актив на ЗКПУ “Единство”. Предаването на закупената сграда било извършено с приемо – предавателен протокол от 29.03.1996 г., като от този момент ответникът владеел същата, за което прави възражение за придобиване по давност. Според ответника процесната сграда представлявала самостоятелен обект на собственост. Изразява доводи, че съдебните решения по силата, на които изградената постройка не представлявала сграда по смисъла на § 4а от ЗСПЗЗ, не могат да се противопоставят на ответника, тъй като последният не е страна по тези съдебни актове. Според ответника решението № 2468 от 28.10.2013 г. на ОСЗ – гр. П., с което се възстановена собствеността върху имота е незаконосъобразно, тъй като същият е застроен, поради което не били спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 12 и чл. 10б ЗСПЗЗ. Освен това се посочва, че в имота съществували и други сгради, които били пречка за възстановяване собствеността на имота. В тази връзка счита за законосъобразен констативен нотариален акт № 46 от 29.06.2012 г., с който ответникът е признат за собственик на сградата. Иска се осъществяване на косвен контрол за законосъобразност на решението № 2468 от 28.10.2013 г. на ОСЗ – гр. П..
П.ят районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори, че в процесния имот с идентификатор № 55871.511.1556 по кадастралната карта и регистри на град П. се намира навес – “Зърно площадка” с идентификатор № *****.***.****.*.
По делото е изслушано заключение на съдебно – техническа експертиза, от което се установява, че сградата (навес – “Зърно площадка”) в имота е построена около 1970 г. и същата представлява стопанска постройка за подслон и съхранение на инвентар и селскостопанска продукция. Вещото лице пояснява, че навесът представлява метална конструкция върху бетонови фундаменти, с покрив от ламарина. Освен това се посочва, че процесният имот и навесът се намирали в стопанския двор на ТКЗС „***“ кв. „Ц.”, гр. П.. Съдът намира заключението за компетентно дадено, непротиворечиво и обосновано, поради което съдът го кредитира изцяло.
По делото са разпитани свидетелите К.Б., Н.И. и Б.В.. От техните показания се установява, че навесът в имота са изграден в началото на 70 – те години на миналия век и същият представлява метална конструкция, което кореспондира със заключението на съдебно – техническата експертиза. От техните показани се установява още, че преди 1990 г. имотът и намиращия се в него навес е ползван от ТКЗС „***“ кв. „Ц.”, гр. П.. Съдът кредитира показанията им в тази част, тъй като са последователни и непротиворечиви.
Свидетелите Н.И. и Б.В. посочват, че след 1990 г. имотът заедно с навеса са ползвани от ответната страна Земеделска кооперация за производство и услуги “Единство – 92”. Поясняват, че под навеса е съхранявана временно земеделска селскостопанска продукция (жито, овес и ечемик). Двамата свидетели посочват, че ответната страна е извършвала ремонтни дейности по процесната металната конструкция, а впоследствие е отдала под наем изграденото в имота. Свидетелката К.Б. посочва, че от 1992 г. до 2006 г. з****та не е ползвана от никой, а след това била отдадена под наем на трето лице. Съдът кредитира показанията на Н.И. и Б.В., доколкото техните показания са подробни и същите са били запознати с дейността на ответна страна. Освен това техните показания намират опора в писмените доказателства по делото (протокол от 29.03.1996 г.).
От съвкупния анализ на протоколи от 05.01.1996 г., 16.01.1996 г., 07.02.1996 г., 29.03.1996 г., както и от приложените по делото разходни касови ордери се достига до извод, че член – кооператорите на ответната страна закупили процесния навес – з**** от ТКЗС „***“ кв. „Ц.” (в ликвидация) при неговото разпределение на имуществото. Този извод се подкрепя и от изслушаното по делото заключение на съдебно – икономическата експертиза.
По делото е приложен констативен нотариален акт от 29.06.2012 г., с който нотариус е констатирал, че ответната страна ЗКПУ „Единство – 92“ е собственик на сграда с идентификатор № *****.***.****.* по кадастралната карта и регистри на град П., представляваща селскостопански навес без оградни стени – зърно площадка, както че притежава правото на строеж върху имота, в който е построен навеса. Нотариусът е констатирал, че собствеността е придобита на основание разпределние на имуществото и талони за дялово участие от прекратеното ТКЗС кв. Ц., гр. П., както и наоснование давностно владение.
Видно от решение № 2468 от 28.10.2013 г. на Общинска служба земеделие гр. П. се установява, че е възстановено правото на собственост в реални граници на наследниците на А.Б.П. на следни имот – имот № 10556 от кадастрален план изработен 1986 г., представляващ ливада от 3 дка, находяща се в строителните граници на Д. в местността „Д.”, при граници: имоти № 9188, 394, 10555, 9210 и парцел XI. По делото е приложено удостоверение изх. № 11/ТР15131 от 28.03.2013 г. на кмета на Община П. (л. 14), от което се установява, че имотът описан в горепосоченото решение на Общинска служба земеделие гр. П. е идентичен с процесния имот, който е описан в исковата молба.
По делото не спори, че К.И.Б., В. Ж. А.и Е. Ж. А.са наследници на А.Б.П.. По делото е приложен нотариален акт № 73 от 02.07.2015 г., с който К.И.Б., В. Ж. А.и Е. Ж. А.са продали ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот с идентификатор № 55871.511.1556 по кадастралната карта и регистри на град П., находящ се в град П., квартал “Ц.”, местност “Д.”.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, касаещ собствеността върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 55871.511.1556 по кадастралната карта и регистри на град П., находящ се в град П., квартал “Ц.”, местност “Д.”. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК отнасящ се за сграда с идентификатор № *****.***.****.* по кадастралната карта и регистри на град П., представляваща селскостопански навес без оградни стени – “З****”, както и за вещното право на строеж.
По предявения положителен установителен иск:
В настоящия случай ищецът претендира, че е собственик на ½ от имот с идентификатор № 55871.511.1556 по кадастралната карта и регистри на град П., находящ се в град П., квартал “Ц.”, местност “Д.”. Въведеното придобивно основание е сключен договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 73 от 02.07.2015 г., който е сключен между ищеца Ж.В.Ж., от една страна и от друга страна - К.И.Б., В. Ж. А.и Е. Ж. А.. Ищецът е пояснил, че неговите праводатели са собственици на процесния имот въз основа на решение № 2468 от 28.10.2013 г. на Общинска служба земеделие гр. П., с което е възстановено правото на собственост на имота в реални граници.
Съгласно чл. 14, ал.
1, т. 1 ЗСПЗЗ решение № 2468 от 28.10.2013 г. на Общинска служба земеделие гр. П.
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт
за собственост върху имота, т. е. легитимира праводателите на ищеца, че са
притежавали правото на собственост върху имота, като впоследствие са
прехвърлили на ищеца ½ идеална част от него. Следва да се отбележи, че решението на Общинската служба по земеделие представлява индивидуален административен,
който има конститутивно действие и има
действие за в бъдеще, т. е. правото
на собственост се възстановява
от момента на влизане в сила на обсъждания
административен акт.
Ответната страна
оспорва удостовереното с решението на ОСЗ – гр. П. право на собственост, поради
което в нейна тежест е да ангажира доказателства, оборващи това решение. Следва
да се отбележи, че в първото съдебно заседание ответна страна не отрича, че
ищецът е собственик на ½ идеална част от имота, а поддържа становище, че
има право да ползва същия, доколкото притежава собствеността на сграда
построена в имота. Ответникът прави възражения за незаконосъобразно възстановяване
на собствеността върху имота.
Съдът намира, че
съгласно дадените указания в тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по
тълкувателно дело № 9 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС, възраженията на
неучаствалата страна в административното производство по издаване на решението
на ОСЗ са ограничени само в рамките на заявените от ответника противопоставими
права. Ответник по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който
противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се
брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската
служба по земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите
противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на
изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове.
Ответникът не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на
собственост, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или
че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
Ответникът не твърди,
а и не представя никакви доказателства за упражняване правото на изкупуване на
имота по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване правото
на собственост. Следва да се отбележи, че намиращите се в имота навеси
представляват стопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция,
които са трайно прикрепени към земята. В този смисъл построеното в имота се
обхваща от § 1в, ал. 3, т. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, където е посочено, че не е
сграда по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ изградените стопански постройки за подслон и
съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и
вида на конструкцията. В този смисъл за ответника въобще не е възникнало
правото на изкупуване на имота по по § 4а или § 4б
ПЗР на ЗСПЗЗ, а щом липсва такова право, то ответникът не може да
противопоставя други възражения срещу решението на ОСЗ – гр. П..
Предвид изложеното
съдът намира, че предявеният положителен установителен иск е основателен и
следва да се уважи.
По предявения
отрицателен установителен иск:
Съдът намира, че
изграденият селскостопански навес (“т. нар. зърно площадка”) в процесния имот
няма самостоятелно значение и няма статут на самостоятелен обект на
собственост, а има обслужващ характер по отношение на земята, върху която е
построена.
Съгласно чл. 92 ЗС
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,
освен ако е установено друго. По своя характер приращението
е оригинерен придобивен
способ, тъй като собствеността не се приодбива по
силата на правоприемство. Правото на собственост по приращение може да се придобива само от собственика.
Приращението има автоматично действие – с трайното прикрепване на вещта към
земята, тя автоматично става собственост на собственика на земята. Както по -
горе се отбеляза ищецът е собственик на ½ идеална част, което води до
извод, че е собственик на ½ идеална част на процесната постройка.
Неоснователни са доводите
на ответника, че е придобил постройката посредством давностно владение и
покупко – продажба от член – кооператорите на ответната страна при
разпределение на имуществото на ТКЗС, кв. Ц.. В случая селскостопанският навес
няма статут на самостоятелен обект на собственост. Същият е трайно прикрепен
към земята, поради което не е отделна вещ и съответно не може да е обект на
отделна собственост от собствеността на собственика на земята. Това води до
извод, че придобиването му по давност е недопустимо, когато построеното не може
да се обособи като самостоятелен обект.
