Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
18.09.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 4720 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по обективно съединени искове от Л.И.Е., ЕГН ********** и В.К.К.,
ЕГН **********, чрез адв. В.В. срещу „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *****с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати солидарно следните
суми:
Сумата от 317,66 евро /621,29 лв./ – общ размер на заплатена без основание възнаградителна
лихва въз основа на нищожни клаузи в Договор за кредит, обезпечен с ипотека №
2291/R06
от 10.10.2006 г. за периода от 01.10.2008 г. до 10.07.2009 г. и сумата от 3142,59 евро /6146,37 лв./, представляваща общ размер на заплатена без
основание възнаградителна лихва въз основа на нищожни клаузи от Анекс № 374/AMR09 от
16.06.2009 г., Анекс № 2 от 26.08.2010 г., Анекс № 3 от 29.06.2011 г., Анекс №
5 от 03.02.2012 г. за периода от 10.07.2009 г. до датата на исковата молба
31.03.2015 год., ведно със законна лихва върху посочените суми от датата на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Предявили са евентуални на
горните искове за заплащане на сумата от 14 799.50
евро представляващ общ размер на надплатени поради неправилно изчисление от
страна на ответника лихви за периода от 01.10.2008 год. до 31.03.2015 год., за заплащане
на сумата от 2,93 евро / 5,73 лв./, представляваща общ размер на надплатена
такса за управление на кредита за периода от 01.10.2008 г. до 31.12.2014 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане и за заплащане на за сумата от 3157,37 евро /6175,28 лв./ - представляваща недължимо платени суми
под формата на капитализирани лихви по Договор за кредит, обезпечен с ипотека №
2291/R06
от 10.10.2006 г., Анекс № 374/AMR09
от 16.06.2009 г., Анекс № 2 от 26.08.2010 г., Анекс № 3 от 29.06.2011 г., Анекс
№ 5 от 03.02.2012 г. за периода от 10.07.2009 г. до датата на исковата молба,
ведно със законна лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Твърдят, че въпреки уговореното
в договора и погасителния план към него Банката не спазвала задължението си да
актуализира вноската съобразно промените на индекса тримесечен EURIBOR,а
също е увеличавала същите едностранно. Поради това, за периода от 01.10.2008г.
до 10.07.2009г. са заплатили завишени вноски, въпреки недължимостта им.
Излага се, че горепосоченото
едностранно увеличение на вноската е станало въз основа на двадесет и пет
неравноправни, поради което и нищожни клаузи от Договора за кредит, обезпечен с
ипотека № 2291/R06 от 10.10.2006 г. и анексите към него.
Молят нищожността на посочените
клаузи да бъде призната от съда в мотивите на съдебното решение.
Във връзка с изложеното твърдят,
че сумите, платени вследствие на едностранно увеличаване на лихвата са платени
без основание, поради което е налице неоснователно обогатяване. Считат, че
ответникът се е обогатил с посочените суми, които следва да им бъдат върнати
като недължимо платени при липса на валидно правно основание на основание
чл.55, ал. 1, пр.1 ЗЗД ведно със законна лихва върху тях.
Ответникът „Б.П.Б.“ АД е
депозирал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. В отговора се излага, че исковете са
неоснователни по основание и по размер.
На първо място ответникът прави
изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията
за сумата от 317,66 евро/,
претендирана за периода от 01.10.2008г. до 10.07.2009г., както и на всички
претендирани от ищеца суми до дата 30.03.2010г..
Твърди, че Банката коректно е
начислявала лихви и е прилагала лихвен процент, съгласно договореното между
страните, както и че процесните клаузи не противоречат на ЗЗП, както и на
Директива № 93/ЕИО от 05.04.1993 г.
Моли съда да отхвърли
предявените искове и претендира разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че на 10.10.2006 г. е сключен Договор за кредит,
обезпечен с ипотека № 2291/R06/
от 10.10.2006 г., по силата на който „Б.П.Б.“ АД е предоставила на
кредитополучателя Л.И.Е. солидарно с В. К.К. кредит в размер на 60 000 евро
за покупка на жилище срещу предоставено обезпечение съгласно чл. 18, ал. 1 от
договора – договорна ипотека върху недвижим имот, подробно индивидуализиран в
договора.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от
договора е предвидено, че кредитополучателите заплащат на Банката лихва, както
следва: а/ за първите шест месеца – промоционална лихва – 3 %, и б/ за остатъка
от периода на договора – 9,4 %.Съгласно чл. 14, ал. 2 дължимата лихва по
договора се формира като сбор от тримесечен EURIBOR, но не по-малко от 2,5 % плюс
надбавка от 3,9 % за кредити в евро.Съгласно чл. 15, ал. 5 от договора е
предвидено, че „При промяна на 3 месечния EURIBOR /определя се в гр. Франкфурт,
Германия всеки работен ден и се разпространява в бюлетина на Reuters и други
финансови информационни агенции/ с минимум 0.25 пункта в сравнение с равнището
му към сключване на договора, дължимата лихва съгласно чл. 14, ал. 1 и чл. 15,
ал. 4 се увеличава или намалява автоматично с размера на промяната и
остава непроменена до следващата промяна на 3 М EURIBOR с 0.25 пункта в
сравнение с равнището му към предходната промяна.“;
Съгласно чл. 15, ал. 6 „При
преценка на Банката лихвите по кледита могат да бъдат капитализирани по реда и
при условията на Наредба на БНБ“.
В чл. 17 е предвидено, че
Кредотополучателят заплаща на Банката, следните такси: а/ такса за обслужване
на кредита в размер на 1,25 % първоначално върху отпуснатата сума, както и
такса в размер на 0,5 % за всяка следваща година от срока на договора за кредит;
Представен е и нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 64, том ІV, рег. №
4990, дело № 537/2006 г. на нотариус К.А., рег. № 152, видно от който
кредитополучателите са учредили договорна ипотека в полза на „Б.П.Б.“ АД върху описания в договора за кредит
недвижим имот.
По делото е представен Анекс №
122/AMR/09,
в който липсва дата на сключване към
Договор за жилищен кредит № 2291/R06/ от 10.10.2006 г., сключен
между „Б.П.Б.“ АД и Л.И.Е. – кредитополучател и В. К.К. – солидарен длъжник,
видно от който страните са се договорили, че чл. 14, ал. 1 от договора за
кредит се променя, както следва: „За ползвания банков кредит кредитополучателят
заплаща на Банката годишен лихвен процент от 7,65%“. В чл. 6 от Анекса е отбелязано,
че месечната вноска по погасителния план на кредитополучателя в момента на
подписването на анекса е в размер на 414,85 евро.
От представения по делото Анекс
№ 374/AMR/09 от 16.06.2009 г. към договора за жилищен кредит № 2291/R06/ от
10.10.2006 г., сключен между „Б.П.Б.“ АД
и Л.И.Е. – като кредитополучател и солидарно с В. К.К. – като солидарен длъжник
се установява, че страните са се договорили, че чл. 14, ал. 1 от договора за
кредит се променя, както следва: „За ползвания банков кредит кредитополучателят/
солидарният длъжник заплаща на Банката годишен лихвен процент в размер на 8,96%
равен на Базовия лихвен процент на Банката за кредити в евро плюс надбавка от
3,15%.Към датата на подписване на анекса БЛП за кредити е евро на Банката е
5.75 %.“ Уговорено е, че промените по т. 1 и т. 2 влизат в сила от 10.07.2009
г., както и че съгласно т. 5 от Анекса месечната погасителна вноска по
погасителния план в момента на подписването на анекса е в размер на 459,90
евро, като в т. 6 е посочено, че е връчен нов погасителен план на
кредитополучателите.
В Анекс № 374/AMR/09 от 16.06.2009
г. е включена и клауза, че с подписването на анекса Кредитополучателят приема
без възражения Общите условия на „Б.П.Б.“ АД и Тарифата на Банката и декларира,
че същите са му предадени при подписването на анекса.”
От представения по делото Анекс
№ 2 от 26.08.2010 г. към договор за кредит № 2291/R06/ от 10.10.2006 г., сключен
между „Б.П.Б.“ АД и Л.И.Е. и В. К.К. се
установява, че страните са подписали същия на основание Молба за промяна на
параметри като са договорили следното:
В чл. 1, ал. 1 от Анекс № 2 е предвидено, че „Страните се съгласяват,
че към 26.08.2010 г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към
Банката по Договора за кредит, като общата сума на просрочените задължения е в
размер на 1637,79 евро и включва просрочена главница, лихви, такси и комисиони.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Анекс № 2 „Общата сума на просрочените задължения
по чл. 1 и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по Анекса се прибавят
към редовната главницата по Договора за кредит, като общата сума на главницата
в размер на 56 376.93 евро се счита за отпусната на Кредитополучателя при
условията на Договора за кредит и анекса“.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Анекс № 2 „Общата сума на главницата, формирана по посочения
начин в ал. 2, се счита за изцяло усвоена към датата на подписване на Анекса“. В
чл. 2, ал. 1 от Анекс № 2 е предвидено, че „За
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишен лихвен процент в
размер на 8,9%, равен на БЛП на Банката за кредити в евро плюс надбавка 3,15 %.
Към датата на подписване на анекса БЛП за кредити е евро на Банката е 5.75 %.“
В чл. 2, ал. 3 от Анекс № 2 е предвидено, че: „Кредитополучателят се
съгласява, че Банката има право да промени едностранно приложимия към договора
за кредит лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите
компоненти, независимо от техния вид и наименование (например индекс, база,
надбавка и т.н.) в случай, че пазарните условия за привличане на финансов
ресурс от страна на Банката обуславят такава промяна или при наличие на
предпоставките, посочени в Общите условия на Банката.“
В чл. 3, ал. 1 е предвидено, че
за първите 6 месеца след подписване на Анекса кредитополучателят заплаща
намален лихвен процент в размер 4,3 %, а съгласно ал. 2 погасяването на
главницата ще започне след изтичане на гратисния период от 6 месеца, през който
не се дължат плащания по главницата и се дължат само лихви, такси и комисионни,
а съгласно чл. 5 крайният срок за погасяване на кредита е 272 мес. от
подписване на анекса.
Съгласно чл. 9 от Анекс № 2 от 26.08.2010 г. с подписване на Анекса Кредитополучателят/Солидарният Длъжник приемат
без възражения действащите Общи условия на „Б.П.Б.“ АД с всички изменения и
допълнения и Тарифата на Банката, като декларират, че същите са им предадени
при подписването на анекса.
От представения по делото Анекс
№ 3 от 29.06.2011 г. към договор за кредит, обезпечен с ипотека № 2291/R06/ от
10.10.2006 г., сключен между „Б.П.Б.“ АД
и Л.И.Е. – кредитополучател, В. К.К. – солидарен длъжник и „Лавата“ ЕООД –
солидарен длъжник се установява, че страните са подписали Анекса на основание
Молба за промяна на параметри от 13.06.2011 г. като са договорили следното:
В чл. 1, ал. 1 от Анекс № 3 е предвидено, че „Страните се съгласяват,
че към 29.06.2011 г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към
Банката по Договора за кредит, като общата сума на просрочените задължения е в
размер на 1388,05 евро и включва просрочена главница, лихви, такси и комисиони.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Анекс № 3 „Общата сума на просрочените задължения
по чл. 1 (и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва) по Анекса се
прибавят към редовната главницата по Договора за кредит, като общата сума на
главницата в размер на 58 570.23 евро се счита за отпусната на
Кредитополучателя при условията на Договора за кредит и анекса“.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Анекс № 3 „Общата сума на главницата, формирана по посочения
начин в ал. 2, се счита за изцяло усвоена към датата на подписване на Анекса“.
В чл. 2, ал. 1 от Анекс № 3 е
предвидено, че „За ползвания кредит кредитополучателят
заплаща на Банката годишен лихвен процент в размер на 8,9%, равен на БЛП на
Банката за кредити в евро плюс надбавка 3,15 %. Към датата на подписване на
анекса БЛП за кредити е евро на Банката е 5.75 %.“
В чл. 2, ал. 3 от Анекс № 3 е предвидено, че: „Кредитополучателят се
съгласява, че Банката има право да промени едностранно приложимия към договора
за кредит лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите
компоненти, независимо от техния вид и наименование (например индекс, база,
надбавка и т.н.) в случай, че пазарните условия за привличане на финансов
ресурс от страна на Банката обуславят такава промяна или при наличие на
предпоставките, посочени в Общите условия на Банката.“
В чл. 3 е предвидено, че за
първите 6 месеца след подписване на Анекса кредитополучателят заплаща намален
лихвен процент в размер на 5,14 %. Погасяването на главницата ще започне след
изтичане на гратисен период от 6 месеца, през който не се дължат плащания по главницата
и се дължат само лихви, такси и комисионни, а съгласно чл. 8 крайният срок за
погасяване на кредита е 262 месеца от подписване на анекса.
В чл. 5 от Анекс № 3 е предвидено, че „Във връзка с отпуснатия
кредит, Кредитополучателят заплаща на Банката следните такси: Годишна такса от
0,5% от първоначално отпуснатия кредит, съотв. от остатъка за всяка следваща
година, платима годишно на датата на усвояване на кредита, в случай че
застраховките по чл. 6 от Анекса са за сметка на Банката.“
Съгласно чл. 12 от Анекс № 3 от 29.06.2011 г. с подписване на Анекса Кредитополучателят/Солидарният Длъжник/Поръчителят
приемат без възражения действащите Общи условия на „Б.П.Б.“ АД с всички
изменения и допълнения и Тарифата на Банката, като декларират, че същите са им
предадени при подписването на анекса.
От представения по делото Анекс
№ 5 от 03.02.2012 г. към договор за кредит, обезпечен с ипотека № 2291/R06/ от
10.10.2006 г., сключен между „Б.П.Б.“ АД
и Л.И.Е. – кредитополучател, В. К.К. – солидарен длъжник и „Лавата“ ЕООД –
солидарен длъжник се установява, че страните са подписали Анекса на основание
Молба за промяна на параметри от 11.01.2012 г. като са договорили следното:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Анекс № 5 „ С подписването на Анекса страните се
съгласяват, че размерът на отпуснатия кредит се изменя на 59 649,24 евро, като
се формира от дължимата по Договора за кредит главница, заедно с лихвите,
дължими през периода с по-ниска лихва по Анекса“.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Анекс № 5 „Общата сума на главницата, формирана по
начина, посочен в предходната алинея се счита за изцяло усвоена към датата на
подписване на Анекса“.
В чл. 2, ал. 1 от Анекс № 5 е
предвидено, че „За ползвания кредит кредитополучателят
заплаща на Банката годишен лихвен процент в размер на 8,9%, равен на БЛП на
Банката за кредити в евро плюс надбавка 3,15 %. Към датата на подписване на
анекса БЛП за кредити е евро на Банката е 5.75 %.“
В чл. 2, ал. 3 от Анекс № 5 е предвидено, че: „Кредитополучателят се
съгласява, че Банката има право да промени едностранно приложимия към договора
за кредит лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите
компоненти, независимо от техния вид и наименование (например индекс, база,
надбавка и т.н.) в случай, че пазарните условия за привличане на финансов
ресурс от страна на Банката обуславят такава промяна или при наличие на
предпоставките, посочени в Общите условия на Банката.“
В чл. 3 е предвидено, че за
първите 6 месеца след подписване на Анекса кредитополучателят заплаща намален
лихвен процент в размер на 6,15 %. Погасяването на главницата ще започне след
изтичане на гратисен период от 6 месеца, през който не се дължат плащания по
главницата и се дължат само лихви, такси и комисионни, а съгласно чл. 8
крайният срок за погасяване на кредита е 255 месеца от подписване на анекса.
В чл. 5 от Анекс № 5 е предвидено, че „Във връзка с отпуснатия
кредит, Кредитополучателят заплаща на Банката следните такси: Годишна такса от
0,5% от първоначално отпуснатия кредит, съотв. от остатъка за всяка следваща
година, платима годишно на датата на усвояване на кредита, в случай че
застраховките по чл. 6 от Анекса са за сметка на Банката.“
Съгласно чл. 12 от Анекс № 5 от 03.02.2012 г. с подписване на Анекса Кредитополучателят,
Солидарният Длъжник, Поръчителят приемат без възражения действащите ОУ на „Б.П.Б.“
АД с всички изменения и допълнения и Тарифата на Банката, като декларират, че
същите са им предадени при подписването на анекса.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и професионално. Съгласно
заключението от експертизата за периода от 10.10.2008г.
до 10.07.2009г. няма надплатени суми, а има сума за доплащане в размер на 409.55
евро (201.92 - 692.47 = -
490.55евро).
На поставения въпрос по т. 4 - какъв следва да е размерът на месечната вноска
на лихва като се съобрази размера на 3-месечния EURIBOR, без да се взима предвид
минималния праг от 2,5 % съгласно чл. 14, ал. 2 от договора за периода от
01.10.2008 г. до 10.07.2009 г. експертът дава заключение, че за периода от
10.10.2008 г. до 10.07.2009 г. има надплатена сума в размер на 251,95 евро.
Видно от експертизата по
информацията, която е предоставена на вещото лице от Банката компонентите, които
се включват в БЛП, посочен в сключените между страните Анекси № 374, Анекс №
2,3 и 5 са средните стойности на всички привлечени средства на Банката,
законоопределените разходи за минимални задължителни резерви /МЗР/, Фонд за
гарантиране на влоговете в банките, административноуправленски разходи. В
заключението е отразено, че всички компоненти, определящи БЛП с изключение на
МЗР, които не са променяни от 2008 г. са претърпели промени във възходяща
посока през съответния период, въпреки това Банката не е взела решение за
увеличаване на БЛП, поради което не го е променяла. БЛП за кредити в евро е
определен на 5,75 % с решение на Комитета за управление на активи и пасиви на
Банката /КУАП/ от 03.11.2008 г. и от товага не е променян. Видно от
експертизата Банката използва два вида референтнилихвени проценти за определяне
на лихвените проценти по кредити до 23.07.2014 г. в зависимост от предлаганите продукти: 1.
Пазарен индекс – EURIBOR, SOFIBOR, LIBOR или
др. и 2. БЛП на Банката, който се образува от посочените по-горе компоненти и
при промяната на който Банката уведомява кредитополучателите по подходящ начин
в съответствие със законовите изисквания и ОУ на Банката. Експертът е уточнил,
че поради това, че от Банката не е посочена формула за изчисляване на БЛП не е
възможно да се изчисли размерът на БЛП, на месечната анюитетна вноска и на
надплатената сума за периода от 10.07.2009 г. до датата на исковата молба –
31.03.2015 г. Поради това, че не може да се изчисли БЛП не е възможно да се
изчисли размерът на главницата по кредита към датата на подписване на веси един
от анексите към датата на исковата молба.
От заключението се установява,
че към датите на подписване на всеки един от анексите има капитализирани лихви,
както следва: в Анекс № 2 от 26.08.2010 г. в размер на 1267.52 евро, в Анекс №
3 от 29.06.2011 г. капитализираната лихва е 1080,80 евро, а в Анекс № 5 от
03.02.2012 г. капитализираната лихва е в размер на 809,05 евро.
Общо капитализираните лихви са
в размер на 3157,37 евро.
Видно от експертизата съгласно
чл. 2, ал. 3 от Анекс № 2 от 26.08.2010 г. към сключения договор от страните е
предвидена възможност Банката едностранно да променя приложимия лихвен процент
в неговата цялост и/или всеки един от неговите компонентни, независимо от
техния вид, в случай че „пазарните условия“ обуславят такава промяна. Съгласно
експертното мнение „пазарните условия“ включват широк набор от фактори, като
така, както е посочено в сключения анекс № 2 към договора не може да се направи
заключение какво се включва в понятието „пазарни условия“. От заключението се усатновява, че размерът на надплатената сума за
такси за обслужване на кредита по чл.17 буква „а“ от Договора за кредит, като се
отчете промяната в съотношението между главницата и лихвата за периода от
01.10.2008г. до 31.03.2015г. е 2.93 евро.
В съдебно заседание експертът е
уточнил, че при изготвянате на заключението не е взет предвид Анекс № 122/AMR/09, в
който страните са договорили, че месечната
вноска по погасителния план към подписването на анекса е в размер на 414,85
евро. В тази връзка ищцовата страна е оспорила заключението от първоначалната
експертиза досежно отговорите на задачи № 3 и № 4, а също така и № 5 и № 9 като
се твърди, че има вноски, които не са отразени от вещото лице във връзка с
което е поискано и допуснато изготвянето на допълнително съдебно-счетоводна
експертиза.
От допълнителното заключение на
експертизата се установява следното: Размерът на сумите, които са надплатени
над първоначално договорената месечна анюитетна вноска за периода от 01.10.2008
г. до 10.07.2009 г. като се вземе предвид промяната на размера на вноската на
414,85 евро съгласно Анекс № 122/AMR/09 към процесния договор,
който не е взет пред вид при изготвянето на първоначалното заключение е, че надплатената
сума на ищците възлиза на 317,66 евро.
Размерът на месечните вноски за
лихва, изчислен на база тримесечния EURIBOR за всеки месец, без да се взема
предвид минимален праг от 2,5% по чл.14, ал.2 от договора за периода от
10.10.2008г. до 10.07.2009г. възлиза на 2 677.48 евро, като при съпоставката
между начислената и реално платената лихва се установява, че има надплатена
лихва в размер на 1 394,33 евро.
На следващо място в
заключението е отбелязано, че на експертизата не е предоставена информация от
страна на Банката относно размера и измененията на компонентните на БЛП, а
единствено само за комопентните, които са включени при формирането на БЛП и
които са посочени в първото заключение. След преработката на задача №9 от
предходната експертиза, като се вземе предвид размерът на главницата към дата
10.08.2010г. и размера на просрочието, дадено в колона 9 на таблица 1 (задача
9) и съобразявайки лихвения процент посочен в съответния анекс, експертът дава
заключение, че размерът на просрочията към датата на всеки един от последващите
анекси, е както следва:
За Анекс № 374/AMR/09 от
16.06.2009г. до 26.08.2010г. размерът на главницата към 10.07.2009г. е 53
854.21 евро, а към 26.08.2010 г. е 52 965,42 евро, като просрочието е в размер
на 628.04 евро.
За Анекс № 2 от 26.08.2010г. до
29.06.2011г. размерът на главницата към 10.09.2010г. е 53 593.46, а към
29.06.2011г. е 53 234,47 евро, като просрочието е в размер на 41.13 евро.
За Анекс № 3 от 29.06.2011г. до
03.02.2012г. размерът на главницата към 10.07.2011г. е 53 275.60 евро, а към
03.02.2012 г. е 53159,18 евро, като просрочието е в размер на 22.81 евро.
За Анекс № 5 от 03.02.2012г.до
31.03.2015г. размерът на главницата към 10.02.2012 г. е 53 181.99 евро, а към
31.03 2015г. е 48 488.00 евро, като просрочието е в размер на 35.53 евро.
Размерът на лихвата като се
отчете размерът на 3-месечния EURIBOR,
увеличен с надбавка 3,9 %, без да се взима предвид минимален праг от 2,5% по
чл. 14, ал.2 от договора за периода от 01.10.2008г. до 31.03.2015 г. възлиза на
14 085,61 евро. Видно от заключението при справка между начислената и
реално платената лихва се установява, че има надплащане от 14 799,50 евро.
Съгласно заключението съобразно
представените в съдебно заседание на 18.11.2015 г. погасителни планове към
Анекс № 122, Анекс № 3 и Анекс № 5 по Анекс № 122/AMR/09 няма надплатена сума, за
Анекс № 3 от 29.06.2011 г. до 03.02.2012 г. надплатената сума възлиза на 134,40
евро, а за Анекс № 5 от 03.02.2012 г. до 31.03.2015 г. надплатената сума
възлиза на 3008,19 евро.
Общо надплатените суми според
второто заключение възлизат на 3142,59 евро.
Съгласно заключението БЛП на
Банката за периода от 16.06.2009г. до датата на завеждане на исковата молба за
ипотечни кредити в евро е 5,75 %. Видно от заключението съобразно изискванията
на Договор № 2291/R06 от 10.10.2006г. (при лихвен процент за първите 6 месеца -
3%, а за останалия период - 9.4%) дължимата сума за целия период на договора
съобразно погасителния план към датата на подписването на договора възлиза на
109 661.40 евро, от които 60 000 евро – главница и 49 662,40 евро –
лихви. Дължимата сума от ищеца за периода 10.10.2008г. - 10.04.2009г. съобразно
изискванията на Договора (лихвен процент за първите 6 месеца - 3%, а за
останалия период - 9.4%) възлиза на 4 311.65 евро /3014,99 евро – лихва и
1296,66 евро – главница/. При лихвен процент от 9,4 % за целия период на
договора се установява, че дължимата сума от ищците е 113 665,70 /
60 000 евро главница и 53 665,70 евро – лихви/, а при същия лихвен
процент за периода от 10.10.2008 г. до 10.04.2009 г. е 4311,65 евро /3060,06
евро – лихва и 1251,59 евро - главница/.
Размерът на дължимата сума с
прилагане на лихвен процент - 9.65 % ( БЛП 5.75% и надбавка 3.9% ) възлиза на
113 755.16 евро (53 755.16 евро – лихва и главница - 60 000 евро).
На поставените въпроси от
ответника какъв е размерът на дължимите суми при прилагане на лихвения процент
по сключените анекси и има ли разлика с начислените по договора суми
заключението от експертизата е, че:
Разликата между дължимите суми по
Договор № 2291/R06 от 10.10.2006г. и Анекс №122/AMR/09 е в размер на 603.30
евро.
Разликата между дължимите суми по
Договор № 2291/R06 от 10.10.2006 г. и Анекс № 374/AMR/09 е в размер на 2 184.70
евро.
Разликата между дължимите суми по
Договор № 2291/R06 от 10.10.2006г. и Анекс № 2 е в размер на 3 002.42 евро.
Разликата между дължимите суми по
Договор № 2291/R06 от 10.10.2006г. и Анекс № 3 е в размер на 2 294.82 евро.
Разликата между дължимите суми
съгласно Договор № 2291/R06 от 10.10.2006г. и Анекс № 5 е в размер на 4 742.14
евро.
По искане на ответната страна по
делото е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която повторно
да отговори на поставените от ответника по предходната експертиза въпроси. От
заключението на същата се потвърждава, че БЛП на Банката за периода от
16.06.2009 г. до датата на исковата молба е 5,75 %. Размерът на дължимата сума
по кредита за периода от 10.11.2006 г. до 31.03.2015 г., съобразно изискванията
на Договор № 2291/R06 от 10.10.2006г. (лихвен процент за първите 6 месеца - 3%,
а за останалия период - 9.4%) възлиза на 61 001,35 евро. При лихвен
процент 9,4 % за целия период на договора за периода от 10.11.2006 г. до
31.03.2015 г., дължимата сума от ищците възлиза на 62 210,95 евро. При
лихвен процент 9,4 % за целия период на договора за периода от 10.10.2008 г. до
10.04.2009 г. възлиза на 4311,65 евро.
Размера на дължимата сума при
лихвен процент - 9.65 % ( БЛП - 5.75% и надбавка 3.9% ) за периода от
10.11.2006г. до 31.03.2015 г. е 63 829.98 евро /40 677,07 евро – лихва и
23 152,91 евро/. При лихвен процент 9.65 % за периода от 10.10.2008г. до
10.04.2009г., дължимата сума възлиза на 4 423,86 евро / лихва – 3135.08 евро и
главница - 1288.78 лв./. Съгласно експертното заключение при изготвяне на
погасителния план са изпълнени всички изисквания на анекса и приложения лихвен
процент - 7.65% отговаря на изискванията. Дължимата сума от ищеца за периода от
10.04.2009г. до 10.06.2009г. е 1 356.29 евро / лихва - 1180.58 евро и главница
175.71 евро/. Плащанията от ищеца за периода от 10.04.2009г. до 10.06.2009г. са
в размер на 1356.29 евро, поради което експертното заключение е, че няма
разлика между начислените и платени суми, както за главница, така и за лихви. Дължимата
сума от ищеца за периода от 10.04.2009г. до 10.06.2009г. е 1847.85 евро / лихва
- 1274.58 евро и главница - 573.27 евро/.
Разликата между дължимите суми
съгласно договора и Анекс № 122/AMR/09 е в размер на 491.56 евро. Видно от
експертизата при извършена проверка в счетоводството на ответника се установява,
че при изготвянето на погасителния план са запазени условията на Анекс №
122/AMR/09 и е приложен лихвен процент - 7.65%, а не 8.9%, както е по
изискванията на Анекс №374/AMR. Дължимата сума от ищеца за периода от
10.07.2009 г. до 10.08.2010г. възлиза на 5 820.11 евро, а плащанията на ищците
за този период също възлизат на сумата от 5 820.11 евро, от което следва, че
няма разлика между начислените и платени суми, както за главница, така и за
лихва. Дължимата сума от ищците за периода от 10.07.2009 г. до 10.08.2010 г.
съгласно изискванията на договора и приложения погасителен план е в размер на
8623,30 евро. Разликата между дължимите суми съгласно Договор № 2291/R06 от
10.10.2006г. и Анекс № 374/AMR/09 е в размер на 2 803.19 евро. При извършена
проверка в счетоводството на ответника се установява, че при изготвянето на
погасителния план са изпълнени всички изисквания на анекса и приложените
лихвени проценти - 4.3% за първите шест месеца и 8.9% след 6 - месечния период
отговарят на изискванията. Дължимата сума от ищците за периода от 10.09.2010г.
до 10.06.2011г. възлиза на 3 062,43 евро, а плащанията на ищеца за същия период
също възлизат на 3 062,43 евро, от което следва, че няма разлика между
начислените и платени суми.
Съгласно изискванията на
Договор № 2291/R06 и приложения погасителен план, дължимата сума от ищеца за
периода от 10.09.2010г. до 10.06.2011г. възлиза на 6159,50 евро. Разликата
между дължимите суми съгласно Договор № 2291/R06 от 10.10.2006г. и Анекс № 2 е
в размер на 3 097.07 евро. При извършената проверка в счетоводството на
ответника се установява, че при изготвянето на погасителния план са изпълнени
всички изисквания на анекса и приложените лихвени проценти - 5.14% за първите
шест месеца и 8.9% след 6 - месечния период отговарят на изискванията. Дължимата
сума от ищците за периода от 10.07.2011г. до 10.01.2012г. възлиза на 1 858,11
евро, а плащанията на ищците за този период възлизат на същата сума - 1 858,11
евро, от което следва, че няма разлика между начислените и платени суми.
Съгласно изискванията на
Договор № 2291/R06 от 10.10.2006г. и приложения погасителен план, дължимата
сума от ищеца за периода 10.07.2011г. -10.01.2012г. възлиза на 4 311,65 евро. Разликата
между дължимите суми съгласно Договор № 2291/R06 от 10.10.2006г. и Анекс № 3 е
в размер на 2 453,54 евро. При извършената проверка в счетоводството на
ответника се установява, че при изготвянето на погасителния план са изпълнени
всички изисквания на анекса и приложените лихвени проценти - 6.15% за първите
шест месеца и 8.9% след 6 - месечния период отговарят на изискванията. Дължимата
сума от ищците за периода от 10.02.2012г. до 10.03.2015г. възлиза на 18 444.86
евро, а плащанията на ищците за този период възлизат на същата сума - 18 444.86
евро, от което следва, че няма разлика между начислените и платени суми.
Съгласно изискванията на
договора и приложения погасителен план за периода от 10.02.2012г. - 10.03.2015г.
дължимата сума от ищците възлиза на 23 406,10 евро. Разликата между дължимите
суми съгласно Договора и Анекс № 5 е в размер на 4 961.24 евро.
В съдебно заседание
заключението на допълнителната експертиза е оспорено от ищцовата страна досежно
отговора на задача 3 като неотносимо.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Като главни искове с правно
основание чл.55,ал.1,предл. първо във вр. с чл.34 ЗЗД ищците претендират
заплащане/връщане на сумата на сумата от 317,66 евро /621,29 лв./ – общ размер
на заплатена без основание възнаградителна лихва въз основа на нищожни клаузи в
Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 2291/R06 от 10.10.2006 г. за периода
от 01.10.2008 г. до 10.07.2009 г. и сумата от 3142,59 евро /6146,37 лв./,
представляваща общ размер на заплатена без основание възнаградителна лихва въз
основа на нищожни клаузи от Анекс № 374/AMR09 от 16.06.2009 г., Анекс № 2 от
26.08.2010 г., Анекс № 3 от 29.06.2011 г., Анекс № 5 от 03.02.2012 г. за
периода от 10.07.2009 г. до датата на исковата молба 31.03.2015 год., ведно със
законна лихва върху посочените суми от датата на исковата молба до окончателното
им изплащане.
Възникване на правото за
връщане на даденото при начална липса на основание на чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД се предпоставя от даване, респективно получаване на определено имущество
без каквото и да е основание, респективно при нищожно такова. В случая се
твърди ,че ищците са заплатили на ответника парични суми по договор за кредит и
анексите му,които суми според тях са платени без основание,тъй като клаузи от
този договор и анексите му са нищожни , поради което искат съдът да постанови връщането
на тези суми.
Погасителната давност за това
вземане започва да тече от датата на даването му. Макар да става въпрос за сбор
от суми плащани от ищците периодично като погасителни вноски по договора за
кредит давностния срок на иска по чл.55,ал.1,предл. първо ЗЗД е 5 години. Ето
защо следва да се приеме,че всички претенции на ищците за заплащане на суми без
основание за времето преди 31.03.2010 год. са погасени по давност.
Нищожността на клаузите на
договора за кредит и анексите към него не е заявена като самостоятелни искове, а
като възражение от страна на ищците с изричното искане по нея съда да се
произнесе само в мотивите на решението. При това положение въпроса с
неоснователното обогатяване и съответно връщането на даденото без основание по
нищожните клаузи,не може да бъде уважен,тъй като нищожността на тези клаузи не
е установена по съдебен ред,вкл. и с настоящето решение. Аргумент за подобно
разбиране съдът намира в т. 6. на Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС,където буквално е
записано,че „когато е получено нещо въз основа на договор, признат за нищожен
като противен на закона……………. връщането на даденото може да се иска поради
начална липса на основание“…………,т.е. според Пленума на ВС е необходимо договора
вече да е признат за нищожен, за да се търсят имуществените последици от тази
нищожност под формата на претенция за неоснователно обогатяване. Логически това
има своето основание,тъй като становището на съда в мотивите по нищожността на
договора не се ползва със сила на присъдено нещо и е възможно впоследствие по
искове ред да се установи действителността на въпросния договор като се
отхвърли нарочен иск за неговата нищожности да се стигне до необходимост от
отмяна на първия съдебен акт.
Дори да се приеме обратното,а
именно,че при наличие на правен интерес, всяка страна може, както нарочно да
предяви иск за обявяване нищожност на
сделката, така и да заяви доводи и възражения в исковия процес за нищожност във връзка със свои материални права,то
претенциите също не са основателни.
Ищците претендират недължимо
платени суми , поради неравноправност на 25 клаузи на Договор за кредит,
обезпечен с ипотека № 2291/R06
от 10.10.2006 г. и
Анекс № 374/AMR09
от 16.06.2009 г., Анекс № 2 от 26.08.2010 г., Анекс № 3 от 29.06.2011 г., Анекс
№ 5 от 03.02.2012 г. , които са подробно изброени в исковата молба. Съдът
намира,че доколкото не са заявени като самостоятелни искове под внимание следва
да се вземат единствено претенциите на ищците имащи пряко отношение към
исковете за неоснователно обогатяване,а именно договарянето на
възнаградителната лихва по договора и анексите,съответно формирането на
банковите такси и капитализиране на просрочената лихва.
За да е нищожна като
неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не
е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл.
143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от
ЗЗП.
В конкретния случай става
въпрос за т.н. типови банкови договори,поради което съдът намира,че не е налице
хипотезата на индивидуално уговорени клаузи. На следващо място процесния
договор за банков кредит, е сделка, сключена с потребител, имаща за предмет
финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент
на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги, поради което попада в приложното поле на изключението,
визирано в чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, според което не са неравноправни
договорни клаузи на такъв договор, макар да осъществяват фактическите състави
на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП.
Не са неравноправни и в този
смисъл нищожни и договореностите между страните относно капитализацията на
просрочените лихви,доколкото няма доказателства при подписването им на потребителя,т.е.
на ищците да е ограничено правото да влияят върху тези анекси и съдържанието
им.
Ето защо претенцията на ищците за
заплащане на горните две суми поради липса на основание за това поради
нищожност са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Допълнително основание за отхвърляне на първата претенция е и това,че същата е
погасена по давност на 10.07.2014 год.,а искът е предявен след тази дата.
При това положение съдът следва
да разгледа и да се произнесе по евентуалните искове заплащане на платените без
основание :
14 799.50
евро - общ
размер на надплатени поради неправилно изчисление от страна на ответника лихви
за периода от 01.10.2008 год. до 31.03.2015 год., ведно със законна лихва върху
тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане
2,93
евро / 5,73
лв./, представляваща общ размер на надплатена такса за управление на кредита за
периода от 01.10.2008 г. до 31.12.2014 г., ведно със законна лихва върху тази
сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане
и
3157,37
евро /6175,28
лв./ - представляваща недължимо платени суми под формата на капитализирани
лихви по Договор за кредит № 2291/R06 от 10.10.2006 г., Анекс №
374/AMR09
от 16.06.2009 г., Анекс № 2 от 26.08.2010 г., Анекс № 3 от 29.06.2011 г., Анекс
№ 5 от 03.02.2012 г. за периода от 10.07.2009 г. до датата на исковата молба,
ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Първия иск е частично
основателен,втория-изцяло,а третия е неоснователен по следните съображения:
Претенцията в размер от 14 799.50
евро е основателна до размер от 251.95
евро,а над тази сума е неоснователен.
Става въпрос за неправилно
изчислени суми при определяне на размера на дължимата възнаградителната лихва
като част от месечната анюитетна вноска по кредита, които вещото лице е
проследило за периода от 01.10.2008 год. до 31.03.2015 год. и в първоначалното
заключение е посочило в размер на 251.95 евро. Съдът възприема този вариант на
заключението, доколкото двете допълнителни такива се основават на данни- лихвен
процент и месечна вноска от представения от ищците на л.34 и 35 от делото Анекс № 122/AMR/09 без
дата, които данни според съда не са установени категорично, доколкото този
анекс е в значителна степен нечетлив,без дата и като цяло е в логическо
противоречие с всички останали документи по кредита и анексите-анекс № 2 е от
26.01.2010 год.,като преди него има само един анекс с дата и това е анекса от
16.06.2009 год.,т.е. анекса,за който се твърди,че е първи и е от 15.04.2009
год.,според незаверен погасителен план,логически не е достоверен.
Ето защо и втората претенция
следва да се приеме за за основателна до размера определен от експерта в
първоначалното заключение/по изложените по-горе аргументи/- 2,93 евро общ размер на надплатена
такса за управление на кредита за периода от 01.10.2008 г. до 31.12.2014 г.
Претенцията за заплащане на
сумата от 3157,37 евро /6175,28 лв./ - представляваща недължимо платени суми
под формата на капитализирани лихви по Договор за кредит, обезпечен с ипотека №
2291/R06
от 10.10.2006 г., Анекс № 374/AMR09
от 16.06.2009 г., Анекс № 2 от 26.08.2010 г., Анекс № 3 от 29.06.2011 г., Анекс
№ 5 от 03.02.2012 г. за периода от 10.07.2009 г. до 31.03.2015 год. не е
основателна. Според вещото лице общия размер на капитализираната просрочена
лихва е 1 122.31 евро,като този размер е добавен в общия размер на
главницата,но няма доказателства да е заплатен от ищците,поради което искът за
връщането на сумата от 3157,37 евро е неоснователен изцяло.
При този изход на делото ищците
следва да заплатят на ответника разноски по делото в размер на 1410 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените
от Л.И.Е., ЕГН ********** и В.К.К., ЕГН **********, чрез адв. В.В. против „Б.П.Б.“
АД, ЕИК *****искове с правно основание чл.55,ал.1,предл. първо във вр. с чл.34 ЗЗД за връщане на сумата от 317,66 евро –
общ размер на заплатена без основание възнаградителна лихва въз основа на
нищожни клаузи в Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 2291/R06 от
10.10.2006 г. за периода от 01.10.2008 г. до 10.07.2009 г. и за сумата от 3142,59 евро представляваща общ размер на заплатена без
основание възнаградителна лихва въз основа на нищожни клаузи от Анекс № 374/AMR09 от
16.06.2009 г., Анекс № 2 от 26.08.2010 г., Анекс № 3 от 29.06.2011 г., Анекс №
5 от 03.02.2012 г. за периода от 10.07.2009 г. до датата на исковата молба
31.03.2015 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА
„Б.П.Б.“ АД,
ЕИК *****да заплати солидарно на Л.И.Е., ЕГН ********** и В.К.К., ЕГН **********,
чрез адв. В.В. на основание чл.55,ал.1,предл. първо ЗЗД сумата от 251.95 евро общ размер на надплатени
лихви по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 2291/R06 от 10.10.2006 г., Анекс №
374/AMR09
от 16.06.2009 г., Анекс № 2 от 26.08.2010 г., Анекс № 3 от 29.06.2011 г., Анекс
№ 5 от 03.02.2012 г. за периода от 31.03.2010 год. до 31.03.2015 год. и сумата
от 2,93 евро - общ размер на
надплатена такса за управление на кредита за периода от 31.03.2010 год. до
31.12.2014 г. , ведно със законна лихва
върху тези суми от датата на исковата молба до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ първия иск над уважения размер
до претендирания такъв от 14 799.50 евро като неоснователен,а също и
изцяло ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3157,37
евро - представляваща недължимо платени суми под формата на капитализирани
лихви по Договор за кредит № 2291/R06 от 10.10.2006 г., Анекс №
374/AMR09
от 16.06.2009 г., Анекс № 2 от 26.08.2010 г., Анекс № 3 от 29.06.2011 г., Анекс
№ 5 от 03.02.2012 г. за периода от 10.07.2009 г. до 31.03.2015 год.
ОСЪЖДА
Л.И.Е., ЕГН **********
и В.К.К., ЕГН **********, чрез адв. В.В. солидарно да заплатят на „Б.П.Б.“ АД,
ЕИК *****разноски по делото в размер на 1410 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: