Решение по дело №70/2023 на Административен съд - Смолян

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от "Х4" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Я., чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 8-9, против Решение № 72/25.05.2023 г. по АНД № 126/2023 г. на Районен съд - [област].

С обжалваното решение съдът е потвърдил изцяло електронен фиш Серия Г № , издаден от ОДМВР - [област], с който на касатора за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Присъдени са и разноски в полза на ОДМВР в размер на 80 лв.

В касационната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно, налице е нарушение на материалния закон и същото е необосновано. Неправилно въззивният съд е приел, че към 22.01.2023 г. е налице нарушение на разпоредбата чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Съдът е приел, че без значение за съставомерността на деянието е кога е възникнало задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност и по какви причини е преустановено действието на договора. Тази разсъждения според касатора са неотносими към казуса. Предмет на спора не е това дали към тази дата е имало сключен договор за застраховка, а дали собственика е имал задължение да сключи такъв договор. В тази връзка се извличат доводи от чл.483, ал.1 КЗ, като се сочи, че към датата на соченото нарушение МПС с рег. № [рег. номер] е било с прекратена регистрация на осн. чл.18б, ал.2 от Наредба № І-45/2000 г. Неверен е според касатора и извода на съда, че ако тази теза се приеме това би го поставило в по-благоприятно положение от другите субекти. Счита се, че не е спорен факта, че касаторът е пропуснал да застрахова своя автомобил, но наказващият орган е следвало да прецени съставомерността и да наложи санкция за вярното нарушение, което в случая е управление на МПС с прекратена регистрация, за което той не е санкциониран.

Твърди се, че съдът е пропуснал да констатира и още един пропуск на наказващия орган свързан с несвоевременно връчване на уведомлението, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена. Черпи се аргумент от Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВКС - ОСС от НК и ВАС - І и ІІ колегия.

Във връзка с горните съображения, молят съда да отмени решението на Районен съд - [област] и с акт по същество да отмени издадения електронен фиш.

Касационната жалба не съдържа доказателствени искания. Срещу нея не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание за касатора адв. Н. поддържа подадената жалба на посочените отменителни основания. Развива и теза, че сключване на застраховка „ГО“ се дължи само ако МПС е регистрирано. Когато то е дерегистрирано управлението му сочи на друг състав на нарушение.

Ответникът по делото чрез юриск. В. оспорва подадената жалба. Счита решението на въззивния съд за законосъобразно и правилно.

Участващия по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за неоснователност на подадената жалба. Счта дооводите на касатора за неоснователни.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, анализирайки и мотивите на обжалваното съдебно решение, АССм в настоящия си съдебен състав приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалваане въззивен съдебен акт. Преценена така, касационната жалба е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество тя е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови решението си, решаващият състав на Районен съд-С. е приел в правните си изводи, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Х4“ ЕООД чрез издаване на атакувания ЕФ се е развило в унисон с установените материалноправни норми, както и с процесуалните правила.Развил е мотиви, че в случаяна 22.01.2023г. е било налице нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал.1,т.1 КЗ, тъй като към тази дата собственикът на процесното МПС-настоящ касатор не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Въззивният съд правилно е установил фактите по делото. Не е спорно, че към 22.01.2023г. собственикът на МПС С. В. с рег. № [рег. номер] не е бил уведомен за извършената от МВР служебна дерегистрация на автомобила поради неизпълнение на задължението за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В практиката си и съобразно правното разрешение, съдържащо се в ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС, съдилищата в РБ приемат, че отговорността следва да се ангажира именно по този ред. В Решение № 183 от 25.09.2020 г. на АдмС - [област] по к. а. н. д. № 191/2020 г. , което се възприема и от настоящия съдебен състав, е прието следното: „Неоснователно и лишено от законова предпоставка е твърдението на санкционираното лице, че не дължи сключване на застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за процесното МПС, тъй като същото не е регистрирано. Възприемането на подобно тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на изрядните собственици, изпълнили законовите изисквания за регистрация на притежаваните от тях превозни средства, съответно лицата, които управляват такива автомобили, спрямо собствениците и водачите на нерегистрирани или спрени от движение МПС. Чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ визира МПС, които са регистрирани и не са спрени от движение, тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани по пътищата, отворени за обществено ползване (арг. от чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства). След като обаче водачът управлява неизрядно МПС, това обстоятелство категорично не го освобождава от задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

Според настоящия съдебен състав поведението на водача на процесния автомобил не е обхванато от умисъл, че управлява дерегистриран автомобил, а че управлява автомобил, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и не само това е текста, по който следва да се квалифицира деянието, но и при погрешна квалификация по ч(л. 140 ЗДвП, то следва да се преквалифицира именно по този текст.

Потвърждавайки НП, въззиввния съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила, като на ответника по касация следва да се присъди юриск. възнаграждение.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72/25.05.2023 г. по АНД № 126/2023 г. на Районен съд – [област].

ОСЪЖДА "Х4" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Я. да заплати на ОДМВР-[област] юриск възнаграждение в производството пред касационната инстанция в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.