Извършените
разпоредителна сделка от ТКЗС кв. Ц. с член – кооператорите на ответната
кооперация, касаеща процесния навес представлява разпореждане с чужди права,
които не се притежават. В този смисъл разпореждането с обсъжданата сграда не
произвежда никакво правно действие
спрямо действителния собственик (в случая собственика на земята).
Следва да се отбележи,
че по делото не се представиха доказателства за учредено право на строеж от
собственика на земята в полза на ответника, което води до извод за липсата на
учредяване на такова право.
Горното
води до извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск и
като такъв следва да се уважи.
Съгласно чл. 537, ал.
2, предл. 3 ГПК констативният нотариален акт се
отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляря на акта, т.
е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване
на правото на собственост. С констативен нотариален акт от 29.06.2012 г.,
нотариусът е констатирал, че ЗКПУ „Единство – 92“ е собственик на сграда с
идентификатор № *****.***.****.* по кадастралната карта и регистри на град П., представляваща
селскостопански навес без оградни стени – зърно
площадка, както че притежава правото на строеж върху имота, в който е построен
навеса. Извършената от нотариуса констатация представлява правен извод, а не
удостоверен от него факт, като този извод се смята за верен до доказване на
противното. Както по – горе се отбеляза по делото се установи, че ответникът не
е собственик на сграда с идентификатор № *****.***.****.* по кадастралната
карта и регистри на град П. и не притежава правото на строеж върху имот с
идентификатор № 55871.511.1556 по кадастралната карта и регистри на град П..
Предвид изложеното и на основание чл. 537, ал. 2, предл.
3 ГПК издаденият констативният нотариален акт следва да се отмени в частта, касаеща констатция за приндажеността
на правото на собственост върху сграда с идентификатор № *****.***.****.* по
кадастралната карта и регистри на град П. и правото на строеж.
Разноските:
Ищецът е направил разноски за адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лица, държавни такси (включително и по частни граждански дела, свързани с движението на производството), както и такси за съдебни удостоверения, вписване на искова молба, заверени препис от съдебни актове. Общият размер на направените разноски е 3710,13 лева, които с оглед изход на делото следва да му се присъдят. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото делото е сложно от фактическа и правна страна, а и са налице предходни частни производство (пред въззивна и касационна инстанция), свързани с движението на делото.
Мотивиран от гореизложеното, П.ят районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Земеделска кооперация за производство
и услуги “Единство – 92”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. Д.Б. – стопански двор“, представлявана от председателя
Любомир Александров, че ищецът Ж.В.Ж., ЕГН **********, с адрес *** притежава
½ идеална част от правото на собственост върху недвижим имот с
идентификатор № 55871.511.1556 по кадастралната карта и регистри на град П.,
одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град П., квартал “Ц.”, местност “Д.”, с площ
на имота от 3000 кв. м.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на
ищеца Ж.В.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, че Земеделска кооперация
за производство и услуги “Единство – 92”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. Д.Б. – стопански двор“,
представлявана от председателя Любомир Александров не е собственик на сграда
с идентификатор № *****.***.****.* по кадастралната карта и регистри на
град П., одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, със застроена площ от 755 кв. м., брой етажи 1, с предназначение:
селскостопанска сграда (селскостопански навес без оградни
стени зърно площадка, с адрес гр. П., кв. Ц., ул. „Ц. „Стопански двор, както и
че не притежава правото на строеж върху дворното място (недвижим имот с
идентификатор № 55871.511.1556 по кадастралната карта и регистри на град П.,
одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК),
в което е построена сградата.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2,
предложение „трето“ ГПК констативен нотариален акт № 64 от 29.06.2012 г., том I, рег. № 1427, нотариално дело № 51 по
описа за 2012 година на нотариус В.Д. с район на действие П. районен съд (вх.
рег. № 1893 от 29.06.2013 г., акт № 27, том 6, дело № 856 от 2012 г., партида
58857 по описа на Службата по вписванията в град П. към Агенция по вписванията)
В ЧАСТТА (т. 1 от нотариалния акт), с която е признато, че Земеделска
кооперация за производство и услуги “Единство – 92”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Д.Б. – стопански двор“,
представлявана от председателя Любомир Александров за собственик на основание
разпределение на имущество и талони за дялово участие от прекратеното ТКЗС –
кв. Ц., гр. П. и по давностно владение на следното –
сграда с идентификатор № *****.***.****.* по кадастралната карта и
регистри на град П., одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 755 кв. м., брой етажи 1,
с предназначение: селскостопанска сграда (селскостопански навес без оградни стени зърно площадка, с адрес гр. П., кв. Ц., ул. „Ц.
„Стопански двор, съгласно скица на сграда № 240/26.01.2011 г., изд, от СГКК гр. П., презаверена
на 02.03.2012 г., заедно със съответното право на строеж върху дворното място,
в което е построена сградата.
ОСЪЖДА Земеделска кооперация за производство и услуги “Единство – 92”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Д.Б. – стопански двор“, представлявана от председателя Любомир Александров ДА ЗАПЛАТИ на Ж.В.Ж., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 3710,13 лева, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П.я окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: